Пътеводител как да живеем в мегаполис | webcafe.bg
Webcafe

Пътеводител как да живеем в мегаполис

Любомир Аламанов
31.05.2017, 16:43 (обновена 01.06.2017, 14:51)
мегаполис

Снимка: © Getty Images

Дисклеймърите са накрая, вижте ги, важни са

(този път дисклеймърите са накрая, вижте ги, важни са)

Общи теми:

• Правилата на мегаполиса са като гравитацията. Може да не ти харесват, но са там. И не протестираш, а се съобразяваш. Можеш да ги промениш, но трябва да си Бойко. Или поне Бог.

• Не си сам в мегаполиса, има поне още два милиона като теб. Т.е. не си уникален.

• Мястото е малко, хората са много, трябва да спазваме правила, за да не се избием.


• Представи си, че сме в един висок блок с много етажи и много апартаменти на етаж. Всеки живущ има толкова права и задължения, колкото и ти.

• Не се потискай от горното, използвай анонимността, която ти предлага мегаполисът. Тук е сигурно, че можеш да изпиеш кафе на централна улица или в някой мол, без да минат поне три баби и да те питат как са роднините.

• Забележка: Стават и случайни срещи, но те само потвърждават правилото.

За възпитанието:

• Не бъди като талибан изселник. Не пренасяй обичаите от родното си място. Научи и уважавай обичаите и порядките на мегаполиса, където ще живееш.

• Научи се да казваш „Извинявам се". Не е страшно. Животът е изтъкан от компромиси. Особено в мегаполиса.

• Обличай се като за мегаполис. А не като за къра. Или като за пуст нудистки плаж.

Поддържай лична хигиена. Започваща с редовен душ. На полето или в планината това няма значение, но в мегаполиса транспортът, асансьорите и другите публични места са достатъчно претъпкани, за да те търпи някой.

• Независимо дали сте тексасец в Ню Йорк или добричлия в София, опитайте да се научите да говорите разбираемо. Никой не е длъжен да ви разбира наречието. Ако вие не положите усилия, то другите милион човека ще положат. И в липсата на време важи старото правило: По говора посрещат, по акъла изпращат.

• Имаш пари, искаш да отидеш в заведение? Браво, само така. Но се не прави на мъж пред сервитьорките. Не се заяждай с тях, не ги нагрубявай, не им губи времето. Това не е малкото населено място с двама клиента на ден. В мегаполиса оборотът е важен. Оборотът на хора.

• Изобщо отношението ти към обслужващия персонал е много показателно какъв човек си. Ако майка ти не те е възпитала, опитай се да поправиш тази грешка.

• Не демонстрирай публично откъде си. Милионите около теб не се интересуват особено много. Те са заети. Имат си друга работа. Намери си и ти.

За автомобилите:

• Хората в мегаполиса са заети, бързат за работа. Не за бар или купон. Съобразявай се малко. Не карай с 20км./час в лява лента, за да разглеждате забележителности.

• Научи се да използваш мигачи. На полето това няма значение, в задръстването има.

• Спазвайте правилата за движение. Не заради ченгетата, а заради идеята, че трябва да има поне малко ред. Ако още два милиона човека тръгнат на посоки като вас, лудницата ще е неминуема.

• Ако ви се наложи все пак да ги нарушите - бус лента, минаване на старо почервеняващо жълто, засичане, скачане от лента в лента и т.н., правете го само когато наистина се налага. И мигнете с габарити като благодарност и извинение.

• Не паркирай като арабин в пустиня. Няма място, още поне милион хора искат да паркират.

• Спирай на пешеходна пътека. В мегаполисите пешеходците имат предимство на пътеките. Ако не си свикнал, защото в родното ти място няма подобен „изконен" обичай, промени се бързо.

• Не се състезавай от светофар до светофар. В мегаполисите хората се състезават да изкарват пари или да живеят спокойно или да отидат някъде в малкото си свободно време. Почти никой не го интересува, че си си купил БМВ и си мислиш, че си яката работа.

• Не се стреми да паркираш точно пред заведението/офиса/сградата, където отиваш. Особено в тесните улички. Най-вероятно има още няколкостотин хиляди човека, които искат да направят същото. Но няма място. Потърси паркинг. Остави си колата другаде.

За жените:

• Научи се какви са жените в мегаполисите. Те са модерни жени. Те са различни от бабите в твоето родно място. Не с друго, а с приоритети. Не си умират от желание да се въртят между печката, пералнята и прахосмукачката. Искат да се развиват, да работят, да учат, да пишат, да четат, да мислят, да се смеят, да пият, да ходят по барове (последните две са различни неща), да гледат театър, кино, да ходят на концерти, модни шоута, екскурзии, пътешествия, и това е само началото. Искат много повече. И с основание.

• Научи се да говориш с модерните жени. Неандреталски мачовски изпълнения тип: „zdr ko pr" или „da piem po kafence bepce" най-вероятно няма да се увенчаят с успех.

• Искате да се научите? Похвално. Но не ходете на безумни семинари за пик-ъп или други подобни глупости. Просто четете книги. Предимно класика. И вземете г-н Дарси за модел. Не знаете кой е г-н Дарси? Гугъл ит! :)

• Фактът, че виждаш някъде по улиците или на обществено място хубава жена, облечена предизвикателно, не означава, че тя те харесва. Най-вероятно си има приятел/приятелка/гадже/половинка/уотевър-друго-което-не-ти-влиза-в-работата. Имай предвид това, преди да направиш някоя глупост. (помни за г-н Дарси)

• Използването на клаксон и крещенето през прозореца на кола няма да накарат никоя нормална жена, ходеща по улиците, да те погледне. В никоя вселена. Намери друг начин да привлечеш внимание.

• Приеми, че модерните жени може и да не те харесат. Имат това право. А и има поне още милион като теб, или по-скоро по-приемливи от теб. Преживей го. Кажи едно: „Извинявам се" и продължи напред. Все някой ден ще се научиш.

За роднините:

• Поговорката: „Моето гардже е най-хубавото" е добра като поговорка или като раздумка на семейната маса. Винаги имайте предвид, че и другите мислят така. За техните си гарджета. Намерете начин да го проумеете и преодолеете.

• Като следствие от горното: ако вие не възпитате вашето дете, то няма да се научи как да живее в мегаполис.

• Правете семейни сбирки само на обозначените за това места. Заведения, поляни в планината и т.н. Затваряне на улици или шумни денонощни купони в блокове не са препоръчителни. Хората около вас искат да почиват, утре са на работа. Или просто не са длъжни да ви търпят повече от необходимото.

Финал:

• Ако се чудите в някаква ситуация как да постъпите, задайте си въпроса: „Искам ли още няколко милиона човека да направят същото?" И не правете на другите това, което не искате да ви направят на вас.

Дисклеймъри:

1. Този пост няма нищо общо с политиката. Дали администрацията, политиците, общината и всички чиновници са готови за новата реалност на мегаполиса и правилното му функциониране, е друга дълга и тъжна тема.

2. Всичко е написано с конструктивна идея. Не е хейт към хората от малките населени места. И моят род е дошъл от далеч, и аз съм се учил.

3. Не е важно къде си роден, важно е какъв искаш да станеш.

4. Познавам хора, които до 20-тата си годишнина не са излизали от кв. "Люлин". И само с придружител „слизат на центъра" да видят какво е това „жълто паве".

5. Познавам хора, които са родени на жълтите павета, а са по-нетолерантни от всички други хора, които съм виждал.


6. „Селянин" не е географско, а психологическо понятие.

7. Ако на някого не му харесват правилата, може да излезе извън мегаполиса. Няма лошо. Няма смисъл да се сърди, че милионите хора на едно място налагат наличие на някакви правила. Както никой няма право да се сърди, че на поляната има мравки и пчели.

8. Ако мислите, че всичко по-горе е прекалено, пробвайте други мегаполиси. В Токио даже пешеходците имат регулировчици. И се чака по няколко такта на светофара. Просто защото има прекалено много хора.

9. Изобщо това е Пътеводител за всички нас. И за мен включително. За да компенсираме изоставането си. И да спрем да се държим като балкански селяни, отишли на баня във Виена. Където от притеснение за собствената си незначителност, се тупаме псевдо-патриотично в гърдите и викаме „Булгар, Булгар". Има осем милиарда човека на планетата. Колкото и уникални да сме в собствените си очи, сме само единица в това множество. Приемаме и продължаваме.

10. Аз не се взимам на сериозно. Не го правете и вие. Забавлявайте се и живейте добре!

* Текстът е публикуван в профила на Любомир Аламанов във Facebook. Любомир Аламанов е PR-специалист с дългогодишен опит в предоставянето на консултантски услуги и изграждане на комуникационни стратегии; един от създателите на Българската асоциация на PR агенциите.

Oще: голям град  градове  граждани  дисклеймър  живот в големия град  живот в мегаполиса  любомир аламанов  мегаполис  селяни 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.05.2017, 18:45

3 Nenimir | 17.10.201721:39

Всъщност темата никога не е била София срещу когото и да било, въпросът е точно както е поставен в статията-липсата на възпитание срещу наличието му.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.12.2011, 11:33

2 gothic | 10.06.201711:10

Любомире, не си ли научил, че терминът "модерна жена" предизвиква у нормалния мъж само желание за повръщане? И той се интересува от Истински жени, които, повярвай ми, нямат ама абсолютно нищо с "модерните". Просто са по-качествени......
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.06.2014, 10:40

1 IvanN | 10.06.201710:56

Темата "София срещу провинцията" не се ли изчерпа преди 10-тина години?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.