Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Иде ми да хвана едно голямо БИО и да бия, бия...

Пазаруването в био магазин не е обикновено пазаруване, а екзистенциално преживяване в зоната на ню ейдж движението... Снимка: Getty Images
Пазаруването в био магазин не е обикновено пазаруване, а екзистенциално преживяване в зоната на ню ейдж движението...

Пазаруването в био магазин не е обикновено пазаруване, а екзистенциално преживяване в зоната на ню ейдж движението, културата на самоусъвършенстването и високите изисквания към себе си. Да си био, еко, позитивен, радостен, в мир със себе си, Вселената и съседа с флекса. О-уум.

Особено обичам, когато отида в био магазин да си купя един обикновен черен шоколад, продавачката да ме попита - с годжи бери и мента или с лавандула и био бадеми. Ако може с нерафинирана тръстикова захар, с аромат на био арония, с чия, и годжи, ама не "бЕри", а "откъснИ" - аз да не съм селянка. Ако може в разградим биостаниол и био хартия.

И като ме погледнат лошо, се разстройвам и искам и био напитка за стрес и освежаване.

Предлагат ми от био ябълки без консерванти, а аз изпадам във възторг, че естествен ябълков сок оцелява без консерванти цяла година (ако гледаме датата), без да ферментира, да мухляса и да заживее цяла екосистема в него.

Аз като го изстискам дома и само след 10 минути потъмнява, ако не го изпия. Но в био магазина е "фреш"...

Искам, ако може и вода, която да е в бутилка от неокисляващо, обогатено стъкло, което преобразува структурата на H2O в здравословна и ме прави толкова умна, че да разбирам напълно био нещата.

А те повеляват, че тази бутилка се продава празна, за 50 до 60 лв., зависи в какво калъфче ще е. Бутилките са "облечени" в различни био тъкани за естетика, но и за преобразуване на светлината.

Слагаш мръсната чешмяна вода в нея и тя става чиста изворна и вълшебна. Само дето желания не изпълнява и не осигурява вечна младост. Но за това второто все имат нещо подходящо.

Продавачката ми предлага някаква био козметика като изрежда вълшебните й ефекти и съставки - повечето, кафявата луга например, са ми непознати. Малко кремче за ръце е 28 лв. Потъркай (на кожата) и спечели младост и самочувствие.

Как да й обясня, че времето, в което исках да бъда красива и секси, за да ме харесват всички, отмина и сега искам само да съм богата, за да не ми се налага да търпя досадници... А и от моя крем за ръце за 5 лева съм много доволна. Не, благодаря.

Следват някакви био чайове на цени, все едно са ги донесли със совалка от космоса. Иска ми се да попитам от коя планета точно, но вместо това директно атакувам с въпроса защо са толкова скъпи, като същите треви мога да ги намеря в градината на село и растат свободно навсякъде. Тоест, не са някаква трудно достъпна екзотика. А продавачката ми отвръща, че са от еко район.

Ами те билките по принцип са от "еко район", и той се казва природа.

Никой не си ги отглежда пред блока, където кучетата ги препикават и автомобили с изпаренията си ги обгазяват, за да не са био. Билките се берат в горски, планински, ливадни райони, които са единствените останали в тази държава "био зони".

Отговаря ми със заучено клише, което мога да оборя, но имам други приоритети за деня и времето си. Изискванията за био производство били много високи - да, но субсидиите са им дважди по-високи. Някога производителите на билки и зърнени храни все субсидии са взимали.

Бабите на село и до 80 години стигат без годжи бери - пак си берат, ама лапад, спанак, коприва и всички билкови треви от ливадата.

Плюс домашна ракйица или вино - по една чашка на ден за отскок. Някои го наричат здравословен живот, други - домашен алкохолизъм, а старите хора- еликсир за здраве и дълголетие.

След края на ограмотяващата био консултация с отчаяна усмивка и натежал поглед, сякаш съм понесла цялата умора на световната глупост на плещите си, посочвам "е онзи обикновен шоколад на третия рафт".

Не помня с какво е, ама съм яла същия в Белгия за 2 евро много пъти и знам, че е много хубав.

И като ми кажат цена 5.20 лева, поглеждам съвсем не био и питам директно защо в най-евтината столица, с най-ниски заплати и най-евтини магазини този същият белгийски шоколад е по-скъп от най-скъпата столица в ЕС, продаван там в луксозни магазини.

А тя като каже, че не знае, но че тук е био - ми иде да хвана едно голямо био, и да бия, бия...

Вместо това излизам примирено без никаква био надежда, че силиконовият интелект може да стане био.

Само боят би бил истински био продукт, но няма да помогне.

 

Най-четените