16-годишната Малала Юсуфзай, която защитава правото на образование за жените в Пакистан, получи наградата „Сахаров" на Европейския парламент за човешки права и свобода на мисълта.
Ако спечели и Нобеловата награда за мир, тя ще затвърди образа си на героиня, която вдъхновява милиони деца със същата съдба, жадуващи да ходят на училище.
Малала говори със спокойствието на пророк. Погледът й е толкова ясен, че може да го приемем за най-близкия образ до Жана Д`Арк, когато обявява: „Не се страхувам. Родена съм да го направя".
Точно преди една година Малала Юсуфзай се намира в каросерията на камион, превозващ ученици обратно до домовете им, когато група талибани я спират, питат я за името й ... и я прострелват в главата.
Куршумът минава през мозъка и излиза от задната страна на черепа й, но лекарите все пак трябва да отстранят част от нейния скалп, за да облекчат отока.
Тогава мислех, че е по-добре да умре, отколкото да се събуди без да може да говори, чува или мисли.
Но тя не загина
Когато дойде в съзнание, тя се намираше в болница в Бирмингам. Лекарите казаха, че никога повече няма да може да заплаче. Нито веднъж. Красноречието й се върна, както става с тези, които успеят да излъжат смъртта.
Тя е активист за женско образование в Пакистан, прекарвайки с годините все по-малко и по-малко време в класната стая. Не крие, че й липсват часовете по география. Времето обаче не стига. Малала трябваше да пише история, това е нейната задача.
16-годишното момиче от Пакистан може да се превърне в най-младия лауреат на Нобеловата награда за мир. Това обаче е нож с две остриета - световната слава и смъртната опасност.
В родината й до голяма степен възприемат Малала като маша, с която Запада се опитва да победи Пакистан. Говорител на талибаните предупреди, че тя може отново да стане мишена за прицел, ако продължи участието си в „антиталибанската" и „антиислямската" пропаганда.
Заради своята необикновена зрялост тя изглежда примирена с тази възможност. „Мъченичеството не е край на нищо. То е единствено начало", казва Индира Ганди. И Малала може само да се съгласи.
Ние сме така свикнали политиката да е мръсен, компрометиран бизнес, че е истински шок да я възприемем като благородна професия, както изглежда в очите на тази млада жена.
Само чрез политика, осъзнала е тя, може да се промени общество, което не зачита жените и техните права. „Не се притеснявай. Следващото може да е момче". С такива думи майката на Малала е била успокоявана от роднини, когато й е дала живот.
Баща й, който е учител, не я третира като собственост, а като човешки индивид - за разлика от много останали мъже в Пакистан. „Образовайте дъщерите си! Те са удивителни".
Малала не просто осмива талибанските фундаменталисти и бащите, които не вярват, че техните дъщери са равни на техните синове.
Тя осмива държавата, в която страхливото кредо на мултикултурализма позволява 14-годишни момичета да изчезват в принудителни бракове, а безплатното мюсюлманско училище в Дерби да е едно от многото, изправени пред закриване, заради „практики на дискриминация срещу жени и момичета".
Преди всичко Малала осмива учениците и техните родители, които приемат образованието за даденост
„Искам учениците във Великобритания да мислят за това като за нещо много ценно и много престижно. Да отидеш на училище, да държиш химикалка в ръцете си, стоейки заедно в класната стая с останалите - това е много специално за нас", казва 16-годишната активистка в интервю пред Мишал Хюсеин.
Думите й изглеждат съвсем навременни на фона на скорошно голямо международно проучване, което показа, че Англия и Северна Ирландия имат едни от най-лошите нива на грамотност и на смятане в развития свят.
Не става дума просто за класацията, че младежите ни от 16 до 24-годишна възраст са 22-ри по грамотност и 24-ти по математика. Много вероятно е те да бъдат с по-малко умения от поколението на бабите и дядовците си.
Вместо да имаме високообразовано ново поколение, ние разчитаме на хората на 50-годишна възраст да теглят колата по пътя. Затъпяването е истинска и настояща опасност за благоденствието на страната ни.
Как бихте обяснили това образователно залиняване на Малала? В нейната родина са толкова бедни, че използват тебешир, но образованието се смята за нещо специално и престижно. Това означава, че много от най-добрите ученици по-късно изявяват желание да станат учители.
Тъй като те се ползват с висок статут, децата ги уважават, защото точно образованието е разликата между приличния живот и непосилната бедност. Докато в Пакистан момичета като Малала умират за четмо и писмо, за правото да ходят на училище, кръшкачите на Острова събират 3.7 милиона дни в отсъствия само за един срок.
Във Великобритания правата на децата засенчиха правата на учителите да ги образоват и дисциплинират. Чувството за недосегаемост на учениците така набъбна, че вече 1/5 от учителите са подлагани на физически тормоз от страната на учениците.
Значи, в Пакистан учителите бият децата а пък при нас децата бият учителите. И наричаме това прогрес?
Малала Юсуфзай казва, че едно от най-трудните неща, посещавайки британско училище, е, че никога няма да може да бъде „нормално момиче". Защото е супер-активистка, която е оживяла след изстрел от упор в главата.
В Пакистан може и да е била просто Малала, но от тук насетне няма да бъде същото. Заради нейната необикновеност и кураж.
