Основни принципи на дясна политическа концепция | webcafe.bg
Webcafe

Основни принципи на дясна политическа концепция

Виктор Костов, svobodazavseki.com 15.07.2013, 17:50 (обновена 18.07.2013, 12:55)
Лидер

Снимка: © Getty Images

Дясната държава е ясно разпознаване, че правителството и управниците не могат да са идеологически натоварени, не насаждат ценности, а само защитават доброто и наказват злото

Основната ми теза относно разположението на политическите виждания в българското пространство е, че поради комунизма и последващият остатъчен социализъм в страната няма истинско дясно. Поради години живот в комунизъм и социализъм, дясната идея за политически модел на управление неминуемо е преместена много вляво.

За да са успешни политически десните партии правят компромис с десните идеи, като ги местят вляво. Този процес можем да наречем „десен популизъм". Освен това, десните идеи трябва да са осъзната необходимост идеологически, за да не бъдат жертвани в името на политическия утилитаризъм, както описах в предните две изречения.

За да бъдат десните идеи по този начин осъзнати като необходимост, трябва тези, които ги поддържат, да са уверени в тяхното значение и възможности да се справят с политическата безизходица, ако биха били приложени в страната. Прилагането на ясно дясно обаче би предизвикало "народното недоволство" на мнозинството, които са свикнали с идеята, че държавата е източник на живот и блага.

И така въпросът остава отворен - бърз политически успех или дългосрочно разграждане на отровния, идолопоклонски социалистически модел в светското управление?

Въпреки мъчителното присъствие на горния въпрос тук предлагам 13 принципа, които са описателни и наложителни за една политическа мисъл и формация, която ще защитава десните и християнски принципи в политиката.

  1. Консервативни ценности:
    -Защита на традиционното семейство и семейните ценности и правата на родителите да отглеждат и образоват децата си съгласно своите убеждения и
    -прилагане на традиционните християнски цивилизационни ценности в обществения и политическия живот.
    -Противопоставяне на всякакви тенденции за обществено и държавно предефиниране на брак и пол.
  2. Социална справедливост. Защита на правата на слабите, беззащитните и неродените. Равенство пред закона.
  3. Лична свобода. Всеки сам е отговорен за делата си и чрез лично трудолюбие и инициатива следва да постигне желаното от него в рамките на добрия морал и личното и обществено благо. Тази свобода включва формирането на икономически или светогледни предприятия и асоциации без намеса на държавата. Всеки формира своите светогледни възгледи и вяра без намесата на държавата, като личната свобода включва промяна на възгледите и асоцииране на личности с близки възгледи.
  4. Защита на основни човешки права. На всеки следва да бъдат гарантирани основните човешки права, които осигуряват лично достойнство и участие в обществения живот - свобода на съвестта, вярата и словото, право на живот, право на справедлив процес, свобода на сдружаването, свобода на събранията,неприкосновеност на личния и семеен живот, неприкосновеност на жилището. Недопустимо е въвеждането на „специализирани права", които да отменят или да се противопоставят на изброените основни права и свободи.
  5. Справедливо правораздаване. Възстановяване или въвеждане на разбираема, ясна и честна правосъдна система, в която виновните биват наказани съразмерно, а невинните - оправдавани.
  6. Дясна икономическа политика. Ниски данъци, малка но ефективна държавна администрация, лична инициатива, общинско самоуправление, ненамеса на държавата в живота на обществото и личностите когато няма нужда от държавно администриране на дейностите на хората, намаляване на държавната бюрокрация.
  7. Сигурност. Свободата и благоденствието са зависими изцяло от условия за мирен и спокоен живот. Управлението е длъжно да осигури мир, ред и спокойствие на хората живеещи под юрисдикцията на държавата, както и защита от външни врагове, които целят чрез война или друг вид организирано насилие да разрушат мира и реда в обществото. Сигурността, вътрешна или външна, не може да бъде основание за нарушаване на основни човешки права и за потъпкване на човешкото достойнство и принципите на свободното общество.
  8. Свобода на образованието. Всеки има право да търси образование подходящо на неговите възгледи, възможности и намерения. Държавата няма право на образователен монопол. Родителите имат правото да решават въпросите относно образованието на своите деца, както и философията и програмата на образование, включително домашно образование.
  9. Суверенитет. Държавното управление защитава интересите на българските граждани и всички хора на територията под юрисдикция на същото. Традицията, законите, културата и начинът на живот на българското общество, доколкото те издигат свободата, законността и справедливостта, и се противопоставят на тиранията и тоталитаризма, имат приоритет пред външни и чужди интереси, политически или военни, които целят разрушаването на свободното и демократично общество.
  10. Принцип на светската държава. Този принцип означава прилагане на идеологически и религиозен неутралитет от държавата при управление на светските дела. Този принцип не може да се прилага като ограничение на правото на християни и други религиозно вярващи да участват в публичния дебат и политическите процеси. „Светска държава" не означава "атеистична държава"- атеизмът не може да бъде официална държавна идеология. Принципът означава и забрана за намеса на светската власт в богословието или вътрешните дела на църковните и религиозни общности и техните организации.
  11. Сътрудничество. Взаимодействие със сходни по убеждения политически формации в страната и отвъд границите ѝ.
  12. Златното правило. "Прави на другите, така както искаш на теб да направят" е основополагаща християнска добродетел, от която ще се ръководи идеологията и дейността на партията.
  13. Стратегическо виждане. Целта на политическата активност не бива да е само участие в избори и политическата властта, а изграждане на структури и политическа култура и визия, която да има дългосрочен ефект в обществото в посока на установяване на свобода, законност, ред, справедливост, духовност и истина в държавното управление и в обществения живот.

В заключение ще представя обобщението, че "дясна политика" е тази, която максимално намалява ролята на държавата до присъщите ѝ функции - гарантиране на мира, сигурността, справедливостта и защита от външна намеса.

Всичко останало е въпрос на инициатива на гражданите и хората под юрисдикцията на подобно дясно държавно управление. Дясната държава е ясно разпознаване, че правителството и управниците не могат да са идеологически натоварени, не насаждат ценности, а само защитават доброто и наказват злото (Римляни 13:4).

В тази посока на дясно мислене следва да разграничаваме и термина „държава" от термина „общество", които към момента се възприемат като идентични.

Тези термини обаче са слети в идеята за така наречената "социална държава", в която всички са едно семейство, а доставчици на щастие са управляващите, демократично избрани от народа.

Държавата преразпределя икономически, природни, естествени и дори човешки ресурси.

Държавата е политическото божество, което осигурява икономическото щастие. В социалната държава" щастието е доведено до възможността личността да консумира и да бъде част от голямото цяло. Преведена на нормален език фразата „социална държава" всъщност означава „обществена държава" или общество и управление са слети в едно цяло". Идеята за „социалната държава" идва от Запад. Чистият посткомунистически социализъм идва от Изток. Място за истински десни идеи в тази обстановка и историческо наследство - няма. Нужда обаче от дясна формация - има.

Нужда има и от разграждането на мита за социалната държава, която се грижи за всички; има нужда от освобождаването на личността от робството на бюрократичната метастаза на държавата мащеха и ограбването на труда, личната инициатива и дори децата, за преразпределение от бюрократите.

(Пример за последното е задължителното "образование" от ранна възраст и знаменитата фраза на активистка на проваления Закон за детето през 2012 г.: „Ние не сме против семейството. Просто искаме да дадем децата на тези, които могат да ги отглеждат".)

Така девизът, който изпъква ясно, за едно ново и истинско дясно движение в политиката е следния:

Ако не аз - кой? Ако не сега - кога?

Oще: държава  дясно  концепция  модел  политика  принципи  управление 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.04.2014, 13:58

9 Martin Tarpev | 02.05.201619:31

Раздвоението на лявата философия

https://martintarpev.wordpress.com/2016/05/01/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.07.2013, 14:02

8 Iana | 22.07.201314:04

С други думи, "не ни пречете да печелим все-повече и повече, пък ако някой иска да нахрани бедните и гладните, да се оправя без нас и наща държава"., т.е. според TUKBA правилно би било обратното - "я вместо да печелим все повече и повече дайте да дадем горницата да нахраним бедните и гладните за да се оправи с нас (даващите) "наща" държава"?
Тук искам да попитам защо по-точно трябва да продължаваме да печелим все повече и повече, ако ще сме длъжни да дадем това все повече и повече?
И далеч по-важния въпрос, който искам да задам: Докато ние храним бедните и гладните и им отнемаме отговорността да си потърсят работа и ги правим зависими от нас, даващите с какво по-точно им помагаме?
Авторът в случая казва само, че трябва да се освободи инициативността и бизнеса. Отварянето на работни места е онова, което реално е потребно на бедните и гладните, а не подаяния и социално преразпределение.

Борис, това е абсолютна демагогия: "Заради такива неща се провали и комунизма - защото твърдеше, че това в чии ръце са средствата за производство е най най-важното нещо за едно общество. Оказа се нищожен фактор." Всъщност именно, защото е определящ фактор, а не нищожен такъв се провали комунизма.
"Ако едно общество е общество на дисциплинирани хора, то ще създава качествени и конкурентни продукти без грам значение в чий ръце са производствените конгломерати." - въпросът не е кой какво произвежда, а кой потребява произведеното. Кой го топли колко качествени и конкурентни продукти създава, ако не може да се ползва от резултатите на своя труд? Това в чии ръце са средствата за производство е определящо за отговора на предния въпрос.

Levitt Hostel , когато се намали драстично безобразно раздутата държавна администрация и държавата се оттегли от сферите на въздействие и контрол, които не са й работа, тогава вече намаляването на данъците е реалност, а използването им ще е много по-пълноценно. Така че има спор и още как по отношение на това: "абсолютно невъзможно е държавата едновременно да събира по- ниски данъци и същевременно от по- малкото приходи да бъде по-социална или да отделя повече средства за слабите и беззащитните"
С уговорката, че под "по-социална" не следва да се разбира като по-даваща, защото колкото повече дава, толкова по-зависими, контролируеми и манипулируеми хора създава, което абсолютно не е добра идея, освен за една тоталитарна държава.

edin slep "Няма нормално общество, в което можещи, знаещи и благоденстващите хора да са мнозинство, именно заради тях е изобретена социалната държава, за да се грижи за онези, които не могат да се грижат сами за себе си - глупавите, мудните, болните, не инициативните. Това е милостта, това е то да обичаш и ближните и далечните, че дори и враговете си. Това е да си християнин."
Боя се, че сте много далеч от истинското християнско разбиране, но за тази цел си има богослови, можете спокойно да дискутирате с тях тезата си за да видите къде именно е вашата грешка в случая. Не е милост, а жестокост да обричаш неинициативните, мудните, глупавите и пр. на пасивност, знаейки, че могат да разчитат на социално преразпределение.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2013, 21:42

7 Alexander Anguelov | 18.07.201308:59

Факт: Просперитета на една държава е пряко свързан с избирателния модел: респективно качествата на хората в управлението. Най-голямата измама на прехода е имено партийния избирателен модел! Това че някой хора не осъзнват това е въпрос на приминтимност и посредственост. Няма интелигентен човек който да твърди противното.
Хора мислете сами, по съвест, а не приемайте внушенията/заговора на медиите/партиите и ще се убедите.

Предимствата на Австралийския избирателен модел: кара те да се замислиш и оцениш кой кандидат е по- добър: а това е определящо!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.10.2010, 10:22

6 TUKBA | 16.07.201319:37

Отидох да адреса, предложен под заглавието - http://www.svobodazavseki.com/. Имам право да ме бомбардират тъпи реклами без край. Нямам право да ги изключа. Ако искам да видя филмчето, задължително трябва да изтърпя и рекламите, които носят печалба някому, който има право да ми отнеме правото на извор. Съвсем дясно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.10.2010, 10:22

5 TUKBA | 16.07.201319:20

Виждам повече смисъл в коментарите, отколкото в статията, която защитава една форма на управление, което е удобно за част от хората. Не голяма част. Тази малка част, която иска повече свобода, всъщност иска печалба. За тези хора двете неща са тъждествени. Е, тука няма как да минем без съответната политическа форма на власт. Пример: способните, креативните и прочее, денно и нощно "работят" за увеличаване на печалбите си. Когато моралните способи се изчерпват, издига се идеята за върховенство на закона. Тогава се приемат закони, позволяващи ограбването, било с повишаване на цените(ток, вода, лекарства и т. п.) било с елементарна експлоатация. С други думи, "не ни пречете да печелим все-повече и повече, пък ако някой иска да нахрани бедните и гладните, да се оправя без нас и наща държава".
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 26.11.2010, 16:56

4 edin slep | 16.07.201314:59

Дами и господа, това е Калвинизъм, а учението на Калвин е антипод на традиционното християнство (православие и католицизъм). С думи прости то казва - бъдете съвършени, както е съвършен и небесния ваш Отец, който е работлив, умен, образован и благоденства (е по пътя към съвършенството), него Бог го обича, а който не благоденства (не работи да е съвършен или е избран да не бъде съвършен) - Бог не го обича. Обаче Господ Иисус Христос, за разлика от Калвин и калвинистите е милостив и обича и болните и слабите и недъгавите и съгрешилите.

Няма нормално общество, в което можещи, знаещи и благоденстващите хора да са мнозинство, именно заради тях е изобретена социалната държава, за да се грижи за онези, които не могат да се грижат сами за себе си - глупавите, мудните, болните, не инициативните. Това е милостта, това е то да обичаш и ближните и далечните, че дори и враговете си. Това е да си християнин.

Инак да, съгласен съм с почти всички авторови идеи, които дават свобода на умните, инициативните и благоденстващите. Само дето не бива да позволяваме, слабите, глупавите и болните да ги "даваме на вълците".
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

3 boris | 16.07.201312:21

От толкова "десни" идеи май само две са десни. останалите те не са нито десни нито леви-прости са обстоятелства които една държава или ги има или ги няма. Върховенството на закона - то това какво общо има - върховенство на закона има и в Саудитска Арабия. То това си ни е и проблем на обществото и в обратния смисъл - под "носталгия по социализма" по правило българите разбират носталгия по разни неща които нямат нищо общо с него.Обществен ред и сигурност, социална обезпеченост в случай на загуба на трудоспособност и прочие неща ги има в цитираната от мен горе абсолютна ислямска монархия. Има ги и в традиционно "десни" страни. И ги няма в други "десни" страни - просто защото това няма нищо общо. Заради такива неща се провали и комунизма - защото твърдеше, че това в чии ръце са средствата за производство е най най-важното нещо за едно общество. Оказа се нищожен фактор. Ако едно общество е общество на дисциплинирани хора, то ще създава качествени и конкурентни продукти без грам значение в чий ръце са производствените конгломерати. Източна Германия си остана най-развитата социалистическа страна, с най-лоша външнополитическа конюнктура. "Лявото" и "дясното" са само надстройка на един обществен фундамент, за който едно от двете е подходящо. Или и двете са като камък върху гнила дървена опора.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

2 Levitt Hostel | 16.07.201312:00

Единственото, което е направил този автор е да реставрира представи , които са действали през 16-17 век в Европа, като ги е допълнил с нищо неозначаващи или объркани определения.
Така например, твърди този автор : ,, прилагане на традиционните християнски цивилизационни ценности в обществения и политическия живот."
Християнството, като религия изключително повлияна от алтруисткия морал съвсем не може да бъде благодатна почва за развитието на свободата и свободната икономика, а по същество това ,, прилагане на христянските цивилизационни ценности е установяване на монопол.

По- нататък в своето излияние и като точка втора, авторът посочва, че целта на това християнско управление е : ,, Социална справедливост. Защита на правата на слабите, беззащитните и неродените. Равенство пред закона"И тъй като съжденията на автора са прекалено объркани те трябва да бъдат разчитани в посока обратна на мисълта на автора, за да станат ясни всички предпоставки на това ,,християнско управление", такова, каквото авторът му го вижда.
Тоест това равенство пред закона е преди всичко ,равенство пред християнския закон, какъвто един такъв автор го разбира няма нищо общо с онова равенство, което прогласява свободата на волята и разглежда индивидите, като носители на автономни и равноценни ценности, тъй като тази защита на неродените юридически се защитава чрез забрана на абортитe, а забраната на абортите не е нищо друго освен вмешателство на обществената идеология в частния живот.
Следващата представа, която авторът утвърждава е ,, социалната справедливост, защита правата на слабите и беззащитните".
Нима принципният спор между поддръжниците на социалната държава и поддръжниците на икономическата свобода да не е по отношение именно на социалната функция на държавата и нима социалната държава не се артикулира основно чрез социалната политика, която се провежда чрез рекрутиране на активи и преразпределението им!?
По - нататък авторът се застъпва за някакви ,,лични свободи" без дефинитивно да ги артикулира или определя :,, Лична свобода. Всеки сам е отговорен за делата си и чрез лично трудолюбие и инициатива следва да постигне желаното от него в рамките на добрия морал и личното и обществено благо/ Всеки формира своите светогледни възгледи и вяра без намесата на държавата"
Очевидно е, че само в изброените тези има повече противоречия, отколкото изречения и че тези противоречия не са само противоречия на формата или в хронологията на тезите, а съдържателни противоречия, които не могат да бъдат санирани. В първото изречение авторът провъзгласява, че това ,,дясно управление" ще налага християнските ценности, преминава през утвърждаване на социалната държава и в третото, след като установил пълен обществен монопол , както в духовния свят на индивидите, така и в обществото и обществения морал, авторът заявява, че всеки формира своите възгледи и вяра без намесата на държавата и че всеки е свободен да постигне желаното от него чрез лично тродолюбие и инициатива. В точка 6 се прогласяват принципите на : ,,ненамеса на държавата" и на ,,ниски данъци". Нито би могло да се извлече от това писание горецитираните принципи, нито същите могат изобщо да се предполагат, тъй като е очевидно, че социалната държава функционира чрез рекрутиране на активи и преразпределението им към слабите и беззащитните, т.е абсолютно невъзможно е държавата едновременно да събира по- ниски данъци и същевременно от по- малкото приходи да бъде по-социална или да отделя повече средства за слабите и беззащитните; и по отношение на това няма спор. Ако и доколкото либертарианските икономисти и философи споменават понятието ,,социална справедливост" тя не се отнася до функциите на държавата, а в това, че чрез повече икономическа свобода и по- ниски данъци се създава повече бизнес или икономическа активност, следователно при дясната икономическа философия справедливостта е в правото на по- голям избор и по- добро заплащане, а не по отношение на функциите на държавата или на това, че е възможно държавата едновременно да получава по- малко приходи, но да изразходва повече средства под формата на разпределянето към слабите и беззащитните.
Разсъжденията за ,,личните свободи" изобщо не трябва да се коментират, тъй като е видно, че такива авторът не предвижда, което може да бъде илюстрирано чрез следния пример, който сам авторът е посочил. Ако аз съм производител на медикаменти, учен или обикновен генеколог, то това справедливо християнско управление не само няма да ми предостави никаква свобода, а дори ще забрани осъществяваните от мен дейности, тъй като нито ще допусне да практикувам професията си, примерно като интервенирам аборти, нито би допуснала до произвеждам медикаменти, примерно за репродуктивни проблеми, тъй като и двете спадат към хипотезата и съставляват юридическата защита на неродените. Авторът не е посочил също така кой ще дефинира принципите на това християнско управление - римският папа или източният патриарх или по друг начин ще бъде извличано съдържанието на християнските книги и разтълкувани принципите им... И какви са гаранциите, че посредством интерпретации и тълкуване на християнските книги някой няма да реши да забрани изобщо медицината с аргумента, че единствено християнският бог Йешуа може да лекува , тъй като именно в това му качество е бил най- известен във времената, през които е живял?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.11.2012, 16:27

1 Прокопи | 15.07.201318:45

Много е хубаво. Добре написано, добре описано. Хайде да видим сега кой какво е готов да жертва в името на тази държава! Има ли някой?! Не чувам?
   

оценка

+2 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.