Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сексуалното насилие като ситком

Нищо чудно скоро публиката масово да обърне на смях и вицове едно толкова важно и тежко престъпление, каквото е сексуалното насилие. И тогава ефектът от целия този шум може и да е обратен.
Нищо чудно скоро публиката масово да обърне на смях и вицове едно толкова важно и тежко престъпление, каквото е сексуалното насилие. И тогава ефектът от целия този шум може и да е обратен.

Допреди месец не знаехте кой е Харви Уайнстийн, нали? Скандалът с холивудския продуцент обаче доведе до нещо много повече от лоша слава и редица актриси, които една през друга споделяха за преживения сексуален тормоз от негова страна.

Всъщност той вече отдавна не засяга само Уайнстийн, не подмина и режисьора и сценарист Джеймс Тобак и стигна до Кевин Спейси и Дъстин Хофман, срещу които явно се задава същата лавина от нападки.

Има ли някой, който да се съмнява, че до края на годината списъкът ще нарасне с още прочути имена? Нищо чудно церемонията по връчването на наградите "Оскар" да бъде отменена - вече всички ще имат поне по едно обвинение и може да няма нито един достоен за златната статуетка.

Всичко започна през октомври тази година, когато New Yorker и New York Times съобщиха за редица жени, които се оплакват от сексуален тормоз и дори изнасилване от страна на Уайнстийн. Признанията варират, но повечето жертви споделят най-вече за ексхибиционизъм и вербално насилие от страна на холивудския продуцент, което далеч не прави престъплението му по-незначително, разбира се.

Харви загуби поста си на изпълнителен директор на собствената си компания и беше изключен от Американската филмова академия. Освен това съпругата му Джорджина Чапман го напусна - разбираемо след описанията на дела, от които пуритански настроената Америка се изчерви.

Следващият обект на обвинения за сексуален тормоз се оказа име, което няма влиянието и властта на Уайнстийн, но много напомня на него.

Джеймс Тобак е режисьор и сценарист, а по думите на над 200 жени и ненадминат сексуален хищник. Моделът му на поведение според тях е подобен на този при Харви Уайнстийн - неприлични предложения срещу обещания за звездна кариера в киното, защото "тук нещата стават по този начин".

Тобак се оправда с това, че има диабет и сърдечно заболяване, които не биха му позволили такива дръзки посегателства.

До този момент публиката, която следеше въпросните сензационни разкрития, беше по-скоро на мнение, че има ли престъпление - трябва да има и наказание.

Нещата до голяма степен бяха черно-бели. Мястото на лошите е в затвора, нали така?

Като че ли никой не подозираше обаче, че аферите "Уайнстийн" и "Тобак" ще вдъхновят не само реални жертви, но и хора, жадни за пет минути слава. И че те мога изведнъж да се сетят, че в далечното минало са били опипани не съвсем доброволно от някоя световна звезда.

Така се стигна и до Кевин Спейси и изповедта на не особено известния Антъни Рап. Тук вече темата "сексуален тормоз" взе да излиза извън контрол. Рап си припомня, че на парти в апартамента на актьора последният се е опитал да го съблазни по не много деликатен начин. Да го съблазни, не да го насили. За това какво правят четиринайсетгодишни тийнейджъри по артистичните партита в малките часове на нощта историята мълчи, Рап също.

Спейси реагира с извинение и допълни, че не си спомня подобно нещо. Признанието му, че е гей пък събуди не само хомофобите, но и спомените на още трима човека, които скочиха на свой ред да го обвиняват в сексуално насилие.

Както предположихме, вчера изскочи ново име на предполагаем насилник - това на Дъстин Хофман. Според писателката Ана Греъм двукратният носител на "Оскар" има доста цветист език и предпочита закуската си с твърдо сварени яйца... да кажем, пикантна.

Както на всички е ясно, списъкът с недоказани жертви вероятно също ще нараства така, както с дни се увеличава и този с реално пострадалите от нечии звездни сексуални мераци.

Ако продължава така, неминуемо ще дойде моментът, в който по-предприемчивите дори ще печелят от това - достатъчно е да си направят сайтове за залагания колко още хора и за какви суми ще обвинят Хофман, Спейси или следващия в насилие. За по-непредприемчивите пък остава да слушат със светнал от любопитство поглед новините, за да разберат коя ще е поредната звезда с лоша поведенческа репутация. Така някъде границата между истинското престъпление и лавината от опортюнисти, яхнали разобличителната вълна, взе да се губи...

Всичко това звучи и е много сериозно, но в него има и силен елемент на гротеска.

Да си жертва на сексуален тормоз не е шега. Вероятно то и не е нещо, което споделяш между това кой филм си гледал вчера и какво мислиш да обядваш. Ако си я преживял драматично, това не е случка, за която се сещаш след 20-30 години. И колкото и да сме наясно, че жертвите са се страхували да говорят, че в обществото няма акустика за престъпления от типа „всички знаят, но си траят", пораждат се съмнения, че причина да обвиниш някого в криминално действие може да са и намаляващите хонорари, и затишието или липсата на кариера, и все по-редките обаждания от кино-студия, че и дори лична неприязън, завист или реваншизъм.

Когато чухме за похожденията на Уайнстийн, бяхме ужасени. Когато четохме за Тобак - също. Но когато ни се поднесе информацията за Спейси и Хофман, започнахме да вдигаме вежди със съмнение. Поне дотогава, докато някое от тези обвинения не се докаже неоспоримо. Защото иначе нищо чудно скоро публиката масово да обърне на смях и вицове едно толкова важно и тежко престъпление, каквото е сексуалното насилие. И тогава ефектът от целия този шум може и да е обратен.

Всеки е невинен до доказване на противното, затова не е ли по-добре засега да оставим недоказаното сексуално насилие там, където си беше - в някой от епизодите на "South Park", "Семейният тип" или „Къща от карти"?

 

Най-четените