Случаят на Аревик и Давид - отвъд "държавността" и "човещината" | webcafe.bg
Webcafe

Държавата България срещу арменските Ромео и Жулиета

Светла Енчева 03.05.2010, 15:57 (обновена 04.01.2015, 15:38)
Давид и Аревик

Давид и Аревик: съдбата на тяхната любов зависи от това кой ще победи - държавата или човешките права

В ерата на Интернет двама млади арменци, той в Монтана, тя в Ереван, се запознават и влюбват с помощта на глобалната мрежа. След близо пет години любов по скайпа тя (Аревик) пристига при него (Давид), за да заживеят заедно. Идва с едномесечна виза по покана на бащата на Давид. След като месецът изтича, Аревик се опитва да остане легално в страната, като подава молба за закрила. Проблемът е, че не може да се омъжи за любимия Давид, защото той няма документи за самоличност от четиринадесетгодишен, въпреки че от шестгодишен е в България. След като арменската страна е отказала подновяване на паспорта му, защото е момче и трябва да служи три години войник в Армения, България солидарно също му отказала статута на постоянно пребиваване, който предоставила на останалите трима членове от семейството му. И така Давид останал без право на образование, здравеопазване, работа, без право на нищо, за което се изисква лична карта, например номер на GSM на свое име. И без право да се ожени.

Давид решава да подаде молба за закрила заедно с Аревик, пък дано най-сетне го легализират. И двамата получават отказ от Агенцията за бежанците и за „десерт" - заповед за принудително напускане на страната и забрана за пет години да влизат в нея от МВР-Монтана. Това е „наградата" за Аревик, че не се е укрила, а е потърсила законен начин да остане в България и „наградата" за Давид, че след осем години живот без документи е опитал да се легализира.

Аревик получава от Агенцията за бежанците разрешение да се движи свободно из страната за още две седмици. На деветия ден тя е извикана да се яви в МВР-Монтана. Доброволно отива и... не се връща, защото е откарана в лагера за принудително настаняване на чужденци в Бусманци, наречен от Иван Кулеков „Българският Гуантанамо". Два дни по-късно на Давид е наложена мярка „подписка" - трябва да ходи всяка сутрин да се подписва в районното и така не може да отиде на свиждане на Аревик. Сякаш някой нарочно иска да ги раздели.

В Бусманци Аревик разбира, че е бременна

С помощта на адвокат Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти тя подава втора молба за хуманитарен статут с оглед настъпилото ново обстоятелство - бременността. Получава отказ - за три дни, по бързата процедура. Според Агенцията за бежанците медицинското свидетелство за бременността на Аревик не било достатъчно убедително. Пък и бременността и любовта не били достатъчно основание да станеш бежанец (нищо, че Аревик иска хуманитарен статут, а не бежански). Междувременно Аревик повръща на 15 минути, не e в състояние да се храни с дни, на два пъти изпада в безсъзнание и бива свестявана в болницата на МВР, а после връщана обратно в лагера. В момента тече периодът на обжалване и по последна информация още няма насрочено дело.

„Невъзможната" любов на младите арменци Аревик и Давид

става обект на все по-голямо внимание както в Интернет, така и в електронните и печатни медии. Историята им беше представена за пръв път от Ирина Недева в предаването „Хоризонт до обед" и постепенно подхваната от блогове, Facebook, телевизии, вестници, информационни агенции. Понастоящем групата за защита на Аревик във Facebook наброява повече от 8500 членове, което е безпрецедентна за България подкрепа за чужденец, изпаднал в нелегалност. Рядко срещано за българското гражданско общество е и че се получи напълно спонтанна самоорганизация между блогъри, потребители на Facebook и журналисти, които до този момент дори не бяха чували един за друг. Също „чудо нечувано" за нашите ширини е, че в голямата си част медиите, дори големи и комерсиални медии, също толкова спонтанно заеха страната на гражданското общество в спора му с институциите.

В резултат на обединената активност на граждани и медии, Аревик получи по-добро отношение в „дома" в Бусманци - по-внимателни медицински грижи, доколкото това е възможно при нивото на здравните „услуги" там, и самостоятелна килия. (Не й бе осигурена здравословна храна, нито й се даде възможност да ходи до тоалетната нощем. Но би било равносилно на революция да очакваме от ръководството на „дома" в Бусманци разбиране към хигиенните измерения на естествените човешки нужди по всяко време на денонощието.) Преди няколко дни посланикът на Армения подаде официална нота за освобождаването й и връщането й в Монтана.

Очакваното освобождаване на Аревик няма да реши проблема й

- важно е какво решение ще вземе съдът относно хуманитарния й статут. Дори такъв да й бъде предоставен, тя няма да може да се омъжи за Давид и ще възникнат проблеми с гражданството на детето. Единственото реалистично решение на проблема на Давид е в приемането на закон за регулирането на статута на нелегалните имигранти в България, който би гарантирал статут на постоянно пребиваване на всички чужденци без документи, които са живели в България от години, не са престъпници и има кой да ги наеме на работа. Такива чужденци без документи у нас има много. И те като Давид нямат право да се оженят, да работят легално и така нататък, дори и да са живели 20 и повече години в страната.

Какви, накратко, са аргументите на тези, които, позовавайки се на „държавността" и „закона" смятат, че Аревик и Давид заслужават съдбата си - Агенцията за бежанците, полицията в Монтана, ръководството на лагера в Бусманци? Според тях Аревик е нарушител с изтекла виза, а Давид сам си е виновен, защото не иска да ходи войник в Армения.

От многобройната група на защитниците на известните вече като „арменските Ромео и Жулиета" се чуват и такива гласове - ама защо институциите не проявят човещина, момичето е бременно, не може ли да се обадим някъде, да намерим връзка, да ги уредим, как така престъпниците се уреждат, а тези клети младежи - не.

Но това са двете страни на една и съща монета - едната страна, позовавайки се на „закона", апелира към строгост, а другата, по андрешковски, се надява да бъде проявено снизхождение към влюбените, след като „законът" така и така не се спазва в много други случаи.

Грешката

и на двете позиции е, че „законът" се схваща само като инструмент за репресия върху отделния човек от страна на държавата. А в законите - понякога дори и в българските, но особено в актове на международното право, които са задължителни за България - е заложена и защитата на основни човешки права: правото да си невинен до доказване на противното, правото на свобода, правото на личен и семеен живот.

Спрямо Аревик законът е нарушен драстично поне няколко пъти - даден й е отказ за бежански статут, без да е мотивиран отказът на хуманитарен, задържана е в период, в който е имала разрешение да бъде в страната, не е незабавно освободена, след като е подала втората си молба за хуманитарен статут. Не е взето под внимание, че принудителното задържане е крайна мярка и че Аревик не е терорист или рецидивист, който може да се укрие.

В демократичните страни законите защитават не само интересите на държавата, а и интересите и правата на отделния човек. Да смяташ за своя родина страната, в която си прекарал почти целия си съзнателен живот, е право. Да обичаш, е право. Да създадеш семейство, е право. Да бъдеш със семейството си, също. И докато гледаме на тези основни човешки права като на обикновена прищявка, докато не разбираме техния дълбоко хуманитарен смисъл, ще се лутаме между „държавността" и „човещината".

Oще: аревик  арменци  давид  държавност  имигранти  любов  човещина  чужденци 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.