Учители няма, но не заради заплатите | webcafe.bg
Webcafe

Учители няма, но не заради заплатитe

Виктория Майер
08.08.2016, 17:38 (обновена 11.08.2016, 17:30)
Забрана за телефоните в училище

Снимка: © Getty Images

Има много причини да не желаеш да бъдеш учител в България

Повече от ясно е, че до септември няма да се намерят онези 1400 учители, които се търсят за новата учебна година. Цифрата е стряскаща и симптоматична за все по-грозната картина на увехналото българско образование.

Фактите и цифрите са безмилостни - от 15 000 учещи педагогика под различни форми в различни университети, годишно едва 0.2% стават учители. От наличните учители - около 70% са в пенсионна възраст или близка до нея.

"Учителите държат ключа за бъдещето на страната ни", закле се министърът на образованието неотдавна и обеща, че ще работи за 10% увеличение на учителските заплати. А после по инерция вписа учителите на опашката в дългия списък от държавнически свръхзадачи, измежду които антикорупционния закон и председателството на ЕС.

Има много причини, поради които никой амбициозен и разумен човек не желае да стане учител в България в момента.

Противно на всички очаквания, първата от тях не е ниската заплата, а чувството за загубен смисъл. Знанието, моженето и компетентността отдавна престанаха да са ценност в българското общество.

Да наливаш знания в главите на децата е неблагодарно занимание, при положение, че с наляти мускули и налят силикон в днешния ни живот се постига много повече. Вече не важи, че "който учи, той ще сполучи". Сполуката спохожда нерядко именно неуките в тази страна.

Няма нужда да знаеш какво е апосиопеза, да разчиташ Менделеевата таблица или да разпознаваш карстовите образования, за да караш скъпа кола, да обикаляш вечерните партита на станиолените старлетки или да си върху кориците на списанията, които отлежават във фризьорските салони.

В големите градове училището е своеобразен парад на суетата, а в отдалечените села училището е парад на мизерията.

И в единия, и в другия случай то не е място, където се трупат знания и умения, а място, на която се избиват комплекси.

Бият се шамари в пряк и преносен смисъл - родители бият учители, учители удрят ученици, родители зашлевяват чужди деца, а децата се стрелят помежду си. Разломът е непреодолим, а училището не е територия, която сплотява, а територия, на която се враждува.

Разбира се на този фон ниската учителска заплата също не е е за пренебрегване.

Когато повечето от учениците в класа ти разполагат с мобилен телефон, който струва колкото две твои месечни заплати, няма как да се изправиш пред тях и авторитетно да им обясняваш, че да бъдеш е по- маловажно, отколкото да имаш, че духовното е по-значимо от вещественото, че приятелството, толерантността, мечтите, въображението са по-ценни от поредния таблет или маркова дреха от мола.

Расте ултра материално поколение, което възприема света през цена, не през стойност.

600 лв- толкова е и цената, и стойността на учителския труд в България. Към това добавяме и загубения смисъл на усилието родителите и учителите да бъдат в един отбор в името на доброто на детето.

Учителите все по-главоломно губят мотивация да бъдат на нивото, на което се очаква от тях. Независимо от драстичните резултатите на матурите, независимо от това дали учениците им усвояват материала или не, учителската заплата - колкото и малка да е тя - си тече, тъй като тя по никакъв начин не е обвързана с резултата на децата.

Това, от своя страна, индуцира негативизъм у родителите, които са принудени със скъпи частни уроци да навакстват апатията и откровеното безхаберие на моменти на учителите в клас.

Така учителите се завъртат в омагьосания кръг на инертността.

Когато една приятелка имаше забележки към начина, по който началната учителка преподаваше математика на сина й, учителката реагира възмутено: "Но как е възможно да оспорвате методите ми?! Та аз съм „Учител на годината за 2008-ма!" Само че беше 2015-та.

За много учители училището приключва с края на работното време. Новостите и нуждата от самоусъвършенстване ги напрягат, допълнителните усилия ги озлобяват. Мнозина от тях не си дават сметка, че светът се развива със светкавични темпове, децата откриват и възприемат информацията за мили секунди, а те все още се осланят на педагогиките на Макаренко.

Разбира се, трябва да признаем, че учителите са постоянни жертви на експериментите на прословутата реформа.

Дали и в кой клас ще се учи Паисий Хилендарски? Ще има ли нови учебници по история догодина? Как да обясним на деца в 5 клас "сложно съставно именно сказуемо"?

Хаосът в учебния материал е необуздан. Учителите са принудени да преподават по учебници, писани от хора, които отдавна са загубили връзка с децата.

Колкото повече промени се правят, стратегии се пишат и реформи се стартират, толкова по-палиативни са мерките и по-плачевен е крайният ефект.

Да вземем например т.нар. делегираните бюджети.

Схемата на финансиране на училищата, подчинена единствено на количествен принцип, без да се взима под внимание качеството на образованието, извращава тотално всички, замесени в процеса.

Учителите не смеят да пишат двойки на слабите ученици, нито да налагат сурови наказания на невъзпитаните, защото родителите ще преместят детето си, а всяко загубено дете е минус в бюджета на училището.

Затова не са редки и случаите, в които на хартия се водят едни ученици, които в клас изобщо не съществуват - било защото са от малцинствата и ходенето на училище по принцип им е лотария, било защото родителите са залитнали към разни прогресивни моди като домашното образование, например.

Но понеже парите следват детето, понякога се създават измислени деца, за да има реални пари за училището.

Нека не подминаваме и политизирането на системата.

Всяко правителство идва на власт със своя политически екип, със своите промени в регионалните инспекторати и сред училищни директори, както и със своя натиск върху опозиционните кадри.

И всъщност резултатът от всичко това е, че имаме много повече преподаватели и много по-малко учители в истинския смисъл на думата. Защото понякога една усмивка, една прегръдка, едно вдигане на погледа от учебника към небето през прозореца са много по-ценен урок от всички написани думи в учебника.

В час учителите се състезават с норматива, препускат през материала, изостават, навакстват, изпитват, а през междучасието попълват дневници и бумаги.

Кога общуват с децата за нещата от живота ли? Все по-голяма рядкост са онзи учители, които - по думите на Робърт Фрост - те подтикват да достигнеш небето.

А нация, в която никой не желае да бъде учител, един ден неизбежно ще се превърне в нация от неграмотници.

И ако приемем, че историята на тази нация е просто битка между периоди на просвещение и периоди на катастрофи, отговорете си сами кое от двете ни предстои.

Oще: виктория майер  меглена кунева  министерство на образованието  мон  недостиг на учители  учене  ученолюбие  училище  учител  учители  школски звънец 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.04.2017, 13:35

23 cavalec | 05.04.201714:21

Ако бъдещият потенциален учител е преди всичко интелигентнен човек никога няма да се обвърже с една от най-корумпирани институции. Там може да се трупа всичко друго, но не и коректно знание, а по-скоро обратното деокултуряване на децата, които се третират по-точно определен начин, после и в университета и казармата, която вече не е задължителна, за да може, когато порастнат и станат зрели хора да са тихи, кротки и смирени като стадо овце каквито сме всичките 6 милиярда и колко хиляди души без онзеи, които им дърпат конците. Образователната система по света е най-сигурният политически коз да си осигуриш общество, което никога няма да се разбунтува и винаги ще се нагажда и ще консумира стаднартите на живот, които му се налагат.
Айнщайн е казал: "Най-сигурната пречка към моето интелектуално израстване е моето собствено образование". Да не би Моцарт, след като никога не е стъпвал в училище и университет да е продавал смокини на пазара? Е да факторите: аристократичен род и баща масон, както и самия Моцарт, членуващ в подобно общество са ключови, само дето както казваше Попандов в "Оркестър без име" -"Вуйчо ти ще дойде да ти надува тромпета до едно време, ама все някога ще ти се наложи и ти да го надуеш и тогаз ако не си кадърен, никого не можеш да излъжеш".
Та да се върнем на темата. Нима преподавателите от 90те и 80те да са били по-добри? Училището пак си беше фабрика за оценки, а не източник на достоверна информация и знания. Няма как да се съгласим ще ме прощавате. Да те караш да учиш по учебници, в които датата за покръстването на българите всеки път е различна и Менделеевата таблица с липсващи от изключителна важност и значение елементи? Пак беше място където се толерираше наизустяването мотамо, а всяка проява на лично логическо разсъждение и мисъл беше наказвано с ниска оценка, подминато или определяно в категория "глупости, небивалици", а децата, които можеха да мислят се третираха като бавноразвиващи се.
Причината за нежеланието на интелигентни здравомислещи хора квалифицирани за преподаватели е по скоро осъзнаването на корумпираната неадекватност и ценностна система на образованието, както в етническо религиозен план, така и в учебен. Ако са хора с морал и достойнство никога не биха си изцапали ръцете. Казвам го от личен опит, защото вече валят предложения, а аз се разкъсвам между желанието да променя статуквото, системата и мисленето на учениците( колко наивно нали), но междувременно се опасявам, че ще съм част от "системата" и ще съм сам, защото познавам преподавателтие и професорите и знам, че им деме на оная работа за просперитета на младите или държавата. Всеки гледа да изсмуче от цицката на властта, колкото може, за да оттърве задника си от прасешката кочинка. В такъв случай съм човек, който дава накъсо в системата и трябва да бъда отстранен. Някои доброволно се елиминират, защото разбират рисковете и жертвите, които трябва да направят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.02.2017, 23:15

22 Lilia Kostova.10210144616226143 | 18.02.201723:19

Не разбирам как може хората да споменават Макаренко с лека ръка и по този начин да показват пълното си невежество. Макаренко в образованието е като Толстой в литерарурата - колосален. И класически. Не само учители. И журналисти няма в днешно време. От тези, които ги е грижа. Не знам дали е заради заплатите. Но знам, че е много, много жалко.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.09.2016, 16:31

21 Constantino Dimitrov.1130555177021313 | 18.02.201718:11

Само не виждам някой да говори за сърцето и за любовта към децата. За непризнание, заплати, объркани нормативи учебници и т.н. - да, но никой не говори за обич. Е, като не говорим за обич - и то от не знам кога - тогава няма да има и образование - ако ще заплатите да са космически, а децата - послушни като агънца... Казал го е Аристотел, не аз: " Образование, което обучава ума, а не обучава сърцето не е никакво образование." Образователната система се възпроизвежда - т.е. учители стават именно хора, ненаучени да обичат - нито в семейството, нито в училище. Училището ранява и осакатява дори без да си дава сметка за това - пък ако ще и да произвежда отличници. Образователната система по само себе си е просто една структура - тя може да осигури пари, материална база и т.н., но е неспособна да осигури човещината - това е задача на всеки учител...Целта на образованието не е академично грамотни хора, а преди всичко, сърдечно грамотни хора, а след това науките си идват лесно. Така и не го разбрахме... Учителите наистина не говорят с децата за нещата от живота, просто защото за това се иска дълбока култура, широк мироглед, духовност, призвание, загриженост, с една дума - "образована" любов. Любов няма, любов... Константин Димитров, гимназиален учител
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2016, 20:08

20 Ирена Калева.10207605680523592 | 31.08.201620:18

"Независимо от драстичните резултатите на матурите, независимо от това дали учениците им усвояват материала или не, учителската заплата - колкото и малка да е тя - си тече, тъй като тя по никакъв начин не е обвързана с резултата на децата." - това методично продължава да се набива в главите на хората и продължава.Трябва да си пълен темерут,за да не искаш учениците ти да имат високи резултати;и изключително лош и елементарен човек,за да не си вършиш работата.Толкова ли е трудно да се проумее,че децата са РАЗЛИЧНИ.Та две деца с едни и същи родители са с различни възможности.Как е възможно да се измери труда ми според резултатите на учениците ми?Дали се работи с интелигентни и възпитани деца или деца с неособено големи възможности,идващи от семейства,за които образованието не е ценност - усилията са еднакво големи,независимо от резултатите.Нека авторката да се опита изпече вкусен хляб от пепел и трици.Няма да стане като с бяло брашно,нали,въпреки вложените усилия?
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 19.08.2016, 22:33

19 Тинка Тодорова.10206675283270184 | 19.08.201622:41

НЕЗНАМ КЪДЕ ГИ ПРЕБРОИХА ТЕЗИ 1400, НО КАКТО В СИЛИСТРА, И В РУСЕ ПОЛОЖЕНИЕТО Е СЪЩОТО - ГОРКИТЕ БЕЗРАБОТНИ УЧИТЕЛИ ОБИКАЛЯТ УЧИЛИЩЕ СЛЕД УЧИЛИЩЕ И СЕ НАДЯВАТ, ЧЕ НЯКОЙ В ПЕНСИОННА ВЪЗРАСТ ЩЕ СЕ ПЕНСИОНИРА, А В СЪЩНОСТ, ТОЙ ПЕНСИОНИРАНИЯ СИ ПРОДЪЛЖАВА ДА РАБОТИ, А БЕЗРАБОТНИЯТ УЧИТЕЛ В КРАЙНА СМЕТКА СТАВА Я СЕРВИТЬОР, Я СЕКРЕТАР, Я ПРОДАВАЧ . КОГА ЩЕ РАЗБЕРЕ ГОСПОЖА МИНИСТЪРКАТА, ЧЕ БЪЛГАРИЯ НЕ Е САМО СОФИЯ,В ПРОВИНЦИЯТА НЯМА РАБОТА, НЯМА НАЗНАЧЕНИЯ, А САМО ПРЕНАЗНАЧЕНИЯ И ФОРМАЛНО ОБЯВЕНИ РАБОТНИ МЕСТА.........
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 12.08.2016, 14:28

18 Jean Vasilev.10207366637904897 | 12.08.201614:33

В Силистра за едно свободно учителско място, се борят следно 10-15 души.И каква "шуробаджанащина"настава.......!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 12.08.2016, 13:44

17 Tochka Markova.1350784274932039 | 12.08.201613:52

Ако отчетем и факта, че образованите и предприемчиви млади хора, заедно с интелигентните си деца, напускат страната, картината става наситено черна.
Когато посредствеността става норма, дори максимум, а тъй нареченото "домашно" възпитание тотално липсва, то горкият учител е по-скоро звероукротител, отколкото преподавател. Защото, каквото и да си говорим, ако родителите нехаят за бъдещето на детето си по отношение на образование и възпитание, един учител не може до изправи за 5-6 часа седмично това, което мутроидното ни и меркантилно общество насажда ежечасно.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

16 паяка | 11.08.201616:56

Уважаема, Rozalina Barzakova, тук похвали за успехи на българи не се публикуват.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 11.08.2016, 08:24

15 Rozalina Barzakova.10210698224030941 | 11.08.201608:38

Има много верни неща в написаното, но има и неистини или полуистини...
Не ни е лесно на нас, учителите. Но кога ли е било???
Да си учител е призвание и готовност да понесеш много трудности, без да хленчиш. Винаги е било така, повярвайте ми!
Не забравяйте, че всички сме били в училище, всички сме имали учители - едни харесвани, други не толкова. Но ако ги е нямало, не бихме били това, което сме.
И накрая: кому е полезно това черногледство?! Много ми се иска да се обърнем към хубавото, към доброто. Хайде, напишете една статия за постиженията на българските ученици и техните учители. Има много такива...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.02.2014, 10:10

14 tisss | 10.08.201619:14

КАКВО ИМА ТУК ЗА КОМЕНТИРАНЕ!

...Има много причини, поради които никой амбициозен и разумен човек не желае да стане учител в България днес. Противно на всички очаквания, първа причина не е ниската заплата, а чувството за загубен смисъл. Знанието, моженето, компетентността престанаха да са ценност в обществото ни.

Да наливаш знания у децата е неблагодарно занятие, при положение че с налети мускули и кубици силикон в днешния ни живот се постига много повече. Вече не важи "Който се учи, той ще сполучи". Сполуката спохожда нерядко именно неуките, наглите и грубияните в днешна България.

MY COMMENT:

- Вижте иконите на успеха в днешна България, моля! Азис, Николета Лозанова, Милко Калайджиев, Веселин Маринов, Росен Плевнелиев, Волен Сидеров... В нормално общество този род персони едва ли биха се радвали на престиж, а тук един Евгени Минчев е законодател на общественото мнение едва ли не.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.