Преди да се превърне в музикант-суперзвезда, Аманда Палмър работи като "жива статуя". Заставайки напълно неподвижна, тя позира по средата на площад "Харвард", облечена като булка. Въпреки обидите, замерящите я предмети, разливащите се по нея напитки и разсейващите шеги, тя практикува своето изкуство в продължение на часове.
"Не можех да си почеша ухото, ако ме сърбеше. Ако имах комар на бузата, не можех да го изгоня," споделя Палмър. "Връщах се вкъщи полужива. След това лягах във ваната, а умът ми беше празен." Тя отдава успеха си като музикант отчасти на опита си като уличен артист, което според нея е "перфектният начин за трениране на дзен-спокойствието".
Самоконтролът е нещо, което може да бъде овладяно с упорити тренировки
Оказва се, че липсата на движение не изисква толкова физическо напрежение, колкото самоконтрол - а чрез липсата на реакция Палмър е засилвала именно самоконтрола си, твърдят психологът Рой Баумайстър и журналистът от New York Times Джон Тиърни в новата си книга "Силата на волята".
Според авторите й волята е подобна на мускул - и може да бъде тренирана.
През 1998 г. Баумайстър публикува научен труд, според който самоконтролът е ограничен ресурс. В направеното от него проучване изследваните хора е трябвало съзнателно да ограничат консумацията на шоколад и сладки.
След това изследваните обекти са показали по-малко самоконтрол при последващи задачи. По-късно това откритие е проучено допълнително, за да докаже, че при вземането на решения хората също използват част от своята воля. В "Силата на волята" Баумайстър и Тиърни убедително описват друг аспект от същата тема: самоконтролът зависи от глюкозата, в качеството й на енергиен източник.
Не сладостите карат хората да имат силна воля - а калориите
Това откритие, публикувано през 2007-а, излиза наяве случайно, в резултат на академично любопитство на тема фестивала "Марди Гра" и "безрадостното пиене на невкусни субстанции". Според популярна теория, въпросният фестивал позволява на хората да се отдадат на греховете си, преди да започнат да постят.
Това кара Баумайстър и неговите колеги да предприемат проучване дали удоволствието може да повиши резервите от самоконтрол. За целта те са накарали обектите на изследването да пият млечни шейкове между различни задачи, изискващи демонстрация на силна воля.
За сравнение, на контролната група в изследването са давани да пие "големи дози безвкусна смес от нискомаслена млечна каша". За изненада на учените обаче и при двете групи се компенсира ефектът на изчерпване.
Очевидно не удоволствието подхранва волята, а калориите - откритие, което учените доказват, измервайки нивата на глюкозата в организма след изискващи самоконтрол задачи - и чрез сравняване на ефектите от консумация на лимонада със захар и на лимонада с изкуствен подсладител.
На база глюкоза в кръвта може дори да се прецени шансът за повторно престъпление
Както поясняват авторите, това откритие дава впечатляващо добри обяснения. В публикувано по-рано тази година полево проучване, изследователите откриват, че вероятността даден затворник да бъде освободен от израелски съдии, вземащи решения за освобождаване под гаранция, е 65 на сто по-голяма, когато са сити.
Но те почти никога не освобождават затворниците на празен стомах. Този тип решения очевидно изисква големи количества глюкоза.
Според друго проучване, около 90% от малолетните престъпници, тествани скоро след арестуването им, имат нива на глюкозата под средните. В поредно изследване, този път проведено във Финландия, само чрез наблюдението на поносимостта към глюкоза при затворниците, на които предстои да бъдат освободени, учените са способни да предвидят бъдещите им престъпления с 80-процентна точност.
Връзката между волята и глюкозата обяснява и проблемите със самоконтрола при диабетиците, хипергликемиците и дори жените по време на менструалния им цикъл.
Трикът към успешната диета е самоконтролът - но за него е необходима пак глюкоза
Баумайстър и Тиърни се интересуват главно от това как тези проучвания могат да помогнат на хората да живеят по-добре - например да бъдат по-добри родители, по-организирани и да отслабват разумно. Една от главите в книгата разкрива как да съставяме ефективни списъци със задачи, а друга обяснява значението на самосъзнанието при планирането - и как новите Интернет инструменти могат да ни бъдат от полза.
Новото проучване е толкова многостранно и отворено към нови приложения, че дори самият Баумайстър наскоро открива възможност за употребата му за борба с проблема с бедността.
Както разкрива научният труд, диетите са особено коварен тест за волята. Баумайстър обяснява, че "уловката е, че за да пазиш диета се иска воля, а за да имаш воля ти трябва глюкоза, следователно трябва да ядеш.
Казано по друг начин това означава, че трябва да ядеш, за да имаш волята да не ядеш". Според него пристрастените не казват "ОК, ще взимам по малко кокаин всеки ден", но на практика точно това е стратегията, към която трябва да се придържат маниаците на тема диети.
На желаещите да отслабнат авторите препоръчват да правят малки и постепенни стъпки към по-здравословен начин на хранене, но най-важното е никога да не започват "истинска" диета.
Изграждането на самоконтрол и преодоляването на зоната на комфорта
Книгата разказва и за това как да тренираме и засилим своята воля, без да се налага да преминаваме през опита на Аманда Палмър. Един от възможните подходи е да се изучат ефектите от отказване от даден навик, например хората да бъдат накарани да си мият зъбите с "грешната ръка".
В краткосрочен план, съзнателното нарушаване на подобни заучени поведения наистина подобрява силата на волята. Странното в случая е, че да правиш неща извън зоната на комфорта може само по себе си да доведе до нейния край, твърди Баумайстър.
"Бях ученик през 60-те години на миналия век, когато хората се бунтуваха срещу правилата," споделя той. "Постоянно се оплаквахме за всичко - защо трябва да стоим прави? Защо трябва да следваме стриктен дрескод?
Сега съм на 50 години и разбирам, че има големи ползи от това да караме децата да се подчиняват на дори най-деспотичните правила, защото приучаването към спазване на тези правила изгражда самоконтрол".
Парадоксът за навика, необходим за промяната на съществуващите навици
Баумайстър подчертава, че родителите също трябва да поощряват самоконтрола на децата си, което е далеч по-добра стратегия от изграждането на тяхното самочувствие. В крайна сметка, както отбелязват авторите, липсата на самоконтрол "има връзка с почти всяка индивидуална травма: загубата на приятели, уволнението, развода и дори попадането в затвора".
"Силата на волята" не е безупречна. На моменти прекалено много се акцентира върху странични въпроси, а авторите отричат всяко проучване на автоматичните поведения. Факт е обаче, че книгата е много близо до реалните факти и със сигурност ще вдъхнови още повече сензационни открития по отношение на волята.
Едно от тях вече е загатнато. След като повторните действия постепенно се превръщат в навици, дългосрочното заздравяване на волята изисква уникална стратегия - навик за променяне на навиците и постепенно разширяване на зоната на комфорта.
Такава практика е например "рутинното" учене в точно определено време. Това е навик, който концепциите на Баумайстър и Тиърни със сигурност могат да затвърдят.
