Кандидатите за Европейска столица на културата се готвят като за Олимпиада | webcafe.bg
Webcafe

Културната олимпиада 2019

Webcafe.bgЗлатина Димитрова
05.03.2014, 07:11 (обновена 19.11.2016, 20:28)

1 от 3 снимки Назад Напред

пловдив

През 2019 г. един български град със сигурност ще бъде Европейска столица на културата

Да творим щастие заедно на брега на вдъхновението и да споделим София. Горе-долу така звучат слети слоганите на българските градове, измежду които ще бъде избрана Европейската столица на културата през 2019 г.

Градовете- кандидати се готвят за домакинство като за Олимпиада. Всеки от тях се бори за разрешаване на проблемите си, привличане на туристи и инвеститори. Задължителните инвестиции преминават през инфраструктура и трансформация на градското пространство.

В надпреварата за град, който да представи България, останаха София, Пловдив, Варна и Велико Търново. Победителят ще подели домакинството с италиански град - Сиена, Лече, Равена, Перуджа, Матера или Каляри.

Той ще представя и страната, и Европа през 2019 г. Избраният град ще получи парична награда в размер на 1.5 млн. евро, която ще бъде изплатена три месеца преди "домакинството", за да подготви културната си програма. Средствата, които всеки от градовете кандидати влага в подготовката си, надхвърлят многократно тази награда.

Независимо кой ще се сдобие с титлата "Европейска столица на културата", ще я носи само една година, но може да се възползва от създадените възможността да спечели позитиви и за в бъдеще, а не да завещае десетки рушащи се съоръжения, каквито остават често след олимпийски игри.

Избраният град ще донесе положителни ефекти и за отпадналите конкуренти, и за целия регион. София кандидатства заедно с Югозападния регион, Пловдив - с Южен централен регион, Варна -  със Североизточния регион и Велико Търново - Северен централен регион.

Тази година е важна за кандидатите, защото предстои Министерството на културата да посочи свой фаворит за културна столица. Градовете-кандидати трябва да предоставят апликационни форми в Министерство на културата до 21 юли.

В началото на септември градовете ще бъдат посетени от членове на журито, което трябва да реши кой от кандидатите да препоръча на министерството.

Трансформации на мислене и пространство

София има намерение да бъде от градовете в близо 40-те процента административни столици, които са станали и Европейски столици на културата. Без да се залага на нова инфраструктура, градът и регионът се насочват към трансформации - съществуващи занемарени сгради и пространства да се превърнат в места за показване и създаване на изкуство.

Подобно намерение декларира и Пловдив - там вече се развива проектът Градски мечти.  Той е проектен „клъстер", в който действащи автори ще преобразяват изоставените сгради в града в паралелен град на изкуството - екипи от граждани, артисти, архитекти и бизнес организации ще работят върху устойчивата промяна на тези пространства.  Въпреки че има петилетка до 2019 г., в Пловдив вече работят над проектите.

На друг тип промени разчитат Велико Търново и Варна. "Творим щастие" е слоганът на старата българска столица, която ще заложи на философско-етичното понятие за щастие.  Според тях индексът на щастието ще измести брутния вътрешен продукт, като обяснителен механизъм за онова, което се случва с държавите и обществата и на тази трансформация залагат. За Варна кандидатурата е тяхната „олимпиада".

За града това са сериозни инвестиции не само в културна и градска инфраструктура, но и в манталитет. Трансформацията, която очакват при евентуалното избиране на града за столица на културата, е в полза на хората - желанието местните жители да бъдат по-сплотени, със самочувствието, че обитават едно привлекателно и интересно място. Въпреки тези идеалистични идеи, двата града също очакват промени в градските зони.

Проекти, проекти

Към момента все още е трудно градовете-кандидати да имат точна представа какво ще направят при евентуалния си избор. Все пак подготовката за Европейска столица на културата отнема години и в случая ще започне през 2015 г., след като стане ясен градът, който ще представя България и Европа през 2019 г.

София има желание и да изпробва алтернативни модели за управление, финансиране, създаване и разпространение на културата, която от своя страна да бъде мост между хората. Предвиждат се около 200 проекта в културната програма "Сподели София",, организирана в три сезона и девет "споделени" програми. Почти една четвърт от проектите са планирани в Югозападния регион извън София.

"Титлата Европейска столица на културата се присъжда не на идеално изглеждащи, богати и устроени градове, а на такива с потенциал", вярва екипът, който подготвя кандидатурата на Варна. Градът е домакин на повече от 30 различни фестивали и панаири, част от които - международни. Извън тях са предвидени и 200 и 500 проекта, които да изведат публиката и извън залите. Черно море също ще бъде включено в програмата, но как ще се случи това, се пази в тайна.

Велико Търново ще вложи думата "щастие" или нейни синоними в тематичните проекти, а за Пловдив програмата със слоган "Заедно" се състои от 4 платформи - Обединение, Трансформация, Възраждане и Релакс, заедно с 13 проектни клъстера, всеки от които обхваща редица малки и големи проекти.

Сред задачите, които Пловдив си поставя, са разбирането и приемането на културите и традициите на различните етнически групи, децентрализация на културния живот и включване на силно маргинализирани групи в културния живот на града.

Колкото повече, толкова повече

Ако до момента 15% от всички хотелски нощувки в България са в София, то столицата ще се стреми към повече. Целта е да се излезе от стереотипа на летния морски туризъм и зимния ски туризъм и културното предлагане и съвременното изкуство да бъдат поставени в във фокуса на вниманието. Важен елемент от кандидатурата е развиването на потенциала на София като международен образователен център за студентска и преподавателска мобилност.

Към момента София е единственият претендент, който споделя прогнозата си за приходи - около 650 000 евро приходи от билети за организаторите на събития, а половината от самите събития ще бъдат с безплатен достъп, за да се се привлекат нови публики.

Столицата планира да привлече около 8 милиона евро от спонсори - както за инициативата като цяло, така и за конкретни проекти. Предвидени са близо 90 млн. лева оперативни разходи и 192 млн. евро за културна инфраструктура.

Това, че София административно е столица на България, според екипа, който подготвя кандидатурата, не трябва да бъде проблем. Те дават пример с една от настоящите културни столици - Рига, която е и административна столица на Латвия. Градът работи по съвместни програми и с отпаднали кандидати, които да бъдат включени в културната програма за 2019 г.

За Велико Търново последната година е донесла 30 на сто ръст в туризма, което оказва влияние и върху други индустрии като услугите, логистиката и транспорта. Освен престиж, градът очаква титлата да се материализира и в ползи за бизнеса и хората.

Първоначалният бюджет на кандидатурата е 80 млн. лв., а за културна инфраструктура - 25 млн. евро, за събитието - 80 млн. евро. Очаква се финансиране и от европейските институции и българското правителство.

Пловдив все още не прави прогнози за очакваното увеличение на туристическия поток, но опитът на предишните столици показва, че всяка успява да запази ръст от 10% в туризма в годините, след като градът е бил носител на титлата. Туристическият потенциал на града е много голям заради летището и добрите транспортни връзки с други летища и големите градове.

Очаква се около 10% финансиране за артистичната програма от частни инвеститори.  Инвестициите, които са развити на първия етап от състезанието, са 14 млн. евро. Предвидените оперативни разходи са в размер на над 22 милиона евро.

В периода между 2015 и 2019 г. Варна планира инвестиции в размер на 68 млн. евро, като екипът, който разработва кандидатурата, посочва, че сумата е сравнима със средствата, които италианският град Генуа е отделил през 2004 г., когато е бил Европейска столица на културата.

Отделно Варна планира да вложи 31 млн. евро в изграждане и подобряване на културната си инфраструктура (театри, библиотеки, зали и др.) и близо 170 млн. евро -  за подобряване на градската среда.

Кандидатът има обща платформа и подписан меморандум за подкрепа на нашата кандидатура с 12 града, свързани с Варна - Добрич, Балчик, Каварна, Бяла, Провадия, Девня, Аксаково, Шабла, Мадара, Велики Преслав, Плиска. Голяма част от културните проекти, предвидени за 2019 г., ще се проведат в тези градове.

Варна очаква туристически поток не по-малък от средния за Европейска столица на културата - около 2-3 милиона души по време на инициативата.

На всяко евро - шест

Според наблюдения на опита от икономическите ползи, които съпътстват инициативата, те трайно водят до подем на местния бизнес. Различни проучвания сочат, че всяко инвестирано евро в Европейска столица на културата носи възвръщаемост между 6-10 евро.

Големият въпрос, който стои пред всички кандидати, е какъв ще бъде приносът на държавата в бюджетите на четирите селектирани града. Очаква се през следващите месеци Министерство на финансите да обяви с колко ще бъде подкрепена Европейската столица на културата, независимо от това кой град ще спечели.

Oще: варна  велико търново  градска среда  европейска столица на културата  инвестиции  култура  министерство на културата  пловдив  софия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.