Как се прави благотворителност | webcafe.bg
Webcafe

Как се прави благотворителност

Калин Терзийски, Facebook 25.01.2015, 10:19 (обновена 25.01.2015, 10:59)
Калин Терзийски

Писатели, които са длъжни да бъдат благородни. Просто защото са се прецакали да станат писатели.

Вчера ми се обади едно момиче. Знам ли дали беше момиче?
Сега ще ви кажа: Нашето време се казва Несигурност.
Всяко време е било несигурност, но всяка несигурност е била различна. Ако в пети век несигурността е била в това - дали няма след час и половина да се заразиш с бубонна чума и да умреш, то сега несигурността е дали ти се обажда момиче или извънземен.

Защото всички сме в глобална мрежа, всички сме като мравки в мравуняк, знаете - социалните насекоми са в непрекъсната влудяваща връзка; и всеки се обажда на всеки, Ню Йорк говори с Пекин, Враца говори с Бургас, Москва говори с Младост-Полигона...

Старци набират с треперещи пръсти номерата на внуци, млади жени се обаждат на възрастни мъже и ги ухажват, възрастни мъже се обаждат на възрастни мъже с предложения за любов, деца заплашват президенти с бомби от хартия, пълни с темперна боя, брокери на лилави химикалки се обаждат на мъртви клиенти, за да им предложат новата си стока...

Дори кучетата имат джиесеми, по които се обаждат на бълхите си да ги предупредят, че ако не престанат с това хапане ще влезе в съображение Фронтлайн комбо.

Всичко гърми, трещи, шумоли, хъхри, фъфли и бърбори - шумно, гръмко, нахално, отсечено, провлачено, весело, тихо и ужасяващо. В глобалната мрежа от връзки и връзчици - всеки говори с всеки и иска нещо, и нещо мрънка, и споделя, и иска, иска, иска, и мобилните оператори и разните други осигурители на комуникации тъпчат парите си в чували и печелят, печелят, печелят...

...но от тая печалба няма никаква полза, защото от тия пари никой не взима достатъчно, за да е щастлив...и Бил Гейтс яде скапани хамбургери с хидрогенирани мазнини и той се блъска в претъпкани градове, и той гледа телевизия за олигофрени.

И никой не взима от тия пари достатъчно, за да е щастлив. А и с пари не можеш да си купиш вече спокойствие и тиха радост. Пак някъде там, в спокойствието ти - ще те намерят по джиесема и ще ти кажат: Какво става? Нещо май спокойствие? Нема спокойствие...Обаждаме ви се с една малка анкета. Какъв вид смърт бихте си поръчали по телефона, ако се предлагаше такава услуга?

И така нататък. Това беше малко приложна философия на Съвремието.

Та - обади ми се някакво неведомо същество с глас на момиче. На млада дама, работеща в медия. Каза „ Аз съм от телевизия еди-коя-си и искам да ви попитам: Дали бихте..."

И младата дама ми разказа.

Имало една учителка по физическо, която била израснала в дом за деца без родители, имала много тежко детство, била преживяла страшни и тежки преживелици. И сега тя искала да й се намери писател.

Който да напише нейната история. И от това да се получи книга. И с печалбите от тази книга да се помогне на дете, което има също затруднения. Но има талант в спорта. Да му се помогне да се развива.

Чудесно - казах аз.

Но...

И казах на момичето - журналистка: Мога ли и аз да ви кажа няколко думи? Няколко думи, които казвам в такива случаи и смятам за много важни!

И много държа да бъдат чути, и ако може - възприети. И ако може - разпространени. И ако може - да намерят малко място в съзнанието на хората. Заради които ги казвам. Може ли?

И момичето каза: Може.

И аз казах: Вижте, любезна госпожице. Значи...Това, че искате да помогнете на тази жена е чудесно. И нейното намерение е чудесно. Но...Тук има нещо много важно. Една много важна и основна недомислица. Една твърде грешна представа. Която аз страшно искам да разруша. Чуйте ме сега!

Една книга, една сериозна книга (а аз съм ужасяващо силно убеден, че несериозни - в смисъл - тъпи и посредствени - книги въобще не бива да се пишат!)...та една сериозна книга се пише...

И аз повиших тон, за да се усети сериозността ми. Бях сериозен като инфаркт: Една сериозна истинска книга се пише за една година!

Една го-ди-на!

И продължих: И в това време не се прави нищо друго. Човекът, който прави това, не бива - ако иска да направи книгата добра - да се занимава с други неща! Не работи като адвокат или стругар, не продава картофи, не прави бизнес с алкохол с Венецуела! Разбирате ли? Прави само това! Пише!

Защото писаните между другото книги са именно това, което прави културата ни да изглежда Направена-между-другото и оценена като нещо Направено-между-другото!

Книга, добра книга, не се прави ей така - за ден, два, месец или два! Не, мило момиче! Не!

И това, че ти, мило момиче (бях преминал най-безцеремонно на „ти" и не се притеснявах от това, защото когато говориш важни неща, етикетът е само фалшиво лайно) и това, че ти въобще не разбираш това...Е ПРОБЛЕМ! Ужасен проблем!

Това, че едно съвременно българско момиче...една млада жена, занимаваща се със Словото, една журналистка...смята, че написването на роман е нещо, което може да се направи ей така- между другото - е много голям Проблем!

Ама - каза наперено и дори сърдито момичето - аз не казвам това! Аз не смятам, че да се напише роман е нещо между другото!

Е, добре - започнах да се ядосвам аз. Значи ти, мила, смяташ, че има човек, който е готов да зареже за една година всичко друго, с което се занимава, за да напише книга, която да отиде да помогне...

И тук се поспрях.

Изпитвах такова безсилие, че просто се задушавах. Ми да - момичето ми предлагаше по най-наивен и детски, невинен и ужасяващ за мен начин - да стана герой и мъченик. Една година да погладувам за добро.

Чуй, мило дете...- продължих аз, преглъщайки от мъка, измъчен и с биещо в гърлото сърце - Чуй сега! Как си представяш тая работа?! Примерно аз се съгласявам. И пиша една година тая книга. А в това време кой ме издържа? Кой храни мен и семейството ми?
Ти някак си живееш, мое дете, с представата, че писателите са просто ...ей така - идиоти, странни и откачени - които много обичат да пишат разни неща?!

За пауните - мислиш ти - е характерно, че само перят опашки; а за писателите - че непрекъснато нещо си дращят. Нали така? Пишат си, за да си доставят неразбираемо за другите удоволствие. Или не! Просто това е част от оперението им. Пишат, както другите ядат пици. Част от ролята? От характера? Така, нали?

А писателите, най-вероятно мислиш ти (или въобще не мислиш) - ги храни държавата или някаква неведома майка Природа, хранителка на писателите? Те ей така си пишат, без проблеми, само чакат нещо да падне за писане - и те като невиждали - хвърлят се и пишат?

Като гълъби на площад. Чакат малки момичета да им наръсят теми - та те да се втурнат да кълват. Тоест, извини ме, да пишат?! Такава представа цари в твоята глава, нали мила?

Сигурно.

Но тя е грешна представа, мило дете! - въздъхнах аз и продължих: Чуй ме! Писателите работят като миньори в уранова мина.

Смъртоносно. Имам предвид - сериозните писатели. Те работят така, че не издържат дълго. Разбираш ли? И странно - те - подобно на другите хора - го правят, за да си изкарат прехраната. Или поне така би трябвало де бъде. Вярно - има и писатели-паразити, храненици на жените си или на някакви скапани държавни хранилки. Но Истинските писатели не са така! Те си изкарват прехраната честно. С труда си!

Аз, мило дете, 90% от времето си се занимавам с благотворителност! Да, да, да.

Деветдесет процента от своето време! А в останалите десет се занимавам с това да изкарам своята скромна прехрана.

И аз изброих на момичето - ядосан и без капка фалшива скромност - пет шест от благотворителните дейности, с които се занимавам. И като изброих - ме обхвана срам. Та нали добрият човек не говори за добрините, които върши?

Господи...- безизходица!

Но аз си давах сметка: Ако просто откажех на момичето да направя това Добро Дело - то вътре в душата си щеше да ме обяви за безсърдечен мръсник, за поредния гаден егоист, който не иска да помогне!

И затова аз исках да му обясня всичко това.

Но то просто сопнато ми каза: Ама ако не щете - защо ме занимавате?! Да разбирам ли, че отказвате?

И в гласа му имаше едни такива ултимативни нотки, че аз изтръпнах. Това беше това, от което се страхувах. Значи нещата стояха така: Или се съгласявах да работя една година, в която да нямам ни стотинка, защото трябва да зарежа другите си работи...
...или влизах в категорията на егоистичните мръсници.

Гърлото ми се сви. И казах през свитото си гърло на момичето:
Мило момиче...Та нали ако българите (и хората въобще) не ценят труда на писателите...
...ако не ценят никак труда на хората на духа...
Ако не ценят културата и нейните създатели...
И смятат, че тези създатели могат да правят нещата просто ей така - когато някой реши да ги накара, по свое усмотрение...
Та нали тогава всичко това - романите, писането, културата, изкуствата, Словото...
Ще девалвират, ще се обезценят, ще станат играчка, дъвка, която се ползва между другото
...
И тогава, един ден, ние ще ходим по булеварди наречени на мутри и фолк певци, а не на писатели и поети!

И разбирах, че не съм съвсем прав. И в същото време съм съвсем прав.

Някой изискваше от мене такова благородство: да жертвам една година от живота си. За човек, когото не познавам. И го искаше ей така - между другото. И си казвах: Та нима не може всеки да поиска по една година от живота ми?

А после се сетих: та нима не го правят стотици хора? Журналисти, активисти, организатори и дейци, занимаващи се с разни каузи (от които всъщност изкарват парите си). Които искат от мен да направя куп неща - воден само от благородство - без пари, просто за добро.

Те искат, без да мислят как аз ще живея живота си след това. Искат да направят добро, без самите те да правят нищо. Очаквайки аз да направя всичко. А те да се почувстват, задето са изискали от мен да направя това добро дело - като добродетелни. И да получат заплатите си за свършената работа. Хм.

Но ако им откажа - да бъда приет за лош.

Сложно. И гадно.

Помислих си така: Писатели, които са длъжни да бъдат благородни. Просто защото са се прецакали да станат писатели.

Попитах момичето: Ама...мила, защо не напишеш ти тая книга?
А тя вече съвсем сопнато каза: Ама аз не съм писател!
Аз продължих: Защо ти не дадеш една година от своя живот? Нали е за добро?
Ама аз не съм писател! Ако бях писател, щях да го направя. Ама не съм писател. Мислех ви за добър човек. - тросна се момичето и ми затвори телефона.

Аз останах с отворена уста. Изпълнен с безсилие. Помислих си: Ако всеки ден някой ми се обажда с предложение да работя цял живот за измислената от него кауза - аз колко живота трябва да имам? И дали всеки би се съгласил да даде живота си за всяко измислено от друг добро? Или само писателите са длъжни да правят това? Под писатели сега разбирам - хората на духа.

Хората на духа са длъжни. А другите - не. Другите са длъжни просто да си орат нивичките и да мрънкат колко трудно се оцелява. Но хората на духа трябва да са благородни. Да се жертват - животи, време, години, труд - всичко. Щото нали така са се набутали - кой ги е карал да се правят на хора на духа?

Стана ми тъжно, безсилно, жалко. И все пак си казах: Господи, прости ми. Аз наистина искам да съм добър.

Но как може да е добър човек, обграден от хиляди хора, които хищно искат от него да прави невъзможни добрини? А ако не ги направи - да го смятат за лош?

Прости ми Господи.

Толкова за благотворителността за днес.

Oще: бедност  благотворителност  да правиш добро  духовност  задържения  калин терзийски  книга  култура  писател  писатели  помощ  уважение 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.05.2014, 08:51

23 Ivan Bardarov | 06.02.201500:57

Винсент Ван Гог.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

22 Galina Aleksandrova | 28.01.201509:45

Относно 'ако разполага с изповедта' - най-вероятно не разполага. Признавам, че гадая, де.. Но ако гадаенето ми е вярно, това значи много време в разговори, преди да се стигне до едномесечната писарушка работа. За 'Уличния котарак Боб' ми се върти нещо, че разговорите са били 3 месеца, преди да пристъпят към същинското писане, но трябва да проверя.
Авторът се надценява, но и госпожицата се е изсилила. Такива неща не се договарят с непознати и по телефона.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

21 Дракон с кисело зеле | 27.01.201520:14

Не знам.
През изминалата 2014 година съм изписал доста текст по поръчка - вероятно сумарно повече, отколкото би се искало от Терзийски за тази конкретна изповед. Съчетавах това с работа на убийствени смени - достигаха до осемнайсет часа - и доста времеемки хобита.
Затова и мисля, че имам някаква представа за какво става дума. Когато те потърсят за такова нещо, или отказваш директно - но възпитано, все пак, етикетът не е "фалшиво лай**", независимо какво си мисли невежият идиот, написал горния текст - или питаш за по-конкретни условия, преди да тръгнеш да обясняваш, че ти трябва една го-ди-на(!), за да напишеш нещото. Като тези по-конкретни условия включват обем, срок и така нататък. Преценяваш можеш ли да се справиш и струва ли си усилията и съответно приемаш или отказваш.

Сега говорих с моя близък писател - според него описаното в статията се прави за един месец, ако човек разполага с изповедта на жената. Пак според него една година за средно дълга нехудожествена книга е прекалено много, дори като се вземат предвид писателските блокове.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

20 Galina Aleksandrova | 27.01.201513:21

Драконе, не е въпросът само за плащането. Всяко нещо изисква влагане на мисъл, време, пространство, а личните финансови средства са сред последните, но все пак изискуеми изходни 'материали'. Никой няма право да идва и да иска от теб да вложиш толкова много неща от себе си, само защото така му щукнало. Независимо каква е целта. А в случая даже не става дума за идване, ами за телефонен разговор, където една г-ца Неизвестна си позволява да изисква нещо от някой, който е една идея по-известен от нея.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

19 Дракон с кисело зеле | 26.01.201523:44

Галина, добре е такова нещо да се направи от известен човек - в противен случай няма да има никакъв успех, а щом е с благотворителна цел, това не трябва да се допуска. В този смисъл, разбираемо е защо журналистката се е обърнала към Терзийски. За него поне са чували хората. Друг е въпросът, че точно към него не е трябвало да се обръща. Текстът горе го показва ясно. Човекът е неграмотен - в буквалния смисъл на думата. В смисъл, текстът му е пълен с граматични грешки. Освен че е неграмотен, Терзийски и не умее да борави с думите. За сметка на това идва със самочувствие, което дори Стивън Кинг не си е позволявал. А Стивън Кинг освен най-продаваният жив писател, е и автор на най-известната книга за творческо писане. А докато е писал "Кери", мисля, е работил като учител.

Освен това ми прави впечатление, че Калин Терзийски явно не знае за колко време какво се пише. Иначе щеше поне да пита за какъв обем книга става дума, преди да отсече, че му трябва една година. Хайде да бъдем реалисти - изповедта на една учителка по физическо няма да е кой знае колко дълга, нито пък ще е особено сложна - един дисциплиниран автор би трябвало да може да я докара за два месеца. Ако и толкова. Триста страници се пишат за три месеца, видял съм го - това, в крайна сметка, ако ще се пише само през работните дни, са по пет страници на ден - което е постижимо, ако авторът знае какво да каже и как да го каже.

От друга страна, съгласен съм, че никой няма право да иска да използва таланта ти, без да ти плати. Ако Терзийски се беше ограничил единствено до "Не ме занимавайте, щом няма да ми плащате", щеше да е прав. Но не се ограничи до това.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 19.07.2012, 15:55

18 impact | 26.01.201522:02

Ако още чете коментарите авторът, аз му предлагам пак да се пропие за година-две. После ще има за какво да пише поне 10 години.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

17 Galina Aleksandrova | 26.01.201519:58

Стилът не ми допада като цяло, особено като имам предвид, че става дума за професионалист...
Но тезата (обективната) определено е в десетката. А именно, че всеки си мисли, че неговият проблем, неговата работа, неговата молба са най-важни. И мисли, че не съществува отговор 'не' на въпроса 'бихте ли', 'може ли'. Отрицателният отговор, когато си очаквал положителен, винаги е признак за лошо възпитание, ниска интелигентност и егоизъм, защото те засяга лично. Просто няма как да е иначе. Всеки, който откаже да ти свърши услуга, се превръща в тъп изначале.
И личната, субективна подтеза също е в десетката. Един пищеш иска от друг пишещ да се занимае с нещо, ама за без пари, само да удовлетворение. Защо младата представителка на медия Н не се хване да напише тази книга, като й е толкова важно?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.08.2010, 08:18

16 Art Pepper | 26.01.201513:33

Мнооого загуби webcafeto когато преди доста време ви напусна Елица Николова, май е в списание Мениджър, ако не се лъжа. Но е добра, жалко...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.09.2012, 13:35

15 Дара | 26.01.201513:07

Тази статия ми напомня едно интервю с някаква супер-моделка. Та моделката казваше че било много трудно да си манекенка и супермоделка. Трябвало да се обличаш и събличаш...поникога ти било студено, понякога горещо..
Ограничените хора винаги си мислят, че тяхната рaбота е по- от тази на другите хора. По-важна , по отговорна, по-трудна.

Също, тази статия ме кара да си мисля , че авторът е бездарен. Например изказването, че другите ``само си орат нивичките и мрънкат`` . Понеже се споменатават нивички и оран, един истински талант като Елин Пелин няма да каже че другите само мрънкат , а ще напише ``По жътва``. Един истински поент като Яворов ще напише ``Градушка``. Един бездарен автор няма и да разбере за какво става въпрос и ще каже че мрънкат.
   

оценка

+6 -1

Регистриран на: 19.07.2012, 15:55

14 impact | 26.01.201512:30

Колко много, много, МНОГО думи.
Това е от ония текстове, които само колегите и роднините на писателите ги четат. И то защото трябва.
   

оценка

+2 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.