Маркс и Мао си отиват | webcafe.bg
Webcafe

Горкият Маркс

Webcafe.bg, по /world.time.com 21.10.2012, 20:16 (обновена 23.10.2012, 18:48)
китай

Снимка: © Getty Images

Докато Китай се подготвя за смяна на властта

Горкият Маркс. Китай все още се управлява от Комунистическа партия, която следващия месец ще премине през редовната смяна на своя ръководител, случваща веднъж на всеки десет години.

Ала идеите на Карл Хайнрих, които нормално се радват на публична възхвала преди големи политически събития в Народната република, учудващо почти отсъстват в навечерието на партийния конгрес на 8 ноември, по време на който настоящият президент Ху Дзинтао се очаква да предаде властта на своя вице президент Си Дзинпин.

В броя от 16 октомври на "В търсене на истината" ("Qiushi") - официалното списание на китайската комунистическа партия, бе публикувана статия със заглавието "Не щадим своите усилия за извършването на реформи".

Подобно на много други статии за партията в това списание, посланието на редакторите се отличава със своя комично авторитарен език, който използва бисери като: "Нейната посока и път са абсолютно верни, а ефективността и приносът й не могат да бъдат отречени.

Тук няма място за застой или упадък". Предвид факта, че това е последното издание на журнала преди партийния конгрес, неговото съдържание логично е подложено на дисекция за скрити значения и послания.

Бързо беше забелязан любопитният факт, свързан с отстъствието на Маркс

Китайският политически жаргон е като хайкуто - рядко се отклонява от зададената форма и броя на сричките. Горе-долу рецептата гласи: "възхвалявайте партията и отдайте дължимите почести на определен немски философи и всеки от четирите основни лидери на страната.

Маркс (често редом с Ленин) си получава благите думи, след което идва ред на литургията за китайските лидери по обратен ред на значимостта им: мислите на Мау Дзедун, теорията на Дън Сяопин, "важната концепция за трите представителства" (която е идея на бившия президент Цзян Цзъмин, макар и да не се свързва изрично с името му) и "научната концепция за развитието" (опитът на настоящия президент Ху да осигури мястото си в комунистическия пантеон).

Ала в статията от 16 откомври Великият вожд, основателят на Народната република, направо отъства. Името на Мао не се споменава нито веднъж. Що се отнася до немското участие, то е отбалязано само с една кратка отпратка към "Марксизъм с китайски характеристики", ала този абзац се намира в отделна част от материала, а не в рецитала на идеологическата история на Републиката. Ето я и въпросната част от "В търсене на истината":

"Трябва да се приспособим към новите промени във и извън държавата, да оправдаем очакванията на масите, да засилим своето самочувствие, да поддържаме ръководството, заложено в теорията на Дън Сяопин и "Трите представителства", да приложим идеята за научно развитие, да задълбочим още повече разбирането си за образците на социализма, управлението на комунистическата партия и развитието на човешкото общество".  

По всичко изглежда, че Си има кофти спомени от Културната революция

Марксизмът и маоизмът се радваха на своето голямо завръщане в Китай през последните няколко години, докато процъфтяващата икономика, стимулирана от капиталистическия подход на държавата, бе придружена от по-нежелани тенденции като различия в доходите и корупция.

Според нео-маоистите, възобновеното посвещение на социалистическата мисъл трябваше да доведе до по-равно общество. Ала политическият провал по-рано тази година на основния поддръжник на възродената идеология - бившият партиен секретар от Чунцин - Бо Силай, притъпи популярността на Маркс и Мао.

Сред многото предполагаеми нарушения на Бо са подкупите и неспазването на дисциплината на партията - именно недостатъците, с които трябваше да се бори обновената социалистическа идеология.

Трудно е да предречем политическия курс на Си, тъй като той успя да се издигне толкова високо отчасти заради способността си да обединява различните идеи в рамките на партията. Ала напълно обосновано можем да твърдим, че очевидният наследник на Китай не проявява особена толерантност към възраждането на маоизма.

Възможно ли е последната статия от партийното списание да е сигнал за неговата предстояща власт и антипатията му към една идеология, която тежко е засегнала собственото му семейство по време на Културната революция?

Дали това не е и знак за усилията на настоящия президент Ху да утвърди своето наследство и да се отърве от нео-маоистките си конкуренти?

При все това, все още би било твърде прибързано да предположим, че Маркс и Мао тотално ще бъдат премахнати от реториката на политическата пропаганда. На първи септември Си изнесе реч пред Централното партийно училище в Пекин, в която спомена марксизма и Мао Дзедун на няколко пъти.

В края на юни пък вицепрезидентът изнесе друго слово, изпълнено с възхвали на социалистическото дуо:

"Историята многократно е демонстрирала, че независимо от това пред какви рискове, кризи, трудности и проблеми се изправяме, нашата Партия може да ги преодолее и да отведе народа от победа към победа. Това се дължи на факта, че ние сме марксистка партия, която последователно се бори за истината, служи на хората с цялото си сърце, поддържа близки връзки с масите и е развила своите уникални предимства. Тези уникални предимства са от решаващо значение и са тайната на успеха и непорочността на нашата партия."

"Трябва да се придържаме към марксизма, докато постоянно го обновяваме, обогатяваме и популяризираме с китайски идеи. Трябва постоянно да подобряваме теоретичното равнище на ранга и да подбираме членове и кадри на партията, така че от теоретична перспектива да поддържаме и развиваме развитието на партията".

Си може и да не печели бонус точки за стила на своята реторика, ала защитата на марксизма и неговото значение за съвременен Китай е достатъчно ясна


Освен това е очевидно, че Китай е изправен пред социални проблеми, които не могат да бъдат решени изцяло от настоящия хибриден социалистическо-капиталистически модел на държавата. Едно от по-лесните обяснения, които се дават днес в Китай, е че гражданите на държавата по някакъв начин са генетично предразположени към недемократично управление.

Теорията е, че китайците считат демокрацията за твърде неефективен тип управление за толкова разнообразна държава с население от 1.3 милиарда души. Демокрацията води до твърде хаотично общество. Как може една цивилизация, основана на конфуцианските ценности като ред и стабилност, да възприеме една толкова нестабилна форма на управление?  

Въпреки това, повече от половината от 3177 китайци, участвали в проучване по-рано тази година, заявяват, че харесват американските идеи за демокрацията. Друг интересен момент от същото проучване, проведено от изследователския център "Pew" е, че половината респонденти (в сравнение с 39% отпреди 4 години) считат корумпираните държавни служители за голям социален проблем. Марксизмът трябваше да ограничи подкупите и корупцията, ала на практика се случи друго.

Си и новото китайско ръководство ще трябва да намерят ново решение на този проблем, като същевременно опазят интегритета на властта си и това ще се случи със или без идеите на Маркс.

Oще: вожд  идеология  икономика  китай  комунизъм  конгрес  мао  маркс  партия  революция  си дзинпин  социализъм  ху дзинтао 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

5 skd911 | 22.10.201223:11

Напълно безмислена статия..... вижда се че бие в една и само в една посока.... противниците на Китай очакват от новия президент да бъде това което беше Горби за СССР.

Разбира се това няма да се случи, Китайците знаят да си правят изводи от историята, а всички ние знаем какво се случи с хората в СССР и колко "добре" живеят те в момента. Такова безогледно разграбване на държавата, няма да се случи, защото никой в Китай не би го допуснал. Китайците много добре знаят, че демокрацията е просто една лъскава опаковка. Да в Китай могат да те арестуват за това, че си говорил срещу държавата, но в "демократичните" държави, могат да те арестуват и дори да те осъдят, за това че си качил няколко mp3-ки в нета.

Демокрацията в последно време се опорочи и загуби смисъла си. Един вид и да те убият могат, достатъчно е патроните да са "демократични".
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

4 Pavur Pezev | 22.10.201222:25

Tука съм Федарееее,тука съм.Бдя.Ма то под таа статия нема ко да се казва.Чайна от създаването си като държава,нема мноо промени у границите,етническия състав и суверенитета.Имало я е,е и ще пребъде.Ойро-атлантиците ша са споменават у некоя история,с йероглифи,като мноо неуспешен експеримент.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 20.07.2011, 13:11

3 Fedar | 22.10.201220:32

Къде е Павур да ни просвети за "ойроатлантите"?! Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 10:20

2 CrossFire | 22.10.201220:08

За комунизъм в Китай въобще не може да става дума. Това, че имат 1 партия и една звезда на червен фон не значи нищо. Та те са по-диви капиталисти и от запада. Има малка разлика в това, че държавата има малко по-голямо участие в икономиката, но за социализъм като в Европа не може и да става дума.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 22.10.2012, 16:11

1 NiTenIchiRyu | 22.10.201216:24

Аз ли не съм разбрал, или авторът се опитва да внуши на читателя, че комунизмът в Китай си отива или се окачква някаква промяна, защото името на Маркс (или по-точно приносът му в теоритеческо отношение) отсъства от издание на партийния вестник: "Предвид факта, че това е последното издание на журнала преди партийния конгрес, неговото съдържание логично е подложено на дисекция за скрити значения и послания."
Ама ти сериозно ли?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.