За оцеляването на българското здравеопазване | webcafe.bg
Webcafe

За оцеляването на българското здравеопазване

Мирела Иванова, DW 16.10.2013, 12:05 (обновена 18.10.2013, 13:20)
болница

Снимка: © БГНЕС

От една класация на ООН научаваме, че през 1938 г. България е била на седмо място по ниво на здравеопазването. Оттогава до днес в системата се трупат грешки върху грешки, несправедливости върху несправедливости.

По време на визитата си в "Пирогов" министърката на здравеопазването д-р Таня Андреева мимоходом спомена за предстоящата промяна в здравноосигурителната система и демонополизирането на НЗОК до средата на 2014 г. За втори здравноосигурителен стълб се говори отдавна, още при управлението на Тройната коалиция.

Идеята засега е 2% от здравните вноски да се прехвърлят към частни фондове, които да поемат основния пакет от медицински услуги, а с останалите касата да изпълнява само контролни и доплащащи функции. Подобен модел обаче изглежда обърнат наопаки, защото практиката в повечето европейски страни е частните фондове да покриват услуги, непоети от задължителното осигуряване.

Ако се разбие монополът на НЗОК, теоретично би могла да възникне конкуренция. Но на практика съществуват много и предвидими опасности: приоритетно финансиране на "правилните", защо не и преимуществено частни болници, неизбежни фалити на лечебни заведения в по-бедни региони, недостъпно здравеопазване за най-уязвимите групи: децата и възрастните.

Многото пропасти

В един толкова тревожен и обществено значим дебат, който би трябвало да очертае не само настоящето, но и да провиди доброто бъдеще на националното здравеопазване, несъмнено възникват множество и противоречиви гледни точки и предложения. Стига се и дотам основен фокус на споровете да бъдат икономическите показатели, а да се пропуска ядрото на проблема, а именно - сложната и хуманна сдвоеност на взаимоотношението между лекари и пациенти, което в никой случай не бива да бъде разглеждано като функция на предстоящите промени. Недопустимо е, когато се разисква здравето на нацията, да се говори само и единствено за пари.

Според класация на Обединените нации, през 1938 г. България е стояла на седмо място по ниво на здравеопазването, изпреварвала е страни като Норвегия, например. Оттогава до днес в системата се трупат грешки върху грешки: забраната на частното здравеопазване през 1966 година, повторното му връщане без регламенти и правила през 1990 година, разкъсването на широката и изградена мрежа от социални и хуманни придобивки, които включваха дори училищно здравеопазване и профилактика и обхващаха масово българското население. За стоматологичната помощ не ни се отваря и дума - там контрастите са очебийни.

Здравната реформа - кога и как?

Днес в българските болници продължават да работят специалисти от световен ранг. Преди дни бе огласено, че екип, ръководен от проф. Търнев, е дал поредния научен принос в откриването и диагностицирането на ново генетично заболяване.

В общата картина на здравеопазването обаче съществуват пропастни разминавания между равнището на повечето специалисти и условията, в които са принудени да работят. Налице е видим дисбаланс и между различните лечебни заведения, университетски и общински болници например, преувеличен е рязко и броят на болниците за сметка на качеството на здравните услуги, които предлагат.

"Разбирате ли, става дума за оцеляване!"

"Шефове на болници са принудени да свият разходите и въпросът не опира до средства за високи технологии, а до обикновената издръжка за ток, вода, парно. Разбирате ли, става дума за оцеляване, а не за развитие", категоричен е в оценката си ръководителят на ВМА ген. Тонев.

Д-р Мими Виткова, бивш здравен министър, също твърди, че българският здравноосигурителен модел се нуждае от промяна, и то в няколко посоки: "Първата е по отношение на неговата несолидарност - няма европейска страна, в която 50% от разходите за здравеопазване да са от джоба на пациента. У нас това е факт, така че първо трябва да се отстрани тази несправедливост".

Несъмнено е, че реформата в здравеопазването е неотложна. Но още по-несъмнено е, че това трябва да се случи само при наличието на пълен и коректен анализ и ясна програма, с начертани конкретни стъпки. Инак можем да си говорим до безкрай - като за митичната електронна здравна карта и вечно растящия брой на неосигурени в България.

http://www.dw.de

Oще: болници  българия  здравеопазване  здравни осигуровки  лекари  нзок  осигуровки  частни фондове 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

2 KingoftheROAD | 16.10.201316:37

Частните болници няма да искат сами да си спрат кранчето от националния бюжет. Това са готови, немъчени парички. Отделно дето и скубят повече от пациентите, отколкото държавните болници...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

1 pixie | 16.10.201312:56

Констатации и нищо ново, освен фактът, че през 1938 година сме били на 7 място по здравеопазване, който изобщо не ни топли в момента. Всички бърборят за промени и реформи, но никой нищо не прави. Някъде по света със сигурност има здравна система, която да работи както трябва. И няма нищо по-лесно от това да се проучи как действа и да се приложи на местна почва. Просто, както всичко останало в България не се реформира, така не се реформира и здравеопазването. Когато има желание, има и начин.
Имам един прост въпрос - защо здравната каса, която е държавна институция и се захранва от държавния бюджет, финансира частни болници? Който иска да има болница, да си намери средства за нея и да си я управлява. Без да смуче от държавата. Нали е частно начинание?! Ако им спрат кранчето на частните болници, ще има достатъчно пари за държавните, в които също пациентите си плащат престоя, ако не бъркам. Така че големите реформи трябва да започнат със спиране на финансирането на частните болници.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.