Когато Маркес беше млад ІІ | webcafe.bg
Webcafe

Когато Маркес беше млад ІІ

Питър Х. Стоун , theparisreview.org 01.02.2012, 13:35 (обновена 06.02.2012, 12:00)
Габриел Гарсия Маркес

Снимка: © Getty Images

"Самотата, която ме заплашваше след "Сто години самота" не бе самотата на писателя; това бе самотата на славата,която ми напомня повече на самотата на властта"

Говорим с Габриел Гарсия Маркес в неговия дом в Сан Анхел Ин, стар район, изпълнен с прекрасните цветя на Мексито Сити. Въпреки че английският му е доста добър, той отговаря на предимно на испански, а двамата му сина помагат с превода. Когато Маркес говори, тялото му често се люлее напред-назад.

Ръцете му също са в движение, правейки малки, но решителни жестове, за да подчертае дадена гледна точка или за да посочи промяната в посоката на мисълта си...

В първата част на интервюто Маркес разказва за началото на своето писане, как е започнал и откъде. "Забавлява ме фактът, - казва той - че най-големите хвалби за моите творби са за въображението. Истината е, че няма и едно изречение в историите ми, което да не се базира на реалността. Проблемът е, че карибската реалност прилича на най-дивото въображение..."

Описвате наглед фантастични събития по такъв детайлизиран начин, че човек остава с убеждението, че това е действителността. Това журналистически подход ли е?

Това е журналистически трик, който също така би могъл да бъде приложен към литературното писане. Например, ако кажете, че има летящи слонове в небето, хората няма да ви повярват. Но ако кажете, че има 425 слона, които летят в небето, хората вероятно ще ви повярват.

Романът "Сто години самота" е пълен с такъв вид неща. Това е техника на моята баба. Сещам се за историята за човек, който е заобиколен от жълти пеперуди. Когато бях много малък, един електротехник дойде вкъщи.

Бях много любопитен, защото той носеше колан, който му помагаше, за да се задържи на електрическия стълб. Баба ми казваше, че всеки път, когато този мъж идваше у нас, оставя къщата пълна с пеперуди.

И когато пишех за това, открих, че ако не бях написал, че пеперудите са жълти, хората нямаше да повярват. За всеки писател проблемът се състои в истинността на това, за което пише. Всеки може да напише всичко, но не всеки успява да внуши истинност с написаното.

Често използвате темата за самотата на властта.

Колкото повече власт притежавате, толкова по-трудно е да знаете кой ви лъже и кой не. Когато постигнете абсолютната власт, нямате връзка с реалността и това е най-лошият вид самота, която може да съществува. Могъщият човек, диктаторът е заобиколен от интереси и хора, чиято крайна цел е да го изолират от действителността.

Какво ще кажете за самотата на пишещия? Това нещо различно ли е?

Тя има много общо със самотата на властта. Опитът на пишещия да обрисува реалността често води до изопачаване. В стремежа си да трансформира реалността, той може да изгуби връзката си с нея. Журналистиката е много добър защитник именно на тази връзка.

Ето защо аз винаги съм се опитвал да се занимавам с журналистика, защото тя ме държи във връзка с истинския свят, по-специално с политическата журналистика.

Самотата, която ме заплашваше след "Сто години самота", не бе самотата на писателя; това бе самотата на славата, която ми напомня повече на самотата на властта. Приятелите ми винаги са ме пазили от нея.

По какъв начин?

Запазих едни и същи приятели през целия си живот. Никога не прекъсвам връзката със старите си приятели и те са тези, които ме приземяват. Те винаги са здраво стъпили на земята и не са известни.

Блез Сандрар бе казал, че писането е като всяка друга работа и че писателите преувеличават своето страдание. Какво мислите за това?

Смятам, че писането е трудна работа, но като всяка друга следва да бъде внимателно изпълнявана. Привилегия е да практикуваш професия, която ти доставя удоволствие.

Смятам, че прекалено много изисквам от себе си и другите, тъй като трудно толерирам грешки. Привилегия е да правиш всичко до най-перфектната му степен. Истина е, че писателите често са мегаломани и се смятат за център на вселената и на общественото съзнание.

Възхищавам се най-много на добре свършената работа. Винаги съм много щастлив, когато пътувам, да знам, че пилотите са по-добри пилоти, отколкото аз като писател.

Oще: власт  маркес  писане  пишещ  самота  сила 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.