Сенаторите републиканци блокираха обсъждането на законопроекта за финансова реформа | webcafe.bg
Webcafe

Втората битка на Обама: Реформата на Уолстрийт

Webcafe.bg , По Time и CNN 27.04.2010, 13:11 (обновена 28.04.2010, 15:42)
Барак Обама

Снимка: © БГНЕС

Американският президент Барак Обама се изправя пред нова битка в Сената - за контрола върху Уолстрийт...

След като успя да прокара здравната реформа през американския Сенат след няколкомесечна битка, президентът Барак Обама сега е изправен пред нова яростна съпротива - срещу финансовата му реформа.

Републиканците в Сената блокираха обсъждането на законопроекта за финансова реформа. Това бе първото изпитание пред най-амбициозната промяна на финансовата система на САЩ от Голямата депресия насам.

Преди дни президентът очерта основите на новите закони, които ще регулират търговията на Уолстрийт, макар и все още да не е ясно как тази толкова сложна законодателна система ще предотврати втора финансова криза. Един от популярните рефрени е, че колапсът не се дължи на прекомерните мащаби на компаниите, а на факта, че са взаимносвързани и взаимнозависими.

Това се получи в резултат на т. нар. „производни или вторични сделки", с които компаниите отстъпват права и задължения на други фирми или подизпълнители, за да се предпазят от  бъдещи рискове като резки промени на лихвения процент. Простите вторични сделки като тези, които фермерите сключват, за да се предпазят от ефектите на лошото време върху реколтата, са регулирани и се търгуват на борсите от десетилетия.

Но заради закон, приет от Конгреса през 2000 г., по-сложните сделки като тези, които са свързани с ипотеки и които доведоха до спасяването на AIG, струвало на данъкоплатците 182 млрд. долара, не са регулирани от законодателството.

Първото препятствие

Демократите не успяха да съберат нужните им 60 гласа, за да започне дебат по законопроекта заради "предателството" на един от техните - сенаторът демократ от Небраска Бен Нелсън, който гласува заедно с републиканците срещу законопроекта.

Също като демократите, много републиканци също смятат, че е необходима реформа, но се противопоставят на законопроекта на Обама с почти същите аргументи като при здравната реформа: твърде големи правомощия на правителството. Компромис вероятно ще се намери, но след дълги и тежки преговори.

"Дълбоко разочарован съм, че сенаторите-републиканци гласуваха против започването на публичния дебат за реформата на Уолстрийт", казва Обама в изявление, разпространено от Белия дом. "Някои от тези сенатори смятат, че това е добра политическа стратегия, други може би виждат възможност да пренесат дебата зад закрити врата, където финансовото лоби да размие или унищожи реформата", каза държавният глава. "Но американците не могат да си позволят това."

Около 2/3 от американците подкрепят въвеждането на по-стриктни правила, регулиращи дейността на банките и останалите финансови институции, показва проучване на "Вашингтон пост" и Ей Би Си.

Свободният пазар не е разрешително да вземаш каквото поискаш

„Вярвам в силата на свободния пазар - заяви Обама на 22 април в сградата на профсъюзите в Ню Йорк, която се намира на няколко километра от седалищата на фирми като Citigroup, Goldman Sachs и AIG. - Но свободният пазар не е разрешително да вземаш каквото поискаш, без да подбираш средствата."

През декември Камарата на представителите прокара законопроект от 1279 страници за промяна на федералното регулиране на финансовите институции. Сенатската версия - от 1336 страници, мина през законодателните комисии и вероятно скоро ще бъде разгледана на общо заседание на Конгреса. Какво съдържат тези хиляди страници и как ще предпазят Америка и света от втори финансов срив?

По време на кризата правителството използва парите на данъкоплатците, за да спаси компании като AIG и Citigroup, защото се страхуваше как ще се отрази фалитът на подобни компании върху финансовата система.  Как бихме могли да се предпазим от подобен развой на събитията за в бъдеще? Като попречим на компаниите да стават толкова големи и да поемат необмислени рискове.

И законопроектът на Камарата на представителите, прокаран през декември, и версията на Сената, предвиждат затягане на изискванията за капиталов резерв и ликвидност или казано по друг начин - размерът на дълга, който може да натрупа една компания и колко лесно може да събере пари в брой. Тези промени трябва да спрат безконтролното разрастване на компаниите.

Законопроектът на Камарата отива дори по-далеч - изисква финансовите фирми от списъка на „системно определящите" да имат съотношение дълг-акции над 15 към 1. (Преди фалита на „Лемън Брадърс" съотношението беше 30 към 1.) Сенатът предостави определянето на процентите в ръцете на новосформирания Съвет за надзор на финансовата стабилност. Предвижда се и преразглеждане на т. нар. правило Волкър (кръстено на бившия председател на Федералния резерв и настоящ съветник на Обама). Ако бъде прието, то ще забрани на банките да приемат депозити на дребно от търговия на фондовите пазари, за да печелят.

Нито един от законопроектите не предвижда разделянето на компании само защото са твърде големи и сложноустроени - стъпка, която имаше поддръжници в лицето на някои конгресмени, в това число председателя на Банката на федералния резерв в Далас.

И двата законопроекта предвиждат създаването на оздравителен банков фонд, финансиран от индустриите, който ще подпомага закъсалите компании. На последното си заседание Конгресът отпусна 700 милиарда долара от парите на данъкоплатците за създаването му. Новото законодателство ще въведе и данък, който фирмите ще плащат, за да се стабилизират или закриват закъсалите компании.

Критиците се страхуват, че подобен фонд само ще подкопае убеждението, че големите финансови институции разполагат със спасителна мрежа - независимо колко големи рискове поемат.

Закрила на потребителя

По-голямата част от детайлите в новото законодателство не засягат обикновените хора, може би единственото изключение е създаването на Агенцията за закрила на финансовите интереси на потребителя (CFPA). Тази агенция ще следи финансовата стабилност на гражданите - от ипотеките до кредитните карти, за да се увери, че институциите не пробутват на хората съмнителни сделки. Институцията ще има правомощия да пише и прилага нормативни актове.

Камарата на представителите предвижда създаването на самостоятелна CFPA. Законопроектът на Сената обаче предвижда агенцията да бъде обвързана с Федералния резерв, макар да запази автономията си. Някои критици смятат, че по този начин CFPA ще заема второстепенно място и няма да бъде вземана предвид, когато се обсъждат главните цели на монетарната политика и стабилността на финансовата система.

Конгресът отне голяма част от правомощията, които администрацията на Обама предвиждаше за CFPA. В нито един от законопроектите няма изисквания към продавачите на финансови продукти да предлагат версии на продукта без допълнителни задължения.

Банките с активи на стойност под 10 милиарда долара - в това число повечето общински банки и кредитни институции, ще попаднат под юрисдикцията на CFPA. Законопроектът на Камарата на представителите обаче предвижда някои поправки, свързани със Закона за прозрачност на заемите, които имат за цел да предпазят потребителя от неясноти при теглене на ипотечен кредит. Освен всичко останало, законопроектът предвижда кредитните институции да проверяват щателно документацията по заема, за да определят дали кредитополучателят има „реална възможност" да върне заетата сума.

Какъв закон ще се получи в крайна сметка тепърва ще се разбере. Битката на финансовото лоби, оставено твърде дълго без регулации, предстои...


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.