Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Заразно чалга зло

Танцьорки,от които само това, което не искаш, не можеш да видиш... Снимка: БГНЕС
Танцьорки,от които само това, което не искаш, не можеш да видиш...

Петък е. В 23:50 се озовах не къде да е, ами във видния чалга клуб - Котън (известен още като Памука и прочее)...

За първи път ми беше - отидох с вяло, девствено любопитство и бях жестоко обезчестена.

Сега разбирам как се чувствал Алф в двора на семейство Танер - too many aliens around.

Посрещането с „мацо, дай да ти огледам чантата!", така докосна душата ми, но предвид „интелектуалната ангажираност" на „посрещача", му прощавам.

Беше като в компютърна игра - не знаеш какво има на следващото ниво, можеш само да предполагаш, но сякаш представите ми не бяха така ярко оцветени и живи - докато не придобиха реална форма с размазана графика.

Представителната извадка на едно поколение е удар под кръста за тези, които вярват в него.

Младежите са подредени в групички, старателно огладили сатенени ризки и памучни тениски, видимо увлечени в танц „рязане на домати"; девойките са максимално съблечени, загубени в обема на вафлите си, който е с тенденция да се увеличава, докато не започнат да минават странично през вратите, а музиката... ах, музиката!

Маането е на шест, както и „евалюейшъна", поставен от въпросните младежи на подпийнала, дългокрака хубавица с празна главица, която е всеизвестна на „всички маси" отличничка.

И докато се оглеждам наляво-надясно, търсейки съпричастен, леко стъписан поглед (уви не откривам такъв), хората видимо се забавляват, скандират и припяват.

Тежеста на ценностите е леко изместена и ако преди лирическата героиня тръбеше, че не „продава любов за пари", то тази от 2010 г. носи „малка черна рокля на голо и горещо тяло отдолу", което намеква (не, крещи!), че „ще прави секс".

Спасителна „палатка" не откривам, само едноименния химн, възпяван от екзалтираната аудитория, обединена по общи признаци - 18-19-20-годишни, току що избавили се от родителски надзор, поклащащи се в ритъма на „опса"; четвъртити недоразумения с ланци, чиято тежест е обратнопропорционална на тази в главите им, придружени от също толкова трогателни „дами", които подвикват: „извади парите, чиче, аз съм палаво момиче"...

Dress code Илиянци/пазар Димитровград е задължителен.

Ако преди време естествено уважаемите танцьорки (от които само това, което не искаш, не можеш да видиш) са се разполагали на импровизирано подиумче-възвишение и са кършели снага под влажните погледи на незадоволени онанисти - сега последните се намират в пряка близост до тях и тренират на сухо „задна прашка"...

И аз, в ъгъла, опитвам да се поклащам в „ритъм" и правя социологичеки разбор на ситуацията. Разглеждам преставителната извадка и се чудя къде отиде любоФта, шампанското, сълзите и бургаските вечери.

В жанра всичко е мутирало, придобило е уродливи форми и търпи още по-брутални модификации.

Лудостта на тълпата е заразна, а броят й е лавинообразно нарастващ. Индивидуализацията на фена е излишна, защото той предпочита да се слее с масата... у Котъня.

 

Най-четените