Нужна е всеобхватна реформа на здравеопазването в Европейския съюз | webcafe.bg
Webcafe

Влошаващото се здраве на Европа

Webcafe.bg , По Wall Street Journal 31.03.2011, 14:57 (обновена 03.04.2011, 08:07)
Здраве - бъдещето

Снимка: © atropaworkshop.com

Идеята за безплатно, финансирано от държавата здравеопазване е здраво пропита в духа на повечето европейци...

Традиционните източници за финансиране на здравеопазването в Европа са обявени за отживелица и финансово недопустим лукс. Нуждата от иновации в тази област никога не е била по-силна - и макар някои страни като Холандия и Швейцария да възприемат промените, други се съпротивляват на каквото и да е значимо преразглеждане на настоящата система.

Трябва да признаем, че идеята за безплатно, финансирано от държавата здравеопазване е здраво пропита в духа на повечето европейци.

Реформаторите искат да намалят ролята на държавата в осигуряването на здравни грижи и да въведат конкурентен елемент. Съпротивляващите се на промяната пък са непреклонни, че система на здравеопазването без държавно участие означава безсърдечно здравеопазване. Добро за богатите - и гибелно за бедните. Това е проблем, цялостно замъглен от емоции.

Но мнозина все пак смятат, че без иновации разпадащите се подкрепяни от държавата системи ще се сринат, опитвайки се да се справят със застаряващото население, нарастващите разходи - и трупащите се напоследък бюджетни дефицити.

В застаряващата Европа разходите за здравеопазване ще растат

Статистиката рисува доста сурова картина. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, разходите за здравеопазване в Европейския съюз ще нараснат с 350% към 2050 г., докато към този момент икономиката се предвижда да отбележи растеж от само 180%.

Вече е извършена известна работа по оценката на реалното въздействие върху бъдещите разходи. Фридрих Брейер, професор по икономика в немския университет "Констанц", пресмята, че само в Германия между 2020 и 2030 г. ще има голям пик на броя на възрастните хора - наравно с огромен спад на младите хора и населението в работоспособна възраст.

"Това означава драматичен растеж на отчисленията за здравеопазване от индивидуалните доходи - до 20.7% до 2030 г. и над 23% през 2040 г.," коментира той. За сравнение, делът през 1980 г. е бил само 11.4%.

Кои страни са най-близо до устойчив и ефективен модел на здравеопазване - и какво могат други, като Великобритания, да научат от тях? Специалистите по здравни грижи изтъкват Холандия и Швейцария като модели за подражание - там финансирането идва от разнообразни източници и пациентите имат по-голям контрол над своето здраве.

Здравните застраховки - алтернатива на държавна здравна каса

За разлика например от британската система на здравеопазване, където държавата управлява и осигурява здравната услуга, системите в останалата част от Европа, особено в Швейцария, Холандия и донякъде в Германия, разчитат в по-голяма степен на система на частно застраховане.

Швейцария е хвалена като държавата с най-малко свръхпокровителствена система. Там предлагащите здравни застраховки компании определят своите такси и услугите, които предлагат - стига да се придържат към базовите услуги, договорени в швейцарския Закон за здравно осигуряване.

Също така там пациентите внасят такси за покриване на някои разходи за спешна помощ и болничен престой. Швейцарските власти обаче осигуряват субсидии за по-бедните пациенти. Системата е разпределена в 26-те кантона (региона) на страната, които като цяло поддържат собствени услуги, без да разчитат на централизирана система. Гражданите имат предимството да избират коя здравна услуга по-добре отговаря на нуждите им, като избират между различни конкуриращи се застрахователи.

Въпреки децентрализираното естество на здравните грижи, швейцарското правителство е създало система, в която застрахователите трябва да се регистрират, за да могат да продават пакетите си за здравни услуги.

Според правителствени статистики в момента има 87 регистрирани застрахователни компании. В резултат на по-малкия правителствен контрол швейцарската система е постигнала понижение на времето на изчакване за лечение и внедрява нови технологии и фармацевтични продукти, твърди лондонският Институт за изследване на гражданското общество, известен още и под името "Civitas".

В повечето европейски страни се залага на хибридно финансиране

На други места в Европа, например в Холандия, се отдава предпочитание на хибридна система. Въпреки че холандските власти все още администрират здравните грижи и осигуряват субсидии за по-уязвимите групи, те също така насърчават пазар на конкуриращи се застрахователи, подобен на този в Швейцария.

По всичко изглежда обаче, че Великобритания ще се окаже страната, където са необходими най-големи промени. Правителството на Дейвид Камерън е твърдо решено да реформира 63-годишната британска Национална здравна система. Тя в момента преминава през тотална реформа в опит да бъдат спестени около 1.7 млрд. лири годишно.

Според предложените планове за реформи, общопрактикуващите лекари ще поемат контрола върху възлагането на обслужването на пациенти. Английското правителство предлага да се премахнат стратегическите здравни власти и първичните тръстове за здравни грижи, които в момента са поръчители на здравните услуги, като се аргументира, че няма друг избор.

Бюджетният дефицит в Обединеното кралство се задълбочава, а Националната здравна служба е сред най-големите му разходни пера.

Великобритания не е единствената европейска страна, изправена пред труден избор, за да се пребори с растящите дефицити. И други държави, като Франция и Испания, също имат тежки дефицити. "Делът на разходите за здравни грижи в Европа нараства само защото брутният вътрешен продукт спада," обяснява Гаетан Лафортюн, старши икономист на здравното поделение на ОИСР в Париж.

"Събраните до момента данни не включват въздействието на кризата, но темповете на ръст на разходите за здравеопазване се очаква да спаднат в цяла Европа."

Пациентите оказват допълнителен натиск за качествена здравна услуга

Според данни, събрани от ОИСР и статистическата служба на ЕС - Евростат, средно 74% от разходите за здравеопазване в Европа се финансират от публични източници като данъци и вноски в системата на социално осигуряване. Останалите 26% идват директно от частни източници.

Това вероятно ще се промени в резултат на икономическия срив, но начинът, по който европейските страни се справят с дефицитите си, и отражанието на това върху осигуряването на здравни услуги във всяка държава ще бъде различен. "Засега има воля за защита на здравните услуги във Великобритания, докато Исландия и Ирландия напълно са отрязали каквито и да е разходи за здравеопазване.

Какви уроци могат да бъдат научени от примера на САЩ? Брейер вярва, че ситуацията там не е по-различна от тази в Европа. Има подобни опасения за криза, когато поколението на бейби-бума навлезе в пенсионна възраст. По негова оценка към 2030 г. ще има 36.8 души над 65-годишна възраст на всеки 100 жители на САЩ. Нещо повече - много по-висок процент на възрастни хора се очаква в същия период в Италия, Испания и Гърция.

Като добавка към променящия се демографски пейзаж, в който ще има по-малко млади хора и повече старци, системата на здравеопазване също така е подложена на натиск да стане по-ефективна, тъй като пациентите изискват по-високо качество на обслужване.

Идеята за послушния и неинформиран пациент с ограничено право на глас върху качеството и избора на здравна грижа се променя, казва Йохан Хиертквист, независим шведски консултант в областта на здравеопазването в Брюксел. "Твърде дълго хората са очаквали правителството да се грижи за тях, но сега изискват системата да отговорна към тях и желаят да правят информиран избор," обобщава той.

Никой не разчита вече само на базирано на данъци здравеопазване

Повишаващите се разходи за здравна грижа са наложили проучването на други начини за финансиране на системите на здравеопазването. Вече и правителствата не планират да разчитат почти изцяло на парите на данъкоплатците. Фредрик Ериксон, директор на Европейския център за международна политикономия в Брюксел, акцентира върху мащаба на проблема, пред който са изправени правителствата в Европа.

"През 1995 г. цената на смяна на бедрена става в Германия е била равностойна на покупката на телевизор с екран от течен кристал," пояснява той. "През 2008 г. обаче бихте могли да си купите 10 LCD телевизора срещу сумата, която плащате за подмяна на бедрена става."

Не всички обаче повтарят мантрата за реформа в здравеопазването. В Обединеното кралство профсъюзите са гръмогласни в несъгласието с предложените промени в националната здравна система NHS.

"Тези промени болезнено ще засегнат трудещите се," заявява Кейт Дженингс, председател на съвета на служителите от NHS, представляващ около един милион работещи в здравеопазването - от медицински сестри до мениджъри.

"Няма абсолютно никакви доказателства, че конкуренцията възпитава ефективността. Това е мит, който насърчава пренасянето на услугите на свободния пазар - и в крайна сметка прави здравната грижа по-скъпа. Нашата система на здравеопазване е изградена на фундаменталния принцип, че трябва да бъде свободна и равно достъпна - и за нея да се плаща чрез директно данъчно облагане. Голямото ни опасение е, че тези реформи насърчават система, където можете да доплащате - което понижава качеството на здравната грижа и създава система на две нива."

Въпреки съпротивата срещу реформата, тя реално няма алтернатива

Все пак наблюдаващите отблизо реформата във Великобритания са убедени, че промяната е неизбежна. "Не отричам, че има потенциално неприятни последици, които да бъдат взети предвид, но навлизането на пазарните принципи в здравеопазването може да бъде от полза за всички - както по отношение на намаляването на чакането за медицинска помощ, така и за подобряване на осигуряването на здравни услуги," коментира Джеймс Габ, директор на поделението по въпросите на здравеопазването в лондонската организация Civitas.

"Хората постепенно осъзнават, че монополите в здравните системи стават отживелица и са недопустими в чисто финансов аспект," казва Хиертквист. "Здравеопазването трябва да се разглежда като най-голямата индустрия в Европа, но вместо това от твърде дълго време се смята за административна дейност."

Oще: бейби бум  великобритания  германия  европа  европейци  ес  застаряване  здравеопазване  промяна  профсъюзи  реформи  холандия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.11.2011, 14:50

5 no-credit | 11.03.201220:15

Това е поредната платена статия на лобисти искащи да откъснат от парите на НЗОК. Никаква конкуренция няма да реши нищо - ако беше така САЩ щеше да има най-доброто и най-евтино здравеопазване. Уви, точно обратното е!

A4i - ДА! ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

4 skd911 | 04.04.201107:06

Най доброто и евтино здравеопазване е в Швеция. Те дават най малко пари за здравеопазване като цяло, а дрържавата може да покрие в някои случаи до 100% от здравните услуги. Нека всички останали да си правят сметка коя система е по добра. Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

3 A4i | 01.04.201119:06

Питайте канадците, дали им харесва здравеопазването в САЩ и какво правят когато пътуват до там. Пък според доклад на OECD за общите разходи за здравеопазване, отнесени към БВП - в Канада (2008г.) те са 10,4% , докато в САЩ за същата година са 16%. На човек , това прави $7538 за САЩ, срещу $4079 за Канада. Демек с повече пари, по-слаб резултат. Няма да споменавам японците, които с около $3000 разход на човек за година доживяват средно до 82,6 години, при това в добро здраве и без разходи за лекарства. От тези $3000, 70% ги дава държавата.
Хайде, бягайте да откривате топлата вода. Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

2 Mile Manolov | 01.04.201112:38

С малки пици ще ги лекуват ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

1 Pavur Pezev | 01.04.201112:37

'Фармацевтичният сектор може да премине през труден период, но кранчето с пари няма да бъде спряно, според анализатори на Credit Suisse, цитирани от Reuters. Според тях през идните пет години европейските фармацевтични компании ще създадат поток от свободни парични средства на стойност 495 милиарда долара, което е с 30 процента над равнището от 2006-10 година, като сумата е достатъчна секторът да не затъва в дългове до 2015 година.
Високото равнище на натрупване на пари в брой ще бъде насърчено от големи печалби във фармацевтичната промишленост, мерки за намаляване на разходите и по-ефективно използване на работния капитал на фона на затягане на коланите в сектора, тъй като се задава вълна от изтичане на патенти.'

и още:
http://bg-factor.com/SHTE_SE_LEKUVAME_LI_ILI_KARAII_DA_VYRVI/%D0%A9%D0%95_%D0%A1%D0%95_%D0%9B%D0%95%D0%9A%D0%A3%D0%92%D0%90%D0%9C%D0%95_%D0%9B%D0%98_%D0%98%D0%9B%D0%98_%D0%9A%D0%90%D0%A0%D0%90%D0%99_%D0%94%D0%90_%D0%92%D0%AA%D0%A0%D0%92%D0%98/27
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.