Сънища за Мандела | webcafe.bg
Webcafe

Сънища за Мандела

Роджър Коен, New York Times 10.07.2013, 17:54 (обновена 16.07.2013, 08:19)
Нелсън мандела

Всички сме странници в странна страна...

Животът в Южна Африка за семейството ми беше лек. Прислужничките сменяха пелените. Прислужниците разгряваха мангала до необходимия блясък за барбекюта.

Имахме двама градинари, единият от които се занимаваше само с розите. Когато вечерята приключваше, прозвучаваше звънец, или чрез разтърсване с ръка на звънче, или с натискане с крак на зумер под килима. Появяваше се чернокож слуга, облечен в бяло.

Дядо ми, Лори Адлър, и приятелите му носеха бели дрехи за вечеря в неделя, предшествани от коктейл от "джин и две" (една трета джин, една трета Cinzano Bianco, една трета Cinzano Rosso и "пълно до ръбовете с лед), преди да излязат на спокойна разходка, за да играят на кегли.

При пикниците на Плоската планина (Table Montain), с барета на глава и чорапи, издърпани почти до коленете, Лори забиваше ножа си в бледозелени дини, разрязвайки ги умело, така че сочният плод да се отвори с яркочервен блясък. Ние пирувахме и оставяхме диря от яйчени черупки и нахапани кори от диня.

А междувременно на остров Робен, без часовник, Мандела е отбелязвал времето на стената на своята килия

Особеност на апартейда беше, че чернокожите бяха държани на разстояние, освен в най-интимна обстановка - у дома. Те готвеха и чистеха; те миеха, кърпеха и бършеха праха; те се грижеха за белите деца. След вечерята в петък вечер гостите понякога оставяха малко подаръче от благодарност на кухненската маса ("Язък, нямам много дребни") или пъхаха няколко ранда в загрубялата черна ръка.

Навсякъде другаде беше Африка на африканците - родните й жители често биваха наричани точно така - далечните райони на праха и калта, където водата се наливаше от общ кран, къщите се състояха само от една стая, облеклото - скърпвано от парчета плат от носени от други дрехи, а улиците пълни с неизветряващ мирис на урина. Човек можеше да долови всичко това в потта на прислужниците и в жълтеникавия оттенък на очите им.

А на остров Робен, Мандела е отбелязвал на южноафрикански туристически настолен календар униженията, които е преживял от белите тъмничари

Близък ми каза, че първият му политически спомен от началото на 50-те години е бил за голяма вълна чернокожи, крачещи пеша от района Александра - "като евреите, напускащи Египет," казваше той, само че тях, естествено, не ги очакваше обетована земя.

Чернокожите протестираха срещу повишението на цените на билетите за автобус с едно пени. Moenie worry nie, винаги повтаряше Лори - не се притеснявай. Той е бил роден в Южна Африка през 1899-а, а баба ми Флоси - през 1900. Те знаеха най-добре как беше там.

Южна Африка беше добро място за живот на евреите през XX век. Приятел на семейството ни се изпусна веднъж да формулира с думи нещо, което мнозина вярваха, но си оставаше нещо като табу да се изрича: "Благодаря на бога за черните. Ако ги нямаше тях, нямаше да ни има и нас."

Евреите като цяло бяха скромни и не се самоизтъкваха; смяташе се за по-добре да си мълчиш. Флоси беше гласувала за Прогресивната, антиапартейд партия на Хелън Сузман, но същевременно се молеше Националната партия да си остане на власт. И тя далеч не беше единствената, позволяваща си подобно аристократично лицемерие.

А на остров Робен Мандела е култивирал в себе си не омразата - това би направило нещата за белите твърде лесни - а силата на търпението и постоянството

Чернокожите бяха нещо като форма на защита. Ако си ангажиран с това да преследваш десетки милиони черни, не ти остава много време за десетки хиляди евреи. За южноафриканските евреи, помнещи пълните с трупове ями в Европа, от които бяха избягали, съзнанието, че 69 чернокожи бяха убити в Шарпвил през 1960-а, беше смущаващо. Но все пак това не беше геноцид. Повечето, с малко изключения, просто откланяха поглед.

Защо да мислиш за чернокож човек, лежащ в затвора само заради убежденията си, когато можеш да гледаш балдахините на цъфналата виолетовосиня жараканда над улиците на Йоханесбург?

Всичко изглеждаше спокойно, освен когато пред очите ти попаднат опърпани чернокожи хора, напъхвани в полицейски камионетки. Понякога роднини казваха: "Предполагам, че те не са си носили пропуските. Наслаждавайте се на плувните басейни, догодина те ще са червени от кръв."

А на остров Робен Мандела е научил, че дори доживотната присъда не може да обрече човека да изостави контрола над душата си

Напоследък си мисля често за Мандела и го сънувам. Една стара идея: този, който докосне едно човешко същество, докосва цялото човечество. Понякога си повтарям тихо името му: той разчупи цикъла на конфликта, като постави бъдещето над миналото, човечността над отмъщението.

Той ни напомни какво е най-ценното в етиката и на евреите: това, което на теб самия ти се струва омразно, не го причинявай на ближния - или, както казва многократно една умна книга, трябва да се отнасяш към непознатия добре, защото всички сме "странници в странна страна". Правете света по-добър. Бъдете пътеводна светлина за народите.

Истината е, че всички ние не го заслужавахме. Не бихме могли дори да си го представим. Но както всички научихме в Южна Африка, човешкият дух може да отклони дори неизбежната катастрофа.

Oще: апартейд  бели  затвор  нелсън мандела  остров робен  чернокожи  южна африка 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

2 Pavur Pezev | 11.07.201316:32

В Дърбан се излиза само през деня,с такси,избягват се определени улици,задължително на групи по трима и повече,без ланци,телефони и часовници и повече от стотина дойлера в брой."Свободните''негри са превърнали града в кочина и по-заможните живеят зад високи дувари и тежка охрана,като при обсада.Посещаемите публични места-молове и други места за забавление са отцепени и се охраняват като при война.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 13:56

1 stizi | 11.07.201311:47

Мадиба е олицетворение на свободата. Африка заслужава това!
   

оценка

+2 -3

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.