Далеч от очите, но в сърцето | webcafe.bg
Webcafe

Далеч от очите, но в сърцето

Вера Георгиева 18.04.2012, 17:25 (обновена 19.04.2012, 15:24)
Път

Снимка: © Стоян Георгиев

Не знам къде ни е проблемът, човек до човек сме прекрасни хора, а заедно нещо не ни се случва...

Седейки в офиса на един порутен хотел, на един смотан остров, в едно не толкова красиво море, се заслушах в една песен от т.нар. българска поп музика и ми се насълзиха очите. Без грам лицемерие или шовинизъм.

Избягах! Избягах от моята родина, преследвайки и аз не знам какво - успех, реализация. Shit! Аз избягах, но България не избяга от мен. И сега си живуркам по странен начин, изключила сивото си вещество, защото извън пределите на родината не ти трябва. Никой не те напряга, нещата се случват, ти си ходиш роботизиран на работа и туй то! Ама наистина!

Искам да разкажа какво е да си само момиче в т.нар. ЧУЖБИНА. Е, гадно е, с излизането от самолета, в който имаше повече българи, отколкото на мач Левски-ЦСКА, ме удари една гореща вълна по носа, заби се в белите ми дробове, и ако се замисля, още си е там.

И така, та значи аз съм на двадесет и пет години, с две висши образования, 3 чужди езика и не знам дали за някого е важно - много прочетени книги, неколкократно разбито сърце и една чудна усмивка.

Та слязох аз с цялата си прелест (и емоционален багаж) на въпросното летище, и се огледах. Вече споменах тежестта на въздуха, и видях малко плешиви палми, много мургави хора, досущ приличащи на нашите "алтернативни българи", както е модерно да се казва, и ми се дорева, ама истински.

Това ли е? В София си имам и роми и плешиви палми, тук-там даже и кон с каруца. Ама не, аз ще успея! Сам самичка! Преглътнах буцата в гърлото си, хванах си такси със съмнително изглеждащ шофьор и казах адреса на предварително намерената работа чрез агенция във България (между другото, доста скъпо удоволствие, тези хора са милионери, честно) и потеглих.

Мислено "благодарих и благослових" Бойко Борисов, барабар с всичките му министри и замковци, тези преди него и тези след него, които направиха така че да виждам семейството си по Skype, да търся късмет навънка и да плащам чужди данъци.

"Благодарих" и за перспективите, които ни завещаха всички, които изнасилваха прекрасната ми държава, докато хората, опитвайки се да свържат двата края, оскотяха до степен имбецил.

Както обясних на една приятелка от Унгария, не знам къде ни е проблемът, човек до човек сме прекрасни хора, заедно нещо не се случва.

Ама ние си го знаем, не сме добри в отборните спортове!
Така започна моята драма.


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.02.2012, 13:02

27 imperiall | 21.04.201219:07

Takeshi много ми хареса. ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

26 Dimitar Stamboliyski | 20.04.201220:36

добре, дошъл!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.07.2010, 16:36

25 Профилът е закрит | 20.04.201217:25

Самолетът все още беше с един колесник във въздуха, когато за гърлото ме стисна носталгия- все едно Гробаря ми беше направил задушаващо тръшване, а след това Фидосова ми беше седнала на гръкляна. А когато зад гърба ми остана софийския смог се разревах с половин глас, а до мен с цял, ревеше най добрия ми приятел- Евлоги. С него щяхме да се разделим на Франкфурт на майната си. Той прехващаше самолета за Бряг на слоновата кост, а аз все още не знаех къде отивам, тъй като агенцияте която ме пращаше, не знаеше дали ще оцелее до утре.

Не, вие представяте ли си, човек да получи по добра реализация в Кот д`Ивоар отколкото в България?! Дори талантлив човек като Дрогба е избягал от там! Еми, благодаря ти Дянков... Евлоги си бършеше сополите с дипломата от холандски университет, но не се притеснявах много. Оставаха му поне още 4-5, плюс 12 сертефиката и 32 удостоверения за различни скилове- от владеене на макраме, до ползване на кримско – татарски диалект.
Евлоги щеше да е администратор в африкански хотел. А аз- мениджър. Все още не знаех на какво. И къде.

През мр3-ка и на три реда пред мен, се процеждаше “Горчиво вино” на Веско Маринов, което ми докара нова порция вселенска мъка...

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян...

... даже си припявах с хълцане, а Евлоги биеше глава в предната облегалка в някакви самоубийствени пориви, явно дочул пенсионерския бард... докато предноседящия не се обърна. Възмутен скандинавец с габарити на вагон от пътнически превози: “Правиш ти какво?”, попита масивния като инфаркт викинг. От което разбрах две неща- че ни е усетил, че сме българи преди да проговорим и че “йода” изказа му не следва да ми образува хумор, тъй като можеше да е последното нещо на което ще се смея през ненапъпилия ми 25 годишен животец.

На немското летище Евлоги хукна като обезглавена кокошка, за да търси WC, тъй като респектиран от копелето на Тор се беше стискал през целия полет в опит да не го безпокои. Повече не го видях.

Аз се качих на следващия полет който обещаваше карибски острови, но слизайки по стълбите на аероплана в носа ме блъсна арктически студ, а белите ми дробове се изпълниха с толкова скреж, колкото не е образувал 30 годишен хладилник през годините на своята експлоатация. Черният ми пък, се превърна в кубче лед и сега пия уискито си чисто. Оказа се, че съм излъгана, преметната и префакана от полуфалирата ми агенция. Според посрещача- бъдещ шеф, щях да съм супервайзор на пингвинска ферма. Каквото и да значеше това.

Пейзажът беше бял. Пистата беше бяла, небето беше бяло. Без съмнение се намирах в рая на бялото, където кремавото щеше да изглежда като хлебарка в прясно мляко. Затъжих се за контраст- един катун в центъра на бялото течение, щеше да промени характеристиките му. За съжаление тук май нямаше пункт за вторични суровини, а знаем, че циганин без пункт за скрап, е като Стоичков без син буркан.

Веднага щом се озовах на завет в помещение, напомнящо извънбрачна връзка между фургон и каравана, а температурата се повиши до минус 15 градуса, отворих лаптопа и зачаках. Дори когато за пръв път гаджето ми намери G- точката не съм се радвала така, както когато намерих Wi-Fi без парола. Започнах да пиша до webcafe.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

24 Galina Aleksandrova | 20.04.201215:47

Родриго, не се заблуждавай, че вадя този изказ пред шефското тяло Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

23 Rodrigo Diaz de Vivar | 20.04.201214:08

Галка, аз като ти гледам начина на изразяване ... чудя се и тази работа как си я намерила.
На диспечерка в градския транспорт ми звучиш, ама то там пък езици не искат, освен някоя майна на турски да извъртиш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

22 Galina Aleksandrova | 20.04.201211:33

А, няма чудно, ако е някоя филология бакалавър и магистратура икономика - ето две висши + един език + още два езика от гимназията.Таман връзва профила.
Сега сериозно, и аз съм така, но с 4 езика - няма работа по офисите за мен. Едвам съм си намерила това, дето сега го работя.
А да се върна на село да живея? За какво?!?! Прекрасна идея - къщичка на село, градинка, нивичка, плодни дръвчета, вода от кладенец, може и ел-генератор. Бижу! Нищо не се иска от мен, освен да работя за себе си.
Нищо ли? Пу, да изброя - за кладенеца има такса. Къщата има данъци и такса смет. Здравни вноски за моя милост най-малкото, иначе съм нелегална. Личната карта след 2-3 години с пари. Пу, дебамамаму, пак пари трябва да изкарвам!
Добре, ще изкарвам. Със земеделие! Айде, няма да им чакам на помощите на ЕС, дето и без това няма да видя повече от 30% от сумата, дето ми се полага уж. Ще си продавам черешите, картофите, яйцата на пазара! Ама тогава ставам бизнесменка (не дама, а менка) - требе осигуровки, данъци, регистриране на фирма, балосиймамата.
И то кво стана? Уй и в града, уй и на село - държавата подава, аз трябва да поема, да благодаря, накрая и да й платя. Най-важното - да платя, каквото и да става, трябва да дам пари на държавата.
Такивамити.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

21 Rodrigo Diaz de Vivar | 20.04.201211:08

С Фалконети съм съгласен.
+1 от мен за коментара му.

Изглежда ми искрена статия и ме кара да се чувствам кофти за момичето, дори и да не съществува.
Боли ме кура кой е острова и дали е остров.

От мене следното:
Не се притеснявай, няма как да се чувстваш иначе.
Недей слуша Минки от Холандия, Ганки от Канада и Пенки от Испания. Няма как да не ти липсва нещо, ако 25 години от живота ти са минали на едно място.
Аз съм бил и така и иначе.
С образованиЯ, великолепнИ квалификациИ, прекрасна работа и успех в повечето неща с които се занимавам и ... пак съм се чувствал като куче в чужд двор. Доста време.
Там пък където съм израсъл, с няколко кредита за да уча и пари за един хот-дог на ден съм бил щастлив. По някакъв мазохистки начин, но е така.

То е подсъзнателно, не зависи от това колко печелиш, колко имаш и колко си способен. И е нормално. Поне за умните хора. Тъпаците, макар и образовани тъпаци, се чувстват добре навсякъде. За съжаление.

Късмет ти желая и достатъчно средства да си идваш по-често в България.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.12.2011, 17:53

20 Kipra Danailova | 20.04.201211:00

Ей тва открих в Дира днес:

http://dnes.dir.bg/news/imigranti-pesen-britanetz-10986110?nt=4

Смее се
Поздрав за братчеда от Кардиф, пияндето от Париж и отстровната полиглотка!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

19 Dimitar Stamboliyski | 20.04.201210:18

2xВишу - да речем Паедагогика за изостанали и нйещу модйерну - финанцйе.

Драй шпррехета - Инглиш (Ар ю уайк ит?), мако талянски (ех т'ва сан ремо, бее, либовта на селянката) и хестествено малякис (е, от дебел грък по-юбава партия нема...йоргос...ного бугат)

съмарайзд = хай притеншънс (ЙЕС АЙ КЙЕН!) >>> АЙ ем ШОЛ ю! >>> Брокен илузьонс >>> Драйфня у вебцафе... Йе*о тее, нищо смислено!

(Да не се бърка с лично отношение към момичето, не я познавам, препоръчвам и да си вярва, но и да си купи и едно смаляващо огледало).


Бтв, идйота в мен я запрати нейде по Шри Ланк, ненамшто!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2012, 13:02

18 imperiall | 19.04.201223:15

Хаха пишат се есета на кило по някаква тема и после последователно ни замеряте с тях, или? Смее се Каква е тая офанзива?
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.