На училище вкъщи | webcafe.bg
Webcafe

На училище вкъщи

Стела Райчева
14.01.2011, 13:35 (обновена 18.01.2011, 12:14)
ученици, училище

Снимка: © Sofia Photo Agency

Училището, което имаме днес, затъпява децата ни, учи ги да бъдат неинициативни и несамостоятелни, да се подмазват на авторитета и да усвояват начини да прецакват системата без да пострадат. То не им дава онова, от което има нужда един човек, за да успее – гъвкав ум и желание за напредък.

Въведоха задължителен 12-ти клас. Въведоха задължителна година предучилищна подготовка. Някои деца минават и подготвителен клас. Ще рече, че има реална възможност детето ми да влезе в училище на 6 години и да бъде дъвкано от системата на средното образование до 19-годишна възраст.

Във времена, когато половият живот започва в ранния пубертет, учениците гълтат синтетични наркотици като бонбони, а учителите не разбират половината от думите, които децата използват, някакъв си Петър плете плет („Това какво значи, мамо?"), а едрата, кокалеста, мъжка на вид жена все така бори своя кол и плаши с обвитата си в мъглата на едно първобитно минало фигура...

Не издържах в училище

Нищо, че тръгнах на 6. Когато станах 9-ти клас, един ден се прибрах и просто казах на майка ми: „Край! Приключвам годината и повече няма да участвам в тази тъпня."  Мама, която е един мъдър човек, каза само: „Добре, търси си работа" и продължи невъзмутимо да бели картофи.

А какво друго може да каже един родител на детето си, когато вижда нелепостта на средното образование в България? Прастарата класно-урочна система - 45 минути това, 45 минути онова - едно накъсано, статично, слушателско-зубрещо образование, което не развива ума и не се интересува от личността, единствено гледа да запълни бройката на скучаещи, затъпяващи ученици. В края на цялата средношколска клизма от нашите училища излизат тълпи от хора, убедени, че образованието е нещо скучно, че науката е досада и нищо от наученото няма никакво значение.

Всяка година в България 25 000 деца изпадат от училищната система. Или имаме 160 000 необразовани българи само за последното десетилетие. И половината отпадат още преди 7-ми клас. Може би преди 20 години наистина сме били на върха на образователните класации, но вече отдавна не сме.

Митът за величието на българското образование рухна, а промяна дори не се обмисля сериозно. И докато напредналите образователни системи на Запад създават все по-интерактивно училище, технологизирано, концентрирано върху личното участие и малките групи, децата в България продължават да учат по система, измислена през 17-ти век.

По този начин, в края на 20-ти век ученичката Райчева, иначе без особени проблеми в училище, се отказа. Революция вкъщи не се случи, а аз изпаднах в дълбок размисъл какво по-интересно мога да правя с времето си. Хрумваха ми разни идеи, коя от коя по-тъпи: да стана продавачка на вестници, да си направя магазин за пънкарско оборудване, да не правя нищо... и накрая с потрес и разочарование установих, че няма как да прескоча хартийката за завършено средно образование, поне не и ако искам да правя нещо, което си струва.

Така стигнах до животоспасяващата концепция „частен ученик". Намерихме напредничав директор и хубав учителски екип - 121-во училище в Младост. Хората се съгласиха на тази екстравагантност след  тъжния разказ на баща ми как „детето ще си остане без образование" и в рамките на година, без особени трудности и с цената на около тон домашен сладолед аз успях да завърша, че и да вляза в софийския. Ей-тъй, на.

Не мога да кажа, че беше лесно

Но определено беше по-лесно, отколкото да се накарам да скучая всеки ден в класната стая. Направихме график с учителите - редувах предметите, даваха ми да пиша проекти и доклади, изпитваха ме на по половин учебник наведнъж и внезапно... ми стана интересно.

Учебниците четях като книги, а последователността на уроците неочаквано доби смисъл. Месец за физика, месец за биология, месец за история...  От всичко учено в училище си спомням материала тъкмо от тези две последни години, които взех  с изпити за една - те бяха моя отговорност и моя работа, бяха мой избор и лично право да знам повече.

Измъчи ме само изолацията. Учейки вкъщи губиш социалния контакт с приятелите в училище, започваш да се самоограничаваш в излизанията, поемаш отговорност, която нямаш като ученик - никой не те е карал да скъсяваш маршрута, изборът си е твой, само твой ще бъде и провалът, ако не се справиш...

Впрочем, не ме беше страх - имах светъл пример. Моя близка приятелка беше стигнала до същия извод година по-рано и вместо да губи време, в рамките на година и половина завърши 9-ти, 10-ти и 11-ти клас, научи френски и замина да учи право в Сорбоната. Като завърши, се върна в България, взе си приравнителните изпити по право и сега е блестящ адвокат в голяма кантора и продължава да бъде един от най-отговорните и устойчиви хора, които познавам.

Истинското образование

Истината е, че разбрах какво е истинско образование едва на ръба на 30-те си години. След като изкарах 4 семестъра в СУ и установих, че не е много по-различно от училището - пак минусчета за отсъствие, пак унизителни схеми преподавател-студент, се прехвърлих в Нов български университет. Смяха ми се, че хората били драпали за обратното, нарекоха го „деградация", а за мен беше единственият начин да имам висше образование, достойнство и професия едновременно.

В НБУ последователно смених няколко специалности, докато намеря тази, която ми подхожда и се помотах доста, докато се дипломирам. Станах нещо като „частен студент" - записвах курсове от различни програми, пробвах на вкус любопитството си. С приемането ни в ЕС обаче бакалавърската диплома се оказа непълно висше образование и реших да потърся магистратура, имах се за образователен ветеран, не ми пукаше.

Небрежно прелиствах предложенията на НБУ, когато попаднах на нещо необикновено - магистратура „Семейно консултиране" в Български институт за отношения между хората (БИОХ) към НБУ с преподавателски екип, от който ми се зави свят. Докато бях студент, работех като репортер и редактор и познавах някои от тези страхотни хора - направо не ми се вярваше, че е възможно да ми преподават. За приема в програмата искаха мотивационно есе (о, да, бях мотивирана) и се явих на толкова необичайно индивидуално интервю, че просто ме сърбеше умът да разбера - какво точно е тази програма.

А програмата се оказа нещо, което промени живота ми. Едно напълно индивидуализирано, интерактивно обучение, базирано на собствения опит. Лекции, протичащи в разговор и упражнения, от които излизаш пълен с усвоени знания и желание незабавно да почнеш да ги прилагаш. Семейството ми се изтощи, докато ми поутихна ентусиазмът, а аз трупах любопитство и интерес в мащаб, който ми е бил познат само от четенето на велики книги.

Казват, че „доброто образование е добрият учител" и аз съм напълно съгласна с това твърдение. Едно изследване, проведено в Съветската академия на науките през 70-те и 80-те на миналия век го доказва блестящо.

Решили да проверят откъде са се пръкнали най-великите умове на науката, учени правят карта на произхода на най-уважаваните и напреднали научни работници в тогавашния СССР. Картата е шарена, но Сибир и другите места на заточение, където са пращали провинилите се хора на знанието, направо светят. И установяват простия факт: най-добрите учени на СССР са били ученици на блестящи умове. На хора, които са създали искрен интерес и страст към знанията у тях от ранна възраст, които са ги убедили, че науката е нещо вълнуващо и безкрайно. Ей тъй, на.

За мен истинско образование е това, което поражда любопитство. Мисля, че училището, което имаме днес, затъпява децата ни, учи ги да бъдат неинициативни и несамостоятелни, да се подмазват на авторитета и да усвояват начини да прецакват системата без да пострадат. То не им дава онова, от което има нужда един човек, за да успее - гъвкав ум и желание за напредък.

Седим и се чудим: защо няма гражданско общество в България, защо не можем да работим в екип, защо преуспяват хората само в строго индивидуалните професии...

Аз смятам, че е защото от ранна възраст в училище се научаваме да бягаме от отговорност, да не поемаме риск, да вървим по утъпкани пътеки, да се доверяваме на старото и да ни е страх от свободата. И ще направя всичко възможно да предам на сина си от скъпоценното любопитство към новото и различното, да запазя природно заложения в него интерес към света. Въпреки институцията.

Oще: нбу  образование  обучение  училище  частен ученик 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

32 Georgo D' Tomazi | 07.03.201121:05

студенти в ТУ-София. курсова работа по специален предмет. подбрал съм много интересни теми - давам им да си изберат. трябва да работят по трима. 2 групи от 21 настояват за дадена тема (тоест имат интерес) 10 казват "ако може" (тоест имат мнение) на останалите 9 им е все тая. а става дума за студенти в образователна степен "магистратура" ...
има само един начин да се подобри образованието - да стане бизнес за обучаемия, не за преподавателя.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

31 Любима Стайкова | 01.02.201114:47

Чудя се кое да изкоментирам в тази статия? Че училището е закостеняла система и като цяло толерира унифицирането и пасивното възпроизвеждане на информация, е истина, че по-голямата част от учителите са от старото поколение и всяко шавване встрани на ученика се санкционира, също е вярно, но пък че и самите ученици не искат да мислят, или айде, по-голямата част, е абсолютно неоспорим факт. Аз като ученичка умишлено не ползвах плановете по литература, дадени ми от учителката. Сегашните ми ученици доброволно искат планове. "Ама, госпожо, не знам какво да пиша"- това е репликата. Давам есе...есе, хора, собствени мисли искам, за нещо, което тях ги вълнува, даже и тема не им давам предварително, за да не ги ограничавам. Пет-шест човека пишат, останалите не знаят за какво. Шокиран
А ония, които знаят, пишат за любовта Смее се
Та да се върна на статията - и аз като повечето от вас се дръпнах леко в момента, в който зачетох за НБУ. Нямам преки наблюдения от това учебно заведение, но всичко казано си звучеше открито като реклама. Айде, по-спокойно с ентусиазма. В крайна сметка там отидоха преподаватели от недолюбваните вече СУ, ПУ и прочие.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.03.2010, 12:34

30 Ицо | 01.02.201110:25

Е как да има добри учители с тези учителски заплати ?
Никой кадърен човек не би отишъл да работи за ниска заплата.
Затова учители стават тези които не стават за нищо друго.
И това е трагедия.
Истината е че всичко струва пари - образованието също.
ама като е беден народа .... незнам какво да се прави.
Няма изход.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

29 Borracho | 17.01.201115:01

Според мен най-големия проблем е в това, че просто няма достатъчно учители. Няма читави учители в държавните училища (в частните пък съвсем). Не е тайна, че 99% от всички директори на училища са хора на комунистите, мразят промяната, признават само "своите", те не толерират талантливите и мотивирани млади учители, които в много случаи работят за удоволствие а не за пари. Даскалото по манталитет и кадри не е мръднало за последните 20 години, докато децата са съвсем различни вече...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

28 Rowan | 17.01.201109:55

@ ( 26 ) Adam Avramov | 17.01.2011 09:00

Тц, не знам. Ти пък защо си ми "фен"?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.08.2010, 10:07

27 Емил Славов | 17.01.201109:08

Финалните думи са силни.

В момента съм студент по право в СУ. Имал съм щастието както в средното образование, така и в университета, да ми преподават изключителни хора, които да ме вдъхновяват да се развивам. За мен доброто образование зависи в най-голяма степен от семейната среда. След това идва личната мотивация и преподавателя. Ако вкъщи не са ти изградили отношение към образованието, не очаквай да получиш такова наготово.

Истината е, че в света доброто (и най-доброто) винаги са една малка част от общото. Преобладава посредствеността и така ще бъде винаги. Не мисля, че това нещо някога ще се промени. Педадогиката за мен е невероятно сложна наука. ДА си преподавател е призвание и като всяка друга работа изисква страст и подход. Не може всички учители да са на едно и също високо ниво.

Аз обаче спокойно мога да изредя достатъчно добри. Дано повечето деца и студенти имат същия късмет като мен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.10.2010, 12:22

26 Adam Avramov | 17.01.201109:00

роване, рибо без кожа, нали знаеш кво да направиш
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

25 Mile Manolov | 16.01.201116:15

Мое да не сте съгласни за нбу ма си е факт неуспорим.. Щом аз заучвам некви телекомуникации там значи е верно ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.08.2010, 21:07

24 ivorad | 16.01.201115:20

Уауу, кланът "Райчеви" се оказва със статут на свещена крава тук......
Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.12.2010, 06:00

23 Mihail Karadzhanov | 16.01.201113:31

Ей Миле, това, което казваш за НБУ не винаги е истина, обаче за тоя комент отдолу съм 100% За! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.