Достена Лаверн - АЕЦ-ът на левицата | webcafe.bg
Webcafe

Достена Лаверн - АЕЦ-ът на левицата

Александър Симов 04.02.2014, 15:56 (обновена 05.02.2014, 13:18)
сашо симов

Достена Лаверн има най-добрата политическа визитка на земята - не само дъщеря на политически анализатор (доц. Мария Пиргова), но и книга с ефекта на атомна бомба, казва Александър Симов

Александър Симов е журналист от в. „Дума", който подписа декларация за кандидатурата на Достена Лаверн за европейски депутат заедно с още 30 леви интелектуалци. Нейната книга "Експертите на прехода, българските think-tanks на прехода и глобалните мрежи за влияние" е алтернативен поглед към случилото се в последните 23 години в България и предизвика разнопосочни реакции.

Поискахме мнението на Александър Симов по темата. Отворени сме за други мнения.

В България свикнахме да водим политически спорове като сапунена опера - предимно на личностна основа, с завишена истерия в гласа и моралистично треперещи размахани пръсти. Това не е точно политика, а по-скоро трагикомедия. Докато Достена Лаверн е истински политик.

Тя поведе своята битка, но реши да се прицели в основите на идеологията, която не приема, а не в нейните повърхностни измерения. В този смисъл тя е като ядрен реактор - може и да не го забелязват как работи, но в крайна сметка всяка вечер в домовете има електричество. Същото се отнася и за Достена Лаверн - нейните идеи дадоха сили и глас на част от едно ново и младо поколение да преоткрие себе си като ляво, но без непременно да се припознава в БСП.

Книгата на Лаверн "Експертите на прехода" свърши това, което левицата не успя да направи цели 20 години - да се пребори с неформалните мрежи за влияние, които са се прикрили в гражданския сектор, но действат като идеологически фабрики за промиване на съзнанието. Героите от книгата на Лаверн узурпираха гражданския сектор и с тази маска нахлуха в медиите, а сега вече са като пиявици, от които няма отърване.

Всеки път, когато някой каже нещо за по-висока минимална работна заплата, излиза икономист от ИПИ, който с пяна на устата почва да заплашва с наближаващ болшевизъм. Всеки път, когато някой каже, че трябва да се криминализира неплащането на заплати, излиза някой от "Индъстри уоч" и получава театрален инфаркт от ужас пред медиите. Достена Лаверн освети леговището на вампирите и заради това беше тази гневна, невъздържана, гадна реакция срещу нея. Книгата й изобщо не е едностранчива.

Тя изследва изключително детайлно своите герои, проблемът е, че тя ги вади от мрака и описва истинските им биографии. Именно от Лаверн започна процесът на разобличаване на мрежите на десницата и осветяването на техните номенклатурно-родови корени, тяхното псевдознание, тяхната нарцистична природа, насочена към усвояването на кинти.

В този смисъл това, че я намразиха и обвиниха в едностранчивост е най-добрият показател за това, че ги е ритнала в слабините - и то много силно.

Ако Достена Лаверн влезе в листите на БСП, това ще е ясен знак и за трансформация в самата партия - тоест, че тя почва да гледа към хората вляво от себе си, тези, които са отвратени от самата идеята за този зверски капитализъм, който ни пробутват като непроменяем и вечен.

България отчаяно се нуждае от хора, които са в състояние да водят дебати по големите теми на Европа, а да не газят в блатото на конюнктурните интереси на своята политическа формация.

Лаверн е ляв човек, но не е партиен, което й дава свободата да изразява мисълта си както иска и да не бъде подчинена на партийни догми. В крайна сметка именно това е новото ляво, към което цяла Европа се стреми - един солидарен континент, който не убива национални икономики в името на интереса на няколко банки.

Тук ще си позволя да кажа нещо идеологическо. АБВ, както и други формации търсят електорат там, където такъв няма. Пространството ляво-център е опоскано откъм избиратели, а и вече не са останали кой знае колко много.

Достена Лаверн е в състояние да мобилизира електорат, до който БСП в този си вид не би могла да стигне. Свободна електорална ниша има вляво от БСП - там, където са хората, които преоценяват досегашния икономически модел, които виждат, че пазарната икономика не е универсален отговор на всички проблеми, които с възмущение отхвърлят посегателствата срещу обществените блага, диктатурата на клишето, че приватизацията е отговор на всички проблем, а концесиите манна небесна.

България е продукт на десните експерименти и отчаяно се нуждае от промяна. Достена Лаверн стана глас на тези разгневени хора, защото описа подмолните механизми, по които десните клишета като "жълти павета" се стоварват върху съзнанията на хората. В този смисъл - чрез нея не само левият, но и радикално левия електорат, който сега няма за кого да гласува, може да получи глас.

Oще: абв  бсп  георги първанов  достена лаверн  европейски избори  листи 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

16 Зелен Бетон | 08.02.201403:17

Забравих да прокоментирам самото мнение, представено в публикацията. Начинът, по който е изказано – пропито с пропагандни клишета, wishful thinking и тъй характерното за българската „левица“ театрално негодувание срещу „неправдите“ – ясно показва в какъв стил ще бъде използвано името на Лаверн.

Тя сигурно вече е вписана сред „опорните точки“, а ПР-ите на БСП са доволни от странно звучащото име, което лесно прави впечатление. Тезите в книгата обаче ще се опростяват и изкривяват така, че да бъдат напъхани в прокрустовото ложе на манипулативната реторика на партията – естествено, с оправданието, че така стават „разбираеми за редовите членове и симпатизанти“.

Дебат по същество не очаквам да се състои, дори и само вътрешнопартиен: стремежът към глобален поглед върху процесите в обществото не е нещо, което партия като БСП би тръгнала да възпитава сред кадрите и поддръжниците си. Още по-невъзможно пък е ръководната прослойка в партията да признае, че някой самостоятелно работещ, и то в западна среда, може да мисли с много по-широк хоризонт от самите тях, по същите тези идеи, за чиито защитници се представят те. Да не говорим за ревността на близките до БСП т.нар. леви интелектуалци.

А ако самата Достена Лаверн разчита на популяризиране на труда й от родните й (условно казано) идейни съратници, най-многото, което ще получи, е публичност чрез мегафони от типа на Александър Симов. И положително ще си припомни поговорката „Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си“. И то със съжаление.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 10.10.2010, 18:51

15 Silvi Gavrilov | 07.02.201422:07

Браво, зелен бетон. Най - после един пост, който казва нещо, а не отрича априори. Между другото, коментиращите, вземете и я прочетете тази книга, може пък да ви обогати идейния хоризонт, независимо дали сте съглсни с позицията на автора или не. Аз също смятам, че един интелектуалец с леви убеждения няма място в настоящятя БСП, разбира се ако е честен със себе си. Почти убеден съм, че Лаверн ще се дистанцира много бързо от партините си другари. Някак си не я виждам в една група с хора като ММ АК, другия ММ и т.н. Да не изброявам повече. А заглавието на статията наистина е много тъпо, но ние толкова сме свикнали с ежедневните тъпни, с които се самозаливаме, че едно заглавие....не прави впечатление.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

14 Зелен Бетон | 07.02.201418:16

Бях любопитен и прегледах книгата (може да се смъкне безплатно на PDF). Мисля, че си заслужава да бъде прочетена от всеки, който се интересува от различните философски (не политикантски, а именно философски) гледни точки към обществените процеси в глобален мащаб. Въпреки че изходните ми позиции съществено се разминават с тези на авторката, лично аз със сигурност ще я прочета по-внимателно при първа възможност.

Основното, което мога да кажа още сега обаче, е че заглавието на статията е абсолютно неадекватно. Достена Лаверн и книгата й нямат място в „домашния“ ни политически дебат.

Първата ми мисъл беше дали „АЕЦ-ът на левицата“ не е нещо като „тежката артилерия на ГЕРБ“. Не е. Нивото е различно.

Но проблемът е другаде. На първо място, това, което в България се разбира като „левица“ – сиреч условно лявото пространство на политическия спектър, монополизирано от идейно шизофренния субект БСП – е нещо съвсем различно от понятието „левица“ в обществата с развита демокрация. Лаверн би могла да се смята за говорител на реалната глобална идейна левица, но не и на българската бутафорна такава.

Дори ако приемем, че „левица“ са обикновените хора, които политическата вакханалия е докарала до границата на икономически и социален фалит, книгата (и изобщо мисленето) на Достена Лаверн има толкова общо с тях, колкото идеята за комунистическото общество е имала с населението на полуфеодална Русия в началото на XX век.

Някой ще каже – ама нали книгата е писана за събитията в България. Така е. С хаоса на своя полудирижиран-полуинстинктивен преход към демокрация и пазарна икономика България е изключително любопитен обект за изследване от социалните науки.

Ненадейно започналият преход ни постави в положението на перманентни оставачи, които непременно трябва да „наваксат“ в области, в които нормалното, стабилно еволюционно развитие отнема дълго време. Бяхме поставени пред реплика на соц повелята от 60-те „Това, което капитализмът е постигнал за векове, ние ще го постигнем за десетилетия“ (цитирам по памет) – само че тоя път трябваше да „постигаме“ капитализма. В резултат на този fast forward режим много от процесите, протичащи постепенно и недоловимо в традиционно развиващите се общества, тук приеха уродливи форми и излязоха на повърхността – а много от тези, които имунитетът на едно здраво общество би ограничил. тук се развихриха безконтролно.

Лаверн успешно използва предимствата си (като българка, за нея не само няма езикова бариера, а и добре познава спецификата на българската среда и манталитет), за да изследва този социален експеримент. И намира в него потвърждение на тезите, които си е заложила предварително. Дотук – нищо нередно; едва ли има учен, който би устоял на такова изкушение, и това си е в реда на нещата.

Само едно не ми е ясно: дали пренебрегването от страна на Лаверн на неприятната специфика на българската „левица“ се дължи на наивитета на учения-теоретик, фокусиращ се върху общото за сметка на частното (т.е. отказващ се да гледа дърветата в стремежа си да обхване гората), или има някакви користни цели. Или просто авторката е от онези парникови цветя на лявата идеологическа мисъл, които са раснали като Алиса в страната на левите идеи, без никога да са били де факто „ляв електорат“. Надявам се подробният прочит на книгата да ми даде отговор на този въпрос.

Както и да е, Лаверн може определено да има аудитория сред научните среди. Би могла да има такава и като евродепутат – при което вярвам, че би била основен участник в разискванията по концептуални (не толкова по практически) въпроси.

В никакъв случай обаче БСП не може да си закача Достена Лаверн като брошка на ревера и да се хвали с нея. Въпреки че, с тодорживковското си използвачество, явно това се канят да направят. То би било толкова смешно, колкото ако Съюзът на българските художници започне да се хвали с Кристо.
________

P.S. Любопитно ми е, ако Лаверн бъде избрана за евродепутат в листата на БСП (което е много вероятно), след колко време ще започне да се дистанцира от предложилата я политическа сила. Според мен е неизбежно, въпросът е колко бързо ще се случи.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

13 Citizen X | 07.02.201411:20

Ау, че гнусна работа. Мама кълве от десницата на видни боклуци, а малкото пишлеме кълне неудобните. И, леле, кои се подписали само - Писарев, Волгин и прочие парцали. Ех, каква политическа безидейност кипи...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 29.11.2012, 16:43

12 Hrant Topuzyan | 07.02.201400:05

Скъпи социалисти.Има ли начин да проумеете че както и да вдигнете минималната работна заплата ( то е ясно че не можете я вдигна с много ), хората които я получават пак ще са си бедни.А случайно да ви е известно че хиляди българки работят в шивашките фирми за 400 лева на месец от 7 сутринта до 7 вечерта, включително в събота, понякога и в неделя до...поне до обед.И няма и лев извънреден труд.С какво павишението на минималната р. з. ще им промени положението? Моите уважения към левите ви убеждения, само че някой от вас разсъждава ли, или просто не сте в състояние да излезете от идеологическите коловози на лявото?А пък заглавието направо кърти.Като от в. "Работническо дело" от ония години.Има един АЕЦ на левицата, дето от 30 години се строи и тя все ни обещава че, аха да вземе власта и почва да го строи ( отново ).Цитатът на журналиста от "Дума" настрана, Бойчо явно не е усетил иронията.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

11 Frida | 05.02.201421:31

ах, Бойчо, млади момко, само да знаеш какво пишеха за Адам Михник другарите от аонсу - тоз тинк танкер на перестройката, мирния преход и стратегически работодател на всички спортно-олимпийско-гимнасто-атлетически физкултуристи. само, дето туй за антикомунистите е казано в страна, в чийто парламент нямаше нито един, повтарям, нито един -нито бивш, нито настоящ, нито бъдещ комунист - в лето 1989-то 100-те места в полския сейм бяха заети от един независим и 99 депутати на солидарност.
а тук, 25 години след това фашисти и антифашисти са се сплели кат сърп и чук, сигурно щот са си ного симпатични. хора се арестуват за -поругаване- на антифашистки паметници, а по улиците маршируват нацисти- доброволни отрядници и шпиц команди в общ единен строй - и в мир и в бой... а думите се леят без никакъв смисъл, мда, бойчо, нещо кат времето на -народния- съд-.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

10 Boicho Boichev | 05.02.201420:56

Съветски солдати, комунисти, народен съд...Е, не е възможно чак пък толкова да сте задръстени.Много сте зле, ако наистина главите ви са пълни с такива неща.Прав беше Адам Михник за комунистите и антикомунистите-еднакво противни.затова и процентите на изборите са ви горе долу еднакви- на комунистите и антикомунистите-0,5-1,5%.Е, нормално е да има два -три процента луди.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

9 vanko1 | 05.02.201415:03

четейки книгата, човек на първо четене си мисли колко умна е тази Достена, но на второ осъзнава за манипулацията... демокрацията е вносна? Смее се Смее се ами нима тоталитаризмът не дойде на щиковете на съветските солдати, или др. Ангелова-Лаверн има друго разбиране? Намига
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.12.2010, 12:04

8 LaForce | 05.02.201414:03

"...
These are her mountains and skies and she radiates
And through history's rivers of blood she regenerates
And like tha sun disappears only to reappear
She's eternally here
Her time is near
Never conquered but here

To tear away at the mask
..."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.07.2013, 15:11

7 трафоПОСТ | 05.02.201400:07

Гледам лицето на този журналист от Дума и се чудя, как така при комунистите, всичко е изписано на лицето...
   

оценка

+2 -2

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.