Драматургът, който прави математиката лесна | webcafe.bg
Webcafe

Учителят, който направи математиката лесна

Webcafe.bgЗлатина Димитрова
08.04.2015, 19:11 (обновена 21.04.2015, 11:30)

1 от 5 снимки Назад Напред

Джон Майтън

Снимка: © Getty Images

Когато човек чуе математик, си представя най-често мъж на средна възраст, с очила и бухнала коса, нещо подобно на Айнщайн, но в математически вариант - фокусиран, интровертен, вглъбен в науката. Когато видите канадският математик и драматург Джон Майтън, със сигурност ще забравите тази идея.

За да бъдеш добър математик, са нужни няколко неща - да четеш научна фантастика, да пишеш пиеси, да си участвал в поне един филм, печелил „Оскар". Разбира се, това не са задължителни условия, но след като веднъж се запознаеш с Джон Майтън, те изглеждат неизбежни.

Когато човек чуе математик, си представя най-често мъж с очила и бухнала коса, фокусиран, интровертен, вглъбен в науката.

Когато видите канадския математик и драматург Джон Майтън, със сигурност ще забравите тази идея. За киноманите, той е сценарист и драматург, актьор от филма „Добрият Уил Хънтинг" - в него героят му Том казва: „Повечето хора никога нямат шанс да разберат колко брилянтни могат да бъдат. Не намират учители, които вярват в тях. Биват убеждавани, че са глупави". Тази идея е заложена и в книгата на самия Майтън The Myth of Ability (Митът за способностите).

Майтън е човекът, който стои зад JUMP Math - методика за лесно изучаване на математика, при която учениците до 7 клас се забавляват, докато учат и в резултат на това получават значително по-високи оценки.

Научната фантастика и суперсилите

Интересът на Майтън към математиката започва още в детските му години. Тогава той е убеден, че не е особено добър по математика, но за сметка на това чете много научна литература. Пленен е от „Фондацията" на Айзък Азимов, „Дюн" на Франк Хърбърт, разкази за пътуване във времето и започва да възприема математиката и физиката като магическа материя. Затова и винаги му е допадала идеята за тези науки. За него, това някой да разбира от математика е като това да има суперсили.

Вместо това обаче получава ниски оценки и почти се проваля по висша математика в университета и решава, че не може да се справи.

Връща се към идеята за математика, когато е на 30 години. В един момент, търсейки работа, попада на обява за учители по математика и приема. Започва да измисля начини, по които да направи математиката по-достъпна за децата, така че да не се чувстват по начина, по който се е чувствал той преди.  Променя първо себе си и разбирането за проблема и постепенно, преподавайки на деца, наблюдавайки реакциите им, осъзнава какво трябва да бъде различно.

Така и се появява JUMP - Junior Undiscovered Math Prodigies (млади неоткрити математически гении). В основата стои разбирането, че всяко дете е родено със способността да разбира математика и да й се наслаждава. В изследването Educational Challenge на фондация Telefonica, JUMP Math е сред четирите отличени сред 100 най-добри образователни иновации в света.

Стълба, по която се изкачваш с вълнение

Майтън възприема като голяма загуба това, че децата са лишавани от способността да се радват на математиката.

„Математиката е като стълба" - казва Майтън - „ако пропуснеш стъпало, е трудно да продължиш". Освен това, според него, като общество вярваме, че е трудно и само определени хора са родени с тази специална способност - да разбират математика. Затова и ако някое дете се справя зле, си казваме, че просто не е от надарените, вместо да си дадем сметка, че нещо не е наред с преподаването или подхода към детето.

Кой не обича компютърни игри?

Според Майтън децата обичат видео игри, защото постепенно нивото на трудност се повишава, но не прекалено. Затова и децата се радват да преодоляват трудността и да продължават напред.

Същото е и с преподаването на математика - ако са поставени в тази ситуация, в тази зона, в която не е прекалено трудно, те се радват да преминат към следващото предизвикателство. И не само това - радват се, че могат да се изфукат пред връстниците си с уменията си. А ако учителите ги карат да се чувстват глупави, няма как да се забавляват.

Майтън открива, че когато децата приемат ученето като игра, могат да решават и много сложни и абстрактни задачи, могат да разбират добре дробите, без да се налага да ядат пица, за да отделят парчетата.

"Те обичат да решават загадки, да разчитат пъзели. Затова и ако получат достатъчно информация, за да разрешат сами загадката, на тях много ще им хареса", казва Майтън.

Ефектът на публиката

Като актьор, Майтън знае колко е важно да държиш публиката. Затова и докато преподава като доброволец в бедни квартали, гледа на учениците като на публика, а на урока - като на представление.

"В театъра не искаш да отблъснеш половината публика. Не искаш половината зрители да се чувстват глупави", казва той. Затова и чрез системата си за преподаване и учене на математика, преодолява този момент, като кара децата да се чувстват въвлечени, а основен елемент от това е да разбират добре онова, което правят. За 15 години Майтън, заедно с група преподаватели по математика, успява да разработи програмата така, че материалът да е преподаван на малки порции.

„Математиката може да е много творческа и вдъхновяваща - когато видиш връзките между нещата, когато видиш колко елегантно е проектирана Вселената, тогава осъзнаваш, че това е изкуство", казва Майтън. Според него културата ни страда от идеята, че човек може да бъде или артист, или учен, докато реално може да бъде и двете.

Самият той е доказателство - казва, че е правил открития в сферата на математиката под влияние на знания от обучението му по литература. Валидно е и обратното - в интервю преди три години казва, че пиесата му The Little Years е артистично и емоционално въплъщение на онова, което се опитва да прави с JUMP.

За Майтън да напише добра пиеса, нещо наистина оригинално, е не по-лесно от това да откриеш нещо в сферата на математиката. И в двата случая трябва да има и доза късмет. „Границите на математиката се разширяват толкова бързо, че винаги има пространство за открития. Така че даже откриването на нещо ново в математиката не е чак толкова трудно", казва той.

Основните принципи са универсални - да не се заливат децата с твърде много информация, предизвикателствата да се разделят на малки стъпки, с които децата да могат да се справят, да се отделя време за повече упражнения и всяко дете да получи обратна връзка. Самите те не са новост, но за да се формира подходяща програма, с която да се прилагат, отнема 10 години. Но не само програмата има значение - важно е да повярваш, че всички деца могат да се справят.

Родени любопитни, приучени да са безпомощни

Основен проблем в преподаването на математика е това, че на децата се дава правило, без да се обясни защо е така. А това може да бъде разглеждано и като метафора на обществото, заобиколено от правила, които е принуждавано да спазва автоматично, без да знае защо.

При един експеримент плъхове са затворени в клетка. Всеки път, в който се опитат да излязат през вратата, някой ги спира. Когато накрая учените оставят плъховете на отворена врата, те отказват да излязат, развиват приучена безпомощност. Това, според Майтън, се случва и с хората.

Децата са родени любопитни и способни да се учудват. Но постепенно започват да научават, че не могат да правят неща, които учителите им считат за важни. И всеки ден се учат, че не могат да правят неща. Заради начина, по който ни е преподаван светът, не виждаме инстинските причини за проблемите, казва Майтън. Затова и обществото страда от тази приучена безпомощност, която пречи да реагираме на глобалното затопляне, пречи да развием устойчиво развитие, защото сме безпомощни. Именно това е невидимата пречка, която обществото трябва да преодолее.

Oще: jump math  джон майтън  джъмп  добрият уил хънтинг  драматург  институт за прогресивно образование  ипо  лесна математика  майтън  математик  математика  преподавател  програма за лесно учене на математика  учител 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

1 Шамито | 10.04.201514:19

Относно този материал бих споделил разсъждения на един динозавър.Който твърди че математиката е трудна просто е манипулант и аутсайдер.Просто трябва да се спазват определени правила които са описани в учебниците–стига да има търпението някой да ги прочете и осмисли.Въпрос на технология и тренинг.Подхода на моята баба беше–решена задача последващ секс.Коя задача мислите ще ми се опре?За всяка специалност математиката си има граница на полезност.Постигаш я и продължаваш с нейната помощ.Пък ако имаш определена страст към вълшебството на цифрите–ами търси развитие.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.