Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хроника на един предизвестен щит

Хроника на един предизвестен щит

През 2007 г. президентът Буш II обяви, че през 2011 г. ще разположи щит – или ПРО, в Централна Европа – радари в Чехия и ракети в Полша. Тогава руският премиер Владимир Путин предупреди за Студена война II и заплаха за ядрените ракети на Русия, разположени в анклава Калининград, на границата с членовете на ЕС Полша и Литва.

Президентът Обама ревизира плановете на Буш и предложи нов анализ и оценка на риска. Москва предложи при отказ на САЩ от ракетен щит да се изгради обща система на отбрана, като се използва военна база в Азербайджан. Отговор от Вашингтон не последва.

В новия вариант за ПРО на администрацията на Обама Чехия отпада, Полша остава и ракетите се изместват по-близо до Близкия изток и Русия. Включването на Румъния - с намек и за България, стана ясно още при първата източноевропейска обиколка на вицепрезидента Джо Байдън миналата есен в Полша, Чехия и Румъния.

В първата седмица на февруари румънският президент Траян Бъсеску обяви, че Румъния е съгласна с предложението на САЩ до 2015 г. да приеме наземни прехващачи като част от американските планове за защита на Европа от Иран и други регионални заплахи. Според предварителните съобщения става въпрос за SM-3 (Standart Missile-3). Седмица по-късно за преговори за ПРО в България обяви новият американски посланик Джеймс Уорлик – и за покупка на изтребители...

Румънското одобрение е в начален стадий, тъй като актуалното споразумение предстои да се договори между Вашингтон и Букурещ и да се одобри от парламентите. През същата процедура ще мине и България. Странно защо обаче премиерът Борисов обвърза българското съгласие с някакво съгласуване с Европейската комисия. Защото говорител на Комисията вече обясни по повод румънския казус, че това е предмет на двустранна дискусия между Букурещ и Вашингтон и на съответното двустранно споразумение.

В рамките на няколко дни Москва – в лицето на посланика си в ЕС Чижов, външния министър Сергей Лавров и висши военни, изиска публично детайлни обяснения от САЩ, от Румъния и от България, и обяви, че третира разполагането на ПРО като заплаха.

В новата военна доктрина на Русия, одобрена от президента Дмитрий Медведев, е записано, че НАТО "се стреми да глобализира своите функции в нарушение на нормите на международното право".

"Някой би могъл да се аргументира с довода, че Румъния е по-близо до Иран от Полша, но според информацията, с която разполагаме, Иран - нито сега, нито в бъдеще ще застраши с ракети, способни да достигнат Румъния. Да не говорим за Полша, Централна Европа или САЩ", заяви по повод заплахите, с които САЩ обяснява ПРО, посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов. Същият, който каза, че България е троянският кон на Русия в ЕС.

Становището му обаче не се споделя от Пентагона, който съобщи, че Техеран разполага с балистични ракети, способни да ударят по бази в Близкия изток и Източна Европа. На 16 декември м.г. телевизия Al Alam съобщи, че тестваната успешно от Иран далекобойна ракета „Седжил 2“ е с обхват 2000 км. Според Асошиейтед прес, това е достатъчно, за да бъдат достигнати американски бази в Персийския залив и части от Югоизточна Европа.

Според европейски анализатори, ако намеренията на САЩ се спрат до разполагането на прехващачи за ракети със среден и малък обсег, това не би представлявало заплаха за Русия. По друг начин обаче стои въпросът за система за отбрана, насочена към междуконтинентални балистични ракети.

 

Тагове: про
 

Най-четените