Къде се крият журналистите | webcafe.bg
Webcafe

Къде се крият журналистите

Webcafe.bg, по сп. Time 06.12.2012, 16:37 (обновена 09.12.2012, 09:38)

1 от 3 снимки Назад Напред

журналисти

Снимка: © Getty Images

Журналисти в Либия по време на революцията срещу Муамар Кафади

Нарт Абдалкареем знае, че е белязан. В продължение на месеци сирийският журналист снима на улицата кръвопролития и бомбени удари, пращайки кадрите на дубайската телевизия Ал-Арабия.

Използвал е псевдоним, но когато полицията затяга примката около журналистите по-късно през годината, той е принуден да напусне дома си. Стигна до Йордания, а най-накрая - до град, отдалечен на една галактика разстояние от Сирия и суровата й война - Париж.

"Тръгнах без нищо", казва 39-годишният Абдалкареем. Той се намира в Дома на журналистите в Париж, единственото защитено място за представителите на тази гилдия, принудени да напуснат родните си държави.

"Тръгнах без документи, без паспорт. Полицията разбра кой съм, бягах, за да спася живота си", спомня си той.

Година сред драматичната раздяла с родината Абдалкареем продължава да превърта лентата със загубите - къщата му в Дамаск е бомбардирана, няколко от приятелите му са мъртви, а други са в затвора, останал е без работа. Все пак, той е жив и е в безопасност. Дори през 2012 г. това се възприема като шанс от съдбата.

Оставаме настрана журналистите, убити през тази година - те са над 60. Половината от тях са намерили смъртта си в размирна Сирия. Отделно, 2012-та е една от най-смъртоносните години, когато стане дума за нападения над журналисти.

Има десетки като Абдалкареем, принудени внезапно да напуснат родината си, избегнали затвор, мъчения и дори смърт. Бягайки, такива като него често са обречени на години в нелегалност и дълбока изолация. Около 50-тина журналисти са напуснали родните си държави тази година, показват данни на Комитета за защита на журналисти, базиран в Ню Йорк.

Малцина късметлии стигат до центъра в Париж - здание от жълти тухли, бивша фабрика за четки.
Открих за първи път тази уникална сграда през юли 2007 г., когато един от преводачите ми бе принуден да избяга - буквално през нощта.

С паническо обаждане от летище "Шарл Де Гол" Ален Ембало, журналист от африканската държава Гвинея - Бисау, ми каза, че е избягал, след като дипломат го предупредил, че срещу него се подготвя мокра поръчка.

Голяма част от това се дължи на статия, която написах месец по-рано, използвайки услугите на Ембало като преводач и гид. Тогава описах как висши държавни служители са замесени в схема за трафик на кокаин. "Оказа се, че полицията много трудно е открила кой е работил с журналиста като посредник, тоест мен", казва бежанецът, работил като кореспондент на агенция Франс прес и радио "Франс интернасионал".

Тогава, през същата 2007-а, след закуска в апартамента ми, той се обади на френската организация Репортери без граници. За часове те му намериха място в Дома за журналисти, за който не бях чувал преди. Той остава там осем месеца - безплатно. Ембало още си спомня облекчението, с което прекрачил прага на сградата, намирайки свои колеги със същата съдба.

"Изгнаничеството е като скок в нищото. В този дом открих свои братя и сестри, колеги от различни култури, с различни истории, от различни места по света, опитвайки се да изградят нов живот в Париж", казва той.

Домът на журналистите е основан от двама френски рицари на перото. Намира се на блок разстояние от Сена. Въпреки неговата уникалност, той е почти неизвестен, дори за съседите. С 14 стаи и издръжка от 350 000 евро на година, убежището се финансира от френски вестници и телевизии, както и от парижкото кметство. Обитателите му са от цял свят - от Русия до Етиопия. За последното десетилетие там са живели 250 души.

Понякога се случва в дома да попаднат няколко души от една и съща държава, но с тотално различни политически убеждения. В момента има трима сирийци, но ситуацията е спокойна и няма никакво напрежение. Всички обитатели имат общи проблеми. Основният - да си извоюват политическо убежище във Франция.

Извън настаняването, което обикновено трае шест месеца, къщата на свободното слово предлага уроци по френски език и правни съвети. Разполага и с психолог, чиято работа е да облекчава посттравматичния стрес при журналистите - бежанци. Интернет се ползва в обща стая, което предразполага към разговори.

Парижкият център е уникален по рода си в света. И винаги има списък на часащите. Скоро той ще отвори два филиала в Берлин и Кадис, Испания. Докато още десетки журналисти ще бъдат принудени да тръгнат по пътя на бягството, малцина се връщат в родните си страни. Често това се оказва опасно за тях, а за някои и фатално.

Oще: бежанци  журналисти  заплахи  изгнание  париж  свобода на словото 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

12 Pavur Pezev | 09.12.201212:54

Тоз чукундурин дека ми каза''лапай пишки''го намодерираха.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

11 Voin | 08.12.201220:37

"...човек губи желание дори да си отстои мнението."
А другата страна триумално решава, че е спечелила спора, защото първият просто ги заебава... Много осадно, напоследък само псувни в коментарите. И всеки от начетен по- начетен от останалите...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.11.2010, 09:33

10 nakadetaka | 08.12.201211:33

1strawsPulledAtRandom

Малко си краен. Да - принципно е така що се отнася до телевизии, там на всички ни е ясно,че се показва, каквото трябва. Но има в нета достатъчно места, където се качва иситната, каквато е и тези хора си рискуват живота, за може ние да си отворим очите и заслужават уважение.

(А това, че в случая тази позиция беше казана от някой, с който тук само чаката да се сджавкате и беше съответно подмината по параграф "щом той го казва, значи е тъпо" - не ви прави чест. Изобщо това нападане на една жертва от всички вкупом е много тъпо вече вече тук. Коментарите рано или късно се превръщат в лични нападки и човек губи желание дори да си отстои мнението.)
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

9 Pavur Pezev | 08.12.201202:15

дъ спайдър,разшлякана мъстийойо,казах ти да не се клецаш со всеки срещнат мангал на околовръстното,само щото черното дилдо с максимум фи вчера не те задоволи и хукна пак по цигани,курво.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

8 deowin | 08.12.201200:12

>имам предвид точно конкретните журналисти, предмет на статията

Точно тези са журналистите, които си рискуват живота, за да можем ти и аз да гледаме снимки от военни зони, настанени удобно пред компютъра.
Така че не - не се правя на неразбрал.

Апропо, един истински attention whore би социализирал с другите коментиращи, защото това е очевидно най-сполучливият начин да получи.. attention.
Та, ако ме видиш някога да казвам 'наздраве', да линквам песни от youtube тук, или мнимо да се интересувам от това къде учи детето на някой си, тогава би могъл да ревизираш идеята, че съм attention whore. Дотогава остава заблуда.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

7 strawsPulledAtRandom | 07.12.201222:36

Деоуин е прав... ако говорим по принцип за професията журналист. Но отново се прави на неразбрал, че имам предвид точно конкретните журналисти, предмет на статията. Трудно можем да сложим един до друг списвач за вестник "Шок" и журналист от ББС и да имаме еднакво отношение към тях, нали? Деоуин го прави само и само да бъде в опозиция и да получи дневната си доза мазохистично удоволствие от дружното неодобрение на форума. Не бил attention whore хахаххаххах Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

6 deowin | 07.12.201221:29

Когато нечие мнение не заслужава внимание, обикновено не се предполага да му отделяш два пъти повече коментарообем, отколкото на някое, което явно заслужава внимание Смее се

Често писаниците тук ме карат искрено да съжалявам, че не съм attention whore - повечето коментиращи са очевидно толкова щастливи от вниманието на други форумни анонимници, че на човек чак му се дощява да е способен на подобно щастие.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 29.12.2010, 13:30

5 Божидар Гюлмезов | 07.12.201220:33

Строус закова въпроса както винаги Пляскане , а жалкото квичене на свинчо не заслужава и грам внимание, съответно няма и да получи такова.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

4 deowin | 07.12.201217:49

straws, според мен е доста иронично, че огромна заслуга да си толкова информиран за света, за да можеш да си позволиш надменната позиция да се изказваш като циничен съдник на журналистите, имат точно тези журналисти.
Именно журналисти си рискуват живота, за да можеш ти, удобно седнал пред компютъра, да разбереш какво става по света.
Следователно, би било адекватно да покажеш малко смирение и уважение към това, което правят тези хора.
   

оценка

+2 -5

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

3 dedogo6 | 07.12.201214:20

Малее , Павуре , от де ги изнамери тез бре.... поклон поклон
Заеби, нямам думи... цензура ядосан
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.