Бунтове в Лондон се дължат на лошо родителско възпитание - и липса на санкции срещу тийнейджърите | webcafe.bg
Webcafe

Портокал с часовников механизъм

Webcafe.bg , по Daily Beast
11.08.2011, 16:33 (обновена 14.08.2011, 09:12)
Качулка

Снимка: © Getty Images

Зли и закачулени...

Докато въстанията в Египет продължават месеци наред, което кара всички да се възхищават на самодисциплината и куража на бунтовниците в борбата им за човешки права и достойнство, разглезен ученик-бунтовник в Лондон, застанал на покрива на висока сграда, хвърля пожарогасител към претъпканите улици под него.

Великобритания е унижена от това сравнение по същия начин, по който е унижена от контраста между гражданското неподчинение срещу диктатурите в Либия и Сирия и безразборното обезобразяване на лондонските улици от разюздани младежи, чиято цел е, както гордо заявиха две тийнейджърки "да покажем на полицията и на богаташите, че можем да правим каквото си поискаме".

"Богатите" жертви на бунтовниците са предимно квартални магазинчета и семейства, живеещи в малките апартаменти над тях. 

Макар бунтовете да започват след убийството на Дъган, причината е другаде

Позоваването на фаталното убийство от миналия четвъртък, когато полицията простреля млад чернокож мъж на име Марк Дъган (29-годишен, баща на 4 деца), като "спусък" и причина за този хаос, е твърде далеч от истината.

Приятелите и роднините му, които се отправиха към полицейското управление в Тотнъм, северен Лондон, за да търсят отговор на своите въпроси, бяха гневни, но не използваха насилие.

Въпреки че броят на безработните чернокожи младежи в тази част на Лондон е значителен, Тотнъм вече не е опасният квартал от 1985 г., когато група вандали наръгаха до смърт с ножове полицейската служителка Кейт Блейклок.

Бунтовниците, които миналата събота грабеха и подпалваха в Тотнъм, не отмъщаваха за смъртта на Дъган - те се възползваха от нея, за да превземат улиците, за да се смеят, да плячкосват и за тръпката да плашат хората, да ги виждат как изпадат в паника - и да гледат как недостатъчната като брой полиция отстъпва пред атаките им с тухли, бутилки и запалителни бомби.

Хиляди от тях щурмуваха улиците на Арчуей, Бетъл Грийн, Хакни, Пекъм, източен Дълуич, Ийлинг, Кройдън, Челси и Нотинг Хил - навсякъде, където ги отведат капризите им. Тълпите бяха толкова многобройни, че капацитетът на цялата полиция нямаше как да ги удържи. Толкова многобройни, че стадният им инстинкт надделя - заедно с беззаконието, умело използвано от лидерите на бандите.

Виновни за бунта са самите лондончани, които са оставили децата си без контрол

Обвиняването на "съкращенията на правителствените разходи" за тази оргия на насилието, както направи бившият кмет на Лондон Кен Ливингстън, също е неоснователно. Не само че съкращенията, макар и реални, не могат да окажат сериозно влияние.

Самата дума "съкращения" е редовното извинение за непростимото поведение, за което сме отговорни всички ние в качеството си на граждани.

Въпреки че всичко това се очакваше, лондончани направиха отчайващо малко, за да предотвратят основната причина за случващото се: колапсът на възпитанието във Великобритания и липсата на готовност за поемане на индивидуална и колективна отговорност по отношение на факта, че цялата държава е започнала да се страхува от тийнейджърите.

За всичко си има извинение. Ако те се държат неприемливо, значи просто са "хиперактивни", а ако не са способни да научат нищо - или страдат от дислексия, или имат синдром на дефицит на вниманието.

Ако пък са малолетни престъпници, в екстремните случаи биха могли да бъдат диагностицирани със синдром на антисоциално поведение.

От години тийнейджърски групи с качулки се навъртат на ъглите на улиците - дори когато Дейвид Камерън, тогава още в опозиция, приканваше британците да "прегърнат закачулените".

Но как да прегърнеш такива младежи? Опитайте се да помолите едно от тези 13-годишни деца да вдигне празната кутийка от сайдер, която току-що е захвърлило в краката ви.

Самите родители най-често застават безкомпромисно на страната на децата си

Има училища, подобни на каца без дъно, където учителите смятат изминалия ден за успешен, ако след проверка на присъствията още не е избухнал бунт - и където преподаването е опционално.

Учителите са инструктирани да работят в тясно сътрудничество с родителите по въпросите на поведението на децата - но както обясняват работещи в бранша: "Намерете ми, като начало, някой родител. А след това ми намерете родител, който да не ме заплашва, че ще се оплаче от мен, или дори още по-лошо, защото съм се държала неуважително към детето му."

В Британския музей, когато направите забележка на дете да спре да си изтрива изцапаните с шоколад ръце в асирийска статуя, е по-вероятно вместо охраната да го спре, майка му да дотича гневна като фурия и да заплаши да ви изхвърли от музея за проява на вербална агресия.

Родителите са забравили как да казват "не" на потомците си, искащи скъпи маркови маратонки за бързорастящите си крака, или нов iPod, или скъп Blackberry смартфон, какъвто толкова много от толкова "лишените от средства за нормален живот" тийнейжъри-бунтовници използваха за организиране на протестите.

Обществото не е изградило ценности у младежите, на база които да въведе ред

Искаме невъзможното от полицията: тя не може да се пребори с немарливия подход на обществото към изграждането на морални ценности, което не показва ясно какви са нормалните правила за поведение и не приучва децата, че има отговорности към другите, които вървят наравно с признаването на техните собствени права.

Когато избухнат такива бунтове, хората са склонни да винят полицията за арогантността й към най-арогантната полуграмотна тълпа от деца, които някога са израствали в Обединеното кралство.

Особено когато въпросната тълпа е изградена предимно от представители на малцинствата - както почти винаги ще бъде в космополитен град като Лондон.

Настоящата криза е израз на нещо, трупано от десетилетия, като започва от доклада за бунтовете в Брикстън през 1981 г., където се заявява, че докато етническият състав на полицията не отразява "обществото, на което служи тя," донякъде властта е лишена от легитимност в прилагането на закона.

Доклад от 1999 г. пък обвини британската полиция в "институционализиран расизъм" - след което страхът да не бъдат засегнати чувствата на малцинствата се превърна в още по-голяма мания на лондонската градска полиция, отколкото е бил сред учителите в британските градски училища.

В крайна сметка всичко това подкопа фундаменталния принцип на политиката за безпристранстност "без страх или отстъпки" и равностойното отношение към всички граждани.

Отстъпките пред чуждите етноси като форма на държавна капитулация

Цяло поколение британски полицаи си осигуриха повишение, научавайки езика на социалните служби и говорейки за "расистки проблеми" и морален релативизъм, маскирани като чувствителност към чуждите култури.

В Тотнъм притеснените полицаи в началото отстъпиха, реагирайки на от гнева, който бе породило убийството на Дъган, надявайки се, че предпочитаните от британската полиция средства на "убеждение, съвет и предупреждение" ще предотвратят нуждата от по-насилствен подход, дори когато прозорците на магазините започнаха да се чупят.

Опасявайки се от пореден бунт в Тотнъм, те подходиха към избухващия бунт все едно става дума за обикновена демонстрация.

В резултат на това Лондон гори. Но всъщност не толкова обсадената полиция, а самото общество е дало на тези въоръжени с тухли и Blackberry смартфони непълнолетни бунтари идеята, че "всичко е позволено."

Сега Лондон усилено се бори да спаси каквото може и да въведе малко ред, като армии от негови жители, обединени чрез Twitter, размахват метли и парцали, кофи и тиксо. И ръкопляскат на всяка полицейска кола, която видят.

Крайно време е да се намери решение и за децата и техния бунт.

Oще: безредици  бунтовници  деца  лондон  магазинчета  младежи  общество  погром  пожари  полиция  родители  семейство  тийнеджъри  училище 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.02.2011, 17:26

17 durex | 14.08.201117:31

Подкрепям казаноо от теб напълно! Пляскане на бира
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

16 иван | 14.08.201117:08

Моят коментар беше по-скоро допълнение към твоето мнение, а не оспорване. Става дума за „свинския морал”, който срива западната духовност. Ценостната система, утвърждавана като норма на поведение в продължение на векове, постепенно е изпразнена от съдържание, ценностите са обявени за предразсъдъци и изпратени на боклука.
Ти казваш, че съществува средна класа, която се смята, че е гаранция за демокрация. Но дали е така. Средната класа не е класата на всички, които имат средни доходи, а само на тези, които имат собствен бизнес: производство, търговия, услуги и които не зависят от благоволението на работодател.
Глобализацията иззе от хората от средната класа нишата в която те се реализираха. Драстично намаляха малките селски стопанства. Търговията, производството и услугите се уедряват, вериги от магазини, вериги от ателиета, супермаркети, МОЛ-ове. Големите пари се намесват навсякъде, където има печалба. Не е далече денят, когато и просяците по черквите ще бъдат обхванати в съответна верига.
Социалното подпомагане на безработните в дългосрочен план показа колко погрешен ход е. Вече има поколения хора, които живеят от помощи, живеят с мисълта, че това е нормално, че обществото им дължи това и даже смятат, че са онеправдани от обидно ниските помощи. И резултатът - темата която коментираме.
Възможно е, на Изток и на Юг да е по-зле, но нас това какво ни топли?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2011, 17:26

15 durex | 14.08.201115:11

За Иван
Съгласен съм с теб,но държа да направя едно уточнение към предишният си коментар.Това,че Западната цивилизация има проблеми и социални катаклизми изобщо не означава,че останалите цивилизации и форми на управление са си о,кей.Западните демокрации скърцат,но останалите са все още векове назад.Дали някой нормален човек би искал да живее в комунистическия рай на Северна Корея или сред дивашките племенни групи на Централна Африка.Дали разкраченото положение на Китай,където комунистическата идеология си крета тихомълком до най-дивия капитализъм в целия свят,какъвто е там.И това,че се прикриват и замазват проблемите не означава,че те не съществуват.Колко от вас са чували за масовите вълнения в Китай през последните години,където мащабите са съвсем различни.Там има близо 100 националности и непрекъснато ври и кипи.И докато доскоро нещата се решаваха радикално по комунистически, "няма човек-няма проблем",сега не може така.В Русия е същата работа.Проблемите се замазват и замитат под килима.И ако на Запад голяма част от богатствата са притежание на малцинство,все пак има и средна класа и няма крайно мизерстващи.Дори безработните плюскат цял живот на аванта. А на Изток какво е? Ако там нещата са по-добри къде са тълпите имигранти търсещи по-добър живот в Русия,Китай,Индия или Иран. И защо толкова хора от тези "незападни общества" предпочитат да са безработни на социални помощи в някоя западна страна,отколкото работещи в своята родина.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2011, 17:26

14 durex | 14.08.201114:52

Абе Миле Манолов, требе ли секи коментар да е на кръчмарско-моабетчийско ниво и на ташак. Твоите в повечето случаи ме кефят,но понякога темите заслужават и по-сериозно отношение.
Що се отнася до сложните думички, не сме ги измислили ние.Те така си беха,само дето ги използваме.Ако ти можеш с по-прости думички да обясниш сериозно тези процеси,давай дуел
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

13 иван | 14.08.201108:23

Демокрацията на западния свят, ако може да се говори за демокрация в свят, където в огромната си част националното богатство е в ръцете на малък брой хора, които могат да бъдат изброени поименно, е несъвместима с коя да е от световните религии и ценностната система, които са тяхната същност.
Основните принципи на Християнството, а това са принципии и на останалите религии са: Великодушие, Милосърдие и Любов към ближния.
Ако един бизнесмен, да не говорим за банкер, спазва тези принципи, не го чака нищо друго освен фалит.
Ами представете си бизнесмен, който изпитва великодушие, милосърдие и любов към кокурентите си. Или банкер, който великодушно опрощава дълга на клиентите си просрочили заема си и на които следва да се продаде имуществото за погасяването му. Защото изпитва любов към тях и към децата им? Това е абсурдно.
Американците, като най-практичния народ са намерили изход от тази безизходна ситуация. Те са дълбоко религиозни, но на принципа: всеки е длъжен да се грижи за себе си, Господ е длъжен да се грижи за всички. Щом някой е в затруднение, това означава че си го заслужава, затова и Господ е вдигнал ръце от него.
Тази прагматична религия е целесъобразна и подпомага бизнеса, но докъде ще доведе западния свят.......там е въпросът!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

12 Mile Manolov | 14.08.201103:16

абе дурекс.. религиозния фунаа...дааа...да... абе откаде ги вадите тия думи?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2011, 17:26

11 durex | 13.08.201123:39

А относно заглавието на статията, всеки който е гледал великият филм на Стенли Кубрик знае за какво става дума и без думи. . . . . .

http://www.vbox7.com/play:20e4d778
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2011, 17:26

10 durex | 13.08.201123:18

Проблемът е много по-дълбок и фундаментален от конкретните причини за въпросните безредици.Разпадът на ценностните системи на съвременните общества е обусловен от огромното разминаване на религиозният им фундамент и развитието на обществото.Религии,които са се формирали като такива в епохата на робовладелско-феодални общества преди хилядолетия дори през късното средновековие следваха безпомощно катаклизмите и процесите формиращи човешките общества.А през последният век и особено през последните 4-5 десетилетия израстнаха цели поколения за които "старите" морални ценности са в тотално разминаване с "новите" реалности.Семейството се разпада и на негово място не идва никой.Личноста се обезличава и нейното място в обществото се определя от от качеството и на индивид,сведен до състоянието на потребител, работна ръка, данъкоплатец, електорална единица.Как звучат десетте божи заповеди само на фона на вечерните новини.Пари,насилие,секс,демагогия,алчност и безкрупулност са реалностите.Децата от малки ги качват на поточната линия,която ще ги превърне в зомбирани консуматори,бездушни служители и безразлични граждани.И когато след години същите тези деца създават свои деца и трябва да ги възпитават какво да се очаква!
Свине със свински души създават поколение,което на свой ред създава свое..... И тук расовата или класова принадлежност не е от решаващо значение,въпреки че мизерията винаги е била мощен катализатор.Свинският морал е заразил цялото общество.Независимо дали става дума за безработни цветнокожи, за милиардери, висши политици или т.нар светски личности,чийто елит е помийна яма за моралните ценности.

http://www.vbox7.com/play:87ce7822
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

9 vanko1 | 13.08.201111:18

истината е, че когато припламнат подобни искри на някакво недоволство, се явяват отключващ момент и на улицата излизат всички - хора от гетата, които живеят на помощи, тийнеджъри и хора от други социални групи, които искат екшън и да вкусят от тръпката, адреналина на насилието, и обикновени пияници, просто във Великобритания трябва да анализират коя е първопричината, за да лекуват нея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 16:53

8 My Majesty | 13.08.201111:14

Мултикултуризмът май отиде на кино Чуди се
И англичаните и ние много добре си знаем проблемите и провалите, въпросът е: След като знаем, че нещата не вървят на добре, защо ги оставяме да вървят на там?
Някой има полза и ще извади девиденти от израстването на подобно поколение. Но няма да сме ние и няма да е самото опростачено поколение. И то не може да осъзнае, че се готвят да го използват за нещо.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.