Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всичко си е както винаги

Австрийската политика е по-забавна, когато прехвърлите поглед към опозицията
Австрийската политика е по-забавна, когато прехвърлите поглед към опозицията

За да разбирате по-добре австрийската политика, трябва да знаете два факта.
Първото и най-важно - една четвърт от всички австрийци живеят във Виена, която доминира останалата част от страната по начина, по който в Европа като че ли само Лондон доминира Англия.

Германия примерно, извън Берлин, има и недотам безинтересните Хамбург и Мюнхен. За сравнение, другите големи австрийски градове са Грац, Линц и Залцбург, като те имат между 100 000 и около 250 000 жители, някои дори и по-малко. Самата Виена обаче има 23 окръга и близо 180 000 живеят само в един от тях - Фаворитен.

Второ, Виена поне в политически план се свежда до своеобразен "град в града". Повечето от министерствата, дворецът Хофбург и парламентът са побрани в трите квадратни километра на първия окръг на Виена. Висшите политици, от рода на членове на парламента и министри, обядват или пият с журналисти по обяд (и всички се познават на малко име, във всички партии).

Това донякъде би трябвало да ориентира читателите за тази австрийска особеност - тази шуробаджанащина и корупция; там можете да разберете кой не ви харесва дори и само по отклонения поглед. Всички там познават всички. Тези три квадратни километра са сърцето на австрийската политическа сцена.

Нищо чудно тогава, че партиите се различават изключително малко една от друга по много фундаментални въпроси. Водачите им обаче са лесно различими.

"Загадка, която никой не иска да реши"

Ръководителят на социалдемократическата партия SPO Вернер Файман е федерален канцлер от 2007 г. и е една от най-слабоизвестните личности, ръководили някога SPO. Нещо средно между член на борд на банка и директор на училище, той се старае да изглежда като представител на "обикновените хора", но остава безличен; Файман е загадка, която никой не иска да реши.

Основният му консервативен съперник - Михаел Шпинделегер от Австрийската народна партия (OVP), с който Файман си е сътрудничил в продължение на пет години в широка коалиция, не е много по-интересен като личност.

Като всички ръководители на Австрийската народна партия, той е убеден католик, много дисциплиниран. За него се твърди, че излиза от дома си в 7 сутринта и се прибира около 22.30 часа. Той бива приеман най-вече за политик, бродещ постоянно по коридорите на властта.

И Шпинделегер е човек, който не е за подценяване, защото изглежда все пак е успявал да се справя с постоянно назряващите кавги в OVP между провинциите и федералното правителство, като е излизал с компромисни предложения; той предпочита да заема тактически интелигентни позиции и разговаря толкова активно с най-влиятелните консерватори, колкото и с виенския архиепископ - кардинал Кристоф Шьонборн.

Това впрочем също е типично за Австрия: когато Файман изнася реч пред народа преди няколко години, той първо се ръкостиска с федералния президент, после с кардинала, и едва тогава с министрите. В политически аспект Австрия е почти толкова католическа, колкото е и Ватиканът.

Австрийската политика е по-забавна, когато прехвърлите поглед към опозицията. Там изпъкват преди всичко двама души. Единият е лидерът на опозицията - Хайнц-Кристиян Щрахе от австрийската Партия на свободата (FPO), създадена от покойния крайнодесен лидер Йорг Хайдер.

Другият е милиардерът, превърнал се в политик Франк Щронах - с австрийско-канадско гражданство, основател на компанията за авточасти Magna International, който навлезе в надпреварата със собствен списък с кандидати, към които - с всякакви аргументи, с които разполагаше - добави някои депутати от други партии и засили екипа си с неколцина авантюристи.

"Духовен наследник на Рихард Люгнер"

От гледна точка на наблюдателите, търсещи забавление, и Щрахе, и Щронах са доста солиден източник на развлечение. Учил за зъботехник, Щрахе на младини се е присъединил към крайнодесните групи с подобни нагласи и в продължение на години се е посвещавал на агитация срещу чужденците.

Той не се е посвенил да размахва голям кръст по време на речи срещу планираното строителство на джамия, а в плакатите за сегашната избирателна кампания е заложил на позитивизма, като позира до стара жена, която нежно го гали по брадичката - и това е придружено от девиза "Обичай съседа си!".

Малцина хора в Австрия са толкова мразени - до известна степен основателно - заради политическите им позиции; някои от хората зад Щрахе в партията му са подходящи клиенти за прокуратурата, други - за психиатрията, коментират австрийците.

Забавно, далеч от камерите и в разговор на четири очи, той изглежда почти кротък. От друга страна, и Пим Фортейн на живо има подобен имидж.

Франк Щронах е 85-годишен и е своеобразен духовен наследник на Рихард Люгнер. Всяка година Люгнер плаща на знаменитост от някоя точка на света огромна сума, за да се присъедини към него в ложата му бала на Виенската опера, излиза с приятелки, по-млади от него с 50 години, и се прави на клоун при всяка възможност.

През 1998 той дори се опита да стане президент на Австрия и успя да получи около 10% от гласовете. Нещо от този му имидж изглежда като излято по калъп за Щронах. Той се обявява в полза на смъртното наказание "за професионалните убийци", няма нищо против да бъде шпиониран от NSA, и охотно позира разгърден за жени-репортерки от австрийските вестници.

Появите му в телевизионни студиа са се превърнали в легенда: той не позволява на никого другиго да каже и дума, говори с водещите на малко име - без да им иска разрешение - и мъмри аудиторията. Определено е истинско шоумен.

В някакъв смисъл наистина е забавно в момента да бъдеш австриец. И Австрия най-вероятно ще получи точно това, което заслужава: застой. Липса на визия. Скука. Широка коалиция. Каквато вече е имало в последните 40 години от 68-те след края на Втората световна война.

 

Най-четените