Нека задържим мечтателите тук | webcafe.bg
Webcafe

Нека задържим мечтателите тук

Александра Александрова 29.11.2013, 15:57 (обновена 30.11.2013, 09:10)
сянка, силует

Ден мрачен, хладен, есенен и някак зимен. Този следобед се прибирах вкъщи и когато трескаво ровех из огромната си чанта за неогромните си ключове, погледнах нагоре и видях един самолет. Обикновено не би ме впечатлил, но в тези размирни и напрегнати, тъжни дни нямаше как да не се замисля защо самолетът не е опция за екскурзия/почивка и после път към дома.

Моите родители наскоро ми казаха, че когато те са били студенти, положението е било подобно. Пълни улици. Недоволни младежи. Незаинтересовани политици.

Днес, когато аз съм студентка, ситуацията е сходна. А когато моето дете отиде в университет? Пак ли ще е същото? И как да му кажа, че трябва да остане тук, че ще има цветно бъдеще, че ще може да се реализира и че неговото дете също няма да скандира на до болка познатите площади?

И ми е тъжно и болно, защото всички познаваме поне по един човек, недоволен от статуквото, недоволен от държавата, който вечно се оплаква, но колкото и отчаян да е, не предприема никакви действия. Доскоро и студентите бяха в това число.

Твърдеше се, че чрез Facebook няма да направят революция, че трябва да се действа. Е... дойде и този момент. На това как се отговаря? "Като не сте доволни - емигрирайте"!

Протестите имаха своите силни моменти, своите звездни мигове, заглъхваха, отново се съживяваха... но показаха, че има едни недоволни млади хора в България. Настъпва триумфалният момент, в който всички, дори и недоволните възрастни дами в градския транспорт, които винаги обвиняват младите за всичко, ще разберат, че на нашите студенти им пука. Нашите студенти искат гласовете им да бъдат чути.

Вероятно техният начин е една идея по-креативен от площадните страсти. Докато мислех за протестите в последната година, си дадох сметка, че управляващите не се впечатляват особено кой скача по площадите, кой студува, кой и за какво се бори.

Оставаме неразбрани, нечути. Наричат ни "платени" и "агресори".

Като ученичка не разбирах двойките за стимул. Полагам усилия. Получавам слаб. Полагам още усилия, "стимулират" ме с познатата двойка. Накрая вдигам ръце и си казвам, че дали ще уча или не - резултатът ще бъде един и същ.

И младите хора един по един ще започнат да вдигат ръце. Ще нарекат борбата си "кауза пердута" и ще се отправят към летището. Не за почивка по празниците. Ето това е най- голямата болка. Най-тъжното. Мисълта, която изпразва погледите.

Положителни и отрицателни страни в протестите има, недомислени и неосъзнати неща - също, но по-важно е, че хората започват да се държат за ръце. Има смисъл, защото статуквото може да се пропука, защото не всичко в тази държава е чалга и кебапчета. Защото има едни хора, чиито сърца бият в един ритъм, чиито идеи започват да се обединяват в името на нещо по-добро и по-полезно за всички ни.

Нека имаме търпение да изчакаме, недоволството ни ще еволюира. И настъпи ли този ден, светът ще бъде наш. Нека повярваме.

Искам самолетът да бъде просто опция за мен. Не искам да се чувствам загубена в България. Не искам да се чувствам "будала", че оставам. Нека има вариант Б. Светла и нова България. Нека задържим мечтателите тук.
Оставка!

Oще: протести  родители  студенти  чужбина 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

2 Borracho | 01.12.201321:00

"Нека задържим мечтателите тук"

За да подложим мечтите им на инквизиция, гладиаторски битки и най-накрая жалка, тиха смърт. За забавление на платежоспособните господа Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

1 pepe | 30.11.201315:47

Не се безпокой момиче, защото тук и там има все по-малко значение и защото за нас хората все повече цялата Земя става наш един общ дом и това е добре. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.