Въпросите, на които либертарианците можем да отговорим | webcafe.bg
Webcafe

Въпросите, на които либертарианците можем да отговорим

Даниел Василев, ЕКИП (Експертен клуб по икономика и политика)) 07.07.2013, 19:01 (обновена 10.07.2013, 06:19)
В кръчмата

Снимка: © Getty Images

Не сме тоталитаристи и социални дарвинисти

След като се видя, че критиците на либертарианството в България не са прочели достатъчно по темата, Webcafe реши да ни предизвика с вносна статия. Да видим дали либертарианците наистина не можем да отговорим.

Предизвикателството, което Майкъл Линд отправя, е: "Защо няма либертариански държави? Ако либертарианците са прави в твърденията си, че разбират как най-добре да бъде организирано едно съвременно общество, защо се получава така, че нито една държава в света в първите години на XXI век не е организирана на база принципите им?"

Напълно съм съгласен с автора, че днес няма либертариански държави; напротив - дори и западните страни, които дължат просперитета си на времената, в които държавата не се е намесвала в икономиката, започват да прилагат все повече политики на интервенционистко "благоденствие". Но самият въпрос не е предизвикателството, което г-н Линд е очаквал да отправи. Както отбелязва Том Уудс: "90% от либертарианците дават отговор на този въпрос поне имплицитно."

Не е изненадващо, че не съществуват либертариански държави. За да се случи това трябва управляващите да се откажат да преразпределят ресурси, да въвеждат протекционистки ограничения и рестриктивни закони. С други думи - да сдадат властта си.

Урокът от Великата френска революция, гражданската война в Сирия и продължаващите вече седмици протести срещу тройната коалиция е, че те стават много инати, когато някой поиска такова нещо от тях. Тоест не можем да очакваме, че либертариански държави ще се появят, като белокрили политици с ореолчета слязат от небето и започнат да отменят законови рестрикции и икономически бариери - малко вероятно е политиците да гласуват срещу себе си и срещу привилегиите, които имат. Положението не се подобрява от факта, че управляващите по цял свят са и командващи силовите структури.

Политиците и бюрократите не просто се стремят да запазят вече придобитите власт и правомощия, а да ги увеличат. Според теорията на публичния избор, развита от икономистите Тълък и Бюкянън (Нобелов лауреат), бюрократите преследват не публични (или „общи") цели, а свои собствени. Целите на бюрократите могат дори да са в конфликт с тези на останалите. Както казва Мизес: "От гледна точка на бюрократите, всяка мярка, която увеличава държавния бюджет, е прогрес."1 Силовото намаляване на разполагаемия доход на индивидите няма как да е нещо добро за тях самите.

Политиците изземват средства под формата на каузи

Политиците знаят това и обличат причините за изземването на повече средства в каузи, които изглеждат общественополезни - например войната с наркотиците в САЩ (за която през 2010 г. са унищожавани по $500 всяка секунда, по данни на The Office of National Drug Control Policy) или заплахата от международен тероризъм. Щом това е така, защо хората не протестират срещу разширяващите се правомощия на бюрократите и намаляването на собствените им свободи? Отговорите са два:

1) всички искаме сигурност - когато убедиш мнозинството, че нещо пряко го застрашава (терористите, дрогата и т.н.), много по-лесно ще е да го заблудиш, че трябва да изземваш повече от неговите средства и да отнемаш свободата му. Този трик е стар - още Джон Кенет Гълбрайт в "Анатомия на властта" обяснява как американската армия използвала СССР като оправдание за астрономическите си разходи. Но изключително успешен.

Примерите са много - от стотиците камери в Лондон до нарастващите правомощия на силовите структури в Русия и САЩ след терористичните актове. Анализът на Уилям Блос показва, че: "... увеличаващото се полицейско наблюдение е намалило индивидуалната защита на частната собственост и е повлияло на различни аспекти на частния живот."2

2) сумата, която се изземва от всеки индивид, е малка - както казва Том Уудс: "Индивидуалната цена за тези, които плащат за привилегиите, е толкова незначителна, че широката публика няма интерес да се обедини срещу тях. Допълнителни 25 цента за галон портокалов сок не е достатъчно, за да се съпротивляваш срещу него. Но допълнителна печалба от $100 милиона на година определено си струва лобирането." Сумата не просто е малка, но и при преките данъци тя не се изземва директно.

Данъкоплатците не ходят до бюрата на НАП, за да платят подоходния си данък. Тъй като не се наблюдава т.нар. pain of paying3, мотивът за съпротива допълнително се намалява. Затова голяма група от хора са не просто склонни доброволно да дават на държавата в името на първото условие, но и приветстват идеи като прогресивното подоходно облагане. Което идеално обслужва желанията на политиците да преразпределят повече.

Според френският икономист Фредерик Бастиа "държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали." Политиците не са единствените, които защитават държавата на благоденствието. Различни социални групи, облагодетелствани от държавните политики, също няма как да са съгласни с либертарианските възгледи. Няма как да обясниш на земеделците в Родопите, че субсидиите за тютюн са вредни или на офицерите, че 20 заплати накуп при пенсионирането им определено не е най-оптималният начин да се разходват тези средства.

Алтернативната цена

Дори и хора, които не са пряко облагодетелствани от тези преференции, са склонни да ги защитават. "Ако нямаше държава, която да дава пари, какъв щеше да е поминъкът на хората в Родопите?" На първо място, чрез държавното подпомагане се създават условия за производството на стока от която малко хора имат нужда - в противен случай пазарната й цена щеше да е достатъчно висока, за да привлече повече хора в производството.

Защитниците на политическите преференции никога не отчитат алтернативната цена. Държавните харчове, както всички други покупки, имат две страни - видима и невидима. Видимата част на субсидиите за тютюнопроизводителите е "поминъкът". Невидимата - изземването на поминъка от други части на обществото, което плаща данъците за социалната политика на управляващите. Или: за да се произвежда тютюн в Родопите, не се произвежда памук край Раднево. Държавните "помощи" създават безработица, която обаче няма как да бъде забелязана. Затова е трудно обществото да бъде убедено в съществуването й.

Държавните помощи са следствие от властта на администрацията да определя "правилата на играта"; власт, заради която управляващите са ухажвани от лобистки групи за извличане на ползи. Те обикновено се проявяват под формата на субсидии за дадено производство, търговски бариери или данъци. Ползи от тях извличат само заинтересованите групи, но те вредят на цялото общество и изкривяват икономиката.

Ако трябва да се върнем на цитата на Том Уудс, $100 милиона си струват лобирането. Ако се въведе мито за внос на домати, за да се защити "родния производител", това ще намали чуждата стока, но ще направи всички ни по-бедни, защото ще трябва да плащаме за по-скъпите домати.

Ако се въведе акциз на тютюневите изделия, това ще е добре за родните производители, които предлагат по-евтини марки, но ще намали продажбите на вносните цигари. Лобистки натиск се наблюдава дори и в момента в България - синдикатите опитват да извоюват от чиновниците гарантиран размер поръчки, като заплашват с обща миньорска стачка.

Обединението "Произведено в България" до неотдавна се бореше за търговски рестрикции на вноса. Земеделското лоби иска субсидии. Социални групи опитват да използват властта на бюрократите за да получат преференции за себе си (като забраната за тютюнопушенето). Но всяка една от тези мерки директно ще навреди на всички нас.

Ще купуваме по-скъпи тениски, ще плащаме по-скъп ток от ТЕЦ-овете, ще потребяваме само родни домати, вместо ние самите да разполагаме с парите, изхарчени от държавата за субсидии и ще бъдем по-малко свободни да разполагаме със здравето си както намерим за добре.

Крони икономиката

Но освен чрез директната вреда, лобизмът има и индиректна. В книгата си "Rent-seeking" Гордън Тълък описва и индиректния. При него се унищожават средства от лобистите за "ухажването" на управляващите. Конкуренцията между различните групи да извлекат ползи от администрацията допълнително изкривява икономиката и намалява благосъстоянието - тези ресурси биха могли да се използват по-продуктивно за производството на стоки и услуги, отколкото когато са въвлечени в "производството" на политическо статукво.

Крони икономиката (crony economy) също се среща само при силна държава и не съществува на свободния пазар. При нея се облагодетелстват хора, свързани с управляващите, а не най-добрите и най-квалифицираните. "Кронизъм" е икономическото название за "шуробаджанащина".

Това е толкова често срещано явление у нас и едва ли са необходими много обяснения защо от този страничен ефект на властта страдаме всички. Законодателната сила на държавата е единственият начин за създаване на непоклатими монополи, често в следствие на лобиране, кронизъм или и двете.

Примери за такива структури в България са БДЖ, НЕК, НЗОК. До неотдавна пощите също бяха законово защитени от конкуренция и всички знаем колко некачествена услуга предоставяха. БДЖ продължават да съществуват извън нашата действителност и да предлагат на пътниците си бавни, мръсни и разпадащи се влакове, именно защото компанията е защитена от конкуренция и защото някой друг (ние) плащаме сметките й.

След като показах част от вредите на силната "социална" държава на благоденствието, нека видим какви други пропуски има г-н Линд. "Ако либертарианците са прави в твърденията си, че разбират как най-добре да бъде организирано едно съвременно общество ..." Това е формулировка, която напълно пропуска същината на либертарианството.

Не сме социални инженери

Либертарианците не сме социални инженери. Никога либертарианец не би казал нещо като "аз разбирам как по най-добър начин да се изгради обществото." Такива твърдения са присъщи за тоталитаристите и социалните дарвинисти. Именно те, а не либертарианците, се впускат в проектиране на "най-доброто общество".

Резултатите от действията на лидери, самообявили се за всезнаещи, са ни добре известни: икономически крах и осакатяване на обществото (нацистка Германия, автаркизма на фашистка Италия, СССР).

Либертарианците защитаваме идеята за самопроектиращото се общество - всеки индивид печели или губи положението си в обществото чрез своите собствени способности (или чрез наследство) и винаги може да преуспее или да пропадне, като няма бариери пред социалната мобилност или предварително установени от плановик социални слоеве.

Публикуваният от Webcafe автор твърди, че, тъй като либертарианството не е изпробвано, аргументите за него са нестоятелни. "Ако социализмът е дискредитиран от провала на комунистическите режими в реалността, защо либертарианството не е дискредитирано от пълната липса на каквито и да е либертариански режими в реалността? Комунизмът опита и се провали."

Но това всъщност е още една точка в подкрепа на либертарианството, а не срещу него - след като антиподът му не води до резултати, защо да не пробваме нещо различно, което и без това не се е случвало в развито общество?

Доводът му, че държави като САЩ, Канада и Япония са постигнали висок стандарт на живот без да са либертариански, е едностранчив. Западна Европа и САЩ дължат високото си развитие не на държавната намеса и на програмите за „социална защита", а на предприемачеството на индивидите. Дори Линд би признал, че предприемачество няма как да се случи в тоталитарна държава; т.е. напредъкът на тези страни е плод на свободата на индивидите да се развиват.

От това развитие се облагодетелстват силните социални държави - повече индустрия означава повече данъци, които да финансират чиновническите апарати, устремени към превръщането на света в по-добро място за живеене чрез рестрикции, създаване на монополи и субсидиране.

Държавата не харчи по-ефективно от нас

Да се защити тезата, че държавата трябва да преразпределя парите на данъкоплатците, означава да се приеме, че тя харчи по-ефективно от индивидите. Но всички доказателства сочат, че бюрократите и политиците разходват чуждите средства неефективно - за свои облаги и за облагодетелстване на свързани с тях хора (крони икономика). Линд пропуска и реалната, и алтернативната цена на компонента G в БВП - колко инвестиции не са били направени в частния сектор и колко стоки и услуги не са били произведени заради чиновническите интервенции.

Нямаме доказателство, че увеличаване на G води до увеличаване на реалното благосъстояние на нацията. Напротив - по време на Голямата депресия, въпреки огромния ръст на правителствените покупки в САЩ, потреблението на домакинствата и инвестициите се срива тотално, въпреки номиналния ръст на БВП.

Статията на Линд завършва доста фаталистично: "Според CIA World Factbook, САЩ харчат повече за образование от Мавриций - 5.4% от БВП през 2009, в сравнение със само 3.7% в Мавриций през 2010 г. Срещу тези допълнителни разходи, които са в основната си част публични, САЩ могат да се похвалят с ниво на грамотност от 99 процента, в сравнение със само 88.5% в икономически по-свободния Мавриций.

Детска смъртност? В икономически по-свободния Мавриций има средно около 11 смъртни случаи на 1000 родени бебета - в сравнение с 5.9 в недотам свободните икономически САЩ. Смъртността сред родилките в Мавриций е 60 на 100 000 раждания, в сравнение с 21 в САЩ. Икономическата свобода изглежда идва с цената на загубата на човешки животи."

Високата детска смъртност в никой случай не е следствие от по-високата свобода в държавата. Как Линд ще обясни, че в абсолютистка Франция всяка втора майка е умирала по време на раждане4 и е съществувала висока детска смъртност5, без хората да са били свободни? Както и нивото на грамотност, детската смъртност е обвързана с високия жизнен стандарт.

Графика 1: Детска смъртност в света

 

Източник: The Population Reference Bureau.

Свободата е предпоставка за постигане на благоденствие, а не негов източник. Високата детска смъртност се дължи на жизнения стандарт, който е по-висок в САЩ, отколкото в Мавриций.

Високото ниво на грамотност също е свързано с високия жизнен стандарт. Това ясно може да се види от следната графика:

Графика 2: Грамотност в Англия от 1580 до 1920 г.

Източник: "Exceptionalism and Industrialization: Britain and its European Rivals", Грегъри Кларк.

В края на XVI в. едва 30% от мъжете и около 8% от жените (към 1640 г.) са били грамотни. Индустриалната революция повишава значително качеството на живот. Към нейното начало, разликата в нивата на грамотност между двата пола в Англия е огромна - повече от 30%. През средата на XIX в., когато тя приключва, тази разлика е едва няколко процента. Но ефектите от повишения стандарт на живот не свършват с края й. В периода от 1860 до първата половина на XX в. тази разлика изчезва и близо 100% от населението е грамотно.

Линд е прав, че не съществуват либертариански държави, но изводът му, че тази „имагинерна утопия" няма да проработи е напълно грешен. Със сигурност разсъжденията му ще пожънат успех сред разсъждаващите едностранчиво и достигащи до грешни заключения етатисти. Но това е поредната статия, която се опитва, по твърде елементарен начин, да злепостави либертарианството. Изглежда, то може да бъде „компроментирано" само с грешни съждения, непознаване на историята или неправилното й тълкуване.

 

1 "Бюрокрацията", Лудвиг фон Мизес, стр. 48.

2 "Escalating US Police Surveillance After 9/11: An Examination of Causes and Effects", Уилям Блос, 2007.

3 The pain of paying е ефект, при който хората се чувстват по-зле, когато реално виждат как парите им намаляват и усещат раздялата с тях - например при плащане в кеш, а не чрез кредитна карта.

вж.: "The Pain of Paying", Дан Ариели

4 "Pregnant Fictions: Childbirth and the Fairy Tale in Early-Modern France", Холи Тъкър, 2003 г.

5 "Women in Preindustrial Society of Europe", Грегъри Кларк

Oще: българия  доходи  държава  икономика  либертарианци  политици  преразпределение 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

87 Levitt Hostel | 11.07.201311:07

,,Социалният дарвинизъм е теория, според която конкуренцията между всички индивиди, групи, нации е двигател на социалната еволюция в човешките общества. Това е обединяващото между секвите фашисти, анархо-капиталисти и тем подобните социални дарвинисти. В единия случай имаме конкуренция между нации, а в другия – между индивиди, като презумпцията е, че оцелява по-силният. "

Редно е да отсъдим каква е причината този автор, самопровъзгласил се либертарянец, да бяга от отговор и както той , така и неговата група за интелектуален саботаж да отказват да удовлетворят своите критици с разумни аргументи. Разумните аргументи изискват да кажем, че тъй като част от българите започват да виждат спасението на своята държава от политическия произвол и свързаните с него икономическа престъпност и олигархия именно в либерализма същият този криминален елит, виждайки и считайки либерализма за свои най - голям враг и съзнавайки неговата огромна сила, като крайна форма за защита на своята престъпна власт ползват групи за интелектуален саботаж или може да бъде наречен , също така, интелектуален тероризъм, тъй като както при терористите философията на тези групи е не честната битка, а лукавството и нападението над беззащитни.
Всички тези, които критикуват не въпросния автор, а идеите на либерализма са роби и покорни слуги на олигархията и икономическата престъпност, която както беше посочено, като крайна форма на отчаяние или с цел да защитят пстъпната си кауза от икономическо разграждане, каквото либерализма най- ефективно и ефикасно прилага, ползват услугите на групи за интелектуален саботаж, към които можем да причислим както въпросните експерти, така и онези, подписали т.нар. Харта за разграждане на олигархията, защото активността на всички тези групи не само , че е на са насочени към разграждане на олигархията, а в най- голяма степен цели запазването на олигархията и икономическата престъпност .

Както при напълно покварените индивиди, така и икономическата престъпност ли олигахията имат две фундаментални причини за съществуването си. Това са желанието за неправомерно отчуждаване на материални блага и желанието за
власт. Няма нито един индивид, който едновременно да е с разсъдъка си и едновременно с това да се съмнява, че именно в състоянието на свободен пазар се постига най- добрите условия и цена и това е така, както по отношение на всякакви битови нужди ,както на индивидуалните стопанства, така и на държавата. Никой не би могъл да възрази или докаже, че най- добрата цена се постига не посредством участието на възможно най- голям брой участици, а посредством тяхното редуциране , така както е невъзможно да се докаже, че ограничението на свободите на обществото за сметка на интересите на произволно избрана част от него, би могло да е в интерес на обществото, тъй като ако някой докаже, че това би било възможно това означава да се допусне, че монополите са нещо добро за човечеството и обществата където властват.
Олигархията е такава форма на престъпление, при която никога деятелят не е само един т.е никога престъпника не е само един, а в престъплението участва задължително един представител на върховната власт , който по силата на тази върховна власт налага над обществото неизгодни решения за сметка на приближени до него лица с цел неправомерно отчуждаване на материални блага, най- често финансови активи и пари. Както стана ясно, корупцията, като криминално деяние има само една цел - неправомерното отчуждаване на материални блага. Свободият пазар, посредством конкуренцията, гарантира най- добрата услуга и цена, следователно определя най- добрият участник да участва в изграждането на едно благо, като това гарантира по- малък ресурс, които да подлежи на отчуждаване, от което следва, че колкото е по- малък ресурсът, подлежащ на отчуждаване, толкова са и по- малко възможностите и основанията на корупцията и произвола.
Олигархията и корупцията са част от икономиката и ефективната борба срещу тях не може да бъде осъществена по друг начин освен чрез икономически средства. Поддръжниците на Хартата предлагат борбата с икономическата престъпност и олигархията да бъде решена чрез етиката и морала, като това е най- голямата заблуда, която те устояват и с пълно право можем да ги определим, ако не като деятели в криминалното престъпление, то със сигурност ,,помагачи", както най- точно ги определя и криминалното или наказателното право.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

86 Harry | 09.07.201320:15

Не знам аевторът от къде е взел данни за детската смъртност, но аз рових на сайта на СЗО, според диаграмите бедна и несвободна Куба има по-ниска детска смъртност от богата и уж свободна Америка.

Изводът е категоричен в полза на ощественото здравеопазване! А то е такова в Европа от векове.

Статията е пълна с глупости и измислени факти.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 09.07.2013, 17:27

85 MMRTS | 09.07.201317:31

„Такива твърдения са присъщи за тоталитаристите и социалните дарвинисти.“ – мн. е смешно кой го казва, при положение че именно либертарианците (имам предвид икономическите, т.е. анархо-капиталистите като автора) СА социални дарвинисти. Дори самата статия го доказва:

„всеки индивид печели или губи положението си в обществото чрез своите собствени способности (или чрез наследство) и винаги може да преуспее или да пропадне, като няма бариери пред социалната мобилност или предварително установени от плановик социални слоеве.“

Социалният дарвинизъм е теория, според която конкуренцията между всички индивиди, групи, нации е двигател на социалната еволюция в човешките общества. Това е обединяващото между секвите фашисти, анархо-капиталисти и тем подобните социални дарвинисти. В единия случай имаме конкуренция между нации, а в другия – между индивиди, като презумпцията е, че оцелява по-силният.
„Детска смъртност? В икономически по-свободния Мавриций има средно около 11 смъртни случаи на 1000 родени бебета“ – а в икономически свободната Сомалия имате ли данни каква е смъртността?

Този пасаж обаче е върхът на скудоумието: „Високата детска смъртност в никой случай не е следствие от по-високата свобода в държавата. Как Линд ще обясни, че в абсолютистка Франция всяка втора майка е умирала по време на раждане4 и е съществувала висока детска смъртност5, без хората да са били свободни?“ В абсолютистка Франция имало ли е обществени системи на здравеопазване? Защото високата детска смъртност се дължи на липсата на такива системи. Друг е въпросът колко е глупаво да се сравнява смъртността в прединдустриалните общества със смъртността днес. Смъртността е най-висока там, където хората нямат достъп до здравни услуги (а имат услуги там, където има обществена система за здравно осигуряване, каквато, както може би се досещата, не е имало в абсолютистка Франция). Затова в БГ смъртността при раждане рязко се е понижила през 50-те, когато здравната грижа е станала масово достъпна. Вече 100% от децата се израждат от специалисти, но само допреди 50 г. не е било така.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

84 Harry | 09.07.201316:56

Хубаво е да се чете, по-важно е да се мисли!

"В случай, че държавата суспендира естествените права на гражданите, включително чрез произвол и корупция,"

Не държавата суспендира правата на гражданите а елита, използвайки силовите лостове на държавата. Но това не е политкоректно и не го пише в официалните книги и не се казва в университетите, елита е сложил цензура. Много щастлив

И какво предлагат либерастите, да демонтираме държавата та на елита да му е по-лесно да ни отнеме и последните права и граждански свободи?!

Тезата ви е незащитима, за сега успявате само с пропагандата по телевизията.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

83 pepe | 09.07.201313:36

Левит, и като се обсъжда от 16 век някой постулирал ли е окончателни резултати и кой? И защо смяташ, че наместо да мисля със собствената си глава, аз трябва да приемам на готово и изцяло на доверие нечии чужди мисли?
Препоръчваш ми да се ограмотявам? Ми аз може и да съм по-грамотен от теб, това е малко трудно измерима величина обаче - количеството на грамотността Усмивка.
Понеже обаче /Усмивка/ ти ми отправяш препоръки, ще си позволя и аз да ти отправя една - да осъзнаеш, че собствената ти глава не служи само зада ти помага да пазиш равновесие Усмивка
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

82 Levitt Hostel | 09.07.201311:43

,,Може би, евентуално и предполагам за кратко време, може да се допусне съществуването на либертарианско общество - това е нещо което би могло да се разисква - как да се устрои едно общество така, че да дава максимална свобода /и колко точно свобода е възможна/ на съставляващите го индивиди и заедно с това да се запази от разпадане"

Този въпрос се обсъжда поне от 16 век; необходимо е не обсъждане, а ограмотяване посредством познаване на теориите , дискурса и авторите.
Това е определението , дадено от Лок през 16 век, ако успееш да дадеш по- добро ще се съглася и с втърдението, че е нужно обсъждането, както по отношение на границата на държавната интервенция, такаи по отношение принципа за организация на държавата

,,If man in the state of nature be so free, as has been said; if he be absolute lord of his own person and possessions, equal to the greatest, and subject to no body, why will he part with his freedom? Why will he give up this empire, and subject himself to the dominion and control of any other power? To which it is obvious to answer, that though in the state of nature he hath such a right, yet the enjoyment of it is very uncertain, and constantly exposed to the invasion of others: for all being kings as much as he, every man his equal, and the greater part no strict observers of equity and justice, the enjoyment of the property he has in this state is very unsafe, very unsecure. This makes him willing to quit a condition, which, however free, is full of fears and continual dangers: and it is not without reason, that he seeks out, and is willing to join in society with others, who are already united, or have a mind to unite, for the mutual preservation of their lives, liberties and estates, which I call by the general name, property.

Видно от приложения цитат Лок твърди, че държавата възниква като естествено обединение на гражданските интереси, които са обединени от защита на естествените права - личност, труд и собственост. Очертана е и границата на легитимност на държавната интервенция - тя се простира до задължението на държавата да не суспендира естествените права на граждате. В случай, че държавата суспендира естествените права на гражданите, включително чрез произвол и корупция, гражданите могат да излязат от състояние на политическо общество , което означава, че правата, които изначално принадлежат на човешкия род се възвръщат при титулярите им, които са легитимирани да използват своите естествени , неотменими и неотчуждаеми права включително по отношение на установената от тях власт. Тук , обаче, защитниците на марксизма и други социални утопии, каквито безспорно са индивидите от уеб кафе могат да възразят с аргумента, че написаното е глупост, тъй като твърдението по същество допуска наличието на две или повече власти; първата възниква в момента, в който гражданите се отказват доброволно от своите права да защитават своята собственост и живот съгласно законите на естественото право, с което учредяват друга власт или власт на общите закони. Втората власт е тази на гражданите, които чрез свободен волеви акт могат да суспендират учредената власт и да се възвърнат в естествено състояние, а включително да използват и сила срещу учредената от тях власт до възвръщането на държавата до предназначението на държавата, за която е учредена - защитата на личността и собствеността. В такъв случай, могат да кажат те, кой управлява, тъй като нито едно общество не може да бъде управлявано от две върховни власти и какви са гаранциите, че даден индивид или група няма да поиска да се отклони от общите разпоредби в състояние на политическо общество и самостоятелно да прогласи, че не признава установената власт и иска възвръщането на своите естествени права, тъй като все пак е възможно някой да не иска да изпълни задълженията , които произтичат от встъпването му в състояние на гражданско или политическо общество и да заяви, че се възвръща в естествено състояние. Няма наличност на две върховни власти в посочената конструкция, тъй като двете власти никога не функционират едновременно. Отказът от естествените права и съгласието за включване в политическо общество е еднократен акт; той се реализира чрез установяване на обща власт на закона. Вторият акт на отказ от участие в политическото общество също е еднократен и се изразява в суспендирането на това политическо или гражданско общество и възвръщане в естествено състояние. Както беше посочено няма паралелно действие на власти или двувластие, тъй като двете власти нито действат по едно и също време или в едни и същи темпорални граници, нито се отнасят до регулиране на едно и също съдържание или обект, поради което и няма никакво логическо или формално противоречие.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

81 Harry | 09.07.201311:19

Нима не разбираш, или се преструваш? Държавата е функция на социума, жизнено необходима, ограничване или премахване на държавата и нейните функции ще унищожи социума!

А не били социални инженери! Много щастлив

Да, държавата е насилническа и такава трябва да бъде, да контролира и ограничава разрушителното начало на либерастите.

А кои са либерастите - виж дегенератите на Климов, добре ги е описал!
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

80 Оня Дето Го Трият | 09.07.201308:24

Някой чете ли статията все пак?

"...Либертарианците не сме социални инженери. Никога либертарианец не би казал нещо като "аз разбирам как по най-добър начин да се изгради обществото." Такива твърдения са присъщи за тоталитаристите и социалните дарвинисти. Именно те, а не либертарианците, се впускат в проектиране на "най-доброто общество"...."

Все пак хубаво е да сте я чели преди да коментирате. Ако ви се говори за анархия, помолето Кафето да публикува статия за анархия. Тук е за друго.
А тия дето се ожалиха, че някой иска да ги затвори в лагер и да бачкат 365 дни по 16 часа въобще не знам пък коя статия коментират Шокиран
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

79 pepe | 08.07.201323:18

Хари, предполагам, че за американците знам повече от теб, но донякъде си прав - американската корпоративна естетика /нарочно използвам думата естетика - като мярка за правилно и красиво/ доста се доближава до тази на комсомолска организация. Само дето в американската корпоративна среда комсомолските секретари и доносниците са повече Усмивка
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

78 Harry | 08.07.201323:10

Не, не разбираш. Представата им за либерално общество, на американските чорбаджии, е идеализирана до фабрика плюс общежитие за работниците, детска градина, някакъв клуб, здравна служба, църква - универсална, за всички вери, полицейска служба, собствени пари, всичко осигурено от чорбаджията - филантроп, без пари. Щях да забравя - и мол!
Това го е имало вече, даже са секли свои пари за да може работника да купува само от магазините на чорбаджията и да не мисли да напуска. Робство + крепостничество на едно място!

Ама ние вече го живяхме това, комунизма, а либерализма щял да ни избави за винаги от комунизма! Шокиран

Това го има вече в Китай, в Тайван...
   

оценка

+4 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.