И тогаз Бойко Борисов рече: „В България няма място за културни и възпитани хора, които искат да си вършат работата"... | webcafe.bg
Webcafe

Бойко, Дьо Понсен и българо-френската несъвместимост

Сандо 06.10.2010, 17:09 (обновена 06.10.2010, 18:14)
Дон Бойко Корлеоне

Дойде време и Бойко Борисов да си покаже рогата и да отговори на настойчивите запитвания и критики на дипломатите с традиционното „ай сиктир"...

И тогаз Бойко Борисов рече: "В България няма място за културни и възпитани хора, които искат да си вършат работата"...

Братската прегръдка на Борисов с френския посланик Дьо Понсен след изборната победа на ГЕРБ отдавна прашасва нейде из аналите на историята, а малцина са онези, които си спомнят и подкрепата от френска страна (докладът на Доминик дьо Вилпен...) в борбата с пагубната Тройна коалиция...

Защото стане ли въпрос за конкретни действия и сериозна работа, българската политическа класа подхваща старата песен и започва да се скaтава по примера на някогашната партийна машинария, която получаваше заповедите директно от Москва, а основната й функция се заключаваше в организацията на банкети за другарите.

Та сега дойде време и Бойко Борисов да си покаже рогата и да отговори на настойчивите запитвания и критики на дипломатите с традиционното "ай сиктир".

Не, на човечецът не му се работи, не му се вземат и решения. И затова дипломатите му пречат - кой е този Дьо Понсен, че да му иска мнението за влизането на Турция в Европа? Бат Бойко даже се запита риторично каква реакция би имал Саркози, ако нашият посланик започне да дава наставления и да подпитва за това-нова...

Въобще Борисов задава понякога странни въпроси. Освен това думите на премиера със сигурност са накарали посланика ни в Париж Марин Райков да изтръпне, защото той - за разлика от Борисов, е достатъчно интелигентен (и възпитан), за да знае, че България не може да си позволи да дава съвети дори на държави като Того, Сенегал и Лесото, та камо ли на страна с традиции в международната политика като Франция.

Другата интересна подробност е, че Дьо Понсен също е интелигентен и възпитан човек, а неговото образование не е пожарникаро-ченгесарско - френският посланик (както и повечето френски политици) всъщност е завършил престижната Национална школа за висша администрация (ENA) и има зад себе си дълга кариера в дипломацията.

Тези доводи обаче няма как да развълнуват българските властващи, добрали се до "кокала" благодарение на качества, съвсем различни от тези на компетентните си западни колеги.

Чрез думите си Борисов всъщност много добре изразява неписаното правило, че политиците ни по никакъв начин не трябва да приличат на Дьо Понсен, т.е. не трябва да са нито възпитани, нито образовани, нито кадърни, нито опитни, нито доброжелателни, нито енергични, нито отговорни, нито искрени, нито настойчиви, нито принципни.

В България пробиват най-вече наглеците и безскрупулните разбойници и затова страната ни е на това дередже, а чуждите дипломати си скубят косите и се чудят на коя планета са попаднали.

Чудят се и бързат да се махнат, а в много случаи дори назначение в родината на Ботев и Левски се счита за върховно наказание на провинил се чиновник.

Защо ли? Ами защото в обществото ни цари хаос, беззаконие и несправедливост, които се изразяват на всички възможни нива. И в крайна сметка на чужденците им става ясно, че българският политик проявява разбиране и желание за сътрудничество само в предизборна обстановка, а след това вятър го вее на бяла кобила.

Докато Сарко вършеше услуги и возеше медсестрите ни с френски самолет, всички бяхме доволни...

Докато Дьо Понсен беше единственият държавен служител - (па макар и чужд!), който протестираше срещу очевидната порочност на съдебната система, пак всички ръкопляскахме...

Когато обаче ни потърсят сметка за евро-вересиите и ни карат да работим, тогава вече нито дружбата е дружба, нито сиренето е с пари, а враждуващите уж Бойко и Гоце започват да сричат назубреното стихотворение за „вмешателството" във вътрешните работи на суверенната и единствена по рода си рОдина, за чиито компоти едно време прегладнелите американски войници сънуваха розови сънища.

Както обикновено завесата пада, вся публика рукоплещит, а невръстни дечица носят цветя на перфектните политически буфосинхронисти.

Така че Дьо Понсен ще си тръгне ако не с охота, то поне с облекчение от София, оставяйки зад гърба си тази вечна българо-френска несъвместимост.

На него му пожелавам много здраве, щастие и професионални успехи, а на българите - Бог да им е на помощ!

Oще: бойко борисов  дьо понсен  посланици  саркози  франция 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.