Махмурлукът от свободата | webcafe.bg
Webcafe

Махмурлукът от свободата

Драго Симеонов 16.07.2014, 18:26 (обновена 14.10.2016, 12:43)
Народно събрание

Снимка: © Sofia Photo Agency

Да си свободен е приятно опияняващо, но когато не знаеш как се използва свободата и къде е вътрешната ти мярка, следва интоксикация

Не ви ли се повдига от всичко, което се случва наоколо? Повдига ви се вероятно, как да не ви се повдига. Може би амплитудата, с която ни люлее люлката в този лунапарк на абсурда, който наричаме „държава", тотално е прецакала вестибуларния ни апарат; лашкаме се от една крайност в друга, та свят ни се върти и това води до гадене, невъзможно да се потисне.

Или пък всичко наоколо вече толкова мирише на гнило, че е естествена реакция на организма да ни се драйфа постоянно - кой знае. Усещането обаче е налице.

При това не говорим за метафора, съвсем физическо е

Изпитваме го всеки път, когато стане дума за КТБ, бившата настояща любима до състояние на омраза банка на властта; нейния добродетелен злодей - собственик, кредитирал с най-чисти намерения какви ли не мръсотии; тлъстия му някогашен пръв побратим, а днес основен сатрап, свидна рожба на майка-героиня и цял вагон политически татковци; субектите, инцестно заченали въпросната структура и собствените й уродливите рожби, който на свой ред крещят за вниманието ни; прокуратурата, която подобно на името на началника си се носи по течението и храни огромен респект към по-едрите риби; официални стожери на банковата стабилност, бранещи преди всичко личните си интереси и неизвестните дестабилизатори, довели истерията до кресчендо заради някаква си тяхна схема.

Прилошава ни от всичко това и ни е срам, че сме принудени да го обсъждаме, коментираме и най-вече - живеем. Въртим се в омагьосана спирала и мирише отвратително.

И все пак в крайна сметка не това причинява гаденето. Нещо малко по-различно е.

Махмурлукът от свободата е виновен

Да си свободен е приятно опияняващо, но когато не знаеш как се използва свободата и къде е вътрешната ти мярка, следва интоксикация. Така и не се научихме да не злоупотребяваме с нея, не свикнахме, че тя е преди всичко отговорност. Виждали сме да я използват другите, по-големите, но не си даваме сметка, че в пубертиращи общности като нашата тя обикновено много бързо довежда до главоболия.

Ние неспирно си произвеждаме властови лакомници, които не си знаят мярката. Най-новата ни история е хронология на политически алкохолици, които се надпреварват да легнат под държавната бъчва, за да лочат от нея по възможност вечно, до пръсване.

Но и ние не правим нищо, за да ги отучим от вредния навик; напротив, намираме това за естествено и на свой ред злоупотребяваме със свободата, понеже не сме съвсем наясно как точно трябва да се дозира.

Василев, Пеевски, Доган, Сидеров и прочее - това не са чудовища, телепортирани от друго измерение

Това са уродливи продукти на система, която сами си създадохме и която чудесно изразява по какъв начин използваме правото да сме свободни. Защо тогава се учудваме, че подобни хора се въдят и са безконтролни в лакомията си.

Те не притежават чувство за отговорност към нас, но и ние не изискваме такова. Чувстват се свободни да правят каквото си искат, а ние с пълна сила упражняваме свободата да сме глупави и безразлични.

Докато в един момент не осъзнаем докъде сме стигнали. Тогава изтрезняването е мъчително, болезнено. От него именно ни се гади. Но най-лошото е, че единственият начин да го преодолеем ще е с ново опиянение.

Сервирано, уви, по вече познатия ни начин.

Oще: банки  гражданско общество  демокрация  кражба  ктб  политици  свобода  съзнание 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.06.2014, 08:17

2 Дойчев | 17.07.201418:01

Освободеният роб, от романа "ФАРАОН" на Болеслав Пруст, се САМОУБИВА, след няколко дни свобода...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

1 Dimitar Stamboliyski | 17.07.201410:52

Драго, много точно определение. И аз усещам едно вътрешно отвращение от случващото се, но сякаш повече от формата на поднасянето му. Беззъби партийни апологети и евтинки писачи-стотинкаджии катаден промиват, и без това не много пълните междуушни пространства на бродещите съгражданя. Най-тъжната и вярна констатация си остава тази, че сами си го причиняваме. Няма кьорав междуличностен, камо ли обществен опит за диалог...
   

оценка

+3 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.