Армия далеч от народа | webcafe.bg
Webcafe

Армия далеч от народа

Красимир Грозев*
06.05.2014, 09:58 (обновена 08.05.2014, 14:49)
Военни

Снимка: © ВВС на България / Огнян Стефанов

Българите сме свикнали да обсъждаме армията в минало време

Гергьовден е, и някои теми са неизбежни. Цената на агнешкото, поздравленията за стотиците хиляди именници и армията... Последната тема, обаче става все по-далечна за народа.

До 1990 г. армията бе „народна", което трябваше да значи, че произлиза от народа и принадлежи на народа. Ако и да има спорове за втората точка, то първата по онова време бе повече от вярна. При числен състав от над 100 000 души и задължителна наборна служба армията бе част от ежедневието на немалка част от населението на България. Не случайно при едно от първите социологически проучвания на MBMD през далечната 1992 г. доверието в армията бе феноменалните 76%. Повече от всички държавни институции. Над две десетилетия по-късно в последното проучване на общественото мнение на НЦИОМ (малко преди институтът да бъде закрит) през юли 2013 г. доверието в армията е 40,5%. Какво е доверието във въоръжените сили днес е невъзможно да се каже, защото целенасочено социологическо проучване не е правено, но едва ли е по-различно от това, което е било преди 10 месеца.

Значението на тези цифри е много по-сериозно, отколкото повечето военни (бивши и настоящи) им се ще да признаят. А казано в прав текст, армията има сериозен проблем с публичния си образ, а това дава и ще дава сериозни отражения в нейното финансиране и състояние.

Картинката не е толкова блестяща

Българинът е свикнал да обсъжда армията в минало време. Дали ще говори за победите на Цар Симеон, попилените кръстоносци от Калоян, Шипченската епопея, превземането на Одрин, Дойран, въздушната отбраната на София по време на Втората световна война или титаничната Народна армия от времето на Студената война, всичко е в минало време. Повечето сънародници са твърдо убедени, че НАТО съсипа армията ни нарочно и днешните ни въоръжени сили са зле въоръжение и обучени, неспособни да защитават националната ни сигурност и териториална цялост.

А можем ли да съдим на едно такова мнение, ако погледнем водещите новини свързани с въоръжените ни сили от последните месеци? През декември 2013 г. трима военнослужещи от елитната Стрямска механизирана бригада препикаха дружно паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово и след това понабиха случаен гражданин, който им направил забележка по темата. През есента на 2013 г. Сухопътни войски започнаха да строят ограда по границата с Турция. 33-километровата ограда се оказа два пъти по-скъпа и ще отнеме близо три пъти повече време от предварително планираното. По скандала уж щеше да има наказани, но накрая наказаните офицери от пехотата се оказаха „помилвани" и даже повишени. През март т.г. главният прокурор Сотир Цацаров започна проверка по сигнали за корупционни схеми за назначаване на военнослужещи в различни поделения на армията...

Няма нужда да се връщаме и по-назад във времето, където можем да открием опити да се купуват изтребители без конкурс, съмнителни модернизационни сделки, брожения на военните моряци на борда на фрегатата „Дръзки" при операцията в Ливан през 2006 г., скандалите за утилизация на излишните боеприпаси, които последваха след взривовете в Челопечене и трагичната некомпетентност около атентата в Кербала през декември 2003 г.

Тези и много други събития бавно, но сигурно се натрупват в колективната памет на българина и резултатът е видим - 40% одобрение на армията, като институция (за отбелязване е че през 2012 г. този процент се срива под 35%). Дори полицията е по-напред в тази класация с близо 47%.

Отвъд скандалните новинарски заглавия остава една друга картина. Също далеч от блясък, но значително по-специализирана и може би неразбрана за общата публика. А именно тоталното технологично изоставане на въоръжените ни сили, липсата на пари за поддръжка и ремонт на военната техника, недостатъчното средства за подготовка на личния състав.

Разбира се, армията има и по-бляскава страна - паради, награди, мисии зад граница, помощ на населението при бедствия и аварии (да си спомним наводнението в село Бисер и горските пожари от лятото на 2012 г.), но тези позитиви рядко успяват да бъдат добре осребрени и обществото остава често равнодушно към тях.

Какъв ще е ефектът?

Ефектът от анемичната обществена подкрепа за армията ще стане болезнено видим, когато се стигне до някакви сериозни харчове в областта на отбраната. А този момент може да се окаже много по-близо, отколкото някой би очаквал, особено на фона на дружеското напомняне от страна на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, че страните членки на Алианса не само трябва да се възползват от колективната сигурност, но трябва и да допринасят за нея.

Как обаче правителството ще „продаде" на обществото идеята да се харчат стотици милиони за отбрана? Трудно и на висока цена.

Тазгодишният бюджет за отбрана възлиза на сериозната сума от близо 1,1 млрд. лева. Дали тя е голяма или малка е въпрос на възприятие на света. Факт е обаче, че повече пари в този сектор трудно могат да се очакват. Едно, че няма от къде да дойдат и второ, че дори и тези средства в момента се харчат, да кажем нерационално. Не е тайна, че 74% от военния бюджет отива за заплати, осигуровки, обезщетения и други подобни, 21% за текуща издръжка и едва 5% за капиталови разходи. Така не на шега една от основните функции на армията се оказва социалната - навременното изплащане на трудовото възнаграждение на служителите си. Военният министър Ангел Найденов даде заявка, че процентът за капиталови разходи трябва да се повиши сериозно и да достигне поне 15%, за сметка на издръжката на личния състав. Промяната в това съотношение може да стане факт или чрез намаляване на личния състав или чрез увеличаване на военния бюджет, като и двете решение изглеждат еднакво проблематични, а и както е казал класикът, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.

Едно е сигурно, наливането на пари за отбрана ще се посрещне хладно, дори и от тези, които ронят крокодилски сълзи за голямата армия от времето на Варшавския договор.

Има ли решение?

За да се пристъпи към сериозна модернизация и превъоръжаване трябва да бъде убеден народът, че това са жизнено необходими разходи и че вложените пари ще бъдат кадърно и отговорно използвани. Може ли това да стане факт в днешна България е сложен въпрос.

Макар, че сме членове на НАТО от над 10 години, участието ни в този военен съюз все още е нещо чуждо не само за голяма част от жителите на страната, но и за част от служителите в Българската армия. Още повече, че съвсем доскоро НАТО изглеждаше, че е организация без цел и враг. Това генерално се промени в последните седмици, когато събитията в Украйна показаха, че далеч не живеем в най-спокойната част на света. Идентификацията на Русия, като страна заплашваща сигурността на България, обаче няма да бъде лесен процес и от сега е видно, че подобно заявление ще бъде трудно преглътнато, както от голяма част от политическата класа, така и от обикновените българи. Така инвестирането в покупка на нови изтребители, кораби и танкове ще изглежда като безсмислен акт, тласкан не от реална необходимост, а от угаждане на чужди интереси и целящ финансово облагодетелстване (митовете и легендите за комисионните при оръжейните сделки от близкото минало не са чак такава фантастика).

Още по-сложен ще е въпросът с качественото управление на вложените средства. Лошият мениджмънт е патологична проява на повечето закостенели държавни структури, а това в армията е особено видно. Високата ефективност все още е чужда за повечето части на въоръжените сили, където все така цари мисленето от времената на Варшавския договор, че предстои тотална война на живот и смърт и за вложените средства никой няма да търси отчет, стига крайната победа да е наша. И ако тази стратегия спечели за СССР Втората световна война, то същото мислене загроби Съветската империя в края на Студената война. Със сигурност, обаче такъв метод на работа не е от полза на съвременната Българска армия.

Дебатът за бъдещето на родните въоръжени сили чука на вратата - залог за неговата успешност ще бъде способността на обикновения данъкоплатец да се идентифицира с армията. Нещо, което става все по-трудно.

* Авторът е един от основателите на списание "Аеро"

Oще: армия  военни  войска  гергьовден  ден на армията  изтребители  нато  хеликоптер 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.05.2013, 17:47

10 Vladimir Pavlov | 08.05.201411:48

До #3 отговора е не, не можеше да издържаме такава армия - резултата е очевиден.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

9 Bozo Kosmev | 08.05.201400:16

Един много добър критерий за определяне дали имаме смислена армия е отговора на въпроса: Можете ли да си представите армията в момента да направи въоръжен преврат?
В момента армията ни се състои от два типа "военни":
- ентусиасти, които искат да воюват, и които можем спокойно да пратим да се обучават във Френския чуждестранен легион, а не да тежат на бюджета ни
- търтеи, стоящи в армията, за да го докарат до заветната пенсия.
Други не виждам да има.
Наблюдаваме развитие, подобно на това при футбола - не се залага на масовостта, т.е. ако дотрябва да воюваме с някого, няма откъде да се извади нищо смислено. Т.е. създава се една малка прослойка от високоспециализирани и (надявам се) високопрофесионални военни, което обаче е скъпо и не се връзва с идеята за отбрана. Не съм съвсем сигурен, но голяма мобилизация на запасни не е правена сигурно от 1990 година насам. Ако утре се наложи да воюваме срещу чужда армия, ни трябва масовост, а не един отряд от 100-200 човека.
Съвременните оръжия изискват големи капиталовложения, пари за които нямаме.
Т.к. армията ни е в Министерството на ОТБРАНАТА, се предполага, че трябва да се подготвяме да се отбраняваме, което не виждам как се връзва с наемническите мисии. Много по-полезно ми се струва армията да се обучава да води партизанска война, за която не трябват кой знае какви пари.
Изобщо да, армията е далеч от народа в момента, в момента армията е организация, чиято единствена цел е самосъхранението си, а не реално обслужване на някакви отбранителни интереси.
Пълна липса на креативни идеи - днес един колега изкомпозира следната идея (шеговито разбира се, но знае ли човек...) - американските кораби нямат право да стоят в Черно море повече от 14 дена. Какво пречи да ни ги подарят (дори формално) и да плават под български флаг?
И тетека...
Малко разхвърляно се получи тоя пост, ама то аз не претендирам за писателски качества.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.03.2014, 22:06

8 Kiril Manilov | 07.05.201422:06

Няма да спорим за качествата на предлаганите ни самолети , според мен автора на тази статия трябва да знае по-добре от нас. Та да не превръщаме мястото в говорилня , а и имайки предвид , че в близките 20-30 години едва ли ще воюваме с някого (освен с албанците, ама то с тях и МиГ 21 ще ни свършат работа, ако дотогава не са ги нарязали), така че не ни трябват нито шведските , нито юрофайтърите, нито ф18ките. А за заплатите на военните не искам да коментирам. Парите определят качеството. Ако им се намалят привилегиите или пък заплатите, какво би следвало - текучество, идване на некомпетентни кадри , и накрая армията ни ще прилича повече на някакво опълчение, а не на професионална армия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2012, 00:44

7 hidden_in_the_shadows | 07.05.201421:41

Киро, така е. Даже 5% са много... Как иначе се плащат 10-20? заплати при пенсия? Как се плаща пенсия 2х над средната за армията и то от 45? годишна възраст, не от 65 ;) Пък другите и на 70 може ги направим да се пенсионират ;Д
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.12.2013, 11:06

6 Калми | 07.05.201416:42

Добра статия, написана от компетентен човек!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2014, 01:09

5 pandish | 07.05.201401:41

Как точно Saab да не могат да правят самолет. Исторически почти съм сигурен, че държат рекорда за първия западен самолет способен да изпълни маневрата "Кобрата на Пугачов". А и няколко други от този тип. Ракетите, които правят са на въоражение в почти всички смислени военни сили в света. ( РБС 56 от друга страна с нищо не отсъпва на милан 1 при ATGM, даже обратното. Да не споменаваме, че всичката лека пехота в света ползва техни безоткатни оръдия или противотанкови ракети, ама това са бели кахъри. ) А авиониката, която ползват е Датска. Какво толкова една дребна Датска компания да ти прави авиониката, толкова дребна, че можеш да я намериш в подизпълнителите на повечето западни изтребители 5та генерация. И относно Ф18. Кой Ф18, кой блок, кой ракети, какви възможности ? Не са много държавите, които избират Ф18 за многоцелеви. Австралия, Канада като ЦФ118 и Швейцария. Още един пример за въоражение, единствената западна държава с техника със възможности близки до ракетите на руската Панцир система е Норвегия с модифициран наземен АМРАМ. Иначе Норвегия има числом и словом 1 дивизия. Както и Дания. И последно в тези 50 милиона за самолет какво включваме ? Ракети? Тренажор? Обучение? Резервни части?

Реално от споменатия Ф18 сега може да купим нови само Ф18 Е, F или Г. Та или ще го ползваме като ЕЦМ или ще е палубна авиация и ще плащаме отгоре, което е нормално когато купуваш самолети за самолетоносач. Допълнително Сааб дават машини под наем. Другите не дотам, а ако искаме най-доброто, според злите езици от търговете Десалт искат цялата сума на ръка ( Колко войни е печелила Франция последните 100 години и защо всички сега ползват толкова френска техника? ) Ф16 е на над 40 години, а ф15 СЕ е на цени над 100 милиона. Тайфун е над 100 и той, Су и МИГ са два пъти над плашеща цифра от 50 милиона като нови, не гледай цените от Wiki, има списания и изложения за целта.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.03.2014, 22:06

4 Kiril Manilov | 06.05.201422:29

Ако някой е обърнал внимание на цифрите дори би се изсмял , 1 млрд. бюджет, а само 5 % отиват за евентуално "ъпгрейдване" , значи ... хммм, 50 милиона , хахааа , че толкова не струва и един Ф18 втора ръка даже ... а на нас ни трябват 20 (изобщо не споменавам шведските самолети, защото самолет от държава дето в близките 200 години не е воювала, не мисля, че трябва да купуваме). КРасиии , предлагам ти да им кажеш за тия 50 милиона какво да куоуват всяка година (може и на майтап , чрез някоя статия , ама то нали у нас е така - покрай майтапа да им кажем истината) ;)
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

3 boris | 06.05.201422:25

Добре де, а някой може ли да ми обясни, като на прозд човек, но все пак завършил 8-ми клас, как така разни демократ-икономисти се бият в гърдите, че от 1990 до днес БВП на България е нараснал на глава от населението повече от два пъти, а някой говорят за три пъти- от 20 на 60 милиарда долара - а допреди 30 години държавата можеше да издържа храната и въоръжението на 300 000 армия с която се съобразяваха Гърция и Турция, а днес уж по-богата в пъти - не може да си позволи войници колкото са работниците по частните охранителни фирми?
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 09.08.2013, 17:43

2 elfi007 | 06.05.201418:45

Много добре написана статия, но снимката не е коректна - вертолетът - да, от ВВС е, но войниците са от специалните сили
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

1 Borracho | 06.05.201417:20

Ква армия бе аре бегайте от тука. Аз данъци за да купувате оръжия (особено американски или френски) нйе плащам! Приискало им се на мазните политици по-големи пушки от скъпата им ловна екипировка!

"Който не храни собствена армия, ще храни чужда!" - само че при нас и в двата случая е ясно ние с какво ще се храним - с хуища! Хората се самоубиват от глад и дълбока депресия - тея щели самолетчета с бомби да си купуват! Моа ли да ви таковам мамата Лош или много луд
   

оценка

+5 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.