Асанж пак води журналистите за носа | webcafe.bg
Webcafe

Асанж пак води журналистите за носа

Webcafe.bg, по The Daily Beast 17.04.2013, 16:46 (обновена 19.04.2013, 06:51)
асанж

Снимка: © Getty Images

Без информаторите си, Асанж вече е скучен

Организацията на един австралийски журналист обедини силите си с масови медии като Guardian и Washington Post и в началото на април спомогна за поредица от скандални публикации. Те се базираха на 2 млн. изтекли документи - потресаващите 200 гигабайта данни. В детайли бяха представени тайните офшорни състояния на свръхбогатите.

Разкритията бяха представени с минимален драматизъм: без пламенни пресконференции, без твърдения за тайни конспирации, и без платиненорус мегаломан пред камерите. Изтеклата информация бе монументална, но този път разгласяващите я не обявиха, че ликвидират нормите на традиционната ( и институционално корумпирана) журналистика.

По-проницателните читатели до момента сигурно са се досетили, че

австралийският "кръстоносец" не е основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж

Джерард Райл, ветеран от издания като Sydney Morning Herald и The Age, е директор на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Както подсказва названието му, ICIJ и медийните му партньори се занимават със "старомодна" разследваща журналистика: получаване на документи, сверяване и сортиране на информацията в тях и разгласяването им с детайли за контекста.

Според ICIJ проектът провежда разследване на "120 000 офшорни компании и тръстове и близо 130 000 частни лица и агенти" в над 170 страни.

Малцина са запознати със сензацията, предизвикана от документите от ICIJ, но почти всички вече знаят за най-новото "публикуване" на документи от WikiLeaks. В пресконференция преди дни организацията оповести, че публикува "PlusD" (още известен като "Архива на Кисинджър"), огромна колекция от дипломатически грами от периода 1973-1976 г.

Това би било отличен удар за Асанж, ако декласифицираните архиви не бяха вече достъпни на уеб сайта на американския Държавен архив от 2006 г. насам. Безплатно и публично достъпни. Както признава и самият Асанж, с уклончиви формулировки, той просто е изтеглил файловете от публичния уеб сайт, прехвърлил ги е на сървърите на WikiLeaks и е пуснал към тях по-добра търсачка.

Това само по себе си е достойна за възхищение дейност в услуга на обществото, но Асанж, който изпъстря публичните си изказвания с преувеличения и твърдения за конспирации, обяви в изявление, че "материалът, който публикувахме днес, е най-значимата геополитическа публикация, съществувала някога".

Напоследък WikiLeaks губят адекватност след наистина значимите публикации от "Кейбългейт" през 2010 г., като организацията е обхваната от вътрешни борби, юридически проблеми и липса на нови материали.

Асанж изрази благодарност към хората, спомогнали за "детайлната работа под прикритие" по препубликуването на свободно достъпните грами. На пресконференция говорителят на WikiLeaks Кристин Хранфсон заяви на репортерите, че групата прави архива "достъпен за масовата общественост", защото документите са били "трудно достъпни" на сайта на Държавния архив, а Асанж двукратно повтори репетираната фраза, че те са били "скрити на границата между тайна и сложност".

Сложност. Труден достъп. Достъпен за масовата общественост. Някога заявил, че пренаписва правилата на журналистиката, сега

Асанж се е превърнал в библиотекар извън закона

Въпреки това, сериозни медии като Salon писаха за "най-новите изтекли грами" от групата. Изданието все пак не пропусна да отбележи в материала си по темата, че документите всъщност не са "изтекли", а просто "преди са били трудно достъпни".

Guardian нарече старите документи "прясна вълна от американски грами, публикувани от WikiLeaks." AFP се ентусиазираха от най-новия транш от "изтекли" документи. Неинформиран водещ от винаги неориентираната телевизия RT запита свой гост: "Има ли вече някакви индикации кой е предоставил тези документи на WikiLeaks?"

Историци, журналисти и учени редовно използват търсачката на американския Държавен архив, за да преглеждат декласифицирани материали. Вероятно наистина търсачката не предлага най-комфортното изживяване при преглед, но дори за неспециалисти не отнема особено време да открият куп интересни документи - примерно за диктатурата на Пиночет. Само параноици биха заявили, че липсата на технологични екстри в държавния архив е целяла умишлено скриване на нещо.

И все пак, потресаващо голям брой репортери клъвнаха на въдицата на Асанж

Sydney Morning Herald например обяви, че материалът е бил "като цяло игнориран от историците, заради липсата на ефективна търсачка," която WikiLeaks сега са осигурили. В типично противоречиви изказвания Voice of America обявиха, че WikiLeaks са направили "изтеклите американски документи претърсваем материал", който някога е бил "трудно достъпен за обществеността".

Slate казаха, че документите не са били "твърде трудни за откриване" преди препубликуването им от WikiLeaks, допълвайки в скоби в духа на Асанж, че това може би "не е било съвсем случайно". Вариации по същата тема се появиха и в Spiegel, Daily Mail, Independent и други.

Списъкът с мързеливи журналисти е депресиращо дълъг. Предполагаме, че с Асанж може да постигнем единодушие поне по един въпрос: достойното за съжаление състояние на съвременната журналистика, където банда твърде самоуверени хлапета бълват третокласно съдържание в никога несвършващ стремеж за още кликове. В резултат на това почти всички медии описаха погрешно поне един детайл от шоуто на WikiLeaks.

Когато бившият британски премиер Маргарет Тачър почина, много репортери се заровиха в "Архива на Кисинджър" в търсене на бързи новини. Един документ, описващ ранната оценка от американските власти на Тачър, "по съвпадение стана публичен в деня на смъртта й," обяви Daily Mail. Salon го обяви за "един от ранните и навременни бисери, изникващи от колекцията документи". AFP се възхитиха, че "WikiLeaks са разкрили първи" 35-годишната грама.

Като изключим, че всъщност не са

През 2007, лондонският Sunday Times препубликува грамата (която, както се съобщава в публикацията, е била извлечена от "онлайн базата данни на вашингтонския Държавен архив"), както го стори и книгата на Дейвид Торънс от 2009 "Ние в Шотландия: тачъризмът в студен климат" и биографията на Клеър Берлински от 2011 "Няма алтернатива".

Когато Australian пусна материал "Тайните на ерата Гоф Уитлам излизат на бял свят след разкритията на WikiLeaks", те вероятно не са подозирали, че едно от тези разкрития - че председателят Мао е "споделил" на бившия австралийски премиер, че очаква "срещата си с Бог" - е било обсъждано в книгата на Рос Теръл от 1984 "Демонът с белите кости: биографията на г-жа Мао Дзедун".

А най-повтаряният многократно цитат от архива - който е подчертан в пресрилийза на WikiLeaks - идва от грама от 1975, в която Хенри Кисинджър се шегува, че "незаконните неща правим веднага; неконституционните изискват малко повече време". Salon използва цитата на Кисинджър като заглавие, добавяйки, че той осигурява "първа представа за съдържанието на документите". Шегата на Кисинджър, както казват от Belfast Telegraph, вече би могла да бъде прочетена "тридесет и осем години по-късно".

Понякога невежеството може да бъде представено като откровение

Всъщност цитатът на Кисинджър е масово известен поне 2 години преди написването на самата грама. Статия от 1973 в New York Times цитира Кисинджър да казва същото. Оказва се, че той изглежда е използвал тази "шега" доста често.

Ако направим една проста аналогия... Тя е как един музикален импресарио "открива" банда; тя винаги си е съществувала, просто сега някой "с влияние в бранша" я промотира. В някакъв смисъл все пак е добре, че славата на Асанж провокира журналистите да направят това, което историците са сторили отдавна. Защото нуждата от изравяне на съдържание онлайн, често отделено от контекста и наместено в някаква идеологическа филипика, надали ще прегради вълната от зле написана история.

Добрата новина обаче е, че изолиран в еквадорското посолство, Асанж се връща към корените си. "Архивът на Кисинджър" демонстрира, че без Брадли Манинг, който в момента е подсъден, защото е предоставил на Асанж материалите за "Кейбългейт", импресариото на WikiLeaks не е направил особено много, за да "революционизира" медиите. Ако обаче някога излезе от това посолство, той вероятно би могъл да постигне много добра кариера като уеб разработчик.

Oще: wikileaks  джулиан асанж  журналистика  информатори  разследвания 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.01.2012, 12:56

5 Boris Sokolov | 19.04.201306:43

Жалко е че няма повече хора като Асанж!
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

4 Thea Atanasova | 18.04.201315:35

Асанж вече е скучен, но защо ли тогава продължават да пишат за него? Смее се
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 18.10.2011, 16:06

3 Old_BG | 18.04.201313:45

Абе всъщност как са двете шведки?
Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

2 Зелен Бетон | 18.04.201312:07

Асанж очевидно е индивид, който много обича да си четка егото. А Уикилийкс не само че не е абонирана да бъде флагман на „новите информационни източници“, а и едва ли някога повече ще достигне престижа си от 2010 г.

Но това няма никакво значение. Важното е, че Асанж и Уикилийкс поставиха началото на ФЕНОМЕНА „-ЛИЙКС“ – и показаха, че който разчита на вечно укриване на информация, във всеки момент може да се окаже неприятно изненадан.

Видя се, че е възможно Биг Брадър да се обърне наопъки, при което наблюдаващите да станат наблюдавани. И веднага (както навсякъде, където има голямо търсене и малко предлагане) се нароиха всевъзможни „лийксове“ – от всеки от които би могла да изтече следващата разтърсваща света информация.

При това Асанж и Уикилийкс се появиха в момент, в който огромната част от човечеството се беше примирила, че по дефиниция няма достъп до вътрешна информация на властта. Този мит се срути.

С това вече влязоха в историята – и с основание. Дори оттук нататък да не направят нищо съществено, пак заслужават благодарност. А заяжданията и ехидниченето спрямо тях са жълта „публицистика“.
   

оценка

+4 -1

Регистриран на: 05.11.2011, 14:50

1 no-credit | 18.04.201308:40

Оффф... Авторът на това писанийце просто е искал да (по)каже на всички колко (много) завижда на Асанж. Нищо повече.
   

оценка

+2 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.