Националните дни на пререканието | webcafe.bg
Webcafe

Националните дни на пререканието

Драго Симеонов 04.03.2015, 18:41 (обновена 14.10.2016, 12:38)
Национални дни на пререканието

Снимка: © Getty Images

Календарът на пререканието не включва само големите национални или международни дати - той действа целогодишно, пък и ние като общество се грижим постоянно да има тема за спор.

Поемете дълбоко дъх, раздвижете вратните прешлени, изпукайте кокалчета на пръстите. Готови ли сте?

Наближава 8-ми март - на пръв поглед дата като дата, празнична за едни, празна за други; но това е само на пръв поглед. Нека оставим наивността на младите колежки, дечицата с пастели и неопитните цветарки. Ние с вас прекрасно знаем, че нещата не опират до женско равноправие, социалистически завети или куртоазно подмазване.

8-ми март е поредната ключова точка в календара на пререканието ни, чудесен повод за н-та година да си спретнем един напоителен дебат за смисъла, традициите, пътя, заблужденията, бъдещето, подмяната, живота, значението и други такива квази-философски категории и вкусни за предъвкване тропи и да си заскубем косите (взаимно и поединично) как я докарахме дотук.

Преди няколко дни го направихме по случай 3-ти март.

Пак традиционно минахме целия конспект на разногласието, този път в друга тоналност - робство, свобода, родолюбие, фалш, минало, трикольори с абсурдно позициониран герб, политически интереси и нелепи честитки в социалната мрежа.

Хъсът, с който повтаряме това упражнение ежегодно, е впечатляващ. Мнозина могат да са скарани в обединението си, но ние умеем да сме обединени от скарването си. И докато националният празник е тежката дебатна артилерия, междувременно си имаме готово прение и за по-невинни случаи.

Например 14-ти февруари. Когато не преден план излиза вечната тема за привнесените ценности, консумеризма, чуждопоклонничеството, позьорството и прочее бла-бла.

В началото на този текст имахме идея да направим календар, за да знаете кои дати, подходящи за дърляне, се задават в краткосрочен план и да нахвърляме примерни отправни точки за начало на препирня.

Например:

9-ти март - Международния ден на DJ-я (ама че музика, темата за форматите, Саня, правата, културата, Вежди, Българския Лувър);

14-ти март - Международния ден на реките (как се отнасяме с природата, НПО-тата, коритата, наводненията, политическите лъжи);

15-ти март - Международния ден на потребителите (правата ни, европейци ли сме, какво ядем, как беше някога, носталгията);

21-ви март - Международния ден на поезията (това нашето поезия ли е, Калин Терзийски, Желю Желев, как е правилно да се страда, кой все още у нас не е прописал, културата);

22-ри март - Международния ден на водата (пестим ли я, има ли я, цената й, лъжат ли ни ЕРП-тата, докога);

27-ми март - Международния ден на театъра (халтурата, Народния, Морфов, задкулисието, политическите спектакли, комисията по култура).

После обаче си дадохме сметка, че поставената задача е хем трудоемка, хем излишна. Ние нямаме нужда от предварително напомняне, та да се подготвим; ние винаги сме си във форма да дебатираме абстрактността и да се тюхкаме.

Нещо повече - календарът на пререканието не включва само големите национални или международни дати, макар че те със сигурност му се отразяват благотворно. Той действа целогодишно, пък и ние като общество се грижим постоянно да има тема за спор.

Така че няма нужда да отбелязваме в червено определени дни - един съвсем обикновен календар би свършил същата работа.

Казват, че в спора се раждала истината, но нашите спорове очевидно са ялови, защото нищо не зачеват, камо ли да родят смисъл.

Те продължават безкрайно и се превръщат в клинично състояние.

Естествено, че няма как да сме съгласни с всички неща около нас, нито да се примирим с глупостите, които не са ни по сърце. Лошото е, че до такава степен сме се увлекли в препирнята, че сме забравили как тя трябва да действа единствено като стимул за действията ни към промяна, не да е самодостатъчна.

Затова поемете дълбоко дъх, раздвижете вратните прешлени, изпукайте кокалчета на пръстите и си изберете дата - всяка е подходяща за дълбоко и изтощително прение.

Oще: драго симеонов  календар на пререканието  неразбирателство  празници  пререкание  скандал  скандали  спор  спорове  традиции 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

4 Борката | 06.03.201508:40

"... има и темерути, които нищо не ги радва.", е точно това е ключа от бараката, или по-точно-нищо градивно и стоностно не ги радва.
Много пари се инвестираха за да се насади точно такова, а не друго мислене у хората.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

3 иван | 06.03.201508:14

Има една турска поговорка „Зорлан гюзелик олмаз!” В контекстта на статията може да се каже и: „Насила празник не става!”

За да се прежиява една дата като празник, на човек трябва да му е празнично на душата. Да чакаш с нетърпение да настъпи, да се готвиш за него......

Десетки хиляди хора бяха на Шипка на 3 Март. Независимо от лошото време, повели със себе си и децата си..... За тези хора със сигурност 3-ти март е празник и то Националният Празник на България.

Същото е и с големите християнски празници: Рождество, Велик ден...... Това че някои не ги имат за празници, не означава, че има нещо съмнително в тях и трябва да бъдат „преразгледани”.

Има хора, на които малко им трябва, за да бъдат радостни, така че всеки повод, който разчупва скуката и монотонноста на ежедневието за тях е добре дошъл, има и темерути, които нищо не ги радва. „Свят, като цвят, казваше баба ми, Бог да я прости – и всеки си е башка луд!”
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

2 Крив Макарон | 05.03.201515:11

Правото на лично мнение е гарантирано от конституцията, хартата на човешките права, гражданското законодателство, и други разни. Т.е. всеки има право да е прост колкото иска. Стига да има достатъчно мозък, за да е способен да си движи краката и ръцете, и да стигне от леглото до хладилника, значи вече има право на мнение. Ако и на това не е способен вече става въпрос за патология, и следва обществото да се намеси, чрез своите институции.
Готино нещо е свободата на словото. Готини са хората, които упражняват тази свобода. Те движат светът напред. Дори простотията е готина, освен в случаите когато се опитва да наложи силово ограничения. Е, тогава вече имаме проблем. Много сериозен проблем! Както стана ясно свободата на словото е заложена в конституцията, и онези , които налагат силово ограничения следва да бъдат... престъпници против конституцията!
Това е най-тежкотото престъпление против духа и волята на човека!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.02.2015, 20:29

1 Elena Lena.100000039618074 | 05.03.201513:05

ЕЙ ТОВА Е МОЯ РЕЙС ЗА КВ, БОЯНА
ОООООУ КАК МИ Е МЪЧНО, ЧЕ НЕ СЪМ СИ В БЪЛГАРИЯ Реве или много тъжен
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.