Нека задържим мечтателите тук | webcafe.bg
Webcafe

Нека задържим мечтателите тук

Александра Александрова
29.11.2013, 15:57 (обновена 30.11.2013, 09:10)
сянка, силует

Ден мрачен, хладен, есенен и някак зимен. Този следобед се прибирах вкъщи и когато трескаво ровех из огромната си чанта за неогромните си ключове, погледнах нагоре и видях един самолет. Обикновено не би ме впечатлил, но в тези размирни и напрегнати, тъжни дни нямаше как да не се замисля защо самолетът не е опция за екскурзия/почивка и после път към дома.

Моите родители наскоро ми казаха, че когато те са били студенти, положението е било подобно. Пълни улици. Недоволни младежи. Незаинтересовани политици.

Днес, когато аз съм студентка, ситуацията е сходна. А когато моето дете отиде в университет? Пак ли ще е същото? И как да му кажа, че трябва да остане тук, че ще има цветно бъдеще, че ще може да се реализира и че неговото дете също няма да скандира на до болка познатите площади?

И ми е тъжно и болно, защото всички познаваме поне по един човек, недоволен от статуквото, недоволен от държавата, който вечно се оплаква, но колкото и отчаян да е, не предприема никакви действия. Доскоро и студентите бяха в това число.

Твърдеше се, че чрез Facebook няма да направят революция, че трябва да се действа. Е... дойде и този момент. На това как се отговаря? "Като не сте доволни - емигрирайте"!

Протестите имаха своите силни моменти, своите звездни мигове, заглъхваха, отново се съживяваха... но показаха, че има едни недоволни млади хора в България. Настъпва триумфалният момент, в който всички, дори и недоволните възрастни дами в градския транспорт, които винаги обвиняват младите за всичко, ще разберат, че на нашите студенти им пука. Нашите студенти искат гласовете им да бъдат чути.

Вероятно техният начин е една идея по-креативен от площадните страсти. Докато мислех за протестите в последната година, си дадох сметка, че управляващите не се впечатляват особено кой скача по площадите, кой студува, кой и за какво се бори.

Оставаме неразбрани, нечути. Наричат ни "платени" и "агресори".

Като ученичка не разбирах двойките за стимул. Полагам усилия. Получавам слаб. Полагам още усилия, "стимулират" ме с познатата двойка. Накрая вдигам ръце и си казвам, че дали ще уча или не - резултатът ще бъде един и същ.

И младите хора един по един ще започнат да вдигат ръце. Ще нарекат борбата си "кауза пердута" и ще се отправят към летището. Не за почивка по празниците. Ето това е най- голямата болка. Най-тъжното. Мисълта, която изпразва погледите.

Положителни и отрицателни страни в протестите има, недомислени и неосъзнати неща - също, но по-важно е, че хората започват да се държат за ръце. Има смисъл, защото статуквото може да се пропука, защото не всичко в тази държава е чалга и кебапчета. Защото има едни хора, чиито сърца бият в един ритъм, чиито идеи започват да се обединяват в името на нещо по-добро и по-полезно за всички ни.

Нека имаме търпение да изчакаме, недоволството ни ще еволюира. И настъпи ли този ден, светът ще бъде наш. Нека повярваме.

Искам самолетът да бъде просто опция за мен. Не искам да се чувствам загубена в България. Не искам да се чувствам "будала", че оставам. Нека има вариант Б. Светла и нова България. Нека задържим мечтателите тук.
Оставка!

Oще: протести  родители  студенти  чужбина 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

2 Borracho | 01.12.201321:00

"Нека задържим мечтателите тук"

За да подложим мечтите им на инквизиция, гладиаторски битки и най-накрая жалка, тиха смърт. За забавление на платежоспособните господа Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

1 pepe | 30.11.201315:47

Не се безпокой момиче, защото тук и там има все по-малко значение и защото за нас хората все повече цялата Земя става наш един общ дом и това е добре. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.