Поредната смяна на поредния национален селекционер щеше да отмине някак между другото, ако този селекционер не се казваше Любослав Пенев. След равенството на националите с Малта той беше уволнен, но верен на същността си, веднага реагира. Появи се по телевизията и отправи обиди към петима от членовете на Изпълкома на БФС, двама от които бяха и негови съотборници в най-силния футболен национален отбор в нашата история.
Всъщност той не каза нищо ново за хората, които до онзи ден бяха негови работодатели и преди години играеха с него в най-големите моменти от кариерата му. Припомни единствено отдавна известни неща, но впечатление направи, че ги каза след очевидна предварителна подготовка, и то едва щом го уволниха.
Но тук интересна е не толкова неговата постъпка като човек, а впечатляващата подкрепа, която получава от всички страни след вчерашната си изява.
Днес в България този акт му спечели оглушителни аплодисменти, както и дъжд от окуражителни коментари, завалял още в ефир по време на предаването вчера.
Въпреки отделни порицания, преобладаващото мнение на феновете поне засега е кристално ясно. Пенев е „смел", „мъжкар", „честен", „осмелил се да каже истините за българския футбол", макар в неговия монолог почти да не стана дума за футбол.
Начин на мислене
Да, футболът е особена материя и там може и да важат някои особени правила, но точно този тип мислене е доста разпространен навсякъде около нас. Щом престанеш да работиш някъде, внезапно получаваш пристъп на „смелост" да наклепаш хората, с които си се трудил до вчера и особено началниците, които са имали някакви претенции към свършеното от теб.
След уволнението вече нищо не те спира да посочиш слабото място на всеки, да обясниш докога спи, в колко идва на работа, как се държи, какво пие. Да извадиш всичко нелицеприятно на показ. Нищо, че и те могат да кажат същите неща за теб - все пак винаги ще се намерят странични наблюдатели да те аплодират, къде искрено, къде от сеирджийство.
Но има и един друг начин на мислене - по възможност да прецениш хората преди да постъпиш на работа при тях, а ако имаш да им казваш нещо, да им го кажеш лично, и то не чак като те уволнят. Да запазиш работната етика на това място не само докато работиш там, а и след това, от уважение към предоставената възможност - в случая, възможността да бъдеш част от националния отбор на България, някога като футболист, и сега като треньор.
А ако веднъж си решил да работиш с тези хора, неразбирателствата да си останат между вас. Най-малкото защото впоследствие като плюеш тях, плюеш и себе си.
От футбол не разбираме, то е ясно - и Пенев ни го натърти многократно в интервюто си. Но тук става въпрос за нещо по-важно от футбола, което също не всеки може да разбере.
