Гените, създадени в природата, не могат да бъдат ничие притежание - и да се предявяват собственически права върху тях | webcafe.bg
Webcafe

Чие е това ДНК, все пак...

Webcafe.bg , По Christian Science Monitor 03.11.2010, 15:06 (обновена 04.11.2010, 17:46)
ДНК, изкуствен живот

Дали гените, създадени в процеса на еволюция, принадлежат на цялото човечество...

В два случая от миналата седмица администрацията на Обама зае позиция по въпроса за собствеността на гените, или за частните права върху идеите, внедрени в генетичния код на хора, растения и животни.

Първият случай беше заради федерално съдебно дело. Американското министерство на правосъдието разпространи официални инструкции в петък, които демонстрират обрат в дълготрайната правителствена позиция. Според тях научните открития на съществуващи гени не могат да бъдат патентовани за частна изгода.

Вторият случай беше среща на ООН за биологичното разнообразие, състояла се в Нагоя, Япония, на която присъстваха представители на около 190 страни.

Там американската делегация подкрепи ново международно споразумение, сключено на 30 октомври, в което призовава всякакви печалби от генетичните ресурси, открити в някоя страна или използвани от местното население - от рода на производни от местно растение, използвани за създаване на нови козметични продукти - да бъдат споделяни "честно и справедливо" с местните жители.

Споразумението, известно като Протокола от Нагоя, е достатъчно неясно формулирано, така че САЩ и другите страни с биотехнологични компании, извършващи генетични изследвания, да не се съобразяват с него. А и американският Сенат все още предстои да ратифицира свързания с него договор - Конвенцията на ООН за биоразнообразието, влязла в сила през 1993 г.

Тези американски позиции върху собствеността на гените отново повдигат различни въпроси за употребата на най-фундаменталния жив материал в природата.

Дали гените или други конструктивни елементи на един вид, еволюирал чрез естествен подбор, принадлежат на цялото човечество? Може ли върху тях да бъдат предявявани претенции от фирма, която за първи път ги е изолирала и е намерила подходяща употреба за тях? Дали те принадлежат на народа или местните хора, откъдето произлиза генетичният материал?

В продължение на години, докато научните изследвания експлодираха с нови начини на употреба на генетичния материал, американското правителство подкрепяше патентите за много от тези научни "открития".

Но в инструкция, дадена по повод съдебен случай с ново лекарство за рак, създадено в резултат на генетични изследвания, американското Министерство на правосъдието на практика променя официалната позиция на САЩ.

В нея то указва на съда: "Химическата структура на вродените човешки гени е творение на природата - и не е по-малко творение на природата, когато тази структура е "изолирана" от естествената й среда, отколкото памучните влакна, отделени от семената на памука, или въглищата, извлечени от земята."

Този аргумент дава да се разбере, че генетичният код на съществуващите живи същества, който се състои от сложни идеи за организация на атомите и молекулите, е даденост - достъпна за всички. (Сериозното модифициране на естествен ген обаче може все още да се смята за подлежащо на патентоване.)

Все пак развиващите се страни като Бразилия и Индия желаят да получават някакво възнаграждение за търговската употреба на гени, открити в техните територии с голямо биоразнообразие. Те наричат подобна употреба без финансова компенсация "биопиратство". И те спечелиха признание на претенцията им в Протокола от Нагоя, въпреки че въпросният договор засега няма шансове да бъде приложен глобално.

Твърдението, че определен вид "принадлежи" на страна или племе, макар повечето растения и животни вероятно да са съществували много преди появата на хората, е странен тип национализъм.

Също така тази теза създава затруднения, защото се опитва да зададе някакъв вид пазарна стойност на основни части от конкретна екосистема. Ако употребата на ген може да бъде измерима като дългосрочна търговска стойност, може ли тогава да бъде договорена цена с хората, които живеят на територията, близка до "находището" на този ген? Това би било пресилено и крайно трудно като реализация - както изглежда признава администрацията на Обама.

Най-важното, генетичният код на един вид е всъщност комбинация от идеи, които вероятно могат да бъдат дублирани в лаборатория, след още някакъв напредък в развитието на науката. Както и при дебата за оригиналността на идеите, който възниква в много патентни спорове, може ли идея, която вече е била изразена, да бъде запазена от един човек, фирма, или дори цяла държава?

Генетичните изследвания създават много полезни нови продукти на пазара, а подобна изобретателност има нужда от патентна защита, за да се оправдаят разходите по подобно изследване. Но и биотехнологичните фирми, и правителствата трябва да признаят, че идеите, създадени в природата, които са съществували отделно от човешкото общество, не могат да бъдат нечие притежание. Да се предявят собственически права върху тях би означавало да се затрудни продължаващото им развитие - и ползата за всички.

Както съдията в американски районен съд Робърт Суийт решава през март миналата година във въпросното съдебно дело - с което сега Министерството на правосъдието на САЩ се съгласява: "Откриването на природен закон не е създаване на откритие."

Oще: биоразнообразие  биотехнологии  геном  днк  еволюция  нагоя  природа  сащ  учени 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2010, 15:35

1 egasimus | 05.11.201006:39

ако науката, познанието, информационният продукт (който, за разлика от материалния и подобно на усмивката, когато го споделиш, той се увеличава) не принадлежи на цялото човечество, за какво да служи и съществува изобщо?
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.