Ние сме децата на прехода | webcafe.bg
Webcafe

Ние сме децата на прехода

webcafeЕва Мартинова
19.05.2017, 18:25 (обновена 19.05.2017, 19:37)
депресия

Не можете да ни разберете. Няма и нужда.

Ние сме родените през 80-те. Ние сме и гръбнакът, и сърцето с троен байпас, и дробът с цироза и задръстеното с претенции дебело черво на България. Ние изтеглихме най-късата клечка от кесията на времето. Не видяхме точно какво е комунизъм, не разбрахме точно какво е демокрация. Преходът свърши.

Ние си вдигнахме гащите. Учихме какво е утопия и заживяхме в антиутопия. Бяхме чавдарчета, после станахме корпоративни мишленца с баджове, вместо сини връзки. Мениджъри на неуправляема система. Изградихме се като личности в буря от технически прогрес и морална деградация.

През деня се подигравахме на чалгаджийте, вечер ревяхме на Софка. Знаем всичко за всеки и нищо за нас, освен, че искаме да бъдем себе си. Но не знаем как. Ходехме боси и щастливи, играехме на народна топка и с най-голяма сила целехме тези, които харесваме.

Сега не можем нито да ги уцелим, нито с думи да им признаем. Страх ни е, че ще ни преметнат нещо. Но сме на токчета и пием розе. Горди клетници. В душичките Чернобил, в стомасите био пеперудено-водораслен безглутенов екстракт. Издъвкахме стотици дъвки "LOVE IS..." и пак не разбрахме какво е любов. В мола на чувствата имаше прекалено голям избор и се объркахме жестоко. Мечтаехме за "корекомски яйца", а като пораснахме си купихме зловещи уреди за варене на яйца без черупки.

Сдобихме се с излишна пластмаса, която ни обеща по-лесен живот, а ни зароби да се грижим за нея. Отидохме за половинка в живота и се върнахме с половинка сърце и кило кренвирши от смлени чувства. Ревем с емотикони за умрелите ни музикални идоли, но всъщност ревем за изгубената ни пуста младост. За ония моменти на пейките в някое училище, когато целият свят беше в краката ни, защото срещу нас седеше любовта на живота ни и си говорехме за "Зеленият път".

Един черен вадеше злото там, после ние го пребихме на Руски паметник. Щото България е над всичко. А България е под всичко и не мисли да мърда. Избрахме да останем. И пак се преебахме. Щото и другите останаха. Решихме да протестираме и да ги изметем. Изметохме надеждите си. Те останаха.

Имаме каузи. Извън тях - живот, насечен от паузи. Щото се мислим за вечни. Комуникация - нула, претенция - 100. Обичта я продаваме с клаузи. А адвокатите ни са безнадеждници, завършили с "500 марки и едно прасе". Наивни и лицемерни идеалисти от модерни офиси сме ние.

Деца на цветята, мечтаещи за слънце и чиста вода, а получаващи химически тор. Фалшиво щастливи. Бог ни каза да нямаме други идоли освен него, ние им сложихме хаштаг и ги последвахме в Instagram.

Не можете да ни разберете. Няма и нужда. Не се оплакваме, изповядваме се. И продължаваме напред.

Oще: антиутопия  байпас  демокрация  децата на прехода  мениджъри  милениали  млади  осемдесетте  преход  софка  соц  социализъм  утопия  чавдарчета 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.11.2014, 00:16

11 дете на Орион | 06.06.201723:27

Вапцаров - Кино

Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
"Една човешка драма."
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.

И стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на "Метро"
сънно се прозина.
И изведнъж – шосе,
след туй гора
и в дъното небе –
просторно, синьо.

И на шосето,
точно на завой,
се срещат две луксозни лимузини.
Това е нашия герой
и нашта героиня.

След удара
излиза джентълмен
и взема във ръцете си чилични
като перце примрялото момиче.

Отваря си очите –
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода,
Да видиш ти какво момиче, брат –
като жребица от разплодник!...

В дърветата –
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.

Един размазан Джон
целува страстно Грета.
По устните му –
сладостна лига...
С т и г а !

Къде е тъка нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.

Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни – с каверни.

Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини? –
Изгрява любовта ни
в труд –
сред дим,
сред сажди
и машини.

И после... Сивия живот,
борба за хлеб,
мечти неясни;
и вечер – тесното легло,
в което неусетно гаснем...

Това е то.
Това е драмата.
Станалото –
е измама.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

10 dedo adji | 21.05.201713:06

Не издържах да прочета цялото. Но всеки път, като погледна, заглавието ме блъска в очите и ми напомня една песен, която ни караха да пеем с маршова стъпка в началното у-ще и прогимназията.

Ний сме деца на народа
Расли във нужда и гнет
равенство, братство, свобода
и т.н.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.02.2017, 20:18

9 Мецанко Мецанков.1600606683302256 | 21.05.201702:03

Изповедта не е ходене по голяма нужда, да го изговориш там, и да ти олекне. Тя е километричен камък по дълъг път. Стрелка
Все пак, сред толкова песимизъм си мисля, че има още време да навакса пропуснатото - нали е роден през 80-те. Плези се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

8 Mako | 20.05.201715:15

Бахти мрънканицата, бахти напушеното мрънкало...
Като роден през 80-те официално забранявам на тази полуграмотна нещастница да се олабва от мое име, още повече с тъпотии като

==
През деня се подигравахме на чалгаджийте, вечер ревяхме на Софка.
==

Аман от народни трибуни, аман от претенции някой да се изповядва от името на всички!
Да заминават вкупом тия оракули за Северна Корея, широките народни маси там мечтаят да бъдат водени към неясни светли бъднини!

Намига Смее се
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

7 deaf | 20.05.201714:21

Горе - долу на всеки 30-40 години условията на живот рязко се променят. От лоши на добри или обратно. Точно тази рязка промяна се понася най-трудно от висшият тип хора. Освен ако Съдбата не им помогне. Познавам един сирак,който е живял по сиропиталища и приемни семейства,но въпреки това още млад сам е забогатял,има работа която му носи удоволствие,обичаща го съпруга и здрави,умни и красиви деца.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.02.2015, 09:52

6 бай Йух | 20.05.201713:07

Благодаря ти Ева Мартинова за прекрасното есе което си написала. Всичко е точно така Пляскане
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

5 explorer | 20.05.201712:08

"...Не можете да ни разберете. Няма и нужда." - защо ни занимавате тогава?!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

4 Latrell Spencer | 20.05.201711:24

Със сигурност не сме ние най-прецаканите (аз съм 88ма), а може би като сестра ми (тя е 76) - те видяха малко от комунизма, но когато са били студенти на по 20 години е имало само режими на тока, безработица, мутри, хиперинфлация, 5 неща в магазина и освен да си бунтар, и наистина да разбираш Soundgarden и Nirvana ,,, Звучи яко да си със скъсани дрехи и да спиш по пейките или 20 човека в една стая на купон, но всъщност е мизерно и не ти създава никакви условия да мислиш за сигурност, доходи, кариера, семейство и т.н. Живееш ден за ден, докато синовете и внуците на потомствените комунисти изкупуват всичко около теб и хоп - сега си на 40 години и имаш около 10 години разумен живот и 2 деца- преди това само лутания и живот в неизвестност
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.05.2017, 09:57

3 Renska | 20.05.201710:05

Кой роден след 1983-та е бил чавдарче? Шокиран
Моето поколение Милениал стъпи в училищния двор с цветни дрехи и лакирани нокти.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

2 pixie | 20.05.201709:05

Айде да не почваме да мерим кой е изтеглил по-късата клечка и кой е по-прецакан. Що да не са родените през 70-те или 60-те например? Бесен
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.