Младите, не се продавайте | webcafe.bg
Webcafe

Младите, не се продавайте

Елена Пантелеева 26.02.2013, 14:58 (обновена 27.02.2013, 10:53)
протест

Снимка: © Явор Николов

Трудно е да повярваме в промяната все още

Отново време за протести. Отново флагмани са младите хора. Тези, които все още не са обработени от статуквото. Тези, които все още не са подвластни на страховете си.

"Те, младите, са безразсъдни, смели, вярват в химери..." Това са оправданията на немладите, независимо от възрастта им. Оправданията за страховете, които мотивират(или демотивират) и направляват действията или бездействията им.

Поради това, млади хора, не слушайте доводите как нещо няма да стане, а се съсредоточете върху това как ще стане и какво е нужно да се стори, за да стане.

Да! Участвала съм в двата протеста от близката ни история. Протести, които прераснаха в революции. Предполагам, че пътят и на този е сходен. Тогава аз бях млада и ентусиазирана. Ентусиазмът беше водещият ми мотив. С огромни надежди за промяна и нов живот се вляхме в редиците на СДС.

Съюзът започна като движение. Знаехме, че няма да се преобразува в партия. Събирахме се по места, обсъждахме, работехме. И вярвахме.

Живеех в малък провинциален град, близо до столицата. Дойде момент обаче, в който усетих, че нещата отиват накъм партия. И през 1998 г. се случи - СДС се регистрира като партия. Не бях въодушевена от това развитие, но за общата идея влязох в кюпа. Станах партиен член.

Постепенно за лидери в градската ни организация се натаманиха едни личности, които задърпаха чергата към себе си.П одредиха се на службици и наченаха да се изживяват за важни и влиятелни. Посредствени хора, заели някакви важни провинциални служби.

Работехме. Като партия. Но вече действията и идеите на мен, ентусиаста, се канализираха по начин, който не беше в унисон с първоначалните ми надежди и стремежи. Посредствеността в партията се изяви с пораснало самочувствие и самоувереност за безнаказаност и всевластност.

Започна да натежава бюрокрацията. Имаше достатъчно хляб и за корупцията. Старото статукво, срещу което се борехме, затържествува в новото време. Отказах да съм част от това.

Същото в годините се случи и с КТ "Подкрепа". В началото много ентусиазъм, много надежди и много работа. Там правдата - така както я разбирах, се задържа по-дълго. Става дума за едно предприятие с над 2000 служители. Държахме се, участвахме активно в преговорите и думата ни се чуваше.

Имаше период от няколко години, в който не превеждахме членски внос на федерацията и съответно не разчитахме на нея за каквото и да било. Справяхме се сами. Не ни изключиха като секция. Трябвахме им. За калабалък (за да има право един синдикат да участва в тристранката, трябва да има съответен брой членове - бел.р.).

Но и там постепенно за лидери се настаниха полуграмотни и егоцентрични люде. Работата взе да се затлачва. Намесиха се бизнес интереси и комунизмът се върна и в нашата "Подкрепа". С годините посредствеността и простотията давеха всеки опит за синдикализъм и човещина. Напуснах синдиката - и ми олекна, когато го сторих.

... Тези дни някъде в социалната мрежа прочетох, че хората над 40 години не вярват в промяната. Така е! Трудно ни е да повярваме. И аз съм в тая категория, но си падам бавноразвиваща се, та имам надежда, че постоянството и трезвата мисъл ще ни извадят от блатото. Както вярвах през 1991-а,както вярвах през 1997-а.

Не ми се иска, млади хора, и сега да ни подлъжат. Тези немладите, страхливите ще се опитат отново да ни разединят, да ни купят... и... отново в блатото. На топличко.

Целта на всички протестиращи е една - смяна на статуквото. Бъдете заедно! Подкрепяйте се. Не се продавайте!

Нека при всяка дилема над главите ви да виси като дамоклев меч въпросът: "Кое е по-добро за държавата?" Поглеждайки назад в историята, великите държавници сме ги убивали овреме. Нека сега, ако ги открием, да си ги пазим. И да ги подкрепяме. И да им помагаме.

И нека помним шопския постулат: "Нема начин да нема начин!"

Oще: млади  подкрепа  протести  сдс  статукво  хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.02.2013, 20:43

20 Елена Пантелеева | 16.04.201322:40

Ентусиастът е на 50 и не е баш разочарован.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.03.2013, 16:22

19 Jordan Yunov | 07.03.201316:26

До Антикомуниста, ако стане война между целия Запад да не споменавам организация и Русия ти на коя страна ще застанеш и дали ще си в първите редици аз ще съм срещу теб!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

18 lele male | 07.03.201311:17

"...Със СДС завинаги!"
Анти, да ти ги пратиме с карго в САЩ? muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.05.2012, 18:29

17 Антикомунист | 06.03.201313:30

Селски бек,какво ли да очакваме от селски бек....те по селата са гласоподавателите на БСП ,там и никъде другаде...
Статията е блестяща,СДС ни спаси през 1998,сега пак то ще ни спаси.Трябва вяра,а авторката я е загубила отчасти.
Боклуци има навсякъде(и в СДС - Кабаиванов е пример за такъв),но идеята СДС е чиста,прозападна,анти-руска,анти-болшевишка!
Със СДС завинаги!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.11.2012, 14:10

16 Селски бек | 04.03.201320:05

Помня едни млади надъхани хора, които се втурнаха да строят Нова България и си осигуриха бъдещето!
Със сигурност Ви е трудно да ги разпознаете в тази роля:

- Емил Кошлуков "създател" на Независимо студентско дружество - от което нищо друго не си спомням, освен че го изпрати в Хамерика да се изучи
- Лиляна Панделиева - Лицето на Синята идея, след американско "турне" се завърна в България за да стане говорител на ... БСП Шокиран

Няма да Ви губя повече времето, но съм сигурен, че с помощта на google, можете да продължите списъка и сами!

Искам само да напомня на "младите", че всички дъртаци са просто пораснали млади Плези се
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

15 lele male | 27.02.201315:40

П.С. И само като клоняща към стар вече човек, да добавя: Една от добрите страни на това да си беден е, че като станеш на седемдесет, децата ти няма да те обявят за невменяем, за да ти отнемат имотите. Ама то те за това се и продават.... Объркан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

14 lele male | 27.02.201315:38

Някой беше казал: Вярвам във всевиждащото око, което ни следи отгоре. За съжаление, това око е на правителството. muhihihihi
Начини има... зависи от договорките... Това е за съжаление!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 01:14

13 Arsen Lupin | 27.02.201314:47

поредната издоена овчица, отвсякъде издоена... и съвети дава, щото вече не може да дава мляко, горката... е поне е давала на ония дето съсипаха държавата и дори не знае кои са те... овча му работа!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

12 Ben Dover | 27.02.201314:41

Макарона каза:Има огромна разлика в протестите през 90-те и сегашните.
---------------------------------
Батко,специално за теб пускам една статия писана 27 януари 1997.Източник Капитал.бг.Задачата е да откриете десетте разлики.
п.с. Достави ми цяло удоволствие да я прочета,защото вече няма такива журналисти.

Наследството на Жан

Всяко социалистическо правителство оставя на наследника си солидна доза управленски капани, в които по правило падат първо гражданите на България. От Луканов, който остави държавата с изгребан валутен резерв, през Беров, оставил многобройни пазарни мини с фиксираните и некоригирани цени, до Виденов историята се повтаря. След като кабинетът на Жан бе принуден да се оттегли от властта след пълния си провал, капаните са нараснали с геометрична прогресия. Фиксираните цени, които трупат инфлационно напрежение и съсипват цели сектори от икономиката, си стоят непипнати дълго време, оставяйки така на следващите управляващи да пият горчивата чаша на народното недоволство. Отделно лавинообразният държавен дълг прави мястото за маневри на бъдещото правителство микроскопично.

С две думи - равносметката от двегодишното управление на Жан и петгодишното управление на Партията е, че днес сме отново на линията на прехода, от която уж стартирахме преди седем години, но при далеч по-неблагоприятни изходни данни. След две години социално-пазарни заклинания производството е в колапс, структурната реформа окончателно зацикли, хиперинфлацията точи косата си, а българинът открива все нови и нови простори под дъното на кризата. Отново се молим за помощи от чужбина, отново затягаме коланите, отново ни очаква шок, но много по-голям и цената ще бъде по-тежка.

Кадровите рокади

Те погълнаха основната част от времето на кабинета. Индустрията бе оглавена от офицера Климент Вучев, който роди идеята промишлените фирми да не плащат на банките. Най-социалистическият от соцминистрите не криеше неприязънта си към понятия като структурна реформа и приватизация, но приватизира за себе си и неусетно за околните фонда "Индустрия" и части от военния комплекс. След което по принуда бе сменен с чиновника Любомир Дачев, чийто актив в общи линии се изчерпва с верността към разпоредбите на "Позитано" 20. Земеделието беше оглавено от Васил Чичибаба, който си отиде заради зърнената криза. Реверансът към коалиционните партньори с назначаването на Светослав Шиваров се оказа още по-неудачен, дори трагикомичен. Накрая се наложи с дефицита на зърно да се бори Кръстьо Трендафилов, който като областен управител на Монтана се прослави с покровителството си към "Орион". В енергетиката се смениха Никита Шервашидзе, Константин Русинов и Румен Овчаров. Единствено последният като че ли успя да наложи някакво пазарно поведение в отрасъла напук на страха от електоралния гняв. Причината за търпението на Виденов към него най-вероятно се изчерпва с това, че за разлика от предходниците си той е настроен антимултигруповски. С доста съмнителни мотиви напусна и търговският министър Кирил Цочев. Наследи го Атанас Папаризов, който изведнъж загуби дар слово и безмилостно отрязваше всеки опит да се надникне във ведомството. На практика правителството на Виденов отдавна престана да бъде екип от съмишленици и никакви последващи ремонти не можеха да го превърнат в такъв. От икономическите министри не бяха сменени само Дончо Конакчиев, Стамен Стаменов и фамозният Гечев. Първият почти успя да провали проекта за нефтопровода Бургас - Александруполис. Даде всичко от себе си, за да не тръгне заемът от Световната банка за ВиК дружествата, който щеше да накара цели сектори от икономиката да проработят. Около транспортния бос преди известно време се завихриха скандали за корупция, макар че в сравнение с некадърността на шефовете в министерството подкупността би била лесен за опрощаване грях. Правителственият бърборко Румен Гечев (известен като "поразяващата уста" и Гумен Речев) с много труд запази многобройните си постове, въпреки че разминаването между прогнози и реалности и неадекватното му поведение отдавна го превърнаха в обект на безбройни каламбури. Паралелно с кадровия подбор по върховете течеше много интензивна акция за подмяна на стопанския актив с удобни на управляващите хора. От дупките изпълзяха отдавна забравени партийни кадри, които поеха или като квестори, или като управляващи на частни и държавни червени фирми. Резултатът се видя на партийния конгрес, който от определен момент нататък се превърна в преброяване на новата стопанска номенклатура в редовете на столетницата.

Зърнената криза

Кабинетът на Виденов се провали в смятаното за най-важното за електората й - осигуряването на хляба. Обективно погледнато, персоналната вина на Жан е доста по-малка от тази на БСП - поради преклонението на левицата пред забраните за свободна търговия и фиксираните цени. Аграрният сектор на България беше затворен в демагогския порочен кръг "социални" цени - изкупуване на безценица - контрабанден износ на международни цени, изсмукал печалбата на селските стопани. Поради ниската рентабилност на производството селяните предпочетоха да взимат субсидиите за сеитбата и да ги затварят на депозит, отколкото да ги хвърлят в земята. Този подход очертава и най-голямата вина на партията - това, че се опита да отучи пазара от реалното ценообразуване.

Първите признаци на остър дефицит се появиха през октомври 1995 г., когато мелничните комбинати започнаха да работят с почивки или напълно спряха работа поради липса на суровина. Жан Виденов се задоволи да отрича очевидното. Първо обяви, че криза няма. Виновни били журналистите, които предизвикали паника с публикациите си в услуга на СДС, частните мелници и спекулантите. После стана ясно, че криза май има и за нея е виновна некадърността на собствените му министри на земеделието и търговията, чиято основна задача е съставянето и обезпечаването на хранително-фуражния баланс на страната. След това се чу, че сред замесените в зърнената афера спекуланти е и близката до правителството групировка "
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.03.2012, 10:10

11 Stanimir Parvanov | 27.02.201314:32

mitko

Няма да изпадам в подробности относно защо вие старите сте виновни за сегашната ситуация.

Лично мен ме изнерви коментара ти относно Бойко - "единствения свестен премиер, който сме имали от много години".
Бойко е най-некадърния и страхлив псевдополитик в цялата история на съвременна България.
Бойко, за разлика от предхождащите го лекета, имаше мнозинство в парламента, партийна необремененост и абсолютно доверие. Имаше възможността еднолично да промени статуквото и да раздаде правосъдие (затова и беше избран). Вместо това продължи продажната политика на предхождащите го и, с извинение, се изсра на надеждите на избралите го. Колкото до оставката на правителството, това беше най-страхливото и безотговорно нещо което един премиер може да направи в една кризистна ситуация.
   

оценка

+6 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.