Обичам работата си, мразя администрацията | webcafe.bg
Webcafe

Обичам работата си, мразя администрацията

ВанИл 03.05.2015, 10:57 (обновена 04.05.2015, 14:05)
Не е гише

Снимка: © sledobed.obshtestvo.bg

От другата страна на гишето - откровеният разказ на един бъдещ "бивш" държавен служител

На двадесет и три съм. Жена (по-скоро момиче), майка, съпруга, дъщеря, приятелка, сестра, скоро и шаферка, работеща, учеща, търпелива, подкрепяща, грижовна и - може би - тъпа провинциална кариеристка и златотърсачка (според хорското мнение).

От четири години работя в едно министерство. Започнах като стажантка, а след това ме взеха на работа. Помня деня, в който влязох в Министерството, мислейки за него като за нещо недостижимо.

А вчера ми съобщиха, че след месец вече няма да работя там.

Първият ми ден в Министерството мина много бързо и си взех поука - никога повече да не ходя на работа с високи обувки. Оказа се, че дирекцията, в която бях, не беше типичната „тромава, дебела и слузеста гъсеница", а напротив - току-що излюпила се пеперудка, пърхаща с криле.

Постепенно с течение на времето свикнах с работата си, ходех с желание, естествено и заплащането беше добро, все пак се занимавахме с проекти, финансирани от ЕС.

Парите не бяха единствената ми мотивация: ежедневните емоции с колегите, умението на част от екипа да превръщат нажежената обстановка в шега, нещо много важно за мен - динамичността в работата.

Непрекъснато нещо се случваше: ходехме по събития, командировки, проверки, искахме да спазим възможно най-бързо сроковете и всички от деловодството на Министерството ни мразеха, именно заради това.

Когато ме видеха, репертоарът беше един и същ: „Пак ли ти? Ние много си те харесваме, ама вашата шефка много ви юрка! Бързо това, бързо онова!... Да не сте ни само вие на главата?"

След време разбрах как точно действа „истинската" администрация в България. Тук, където наистина хората имат нужда от бърза реакция. Тук, където хората не знаят към кого да се обърнат и където непрекъснато ги препращат от гише на гише...

Започнах да се лутам напред-назад, да върша и свои неща. Мъжът ми е адвокат, изпращаше ме и на него да помагам точно за да не губи време в глупави спорове с „лелките".

Думи нямам да опиша как намразих толкова много българската администрация, „лелките-деловодителки", „чичковците-охранители" и хората, веещи си краката по цял ден, мислещи се за „голямата работа"!

Най-лошото е, че започнах да се вглеждам и в колегите си. И какво открих? И при нас имаше такива, но бяха почти незабележими.

Днес, когато вече нямаме директор, няма кой да върти руля заради всички „политически ветрове" (и който ми каже, че администрацията е независима и не се влияе от политическите промени, веднага ще му кажа, че е наивен до безкрай, също както бях и аз, точно преди четири години!), половината ми колеги стоят и се чудят какво изобщо да правят на работа.

Естествено, винаги се намира по нещо (пиенето на кафе не се счита за айлякчийство) - или да гледат някой мач на Гришо, или пък някой от новите филми, да разберЕМ кой напуска, да оплюят някоя колежка, да споделят кой с кого кръшка на половинката си, да пофлиртуват или просто да разглеждаМЕ снимки на децата и да обсъдИМ новите им постижения!

Всеки ден си мисля за въпросното напускане. То все повече и повече се доближава до мен, но аз знам какво харесах в това Министерство, знам какво харесах в тази дирекция, знам с какво ме „грабна" този колектив!

За мое огромно съжаление, вече нищо от това не намирам в работата си, а по-лошото е, че с течение на времето изобщо намразих българската администрация.

Най-лошото е, че осъзнавам, че съм част от тази „тлъста гъсеница" и идея си нямам как да я накараме да „смъкне някое кило"?!

Знам, че ще продължа да работя в тази сфера, защото тук съм сигурна и уверена, защото обичам работата си! Тук съм АЗ!

И не, есето ми не е написано с политическа цел, а напротив! Никога до сега не съм говорила за работата си, дори с приятелките ми, но сега имам нужда да споделя, това мое болестно състояние, тази моя „шизофрения"! И наистина се нуждая от помощ!

Не от нова работа, а просто от обяснение, аз ли съм толкова „завеяна", че тези неща ме впечатляват и защо никой не предприема мерки за превръщането на „гъсеницата в пеперуда"?

Oще: администрация  администрацията отвътре  бюрокрация  гише  деловодство  държава  държавен служител  еврофондове  зад гишето  лелки  метла  министерство  политика  стажант 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.06.2011, 18:39

3 Josephin | 03.05.201514:28

оф, този МИП още ли го дондуркаме?! Чуди се Объркан
Министерство, заченато в грях, няма много шансове за оцеляване... беше ясно още в самото начало... а отностно администрацията - в частните фирми има също сериозна администрация с безкрайно ниско ниво на обща култура и абсолютно никакъв професионализъм - изпращаш им фактура с ДДС и след като ти преведат само основната сума, се обаждаш да им припомниш и за ДДС-то, като че ли някой друг трябва да го плати, разбираш ли... и така всеки път, в различни фирми, задължително! същата схема Лош или много луд
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.07.2012, 15:55

2 impact | 03.05.201512:42

Това е един много ведър и наивен поглед върху държавната администрация.
Всъщност нещата не опират до безхаберие и некадърност. Те са върха на айсберга. Основата е корупцията.
Държавната машина е машина за изкарване на пари от политиците. Крайната цел на всеки политик е да овладее една или няколко позиции (дай боже цял ресор) от държавната администрация, да наслага свои хора и пчелите да почнат да му носят мед. Гледайте на държавната администрация като на кошер, а на политическите битки като на битки кой да е пчелар.
Това, което е описано в статията, е част от живота на пчелата. Тя е глупава и покорна. Естественият подбор на такива хора се прави чрез ниски заплати. Кой друг ще остане на такава работа за такива пари? Усмивка
Имам 17 години стаж в държавната администрация, част от които на ръководни постове. Напуснах по собствено желание.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

1 Rodrigo Diaz de Vivar | 03.05.201512:33

Лошо няма, но ако наистина емоциите ти са такива, защо не ги сподели... да речем преди две години?
Едва сега ли осъзна "мудната гъсеница"?
Или, когато си "извън борда" по някаква причина, всички стават лоши.
Не ми звучи искрено. Може би и малко ме отвращава. Лицемерно е.
Нищо лично.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.