Аз съм дезертьор | webcafe.bg
Webcafe

Аз съм дезертьор

Аделина Данкова
04.07.2013, 12:22 (обновена 04.07.2013, 12:34)
Българи юнаци

Снимка: © Getty Images

Иска ми се всички тези граждани по улиците на София да имат своята кауза и да успеят. Заради себе си, аз вече съм дезертирала. Сега е важна тяхната победа

Аз съм дезертьор, граждански дезертьор. Вероятно съм и предател, на Родината, враг на Отечеството, романтичен и меланхоличен хъш по Вазовски, гледайки България отдалеч и милеейки за несъстоялото й се прераждане.

Но аз съм човек, обикновен и смотан, способен на емоции, титанични и полярни, на обич и гняв. Същият този гняв, който преди 3 години надделя и "учтиво" ме изпроводи до Терминал 2, с един спален чувал и празно сърце. Защото не издържах!

Не издържах на покварата, на проядеността и на изгнилостта на държавата си. Защото се борих, с мои си средства, с моя си казуса, "продавах" словото си и слагах каузи в устите и под пръстите на политици и вярвах, че така мога да променя системата, да я преборя. Не успях, провалих се, дезертирах.

Но имах своята кауза, вярвах в нея и знаех, че словото ми въздейства, пък макар и на малцина. Няма нищо по-хубаво от това един млад човек да има кауза, да вярва и да мечтае. Всички тези глаголи, подредени като перлена огърлица не означават нищо, ако няма кой да ги облече в смисъл. Но за мен - те са смислени.

Мнозина мислят, че съм оставила каузата си. Че дезертирах и се отървах, бързо, леко и безпроблемно. Така е, направих го! Но само тези, които са минавали по този път, биха могли да знаят какво е. Да оставиш живота си зад гърба си, семейство, близки и приятели, да отидеш на панихида на погребаното си достойнство и уважение, което си градил с години, да се изправиш срещу страха си и да се втурнеш в мрачното и тъмно бъдеще, нарамил само едното си име и гордостта, че си българин.

Но го направих, имах смелостта да намеря начин каузата ми да заработи. Нали знаете, ако последователно се подхожда по един и същи начин, няма как резултатът да е различен. Днес тази Родина, за която ми капе кръв от сърцето, е разлюляна от протести и демонстрации, хаштагове и революции. Дълбоко вярвам, че ще успее, ако поне половината от тези хора имат кауза. Кауза за себе си и държавата, в която искат да живеят. Дано!

Но отдалеч, за жалост не разпознавам тази кауза, защото, за да имаш кауза, трябва кураж, здраво дупе и смелост да си напуснеш зоната на комфорт, да разбереш какво губиш и какво искаш. А не да ходиш на протест сутрин преди работа и вечер, пак след работа. Но пък виждам романтични искания, виждам едни хора, на които яко им е писнало и искат промяната на всяка цена. Почти като да си напуснеш работата в период на криза и да нямаш план Б.

За тези 3 години в Швеция, съм видяла и хубаво и лошо от този рай в Скандинавия. Срещала съм изключителни скандинавци, но и доста хаховци, преживяла съм емоции за цял един живот и не съжалявам. Имала съм моменти, в които съм живяла в спалния си чувал на пода, била съм бездомна и единственият ми "дом" е била компютърната зала на Стокхолмския университет.

Но не се отказах, защото имах кауза, лична и обществена. Срещала съм българи тук, които са оставили гражданството си и претендират, че милеят за България, без да са нейни граждани, срещала съм и такива, които се срамуват от произхода си.

Защото, видиш ли, шведите нямали добро мнение за българите. Наричали са ме циганка (просто с това свързват българите), имало е и едно тенденциозно отношение като към бедната роднина на юг, защото видиш ли каква е България, че да има отношение към "великите дела на Запада".

Отвръщала съм на всичко това с отношение, информираност, образованост и нормалност. Уважението се заслужава, то не идва даром, признанието също. Днес за тях съм "българката, която е умна и образована, говори езици и е нормална".

Научила повече за страната ми от тях самите, изкушена съм от знание за Швеция, което ми позволява да разбера обществото им, а не да го отхвърля. Винаги е по-лесно да отхвърлиш нещо, ако не го разбираш, отколкото да се опиташ да го разбереш и приемеш.

Всичко е въпрос на избор. Моят избор бе да дезертирам, да спя в спалния си чувал и да разказвам на чужденците за величието на страната си и произхода си. В този смисъл, аз изпълвам каузата си със смисъл. Разказала съм за България на стотици хора, граждани на света, от различни националности, раси и религии.

Изкушила съм стотици хора да прочетат повече за България и да искат да научат повече, повлияла съм им да дойдат и да я разгледат, начертала съм им маршрути, скици, и съм им разказала най-искрените си и лични истории за Родината си. Тези, в които вярвам и които са моята кауза. Защото моята кауза съм я изстрадала, и дълбоко вярвам, че съм направила много повече за България днес, отколкото преди, "продавайки" каузата си в слово.

Иска ми се всички тези граждани днес по улиците на София да имат своята кауза и да успеят. Заради себе си, аз вече съм дезертирала. Сега е важна тяхната победа.

Но това, което виждам е, че една хаштагната революция, при която всяко различно мнение онлайн бива блокирано, а коментарите за блокирания юзър са дълги, колкото новооткрито трасе от магистрала на Бойко Борисов. Не, благодаря, такава "демокрация" не искам.

Не искам демокрация и плурализъм на базата на отричането, в която мнението на "самопровъзгласилия се онлайн водач" е единствено. Не, това напомня на едни други времена.

Не искам да чета мнения на образовани и смислени хора, които според естественото на протестите през няколко месеца са ту с едните, ту с другите.

Не искам да чета "мълчанието им" през февруари и "агресивността" им през юни. Или обратното!

Не искам и да чета самозабравили се културтрегери и интелектуалци, които вярват, че тяхното мнение е единствено и меродавно.

Не, благодаря, такава "диктатура на гражданствеността" не ми е нужна.

Мнението ми, ще кажете няма значение, аз съм дезертьор? А и кой знае колко вече са ме блокирали от листата си с приятели в социалните мрежи.

Но не! Мнението ми има значение, заради мен самата, заради националността ми и заради онова, в което вярвам.

Швеция ме научи на много неща. Но най-вече ме научи да обичам България още повече и да ми горят ушите от разкази за нея. Не съм си хвърлила гражданството, както са го направила мнозина и милеят скришно и под сурдинка за нея. Не съм и герой и не очаквам благодарности, та аз съм просто един дезертьор.

Но дезертьор по граждански, от онези, които спят спокойно и щастливо с поредната история за страната си. От такива има нужда България днес - от смели граждани, готови да напуснат комфорта си, за да защитят каузата си. Чудя се, гледайки България от разстоянието на социалната мрежа, така както Вазовите хъшове са я гледали отвъд Дунава, колко ли такива има сред тези хиляди днес по софийските улици?

Да, аз съм дезертьор, но с кауза. А вие?

Oще: българия  дезертьор  държава  протести  студент  чужбина 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.07.2013, 11:47

62 Ogard | 06.07.201312:01

Не е трудно да си хванеш пътя и да отидеш на едно по-добро място с ясни правила. Постоянно се питам какво имам и ще имам тук? Ами не е нещо което ме задържа в момента!
Да ходиш на протест преди и след работа и да работиш по 10 часа 25 дена в седмицата не е лесно, но няма да си напусна работата, защото съм постигнал нещо в нея. Искам да се развивам. Да правя бизнес тук. Да създавам добри работни места тук. Да плащам данъци тук и да ходя до Швеция, Франция, Виетнам с пари изкарани тук, но при ясни правила.
Риска да загубя 10-20 години в изплащане на кредити за бизнес провалил се, защото някой е решил, че брат му трябва да е там и аз трябва да съм вън не ме радва и много от хората там искаме това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

61 Manuela Gerenova | 05.07.201319:26

Кой той? Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

60 Von Bl | 05.07.201319:05

Aз лично познавам само един писател в този сайт? muhihihihi Обаче сега МАЙ го няма? не разбирам добре, дошъл!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2011, 20:43

59 Бобо | 05.07.201316:55

Тоя ми направи вечерта:

41vickpayne | 05.07.201312:40

"Ей,момче аз съм страшно добър и известен писател.Това,че ти не четеш си е лично твой проблем.Образовай се малко" Смее се Смее се Смее се

И какво си написал? Ако е като това което постна по горе спести ни времето да те четеме. поклон поклон спя
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

58 скучко | 05.07.201315:44

Ами Леле мале, некак си не върви на национален флаг да изографисат бензиноколонка Палав
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

57 скучко | 05.07.201315:39

Стар кубинец живеещ от дълги години в Америка е на смъртния си одър. Всички роднини са се събрали около него.
-Искам за последно да целуна кубинския флаг - казал умиращият дядо.
Всички роднини се разтършували из целия град за кубински флаг, но трудно било да се намери в Америка кубинско знаме. Най-накрая един от роднините открил кубинска проститутка, която си била татуирала кубинския флаг на задника. Завел я при умиращия и я накарал да застане близо до дядката и да си покаже задника с татуираното знаме пред лицето му. Дядото живнал, целунал татуировката и казал на проститутката:
-А сега искам да се простя и с другаря Фидел.
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

56 lele male | 05.07.201315:26

Бичкиииии, ако се появиш, би ли споделил, ако си разбрал де, какво толкова има нарисувано на канадското знаме, че трябва да го прикриват с листо? Много щастлив
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 27.11.2012, 16:27

55 Прокопи | 05.07.201315:20

vickpayne,

За съжаление дипломите и сертификатите и медалите ти не ти помагат да разбереш колко тъпо парче си... жалко Ентелигенте!
   

оценка

+1 -4

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

54 паяка | 05.07.201314:56

пффффффффффф, поредният, преял с успехи и благополучие, леден кралиц.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 15.06.2011, 20:23

53 vickpayne | 05.07.201314:53

Мануела,не знам за кои филолози говориш.Лично аз, съм работил и учил в Лондон и съм бил отличен за участията си в международни и национални конференции, симпозиуми и програми за обмен на студенти.Бях председател на Комисията по международна дейност и сътрудничество в един от най-престижните университети в Англия. Освен това не бих могъл да завиждам на никой,защото завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат или да желаеш те да го загубят. А аз си имам всичко и съм достатъчно успял.
   

оценка

+3 -1

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.