Ами ако грешим за наркотиците | webcafe.bg
Webcafe

Ами ако грешим за наркотиците

Webcafe.bg, по Forbes
05.11.2013, 19:26 (обновена 08.11.2013, 07:21)
кока, дрога

Снимка: © deviantart.com

Пристрастяването и насилието може би идват по един малко по-сложен начин в живота на тези, които употребяват наркотици

Все по-голямата запознатост с марихуаната върви ръка за ръка с ръст на подкрепата за нейната легализация. Хората сами разбират, че години наред са били лъгани от властите за вредите, които нанася лекият наркотик.

И днес още обаче е лесно да се демонизират по-непопулярни наркотици като кокаина крек и метаамфетамина. В представите на обществото те, подобно на марихуаната преди години, се свързват с пристрастяване, лудост и насилие.

Всеки опит да се постави под въпрос силовата борба с тези наркотици трябва да започне с отделяне на реалността от страшните измислени истории. Тук идва Карл Харт.

Израсналият в един от по-лошите квартали на Маями невропсихофармаколог е автор на смели изследвания, които разклащат представите ни за крека и за метаамфетамина. Някои от тезите му граничат със скандала.

Пристрастеността не е това, което изглежда

Преди да се захване с научна дейност, самият Харт смятал, че използващите крек се пристрастяват и губят контрол над поведението си. Когато обаче разгледал употребата на веществото като учен, установил, че само малка част от опиталите деривата на кокаина продължават да го използват редовно.

„Даже и в пика на употребата му, само 10-20% от употребяващите се пристрастили", посочва той. Според национално проучване, едва 3% от американците, които някога са пушили уж неизбежно пристрастяващия крек, са имали контакт с дрогата през последния месец.

Противно на това, което от анти-дрога кампаниите твърдят, Харт твърди, че е установил, че пристрастяването няма толкова тежък ефект върху приоритетите на човек. По думите му даже плъховете (чиято ненаситна консумация на кокаин често е показвана като доказателство за ефекта от дрогата), намаляват употребата на наркотичното вещество, когато имат алтернатива - храна, сексуален партньор или интересна среда за изследване.

Ученият разказва, че крекът е станал популярен в бедните квартали преди години, тъй като не е имало друг евтин източник на удоволствие. Затова и въпреки апокалиптичните прогнози на медиите, наркотикът така и не „опустошил" предградията.

Освен това, изследванията на Харт показват, че (противно на стереотипа за наркозависим, който веднага се възползва от предложената му дрога), даже най-закоравелите пушачи на крек понякога избират пари в брой или ваучери за храна пред доза от него. Подобни били резултатите и при лица, които шмъркат метаамфетамин - въпреки че били специално подбрани такива, които не планират скоро да спрат да го консумират.

Сложно взаимодействие

Резултатите доказват твърдение, което Харт дебело подчертава: „Ефектът от наркотиците върху човешките поведение и психология се определят от комплексното взаимодействие между отделния човек и средата му".

Ученият разбива и други митове за двата наркотика. Според него, по-голямата част от инцидентите с насилие, в които е замесен крекът, са резултат от чисто пазарни разправии, а не от фармакологичните ефекти от кокаиновия дериват.

Неговите анализи показват, че кокаинът и метаамфетамините наистина повишават пулса и кръвното налягане, но в безопасни за здрав човек граници. Харт твърди, че при свързването на метаамфетамините и мозъчната увреда не е доказано, че умствените способности на ползващите наркотика се отличават от нормалните.

Не е пропуснато любимото клише за ефектите от този наркотик: „Няма емпирични доказателства в подкрепа на тезата, че метаамфетаминът прави човек физически непривлекателен".

На нож

Карл Харт осъзнава, че твърденията му провокират доста враждебни реакции. Той описва среща с журналисти, организирана от Службата за национален контрол над наркотиците. Там той се опитал да постави рисковете от употребата на метаамфетамини в перспектива, като посочил, че дрогата е част от одобрена на федерално равнище лечебна програма за нарколепсия и Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Харт цитирал свое изследване, според което метаамфетамините имат същия ефект и почти същата химична структура като лекарството за ADHD Адерал. Ученият припомнил също, че пилоти и войници често приемат амфетамини, за да стоят нащрек.

Спокойният тон на изказването на Карл Харт доста контрастирал на фона на потресаващите истории за химическо заробване, деградация и унищожение, разказвани от останалите експерти - полицай, прокурор и бивш наркозависим. „Останалите участници в панела бяха потресени", казва ученият.

Oще: канабис  крек  наркотици 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.08.2012, 16:39

3 scuba | 07.11.201319:18

Четящите блогове и форуми са чели малко история.
Султан незнам-кой си навремето наказвал със смърт употребата на кафе.След него кафето става почти символ на Османската империя.
През 60-те години нашите вестници пишеха как американски моряци слизали от корабите клатейки се,защото пиели кока кола.
Имаше един чехословашки филм,в който супергероят пиеше колалокова лимонада /няма правописна грешка/.
Битълс бяха обвинени,че тяхната песен Люси ин/не ми работи флекс тайпа/носи инициалите на ЛСД.
Миналата година прочетох в един медицински сайт,че тази година аспиринът лекува.
Тази година прочетох, че сода бикарбонат е по-полезна от всички антиациди.
Абе,някой спомняли си италианския филм от 70-те "Бялата мафия".
Не мога да го открия.
Ако някой знае,нека ми напише връзка/линк/.
Благодаря!,,,,,,,,,,,,,,
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.10.2011, 14:52

2 nikito_blend | 06.11.201314:16

Този учен явно и той яко се друса. Много щастлив
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 10.07.2012, 11:47

1 Jivko Jeliazkov | 06.11.201309:20

Дайте първо канабиса да легализираме, пък после ще мислим за крек и т.н.
   

оценка

+4 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.