В България правото винаги е на страната на персонала. Както беше впрочем и при социализма... | webcafe.bg
Webcafe

Кога ще се научи българинът на любезност

Елена Никлева , Дойче Веле
01.08.2011, 13:05 (обновена 01.08.2011, 16:51)
Жена с лаптоп

Снимка: © Getty Images

В българско крайморско заведение трудно можеш да си позволиш дълго занимание с лаптоп на кафе и минерална вода - персоналът почва да гледа накриво

В България правото винаги е на страната на персонала. Както беше впрочем и при социализма: намусени сервитьори, вечни разправии с управителите и лицемерни обществени дискусии затова как да се подобри културата на обслужване. Тя не можеше да се подобри, просто защото самата същност на онзи строй не го позволяваше.

Хората бяха "равни", продавачката в плод-зеленчука с многото пръстени на ръцете и намусеният сервитьор в ресторанта бяха социалистически труженици, също като клиентите си, а да "обслужваш" някого бе нещо съмнително и буржоазно.

Между хората липсваше дистанция, йерархия и уважение. Невероятно е, че всичко това може да се наблюдава и днес, сякаш конвулсиите на една система продължват десетилетия, след като животът й е приключил.

Щамгаст? Е, па такова нещо няма! 

На крайбрежната Алея Първа са се наредили заведение до заведение. Избрах едно с голяма табела Wi-Fi-zone. И започнах често да се отбивам там. Хем да погледам морето, хем да си свърша работа на лаптопа. Колкото по-често се отбивах обаче, толкова по-намусен сякаш ставаше персоналът... Странно, не трябваше ли да е обратното, да се радват, че ме виждат пак?

Развръзката дойде един късен следобед, когато млад сервитьор тропна на масата питието ми и с трудноразбираем източен диалект ме уведоми, че: "Тази маса е заета след един час". На масата не пишеше, че е резервирана, когато сядах, мислех я за "моята" маса.

На немски се казва Stammtisch - постоянното място на редовен клиент (Stammgast). Най-после разбрах: заемах масата, на която трябваше да седнат хипотетични гости, поръчващи планини от миди или кебапчета.

Също като при социализма - нали тогава ни питаха дали ще вечеряме и не можеше да седим само на по едно питие! Днешният сервитьор (този, дето имаше трудности с българския), явно не беше чувал не само за концепцията щамгаст.

Хайде, това както и да е. Той обаче си нямаше и представа, че в Европа можеш да седиш толкова дълго, колкото решиш; и че в множество вериги американски ресторанти плащаш само първото кафе, а после на воля ти доливат от каната...

При последвалата разправия персоналът, по (пост)социалистически, зае страната на сервитьора и дори видимо засрамената съдържателка не намери и дума за извинение. "Как подбирате персонала си", попитах я. "Как го обучавате?" Все едно говорех на китайски. Как да го подбира...

Ами сигурно взема първия възможен кандидат, плаща му малко - познатата история. Ама че сервитьорството и ресторантьорството са си отделни професии, не може така без всякаква подготовка да ги работиш... Особено ако не знаеш как да общуваш с клиента?

В Австрия, Швейцария, Северна Италия и Южна Германия семейният туризъм, малките пансиони са вековна традиция, която се предава на поколенията, да не говорим за безбройните мениджърски училища по туризъм, които може да са от полза на черноморските хотелиери. На този сервитьор му липсваха не само комуникационни и езикови умения, у него просто крещеше дефицитът на уважение! А не може да обслужваш хора, които не уважаваш!

И как ли ги раздават местата по тази "алея първа"? Не трябва ли да те пратят на "алея сто и първа" при първото подобно оплакване? В същото това заведение случайно чух американци да недоволстват от начина, по който са приготвени мидите.

Дали някой някога в България ще разбере, че туризмът има репрезентативни фукнкции: чужденците не четат доклада на ЕС за България, те си съставят впечатлението именно от обслужването в хотели и ресторанти. Кой вреди на имиджа на България, не е частен въпрос, какво става по крайбрежната "алея първа" не може да бъде частен въпрос!

И пак прословутата българска тоалетна

Когато Давид Черни изобрази България като турско клекало, дори и аз малко се възмутих, позабравила че такива тоалетни все още съществуват. А и днес можете да ги откриете дори на "алея първа" - представителната алея на България! Когато обърнах внимание на сервитьорката в друго заведение, тя ми отговори с универсалната фраза "Не зависи от мен"! Добре, от нея не зависи. А от собственика?

На друго място наблизо, в Морската градина, осезаемо се носеше вонята на тоалетната. "Не знаех, че в България все още човек се ориентира къде е толетната по миризмата!", казах на персонала. "Ами така е в България", отвърнаха те.

"Вие къде живеете"? Все едно нямат нищо общо с цялата работаВсе едно не е в тяхната власт да измият тоалетната и да и сложат ароматизатори. Защо в България никой не отнася забележката към себе си? Също като съдържателката на ресторанта с безжичния интернет - "ами такъв е персоналът, такъв е манталитетът навсякъде в България".

България като оправдание затова как ти самият работиш, какви са стандартите ти към теб самия, към подчинените, към хигиената, към качеството и разнообразието на храната. Сякаш България не се състои от всичките тези отделни места и хора, които я създават!

http://www.dw-world.de

Oще: алея първа  европа  кухня  персонал  тоалетна  туризъм  черноморие 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

57 pueblo | 04.08.201115:51

алах......акбар.....
Смее се ти никога няма да станеш милионер,така,че споко Намига за тая работа се иска акъл,какъвто ти нямаш.....а аз къде се плацикам,си е моя работа Смее се ок? на всеки човек,който прочете внимателно написаното от теб,ще му стане ясно от коя категория мизерници си Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

56 lele male | 04.08.201109:50

Чуди се Не съм много съгласна и ще кажа защо. Всеки е слуга някому. Жената на мъжът или обратното, адвокатът на клиента, полицията, политиците на народа /хммм би трябвало/, баба и дядо на внучето и т.н. и т.н. Нишката, която трябва да съществува е взаимната удовлетвореност...
Абе Смее се Смее се сега ще се изцепя: Хората заети в сферата на обслужването, трябва да минат курс наречен: Основните принципи в обслужването или как да накараш клиента да ти направи свирка. Отегчен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.07.2011, 18:23

55 no_sense | 03.08.201121:52

преди време един специалист в областта на туризма беше казал ,че коренът на думичката услуга е... слуга Усмивка. а българина няма да бъде слуга никому и никога ...
коментарите са излишни, нали?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

54 peta_wawa | 03.08.201120:40

Аз също, ама нв съм в БГ Смее се. Наистина зле изглежда от тази статия. Като си идвам само в банката служителките ми се мръщеха вместо да се усмихнат и ми преценяваха дрехите колко струват, явно критерий някакъв Намига. Народа като че ли е изнервен от простотия, и простия и умния, на това отдавам част от неучтивостта. Аз като леле, винаги подхождам със усмивка и съчувствие, знам че техния ден, седмица, месец са били по-тежки от моите.
А за ахуто, браво леле мале, длъжни сме ти за услугата. От забавен стана изключително крипи и сбъркан в последните дни бррр Чуди се ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

53 Dimitar Stamboliyski | 03.08.201119:49

Абе, хора, аз ли съм най-големия късметлия или негативно отношение не съм срещал от години (с мн малки изключения)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 15:40

52 detencetooo | 03.08.201116:35

Работата е там, че всеки си мисли, че като стане сервитьор - ще изкара лесни пари без дори да осъзнава, че тая професия не е за всеки ... Че си е половин психология... Че когато се държиш надменно с клиента, нищо хубаво няма да ти се случи. Че ако се усмихнеш и поздравиш за Добър ден, веднага си спечелил поне още едно посещение. Че ако НЕ му треснеш поръчката сякаш клиента ти е животно, вече ставаш симпатичен. Че ако му поднесеш питието с вълшебната думичка "Заповядайте", вече ти се издигаш в очите му, и не си роб, а просто работиш честна работа (ако разбира се връщаш цялото ресто, пък клиента ако си реши - ще ти остави нещичко отгоре Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

51 lele male | 03.08.201115:09

Смее се Смее се Смее се
И много ме бива в уволненията Смее се Смее се Смее се
Току що уволних "ахуаху" от уебкафето! На който му липсва - сори!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

50 lele male | 03.08.201115:03

еееее, не съм съвсем съгласна...
Преди благата сума е УСМИВКАТА - и от едната и от другата страна!

Отново ще се повторя - всичко си зависи от човека - и от двете страни. Ако отида някъде, няма значение дали е кафе, ресторант и т.н., винаги контактувам с персонала, като с човешки същества. И усмивка!Робовладелческият строй отдавна свърши! Но пък от друга страна, ако отсреща имам недоволната физиономия на някакъв/ква Орка и ме карат да се чувствам като натрапник... /това професиите дето завършват на "ьор/ьорка", са си направо работа за орки/, тогава, както казва мъжо - Уволненията на персонала са като загубата на девствеността - в началото е трудно и боли, но после започва да ти харесва...хихи
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

49 fALLEN | 03.08.201114:03

но моето мнение е, че винаги блага сума - железни врати отваря!
---

проблемът е, че благата сума се дава накрая, когато вече са ти изпилили нервичките, и вместо те да се напънат за тая блага сума, правят всичко възможно да не им дадеш доброволно, а накрая просто си ги открадват, като те блъскат у сметкатга или с готиния лаф "немам да разваля". Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

48 Mile Manolov | 03.08.201113:11

абе щом спрех да давам бакшиши у бантустана.... праете сметка за каква бира става въпрос. Изключвам случаите на 7-8+ водки. Тогава май всичко ми харесва ;)

За бантустана да си клиент важи една глупост дето описваше армията. На квото и да станеш клиент е като да си седнал на 50 метра кедър. 1 година търпиш доде ти влиза и после една година търпиш дедо се разкачиш (излиза). енд
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.