Една от най-добрите статии, писани някога | webcafe.bg
Webcafe

Една от най-добрите статии, писани някога

Драго Симеонов 05.04.2012, 07:58 (обновена 06.02.2015, 21:04)
Старец

Снимка: © БГНЕС

Спечелихме ли ви със заглавието?

Или викате, по-голяма глупост не бяхте виждали, напред към полето за коментари, за да разсипете този самонадеян автор, шут, бездарник и пореден нисш представител на отвратителното котило български журналисти, който замърсяват етера. Аман от тъпи текстове, грозни колажи и ненужни словоблудства. Webcafe, стегнете се!

Ние, българите, най-нещастните в света ли сме или какво!? Я по-добре да поразсъждаваме за дълбочината на националните ни несгоди, незаслужените злини, които ни се изсипват по чужда вина и разкъсващите плътта прозрения за това колко сме зле и как циклично влизаме от криза в криза. После няма да е лошо да наложим един компрес, напоен с носталгия по невъзможното щастие, за да преглътнем горчивия коктейл на мизерното ни настояще.

В поредния световен доклад за щастието, където индексът се мери от 0 до 10 ние сме горда четворка, което ни прави изключително добри в това да се чувстваме зле. Дори имаме усещането, че сме в състояние да се изкараме още по-кофти, отколкото сме, само за да натрием носа на останалите.

Да се чувстваш нещастен също е вид наркотик, към който е много приятно да се пристрастиш. И тогава всичко може да те подразни, изнерви, ядоса, натъжи и уязви. Настоящата статия дори няма нужда да се напъва. Тя директно няма да бъде харесана, още повече със безумно заглавие като горното. Което парадоксално прави заглавието вярно. Когато целта ти е да генерираш малко негативна енергия, текст като този ти го предлага на тепсия. Разбий го на пух и прах, смажи самонадеяния автор, изобличи глупостите му и се почувствай наистина добре в това, че си се почувствал гадно.

Но... разбира се, че има и едно „но".

Защото авторът може би е хитрец, някакъв подмолен адепт на автосугестията, който ще се опита с обърната психология да те накара да погледнеш нещата от друг ъгъл. Защото нищо не работи толкова успешно за нас, колкото обърнатата психология. Самият факт, че сме добри в нещо неприятно (индекса на щастието) е чудесен пример за това. Или пък да вземем неотдавнашното изказване на националния треньор Любо Пенев, който заяви, че трябва „да разглеждаме ситуацията от обратната страна, от положителната". Страшен майтап.

Без да си дава сметка именно този мислител формулира най-добре усещането ни за координатна система на емоциите. Положителното е опакото, странното, кривото. Ние сме отвикнали от него и то ни се струва далечно. Въртим си се в омагьосания кръг на генералното усещане за прецаканост и за нищо на света няма да признаем публично, че понякога не сме чак толкова зле. Да, понякога се смеем, животът е хубав, финансовото състояние не ни тревожи и дори от сърцето ни се откъсва положителен форумен коментар, който поднасяме анонимно, но с добро чувство.

Ако за момент допуснем тази мисъл и току виж индексът скочил, отлепил се от трагичната четворка и преминал в по-нормалната скала на себеусещането. Но това е нож с две остриета, защото кой от нас наистина може да си позволи кофти усещането да се почувства щастлив, при това за дълго и така да загуби любимото си средство за анестезия и национална значимост. И все пак този текст прави някакъв опит в това отношение, не можете да го отречете. Което още веднъж парадоксално показва, че заглавието му е вярно.

Между другото - известно време се колебахме дали да не го кръстим „Една от най-тъпите статии, писани някога" (също толкова потенциално успешно заглавие), но решихме да рискуваме.

Oще: българи  драго симеонов  индекс на щастието  нещастие  нещастни ли са българите  световен доклад за щастието  щастие 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.04.2012, 21:51

44 Mkms Wes | 07.04.201221:52

Аз пък не съм негативен и никакви статии не могат да ме накарат да мисля, че живота е кофти напротив супер ми е винаги. Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

43 паяка | 07.04.201210:43

Шокиран Смее се Здраво нашмъркано копеле е тоя - кило джойнт барем!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

42 паяка | 07.04.201210:21

Смее се Мерси, Иво, мерси! Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.04.2012, 22:46

41 Бояна Минчева | 06.04.201222:49

Браво, Драго! Поздрави за изказаната истинност! Ужасен национален мазохизъм е това да се съсредоточаваш в негативното...Боледувам от такова обкръжение и ще ти предложа едно Лермонтово изявление по въпроса: "Жалко за този, който е влюбен страство в своята нагиздена печал."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

40 Bichkiiata | 06.04.201221:22

Ivo

От къде го набара тоз изрод малко е болен човека, но знае кака да пише
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.11.2010, 14:53

39 Ivo Bogdanov | 06.04.201219:49

Паяк, на, радвай се, ето го целия му блог на тоя изрод Усмивка

http://ibox.bg/users/Destanovic/blog/bpage=1
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

38 паяка | 06.04.201218:25

Ае, стига, бе, кво беше тва!!! Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

37 Bichkiiata | 06.04.201217:55

продължението :

- Ай дайте Ромео и Жулиета бе, дайте го тоя Хамлет, знаете ли го - викам им аз и те се комплексират колко са невежи простачета мръсни така, разбираш ли.
- Дай запалка бе, византийска пияницо - викам на Лафчис и той ми дава. Хващам Стояновица за косата и двамта се качваме на сцената. Събувам си пликчетата и й ги подавам.
- Я дай да им изиграем един спектакъл разбираш ли от тея в стила на тежките романтично-психологически, а? - казвам и аз и пак й намигам докато я щипя за пичката.
- Лейди ен Джентълменс! Метро Голдин Майер презен, Клинистууууд - изкрещявам аз на английски, доближавам запалката до задника си и си изпускам газовете. Чува се гръм, тока изгасва и в този момент зад мен просветва голямо огнено кълбо. Косата на Стояновица пламва и осветява залата. Минава секунда, две разбираш ли - тишина. Никой не ръкопляска. Само Стояновица е екзалтилирана така от фокуса и тича към чантата си. После я отваря и си слага главата в нея. Засмърдява на пърлена вълна и кенеф. В залата е пълен мрак.
- Ай лов ю! – виквам аз развълнувано на Антонина, а тя мълчи засрамено. Светвам със запалката да видя какво става и се потрисам. Публиката припаднала. Невежи и прости бате, не ползват материали, не се учат... ама то ОТ ВСЕКИ ЦЪРВУЛ ТРАНДАФОР НЕ СТАВА. А и нима това е най-важното - аз си пия ракията и мен всички ме знаят - Папата ме знае, Доли Партънс ме знае, Блейк ме знае, Щтирлиц абе всички ме знаят как си пия ракията и... абе виж кво ше ти кажа... Банан нинджа днес,курво пет, Хитлер шест! Банан нинджа днес,курво пет, Хитлер шест! Банан нинджа днес,курво пет, Хитлер шест!


Багер не се страхувай да ми пишеш! "
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

36 Bichkiiata | 06.04.201217:51

Така без да чета "Една от най-добрите статии, писани някога" си позволявам без разрешението на Чубака ( човека публикувал този коментар под статията в Топспорт: "Гонзо напусна Левски" ) да копирам и залепя тука. Голям смях е:


"Багер благодаря ти за писмото което ми изпрати на мейла.Щего публикувам без твое съгласие.В Бразилия е доста горещо.

Значи искам да кажа, че това е... тази програмата рекламната ФАРА ли е МАРА ли е не я знам, но съм възмутен и така доста е.. просто бих могъл да се изразя пълна порнография. Пълна порнография! Аз не съм го виждал това в другите страни по света и изобщо в страните го няма я тази простащина. Аз съм се и ако мога така да се изразя аз съм обиколил много страни, всичките държави аз съм ги обиколил и ме познават. В целия свят ме познават... интелегентните хора, културните хора, хората, с които дет се вика можеш да седнеш да пиете по ракия, по мастичка така като мислещи вече нали човеци - хора. И какво? Отивам аз на почивка, решавам да изгледам едно варите и така седнах още от предишната вечер така да се нагласям, да се подготвя нали малко психически за нещо по от стила на тежките романтично-психологически спектакли. Пийнахме с жена ми по 300-400 грама ракийка, тя си пийна и шест големи водки (то на нея руското си й е на сърце) и за да... малко така поизтръпнахме. Как си пийваме ние и чувам силен клаксон. Поглеждам през тераската така леко се показвам, кога гледам той Фидел Кастро с един ТИР долу пред хотела. Викам му:
- КАЧИ СЕ ГОРЕ БЕ! - а той ми вика:
- НЕ МОГА! - вика - изреза ме алкохола не си чуствам краката. И само подаде на тоя жиголото от хотела една каса ром и драсна. Тоя жиголото го донесе горе и го отворихме с жената, те едни шишета вътре, подредени, наредени викам:
- Е нема начин, ше пийнеме по един коняк да не го обидиме - и пийнахме по-едно коняче с жената, а то така сгрява, че пийнахме по още едно малко да олабиме. Ама на жената й стана жега така я запали ако може така да се каже я запали тоя коняк, та поръчахме биричка да ни донесат, студена. Качва тоя една Каменица, жената пийна една чашка, втора, че като й стана едно лошо, като почна да повръща. Повръща не може да спре така като фонтан дето има една дума гейзер е те така почна да повръща. Слизам аз долу на фоието, фанах жиголото за врата викам:
- Мама ти да еба, каква е тая бира къде ми я носиш ти бе, мама ти да еба?! - а то невъзпитано простаче, нещо ми вика, обаче мене па ушите са ми заглъхнали от това къде ми образува нерви и не мога да го разбера какво лумоти.
- Как се казват майка ти и баща ти бе, ти чий си? - питам го аз като нормален човек, а той пак нещо лумоти и ми вади личната си карта. Взимам я - тя фалшива, разбираш ли, снимка, букви, това надписи, всичко размазано все едно през вода го гледаш.
- Абе виж кво ше ти кажа - викам и го удрям така леко с опакото на ръката - фашистче ниедно, аз ше ти еба ПУТКАТА МАЙНА, аз съм картист - викам му и го бия, то се дърпа. Бой, бой, бой, набързо така отскочих до бара, викам дай една ракийка голяма, че се нервирах тука си изпуснах нервите, пийнах си малко, то ме стяга сърцето. Връщам се обратно - бой, бой, в един момент поглеждам седем и пет станало - времето лети. Качих се да видя жената, тя заспала - то на морето от слънцето, така става. Тръгвам аз към варитето и на входа един ми вика:
- Оповръщан и по гащи, не можеш да влезеш. Дръпнах се встрани и почвам да си късам листа от един храст да се избърша, че тя жената целия ме направила дармадан. И както си късам гледам на Лафчис брат му заспал на една пейка, гол как го е майка раждала. Отивам събуждам го, а той ми вика, че пили със Сашо Диков у тях и после отишли да шибат мангалки и докато той таковал, Диков му пазел дрехите, обаче като и се изфърлил на тая у сората и се обърнал у лево и какво да види? Сашо Диков облекъл дрехите му и жъц-жъц и се превърнал в брат ну, станал Томас Лафчис. Обаждам се на Интерпол и ми се обажда Джорч Буш от другата страна. Викам му на английски:
- Праштай ЦРУ, че Сашо Диков се превърнал в Томас Лафчис - а оня ми разправя нещо, че не ме разбира защото така много европейски ми е акцента.
- ЧОРАНТЕ МОСКЕ БЕ БОКЛУУУК - прекъсвам го аз - ПРАЩАЙ САМОЛЕТИТЕ С НАПАЛМ, ЧЕ СИ Е ЕБАЛО МАЙКАТА - а Буш понеже е така дет викат старите хора ТУПАН, решава, че съм му ебал майката и ми вика:
- фадър? Дади? Дади ай лав ю!
- Манаф! - викам му аз и се обаждам на Путин.
- Говорит Москва - вика ми Путин.
- Време е! - отговарям му аз и затварям телефона.
- За кое е време? - пита брата на Лафчис.
- Време е за една карнобатска гроздова! - отговарям му аз и двамата се отправяме към входа на варитето. Охраната я няма, спектакъла е почнал, а аз съм се изнервил. Влизаме в залата и сядаме на първия ред до Петър Стоянов и жена му. Мене обаче ми се пика много вече, а не искам така да изпускам. Викам на Стояновица:
- Дай чантата! - Моля? - изумено отвръща тя и гледа към путката си. Не мога да чакам и почвам да и дърпам чантата. Стоянов почва и той да дърпа чантата, що явно и на него му се пика. Хващам го за ушите и му набивам едно коленце в зъбите.
- Аз ше пикам пръв, ше ти еба майката проста. Едвам се сдържам и нервно откопчавам ципа на чантата. Стояновица и тя дърпа.
- Дръж маркуча ма, аз чантата ше я отворя - викам и аз, но тя не разбира.
- Донесете една малка ракийка, че ще се напикам бе! - почвам да крещя аз. Публиката гледа към мене и бездействува. Не мога повече. Напъвам се и най-после ципа така се отваря, отблокира ципа на чантата. Разтварям я и почвам да пикам.
- Пикането дет се вика си е полвин ебане! - кокетнича аз пред Стояновица докато уринирам. След това затварям чантата й и й я връщам.
– Курве, заповядайте – усмихнато изкрещявам аз и си бърша ръцете в ръкавите й. Тая се дърпа, обаче аз се пресягам и почвам да я щипя за пичката като й намигам приятелски. Сядам си на местото и поглеждам към сцената, а там едни недоносчета разбираш ли, едни гадини невъзпитани такива, стоят и не играят.
- Ай дайте Ромео и Жулиета бе, дайте го тоя Ха
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

35 lele male | 06.04.201213:51

В България:
- Какво ви е, деца? Защо не си играете, а седите такива нацупени?
- Играем на възрастни. Тъжен
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.