Световна търговска реанимация | webcafe.bg
Webcafe

Световна търговска реанимация

Webcafe.bg, по Wall Street Journal, Bloomberg
08.12.2013, 18:05 (обновена 10.12.2013, 15:47)
Кауфланд

Снимка: © Ing.Mgr. Jozef Kotulič / Wikimedia Commons

За първи път в 18-годишната история на СТО се стига до някакво споразумение

Страните-членки на Световната търговска организация сключиха историческа сделка за либерализиране на световната търговия, но ще са нужни месеци, ако не и години, за да видим ефекта. Поне едно е сигурно - СТО глътна малко свеж въздух и разсея съмненията за самото си съществуване.

Скромният пакт, подписан в края на седмицата от 159 държави - и резултат от 4-дневни преговори на индонезийския остров Бали, не покри големите цели, поставени първоначално от преговарящите през 2001 г. в Катар.

Още преди две години страните от СТО се съгласиха да отпадне амбициозната задача за премахване или намаление на митническите тарифи на широк спектър от стоки и услуги.

Тогава се водеха остри преговори, а сега организацията реши да се фокусира върху цели, които са по-реални и изпълними - най-вече за регулиране и облекчаване на условията за износ. Именно това е сърцевината на сделката. Тя обаче не бе постигната лесно, защото някои държави имаха възражения и изглеждаше, че преговорите в Индонезия ще пропаднат.

12 години усилия

В крайна сметка се стигна до компромис в последната минута - и водещи политици обявиха победа. „Спасихме Световната търговска организация", похвали се европейският комисар по търговията Карел де Гухт. А американският представител Майкъл Фроман заговори за „нова ера" в нейната история.

Споразумението би могло да налее нови милиарди в световната икономика от 65 трилиона долара, облекчавайки административните режими при преминаване на стоките през митниците - това е частта от преговорите, известна като т.нар. „улесняване на търговията".

За това лобираха куп търговски организации, включително няколко влиятелни бизнесмени от САЩ и Бразилия. Най-оптимистичните оценки са ползите да възлизат на трилион щатски долара. Други стигнаха до извода, че с нововъведенията бизнесът ще съкрати разходите си с 10-15 на сто.

Анализатори обаче изтъкват, че договорът от Бали можеше да направи повече за бедните държави и да подобри стандарта им на живот чрез привличане на инвестиции и справяне с недостига на храна. „За бедните страни няма да има почти никаква разлика, но поне остава отворен въпросът за продоволствената сигурност, тъй като трябва да бъде намерено дългосрочно решение", коментира Роман Беникио от Oxfam.

Храната преди всичко

Преди няколко седмици Индия отказа да подкрепи сделката, ако СТО не й позволи да субсидира изхранването на бедните. Организацията обаче не се съгласи, тъй като държавното подпомагане би повлияло на световните цени на хранителните продукти.

Преговарящите, включително тези на САЩ, договориха Индия да получи повече време, за да изработи алтернативна стратегия за справяне с продоволствена криза - процес, който няма краен срок и може да отнеме години. Споразумението от Бали позволява на развиващите се държави да складират и да продават храна на бедните на преференциални цени.

Куба напразно искаше в документа да влезе формулировка, която на практика да прекъсне 50-годишното американско ембарго над островната държава. В последния момент Хавана отмени възраженията си, тоест - заплахата, че ще наложи вето, проваляйки срещата.

Анализатори коментират, че СТО надали ще направи по-сериозни стъпки за либерализиране на световната търговия заради различията между страните в състава й - разделението между бедни и богати е все толкова валидно, както и усещането, че светът се движи от няколко влиятелни човека от САЩ и Европа.

СТО губи доверие години наред и сега има нов шанс

Не са малко държавите, които се включват в двустранни или регионални партньорства, за да дадат тласък на икономиките си или от страх да не изостанат. САЩ и Европейският съюз водят преговори за Трансатлантическо търговско споразумение, което би довело до създаването на най-голямата свободна търговска зона в света.

От друга страна САЩ, Япония и 10 други държави подготвят Тихоокеанско партньорство, а министрите им се събират в Сингапур на ключови преговори. Сред тях са Австралия, Нова Зеландия, Бруней, Сингапур, Малайзия и Виетнам. Заедно те представляват точно 2/5 от световната икономика.

На този фон няма нито една развиващата се държава, която да е включена в усилията на Вашингтон и Брюксел да променят остарелите правила, регулиращи търговията в сектора на услугите.

Ролята на Китай в световната търговия изобщо не подлежи на въпрос - и неизбежно страната има силен глас в СТО. За най-бедните страни обаче, за Русия, както и за развиващите се държави като Бразилия, Индия, ЮАР, Нигерия и Индонезия, СТО е единствената възможност мнението им да бъде чуто.

Сега организацията има шанс да се прероди - зависи от новия й генерален директор Роберто Азеведо, доскорошен представител на Бразилия там. Когато бе избран на важния пост по-рано през годината, дипломатът се сблъска със съмнението, че като представител на развиващия се свят няма да се погажда добре с ЕС и САЩ, които тогава не го подкрепиха.

От септември насам Азеведо наложи нова дисциплина в СТО, включително при воденето на преговори, а всяка негова реч съдържа призивът за „включване". „Върнахме значението на думата „свят" в името на нашата организация. Много се гордея с това", коментира той, след срещата на индонезийския остров приключи. Бали е просто първата крачка.

Oще: глад  износ  икономика  индия  мито  свободна търговия  сто  търговия  храна 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

7 pepe | 11.12.201321:09

Не Зелен Бетон, уважавам ролята на държавата като създател на законова рамка преди всичко, тъй като не съм чул някой да е намерил по-добър кандидат за това, също - по необходимост - на създател на инфраструктура и т.н. /може с частни подизпълнители, но частните компании са способни да поддържат само сравнително евтина инфраструктура, която има нужда от малко разходи и носи добри печалби, като Интернет и на практика никога - да я планират, създадат и изградят първоначално - то няма и как да стане даже и на теория/. Това, че ти не виждаш в държавата нищо, освен "преразпределител" /на каквото и да било/ е резултат от твоя начин на гледане.
Тая работа за намаляването на бюрократичните пречки, като резултат от международно споразумение е булшит и всички го знаем /може би без тебе?/ - "бюрократичните пречки" винаги са били резултат на вътрешна политика и ще бъдат такива, докато има държави /а за какво са последните - виж горе/. "Уеднаквяването" пък не е нищо друго, освен евфемизъм на налагане на американски /в случая въобще не е клише/ правила /и евентуално интереси/ - не че това е възможно най-лошото нещо, което може да се случи, даже съм далеч от подобна мисъл, донякъде е и естествено най-големия да налага правила над другите /също както е естествено "свободната" търговия да облагодетелства големите играчи/, макар и да го намирам за малко примитивно /само не ми казвай че в СТО страните са равнопоставени/ - в резултат, тъй като както сам казваш, подобно споразумение с толкова много участници... - почти всичко разбира се е отхвърлено, тъй като вече има други играчи, чувстващи се достатъчно силни зада се противопоставят и почти никое нормално загрижено за страната си правителство не се връзва на /все още официално/ прокламираните от американците теории /мина времето на Елцин, даже самите американци вече не им се връзват, а продължаващото отстояване на очевидно пропускащи важни моменти теории все по-ясно е борба за това да не се загуби престиж и съответно - контрол/...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

6 Зелен Бетон | 10.12.201317:48

@pepe:

Не виждам нищо розово в това, което съм написал. Само подчертах, че „10-15% съкращаване на разходите на бизнеса“ по никакъв начин НЕ ОЗНАЧАВА, че държавните бюджети автоматично ще обеднеят с толкова (ако изобщо обеднеят). Ефектът на постигнатите договорености е много по-комплексен и не може да се опростява по такъв начин.

Действително митата са най-сериозният пряк бюджетен приход от международната търговия – само че споразумението (както е посочено и по-горе) не си поставя за задача тяхното орязване.

Вместо това то предвижда (цитирам пак от горе) „уеднаквяване на правилата за по-бързо придвижване на стоките, митническо стандартизиране, намаляване на бюрократичната тежест“: сиреч не толкова отказ на държавите от преки приходи, колкото оптимизиране на процедурите и облекчаване на административните бариери. А това трябва да се приветства, защото е полезно за всички.

В добавка идват и потвърдените ангажименти по инициативата AfT (Aid for Trade), която цели да помогне на развиващите се държави да изградят собствен капацитет за по-интензивна търговия. И т.н., да не обхождам всички постигнати договорености.

Разбира се, че не всичко е в розово – но в никакъв случай не е и в черно. Междудържавно споразумение с такъв брой участници не може да бъде резултат на нечий диктат или конспирация. Би могло, ако в него участват 2-3-5 или айде, 10 страни. Но членуващите в СТО са 159(!) – и всяка от тези страни е направила отстъпки само дотолкова, доколкото МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ. Така че в споразумения с подобен обхват, при все че никога не са идеални, винаги има достатъчно логика и обща полза, което не може нито да се отрича, нито да се пренебрегва.

Съвсем отделен въпрос е, че ти явно уважаваш ролята на държавата като преразпределител, а аз смятам, че тази роля трябва да е ограничена до възможния минимум. Това е друг разговор.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

5 pepe | 09.12.201322:55

И още нещо за увеличаването на търговията в следствие на намалените мита.
Това можеше и да стане, ако зада има търговия беше достатъчно да се местят едни стоки от едно място на друго, или пък ако света на хората беше безкраен и ресурсите неограничени. В крайния и ограничен човешки свят обаче търговията е пряко свързана с потреблението /еврикааа!/, т.е. зада бъде завършен търговския цикъл, някой трябва да купи преместената отнякъде някъде другаде стока. А при краен брой хора в света и при крайно количество на парите, потреблението зависи от покупателната способност, в частния случай на една отделно взета страна - на нейното население. И когато тази страна е принудена да попълва загубите в бюджета си, следствие на по-ниските търговски мита, тя го прави, за сметка на местния бизнес, вкл. производство и за сметка на своето население, от което неговата покупателна способност намалява. И тогава, независимо от намалените търговски мита, търговията ще намалее, а няма да се увеличи. И това се отнася за всяка една страна поотделно, а света се състои от краен и определен брой страни. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

4 pepe | 09.12.201320:19

Зелен Бетон, само малки забележки имам, относно цялата тази розовиня, дето я изля, относно това споразумение.
Виждаш ли, работата е там, че злите държави имат нужда от бюджети - тези бюджети са не само за социално подпомагане на по-неприспособените/некадърните/имащите лош късмет, но и за инфраструктура, полиция, законодателство - все неща от които общо взето и самия "свободен пазар" има нужда, зада функционира /по-точно зада съществува въобще - зада го пазят от тези, които без лошите държави биха осъществили един глобален hostile takeover със "силата на бухалките" - като в България, и от които разните му корпорации, колкото и да са богати общо взето не са способни сами да се пазят - твърде фрагментирани са и винаги имат повече врагове, отколкото приятели/.
Та този бюджет има няколко източника за попълване - мита и такси върху търговията, данъци върху местните бизнес субекти /всякакво производство и всякакъв местен бизнес, вкл. малък и среден/, и данъци върху населението.
Така че, зада си попълват бюджета и да могат все пак да функционират, държавите при намаляване на приходите от мита и такси върху търговия се опитват да компенсират недостига на средства чрез увеличаване на приходите от тези, върху които имат повече контрол - местния бизнес, производството, осъществявано на тяхна територия и населението...
Още ли си розово настроен?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

3 Зелен Бетон | 09.12.201317:25

@Govedo13:

Малко едностранчиво описваш картинката.

Тези 10-15% не са непременно минус на държавните бюджети, тъй като част от тях са плащания на бизнеса към обслужващи организации, не всички от които са държавни.

Същевременно с оптимизацията и опростяването на административните и транспортни режими се дава възможност за увеличаване на оборота и печалбите на бизнеса – което пък увеличава данъчните постъпления. Така че бюджетите ще си компенсират част от изгубеното вследствие на отменени и намалени административни такси, само че през данъчните механизми.

Но по-същественото е, че повечето оставащи в бизнеса пари дават повече въздух за инвестициите, а и стимулират потреблението – защото бизнесът няма да сложи тия пари в буркани и да си ги зарови в градината, а ще гледа да ги върти в икономиката. Което пък води до оживяване на икономиката като цяло, респ. общо увеличаване на данъчните постъпления – включително и от субектите, които работят за вътрешните пазари, не само от износителите. Така че бюджетите в крайна сметка не само няма да загубят много (в никакъв случай 10-15%), а може дори да спечелят.

Едно-единствено нещо е безспорно: че с това споразумение държавите се отдръпват още малко от пряката си намеса в международната търговия. Което е добра новина.
______________

Изобщо, глобалните (или широките регионални) търговски споразумения по принцип са нещо положително. Не липсват обаче и поводи за притеснение, макар и от по-друг характер: например някои неикономически клаузи в TPP (Trans-Pacific Partnership), много подобни на тези, заради които се провали небезизвестната ACTA. И споразумението от Бали, и TPP, и ACTA са все trade agreements – но английската дума trade има по-широк смисъл от просто „търговия“, и точно там трябва да се внимава. Само че това е съвсем друга тема и си заслужава отделна статия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

2 pepe | 09.12.201316:28

И аз това питам - ползи за кого???
Добре поне, че почти нищо на практика не постигнаха. Единственото, което постигнаха извън известни отстъпки за бедните страни /което в глобален смисъл е може би добре/ и малко намаляване на мита тук-там е, че постигнаха някакво формално "споразумение", което позволява на политиците да "запазят лице", като не отчетат пълен провал /след 12 години преговори/ - т.е. нещата не се разпаднаха тотално и позволиха на западните политици да "се оттеглят с достоинство" /доколкото е възможно/.
Мисля, че ако някой съумее да спечели нещо от това споразумение /извън разните му "мултинационални корпорации"/, това ще са страните от БРИКС /те освен това са и с ясната идея да държат корпорациите на каишка/.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

1 Govedo13 | 09.12.201314:18

Бизнеса си съкращава разходите с 10/15 на сто, държавите си съкращават приходите към бюджетите с 10/15 на сто и познайте кой го духа. Много щастлив

"Исторически" наистина вървим с бързи крачки към унищожаването на държавността в полза на корпорациите.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.