Журналистите - кучета-пазачи на предна линия, сериозната журналистика в България се обезсмисля | webcafe.bg
Webcafe

Как четвъртата власт стана подлога на първата*

Самуел Леви 08.09.2011, 11:12 (обновена 09.09.2011, 08:03)
боби цанков

Снимка: © BNEWS, Димитър Кьосемарлиев

На първо място все са мутренско-милиционерските новини - някой убил някого, бомба потрошила кола или офис, запалена кола и др.

През лятото бяхме ощастливени като читатели от появата на две фундаментални за журналистиката ни постижения - вестниците "България днес" и "Всеки ден". Ей Богу, все бях виждал върхове във вестникарството, цял четвърт век с това съм си изкарвал хляба, но чак дотам...

Да оставим настрана поразителната прилика в оформлението (и двата решени в кърваво червено), просташкият жаргон (напомнящ времето от зората на "24 часа") и подборът на водещите теми: "Тайният син на Стефан Данаилов проговори" и съответното "Милионер изчезна безследно", добре гарнирано с "Жоро Главата заби мис "Плейбой" и "Годжи залюби ученичка". И разбира се - за десерт - млади момичета без бански през две-три страници.

Как ви се струва за новини на всекидневник на първа страница? Като откровен цинизъм или насмешка над читателя? Или може би авторите в тези два всекидневника си представят гражданите на страната като стадо издивели свине, бленуващи да се пъхнат в гащите на поредната измислена (от тях) велика личност?

Спомням си, че пред началото на демокрацията излизаха няколко такива вестника. Единият беше "Ранно утро", а другият - "Патриот" и един "Лична драма". Не струваха скъпо, но и никак не се търсеха. Подозрителната прилика с тези издания едва ли е само в моето въображение. Особено пред избори. Когато има хляб, но няма друго, най добрият заместител е зрелището. Не съм го измислил аз.

"Сега никой не купува нашите гласове, народът се грижи сам за себе си... и иска само две неща - хляб и зрелища" - пише Ювенал през 80 година на І век, около откриването на Колизеума в Рим, като средство за постигане на изборен успех на императорите Веспасиян и после - и на сина му Тит. Нищо ново под слънцето. Тогава гладиаторски игри, сега вестникарски машинации.

Очевиден е опитът за опростачаване на българската журналистика - дори и жанрово (в кръга на "жълтите" новини) и личните драми. Свършиха ли социално-политическите теми? Не е ли по-важно да знаем какво става с икономиката, с правителството, със здравеопазването и данъчната политика, отколкото да научим на коя кой се нахвърлил, кой колко изпил, кои снощи са се претрепали от бой и кой победил.

Тази информация не изпълнява ли същата роля, каквато е имал и Колизеума от времето на Веспасиян и Тит? Къде е разликата? Само в това, че сега четем (а и гледаме в някои телевизии), но съпреживяването по същество е все същото. Както и целта - оскотяване на един цял народ, подмяна на моралната му ценностна система с мутренско-милиционерска такава (доколкото това може да се нарече и ценностна система, което е много спорно).

А точно преди избори? Какви цели могат да имат такива феномени? Само точно такива, каквито са имали Веспасиян и синът му Тит - тотална амнезия на масата от настоящите проблеми за хляба и онова, което стои наред с хляба на трапезата, за правата, за свободите, за задълженията ни като човеци. И нова тяхна победа с много на малко. Зрелища, повече зрелища, още по-емоционални зрелища и изборите са спечелени.

Но чия е вината? В издателите, които трупат пари от тоновете лъжи и глупости? На продажните журналисти, готови да опишат подробно и онова, под полата на майка си, или на оскотелия читател, възпитан вече в традициите и ценностите на новата (мутренска) култура. Един френски публицист - Серж Алами, беше нарекъл журналистите в страната си "кучета-пазачи".

Самата комбинация в исторически план (от английски) има чисто позитивен смисъл - пазач на нормите и морала. Идеята му беше, че тяхната основна задача сега се свежда да отклоняване на вниманието от безумието на управниците (каквато е и същностната роля на четвъртата власт) и превръщането им в слуги на господстващите във властта.

И то такива услужливи слуги, че са готови да сдъвчат всеки, който господаря им посочи, готови да легнат в краката на господаря си по всяко време и на всяко място. С други думи - стават точно такива, каквито са някои моми от околовръстното, готови да задоволят всеки тираджия (като после задигнат и портфейла му), но по-мръсно и по-продажно.

Не съм убеден че всички тези журналисти го правят заради хляба. Въпреки, че това е основното оправдание. Заради хляба ли един известен тв журналист е готов да легне под всеки, стига да има някаква изгода от това? Това по-чиста позиция ли е от тази на магистралната проститутка.

Нещо повече, този тип журналисти поеха една още по-страшна роля - да изказват това, което властимащите биха желали да се знае, но поради очевидната измама сами не смеят да изрекат. Спомняте ли си интервюто на този журналист с един министър, пред който обяви, че засегнатите сами са си причинили вредите, за да дискредитират властимащия? Такова очевидно подлагане вече свидетелства за нещо повече от обикновено куче-пазач.

Този тип журналистика стана и модел на поведение на по-младите колеги. Някои от кучетата-пазачи си пият питието с министри и премиери - и умеят да изпълняват ролята на оръжие в ръката на безотговорни типове. Но пък са добре нахранени. Пределно добре нахранени - и вечно им се струва, че са недохранени.

Изглежда абсурдно, но е вярно. И точно поради тази причина - готови на още по-сериозно подлагане. Ако беше само един, с мед да го мажеш. Проблемът не е в конкретната личност, а в наложения модел, станал образец за журналистическо поведение. Тези журналисти са водещите във всички медии. Спомнете си "мадам В"... Тяхното име е легион.

Ами тези, които не могат така успешно да се продават? Те какво да правят? Отговорът е лесен - пак същото. Но на по-ниска цена. Има нещо много садистично, воайорско, гнусно, подло, мръсно и само по себе си силно деструктивно да се пъхаш в спалните на този или онзи, да записваш разговорчетата на същите, да ги дебнеш как се виждат, докато на заден план остават основните проблеми на обществото.

Докато на заден план, добре прикривани от паравана гнусотии държавни мъже грабят яко, милиарди от това, което всички сме сътворили. Докато самозвани "специалисти" вземат абсурдни и неадекватни решения, които утре ще ни вкарат още по-дълбоко в кризата, която ни тресе от години насам. Без съмнение - параванът е отличен.

Така "четвъртата власт" става подлога на първата. Пораженията дори са по-тежки. Те не просто са част от първата, но са изпълнители на мръсните поръчки на първата. Това, от което първата власт не би желала да се разбере, че тя е инциирала се подава на кучето-пазач и то е готово - да отхапе ръка, глава или каквото и да било на когото и да било от нехранещите.

Независимо че самите те са го хранили допреди месеци. Това дори и едно куче не би сметнало за морално - да олае стария си господар. Но за кучешкия морал - друг път. Сега говорим за журналистическия. Всъщност такъв няма, в смисъла който ние припознаваме в тази дума. Моралът е заменен с друга ценностна система - да се подлагаш по-отдадено, да лаеш по-яростно, да фантазираш невероятни неща, а после да ги приписваш на нехранещите.

Това само по себе си не би било страшно, ако не налагаше и друг модел на социалния морал. Липсата на такава "устойчивост" води до честа подмяна на идеалите, практическото им девалвиране и свеждане до ранга на чалга-културата. Там всичко е в момента, няма вчера, утре или друго време, освен в този миг.

Така перспективата става фикция, безсмислица, абсурд. Действията се обезсмислят, тъй като не водят до нищо. Така е и така ще продължава да бъде. Времето губи измерения и се превръща в замръзнала река. Някъде в дълбочина може и да става нещо, но на повърхността нищо не помръдва. Девалвацията на обществената ценностна система е основна заслуга и на четвъртата власт, командвана от първата. И много удобна за първата - ценностите се определят от нея и спрямо самата нея.

Сериозната журналистика се обезсмисля, коментарът се предоставя на няколко избрани кучета-пазачи, богопомазани като основни рупори на гражданското общество, всъщност - най-продажните и аморалните измежду всички в професията. Анализите се подменят с венцеславия (за хранещите) и скудоумни попръжни (за доскоро хранилите ги).

Опитайте се някой път да обърнете внимание на подреждането на новините - на първо място са тези, касаещи мутренско-милиционерските - някой убил някого, бомба потрошила кола или офис, обрали банка или сейф, запалили кола или влак се самозапалил. Толкова.

Ами събитията около цените на горивата? Те не ни ли касаят много по-пряко от поредния развинел се бабаит? Социални проблеми не се дискутират. Те са табу. Или са замотани някъде около новините за поредния (обикновено измислен, изсмукан от пръстите) успех на властимащия, който храни. Измислицата заменя реалността, измамата става всекидневие.

Дотолкова, доколкото е останали петънца от истинска журналистика, то те са натикани в малко познати сайтове в интернет, слабо гледаеми кабелни телевизии, или издания, оцеляващи на ръба (по-точно - отвъд ръба).

Но масовото, гледаемото, читаемото - то е достатъчно мощно, че да задуши тези печални опити или напразни усилия за съживяване на реалните усещания за света.

Ами какво става, когато се обърне палачинката (смени се властта)? Кучето-пазач е научено, че щом се смени господаря, то начаса трябва да спре да лае, да подвие опашка и да се подложи на новия господар и жално да мърка. Спомняте ли си пред изборите от 2009 г.?

За часове тонът на вестниците се смени. Преди това кметът-пожарникар беше и смърф, през нощта на победата - вече беше Господ, слязъл да донесе спасение за бедстващите, цяр за болните, радост за страдащите. Преход нямаше. Всичко се случи едновременно. Последният измикяр за миг може да стане морален стожер.

Колко опасно е срастването на първата с четвъртата власт видяхме със случая "Мърдок". В този смисъл това не е български феномен. Но Англия намери сили да предизвика дебат. Премиерът да се върне за часове в страната си и да се поти на дебатите в парламента. Шефовете на специалните служби подадоха оставка. Един журналист се самоуби.

Мърдок забрави за бъдещите си планове за разширение и закри изданието си. Австралия (родината на Мърдок) заяви, че ще преразгледа позицията си относно медийното му владение. Така че може3м да кажем - Мърдок вече не е Мърдок. Кучетата-пазачи му се разбягаха и пропускат да пишат в биографиите си времето, прекарано в "News of the word".

У нас обаче не е така. Какво стана, като един вестник изкара преди кметски избори измислена партийна книжка за членство в БКП на Стефан Софиянски? Някой да беше уволнен? Някой да беше наказан? Петьо Блъсков (главният редактор на изданието) да не би да беше порицан, или поне укорен? "Няма такава държава" (както се пее в една песен на Слави Трифонов), но има такава журналистика.

Браво на тези, които я правят такава! Браво на моделът "168 часа" който още през далечната 1990 г. се опита да тури кръст истинската журналистика. Победиха безусловно. Дано не завинаги.

С такава журналистика гражданско общество няма как да се роди. А какво по-удобно за господарите на властта от липса на силно гражданско общество, на свободна и демократична преса? Избори идат - трябват много дим и паравани, че да се покрие боклука, сътворен от управляващите.

Кучетата-пазачи са на предна линия. А за журналистиката - "Родило се, не шава; яде, пък не става. Що е то?" - пита Ботев в една от своите гатанки.

*Заглавието е на Webcafe.bg. Оригиналното е In Memoriam (В памет на българската журналистика), но все пак ние сме оптимисти и вярваме, че има и живот.

Oще: българия  власт  журналисти  журналистика  медии  новини  таблоиди 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2010, 09:42

10 marsn | 31.05.201210:51

Драги ми смехурко! Новините по медиите може да са мутренски, но не са милиционерски! Запомни това, което ще ти кажа! Ти може още да не си бил роден, когато в Народна република България символ на спокойствието бяха българските милиционери! И тогава в новините по радиото и по телевизията се съобщаваше за строежи, за откриване, за създаване ..., а не както ти констатираш - само мутренски новини днес! Запомни го добре ... и не манипулирай и без това оглупялото българско население! Бесен Бесен Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.10.2010, 13:31

9 leibstandarte | 09.09.201113:51

Искате нормален вестник? 'Ми вземете си "Трета възраст" Много щастлив Няма Златки, няма кой- кого... Искате хубаво списание? Купете си "Нешанъл Джеографик". Красиви снимки, интересни статии. Или четете книги.
Ама не. Като си купиш парцалчето на дебелия Делян, на продажния Недялко или на тариката Блъсков, не можеш да се правиш на ощипана госпожица, че те заливат с помия и ти с кеф си плащаш, защото, нека си го признаем, си свиня Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.08.2011, 12:30

8 Mike13 | 09.09.201113:03

За всеки влак си има пътници, т.е. редом до сериозната преса винаги ще има и т.нар."жълта". Затова не следва да се отрича съществуването на таблоидите у нас, а да се обърне внимание на подреждането на новините и поднасянето на съдържанието им в сериозните издания, които в цивилизования свят са водещите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.02.2011, 12:43

7 D G D | 08.09.201123:47

@ 3 Mile Manolov | 08.09.2011 14:01
кой чете вестници? май само стадата журналисти "
Бай Миле,
Баща ми чете вестници! И цялата камара подобни пенсионери, неползващи Нетя, да ги уеба... Барабар с безпросветните малцинства и изпростелите чалгарници ни избират тея, дето си купуват четвъртата власт... или си я правят - както ти изнася
Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

6 Borracho | 08.09.201120:21

Лошо няма, който каквото иска си го взима от медиите. Мистър Карлин дори добре го е показал muhihihihi http://www.youtube.com/watch?v=QKboodmEHTQ
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.04.2011, 14:57

5 MiaWallace | 08.09.201117:58

И двата нови ежедневника са меко казани отвратителни и гнусни. Въобще последните десетина години журналистиката търпи тотален спад - изобщо не заставам зад тезата, че медиите трябва да говорят на елементарен език, защото така се доближавали до хората. Пълни глупости!
И другото, което ме втрещява всеки ден - не може лични трагедии, битови драми да се слагат на заглавни страници, да им се посвещават по три поредни броя с по две страници, написани все едно става въпрос за животни, а не за хора с близки, приятели и роднини. Стига с този нелеп въпрос - Как се чувствате?, когато става въпрос за смърт или нещастен случай
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.08.2011, 12:30

4 Mike13 | 08.09.201115:36

Съгласен съм с повечето от написаното, но освен сериозните издания (на която явно е посветена статията) има и т.нар. булевардна жълта преса, която е развлекателна за масовия читател, акцентира върху любопитни новини и папарашки снимки. Такъв вестник е и "България днес", подобен на "USA Today".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

3 Mile Manolov | 08.09.201114:01

кой чете вестници? май само стадата журналисти ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

2 Borracho | 08.09.201113:23

Даже късно се появяват тези медийки в България... Целия западен свят е така, масите искат Златки и евтини клюкарки като патрашккова и оная другата кикимора - кулезич. Масите никога не са обичали да мислят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2011, 12:08

1 bareta | 08.09.201113:17

Много точно казано. Аз заради това вече не чета вестници и не гледам новините, само се ровя из форумите за некви по-реални мнения Mr. Green
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.