"Тригълникът на живота" пази при земетресение | webcafe.bg
Webcafe

"Тригълникът на живота" пази при земетресение

Дискавъри сайънс , www.klassa.bg 05.06.2012, 12:28 (обновена 08.06.2012, 09:04)
хаити

Не е добра идея при земетресение и да се оставите на инстинктите и да изтичате по стълбището извън сградата

Повечето от нас имат неправилна информация - или никаква - какво да правят при земетресение, смята Дъг Коуп, ръководещ Американския международен спасителен екип. Статията му е подложена на критика от Американския Червен кръст, който смята, че опитът му в чужбина (напр. Турция) не важи за САЩ поради по-добрите строителни стандарти, подчертава "Дискавъри сайънс".

Да стоим в рамката на вратата, не винаги е добра идея. Не е добра идея и да се оставите на инстинктите и да изтичате по стълбището извън сградата. Да легнете и да се прикриете, може да е добра идея или не в зависимост от обстоятелствата.

Теорията за "триъгълника на живота" на Дъг Коуп се базира на опита му от влизане в 875 срутили се сгради, работейки със спасителни екипи от 60 страни. Авторът е основал такива екипи в няколко държави и е експерт на ООН по намаляване на щетите от природни бедствия, като е работил по всички големи бедствия по света от 1985 г., без тези, които са се случвали едновременно.

Първата сграда, в която Коуп е пропълзял, е било училище в Мексико Сити след земетресението от 1985 г. Всяко дете беше под чина си и всички те бяха смазани. Те можеха да оцелеят, като легнат отстрани до чиновете си в пътечките. Загубата на живота им беше ненужна, смята той.

Казано простичко, когато сградите се срутят, теглото на тавана, което пада върху мебелите вътре, смазва тези предмети, като оставя празно пространство до тях - не под тях. Това пространство авторът нарича "триъгълник на живота". Колкото по-голям и стабилен е предметът, толкова по-малко ще се компресира.

Колкото по-малко се свие, толкова по-голяма е вероятността човекът, който използва това пространство, да не бъде наранен. Следващия път, като гледате срутили се сгради по телевизията, пребройте "триъгълниците", които видите. Те са навсякъде. Това е най-често срещаната форма, както ще забележите в срутила се сграда.

Съвети за безопасност при земетресение

1) Почти всеки, който просто прикляка под нещо при срутване на сгради, е смазан до смърт. Хората, които влязат под предмети като бюра или коли са смазвани.

2) Котки, кучета и деца често се свиват инстинктивно в зародишна позиция. Това трябва да направите и вие. Това е естествен инстинкт за оцеляване. Можете да оцелеете в по-малко празно пространство. Легнете близо до някакъв предмет - кушетка, легло, голям обект който ще се свие малко, но ще остави празно пространство до себе си.

3) Дървените сгради са най-безопасни при земетресение, защото дървото е по-леко, гъвкаво и се движи заедно с труса. Ако се срутят, тези сгради създават големи процепи за оцеляване. Тухлените сгради се разбиват на отделни тухли, които причиняват много щети, но по-малко смазани тела от бетонните плочи.

4) Ако сте в леглото през нощта по време на земетресение, просто се изтъркаляйте от него. Около леглото ще има безопасно пространство. Хотелите могат да повишат процента на оцеляване при земетресения, като поставят знак на вътрешната страна на вратите, който казва на обитателите на стаите да легнат на пода до леглото при земетресение.

5) Ако има земетресение и не можете лесно да излезете през врата или прозорец, легнете и се свийте в зародишна позиция до кушетка или голям стол.

6) Почти всички, които се скриват под касата на вратата, загиват при срутване на сграда. Ако стоите под рамката и касата падне напред или назад, ще бъдете смазани от тавана. Ако падне настрани, вратата ще ви среже на две. И в двата случая загивате!

7) Никога не излизайте на стълбите. Те имат различна честота на люлеене от основната сграда и се блъскат в нея, докато се клатят. Освен това, те често се претоварват от бягащи хора. Дори ако сградата не се срути, стойте далеч от стълбището. Безопасността му трябва да се проверява дори когато останалата част от сградата не е пострадала.

8) Идете близо до външните стени или ако е възможно, извън тях - винаги е по-добре да сте близо до или извън сградата, отколкото вътре. Колкото сте по-навътре, толкова по-голяма е вероятността спасителният ви път да бъде блокиран.

9) Хора, които са в колите си по време на земетресение, биват смазани, когато пътят над тях падне и смаже колите. Жертвите на земетресението в Сан Франциско са останали в колите си. Можели са лесно да оцелеят, ако бяха излезли и легнали или седнали до колите. Всички смазани коли създават процепи с височина 90 см до тях, освен ако върху тях не падне колона.

10) Когато съм влизал в срутени офиси на вестници и други сгради с много хартия, съм откривал, че хартията не се свива. Големи празни пространства има около купчините хартия.

През 1996 г. бе заснет филм, който доказа правотата на методите на Коуп за оцеляване. Турските федерални власти и истанбулските власти си сътрудничеха, за да направят този филм практически научен тест. Срутихме училище и къща с 20 манекена в тях. 10 манекена се бяха свили и закрили, а 10 манекена използваха моя метод на "триъгълника на живота".

След симулираното земетресение минахме през отломките и влязохме, за да заснемем и документираме резултатите. Филмът показа 0% шанс за оцеляване за тези, които се скриват под предмети. Използвалите метода на Коуп са имали почти 100% шанс. Филмът е излъчен в Турция, САЩ, Канада и Латинска Америка.

Oще: безопасност  държави  жертви  земетресение  сгради  спасител 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.11.2011, 19:34

18 Stanislav Ivanov Dimitrov | 08.06.201222:59

След нашето прослувуто Пернишко земетресение си говорихме с колеги инженери включително и един който живее в Перник и коментирахме и че общо взето извадихме късмет с това земтресение. Каза че ако 1вия трус е бил само 10-15 секунди по дълъг сега по най пострадалите села повечето къщи щяха да са паднали. Специално за България противоземетръсните проектни норми са много добри и ако се спазват осигуряват значителна защита на сградите. Проблема е че м/у 1995-2005 никой не може да каже ама абсолютни нищо колко е качествен бетона и армировката в тогава построените сгради. Страу прав си за стълбищата и шайбите с едно малко уточнение. Самите стълбищна рамена не са толкова стабилни и безопасни колкото околните стени. Ако сградата има асансьор винаги е най добре да застанете до вратите на асансьора без да влизате в него ест. Асансьорната клетка е изцяло от противоземетръсни шайби (стени) в 95% от случаите. Ако тя се срути тогава и сградата няма да я има. Под вратите е опасно освен ако вратата не е в стоманобетонна стена. При силно земтресение се съмнявам за тия мебели че ще те спасят. За мене като строителен специалист най безопасното място е стълбищна-асансьорна клетка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

17 strawsPulledAtRandom | 06.06.201214:23

Олга, замислих се над думите ти. Най-вече това за измеренията. Дали ако строим сградите си седеммерни, те няма да бъдат по-устойчиви на земетръс? Ето един пример - тримерната фигура е по-устойчива пространствено от двумерната - ако вдигнеш лист хартия на тънката му страна, той ще падна, нали? Мисля, че съм на път да сътворя революция в архитектурата с твоя помощ. Ето какво може да се получи при синтез на материалното и духовното!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.06.2012, 01:21

16 Олга Ивановна Петкова | 06.06.201212:41

Стресът е толкова голям,че едва ли ще мисля какво съм чела,но съм се убедила,че в стресови ситуации,тогава когато човек няма много време да мисли,мозъкът ни изпраща предварително приета информация и инстинктивно взема правилно решение.Прочетох няколко варианта за правилно поведение при земетресение.Различни са, но има някаква логика.Мисля,че най-важното правило е да запазим спокойствие и според ситуацията да изберем най-добрия вариант.Инстинкта за съхранение ще помогне.
На това попаднах случайно,ако ви помогне,ще се радвам:

- Защо 2000 година не се оказа свършека на света, както повечето гадатели предсказаха?

Вижте на всяко хилядолетие стават огромни катаклизми.Много от предсказателите прогнозираха краят на света през 2000 година, но всъщност се пропуска една подробност. Много преди нас календарът е променен на юлиански и григориански и летоброенето е видоизменено. Според Хиджра, най древното отчитане на годините сега сме 1428/ 1429 година, тоест няма второ хилядолетие де факто.

- И все пак да очакваме ли Апокалипсисът?

Апокалипсис означава откровение, а не край на нещо.
Второ на човеците им предстои да достигнат седмото измерение. Сега сме триизмерни, това което се нарича „ свършек на света „ е всъщност край на едно измерение и преминаване в друго. Така, че нека да бъдем силни духом, да използваме капацитета си и вървим напред. Като най висшето творение, човека ще бъде подложен на изпитания, но в крайна сметка няма да бъде заличен.
Дерзайте!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2011, 11:28

15 TheSpider | 06.06.201212:40

Страус, благодаря за изчерпателните коментари! Какво става обаче ако алчни съседи от примерно 6-етажна кооперация отворят врати на пертерните стаи, за да ги дават под наем и срежат противоземетръсните шайби, без да направят някакво укрепване? Това е масово в големите градове.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

14 strawsPulledAtRandom | 06.06.201212:12

Фата, и аз съм чувал някакви ужасии за този блок в Свищов. Не съм сто процента сигурен дали за него са ми бледите спомени, но подовите плочи са били от сглобяеми сегменти, но не големи както при панелките, а широки някъде около метър и нещо. И като дуснало, се разпаднали... След този случай повече не били строили с такива. Но може и да те подвеждам, това ни го разказваше една учителка в Строителния преди много гдини, но колко е вярно... Както и да е, монолитните (че и панелните) плочи са далеч по-сигурни и чак такова бедствие при земетръс със същата сила не би трябвало да се получи. Нормите за проектиране са завишени спрямо онези години и слабото място остава, както казваш, изпълнението. За съжаление си ужасно права Тъжен Лично съм виждал смачкана торба от цимент колкото волейболна топка в сглобка на панелка. Замзана с ВЦ разтвор отгоре. Сещайте се колко държи тази заварка - уж изпълнявана от най-опитните заварчици, проверена два пъти, с подписи, чудесии... а изобщо не е замонолитена. А многото усвоени без грам мисъл тераси? Дори да приемем тези с Итонг или полистиролбетон, има и такива с четворки (да, сериозно). После бетоново поясче под дограмата, плочки на пода, мебелировка и хоп - един тон непредвидено по проект натоварване върху 30-годишна конзолна плоча. А избитите стени? Че сега дои и конструктори позволяват пробиване на отвори в носещи стени - обрамчваш отвора с метална конструкция и си готов - съвсем законно Шокиран Затова вземам сравнително насериозно земетресенията. Дано не разбираме на практика и да си останем само с теоретичните философии Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.01.2012, 12:39

13 fata morgana | 06.06.201211:40

Строус, много точно и изчерпателно си описал всичко. Това, което казваш с палачинките, които падат една върху друга и аз си го мислех онези дни. Тъй като съм хидротехническо строителство не бях много сигурна какво биха казали конструкторите, но и аз мисля по същия начин: колкото и да се огъват колоните и да е провиснала плочата, шансът колоните просто да се скъсат и плочите да паднат една върху друга е минимален. Веднъж в България се е случило: по време на онова земетресение 70-те, с епицентър Вранча, където в Свищов един блок буквално се е разглобил. Причината била „невероятна” по сегашните стандарти: блокът е бил изпълнен в льосовете на Северна България без противоземетръсни шайби! Колоните се срязали в основата и изгубили връзка по между си. До него блок-близнак оцелял, защото имал противоземетръсни шайби. А този блок се е сринал, защото заради шантава приумица на капризен архитект, бил изпълнен само с колони.
От тогава такива безобразия не се правят и смятам, че шансът да се случи отново е минимален.
Сега докато четях се замислих, че може би разликата в начина на разрушаване се дължи на начина, по който се изпълняват сградите от работниците, не толкова от това как са по проект.
Примерът е пак в България – съществуват тип жилищни сгради изпълнявани от сглобяеми елементи. Те, ако се изпълняват по предписанията, би трябвало да са въплъщение на гения на инженерната мисъл – изключително устойчиви на земетръс – те нямат колони и греди, всички елементи са носещи и разпределят напреженията – като кутийка. Но на практика безотговорни работници на много места са изпълнили безобразно сглобките – връзките между тях. На много места вместо плътен разтвор, който да предпазва армировката от корозия са бутали фасове и вестници. След като специалисти започнали да отварят връзките, за да проверят какво е положението с армировката се оказало, че масово желязото е корозирало и много от панелите се крепят по чудо. Това може да се оправи чрез саниране – да се изпълнят на ново връзките.
Но това е, че ситуацията е парадоксална – конструкция, която по проект би трябвало да е максимално сигурна, на практика е максимално несигурна.
И същото се отнася за всичките разсъждения до тук – най-добре е да се застане до шайба и според мен, но какви точно са били сградите от статията е трудно да се каже, върху какви почви са фундирани, как са били осигурени срещу земетръс и как са били изпълнени.

Така че май пак единственото в такива ситуации си остава интуицията.

А онези хора в Свищов не са имали никакъв шанс - каквото и да направят.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

12 Frida | 06.06.201211:34

не я дочетох докрай, получих клаустрофобичен пристъп.
предпочитам да умра моментално, ударена от падащи стени, тухли, предмети, отколкото да умирам бавно в зародишна поза, много благодаря.
стълбите са наистина по-стабилни, отколкото се смята, а най-устойчивото строителство е в конструкция тип -пагода- с централна носеща колона. в момента наблюдавам един строеж тука, имам впечатлението, че външните свръзки на арматурата са някак еластични...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

11 lele male | 06.06.201210:32

Ще имам в предвид статията, когато правя основен ремонт на жилището... Още преди да го почнем, мисля да накарам мъж ми да бутаме старите мебели, за да си откриеме "триъгълника"... хихих... след това не мисля, че ще съм омъжена още дълго Смее се
П.С. уфффф.... Животът е твърде кратък, за да научиш немски език, пък какво остава за стотни от секундата да си откриеш "триъгълника на живота" Объркан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

10 strawsPulledAtRandom | 06.06.201210:20

Спайдър, да, така е, у нас наистина строителството е различно спрямо Турция или Щатите. Не мога да дам професионално мнение какво трябва да се прави при разрушения в България, защото съм учил точно обратното - как да се проектират и изчисляват сгради, така че да не се разрушат. Имам само теоретични предположения и наблюдения на снимки от разрушения. Долу съм споделил някои размисли и страсти. А от наблюденията ми на разрушения на монолитни стоманобетонови сгради в бели държави, най-често поддават неносещите стени около отвори (прозорци и врати), също и по външни ъгли, ако няма колона там (колкото и да е нелогично). Получават се най-често някакви Х-образни пукнатини през цялата стена или покрай отвора. Следващият етап е тя буквално да се пръсне на отделни тухли, които могат да се разсипят в различни посоки заради хоризонталните сили от земетресението. После започват да поддават вертикалните носещи елементи - колоните се "срязват" около средата - бетонът става буквално на чакъл (това го пише и в опровержението на статията), стремената (биглите)се късат, а носещите пръти "цъфват" настрани. Но много от колоните, които съм виждал, макар и жестоко разпукани и смазани, запазват като цяло формата си и не се късат нацяло. Просто се "скъсяват" - бетонът на мястото на срязване се раздробява, но армировката остава и дъжи останалите парчета. Тя прави стоманобетона жилав и сградата не се разпада цялата. Виждал съм сграда в Кобе, на която долният етаж (който се натоварва най-силно), е буквално срязан на две и е смачкан от около три метра височина до около метър (действително, не нула), а горните етажи са външно почти напълно запазени. Плочите по принцип могат да провиснат, но не падат точно като "палачинки", защото армировката е изключително жилава - дори след като се провлачи (удължи значително като дъвка), тя продължава да носи огромно натоварване, и чак след голяма деформация се къса. Един познат инженер казваше, че е обследвал много стоманобетонови сгради и твърдеше, че имат огромен потенциал да не се разрушат напълно, дори след жестоко компрометиране на конструкцията. Затова концепцията за тригълник на живота ми звучи правилно, що се отнася до криене край елемнети от самата конструкция на стоманобетонова сграда.
Подчертавам - мнението ми е само полупрофесионално (само средното ми образование е такова, а не съм го практикувал). Бих приел като по-меродавно мнението на някой строителен инженер. Ще ми бъде интересно, ако някой се включи.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

9 strawsPulledAtRandom | 06.06.201209:49

Така е, и опровержението звучи логично. За моя радост, се потвърждават доста от нещата, които писах долу - за прикритието от мебели, за разрушенията при разликите в масово ползваните конструкции и т.н. И долу писах, че зависи от конкретната ситуация - лично аз при много силно земетресение бих застанал до носеща стена или колона, но не и до маса или стол. При по-слаби земетресения, ако не падне цялата плоча, прикритието на маса или легло може да спаси човек от падащи предмети, тухли, мазилка, стъкла и т.н. И действително в Щатите широко се използват дървени конструкции за къщите, както и метални за високите сгради. Нямам си идея какво се ползва в Турция и Китай, но разрушените сгради, които съм виждал там, най-често изглеждат като незаконни паянтови постройки. У нас най-масово се ползва стоманобетон, независимо дали говорим за монолитни или панелни блокове. Къщите също обикновено са стоманобетонови, или поне имат скелет от колони, греди и пояси, дори да са с гредоред. Разбира се, има и с дървена и метална носеща конструкция, както и такива с носещи стени от плътни тухли. Има и много строителни недоразумения - виждал съм триетажна къща само от четворки, без нито една колона или шайба - при това със стоманобетонови плочи Шокиран За типа и степента на разрушенията е много важна конструкцията, така че не бива да се смоазлъгваме, че едисикой метод би могъл да бъде най-сигурен във всички случаи. Аз лично, при възможност, бих направил комбинация от двата подхода - бих застнал под маса или легло, но близо до вертикален носещ елемент от конструкцията на сградата (говоря за най-честия случай - стоманобетонова). Но не и до касата на вратата. Така би имало шанс да се предпазя от падащи предмети заради прикритието, но също бих се намирал в потенциален тригълник до масивен стоманобетонов елемент.
И пак да повторя за стълбищните площадки на тези сгради - сигурни са. Обикновено няма никакви мебели или преградни зидове наблизо, а са оградени от шайби. За другите конструкции обаче нямам идея. В щатите може да са им много паянтови стълбищата и горната статия да е важи с пълна сила, но у нас на 99% от блоковете стълбищата са сигурни (поне спрямо останалата част от сградата).
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.