Започнат ли т. нар "отпускарски" месеци, всеки гражданин на републиката, който е принуден да работи, за да оцелява, започва да мечтае за "почивка".
При това си въобразява, моля ви се, със своята отнесена от летните копнежи и климатика глава, че "почивката" му ще бъде вълнуваща, забавна, приятна и така нататък.Имам една новина за вас: в пълна заблуда сте относно "вълнуващата отпуска".
Особено ако си въобразявате, че тя ще е "вълнуваща", именно като отидете на море. Мислите си, че ще преживеете някакви прекрасни, незабравими емоции..."
"Почивката" на морето е по-скучна от тапети в старчески дом.
Тя е като късметчетата от баницата на Бъдни вечер - вълнуващо е за момент, дори този с парите е малко разочарован, а децата са мъка. И никой не помни какво беше миналата година, затова нека ви припомня какви бяха Очакванията ви тогава, каква беше Реалността след това и какъв беше Резултатът накрая.
Ето:
1. Очакване: "Най-после ще си изключа телефона за цели десет дни. Ще бъде толкова вълнуващо: само аз, близките ми и никакъв интернет..."
Реалност: "Ама я всъщност да си взема и телефона да се фукам. Ще си взема само лаптопа, да си зареждам телефона, като няма контакти. Я да си взема и таблета да се фукам, докато ми се зарежда телефона в лаптопа."
Резултат: "Пак съм в интернет. Не стига че цяла година на работа само в нета вися, ами и сега. Нищо де, нали поне не чета политическите глупости... Ама пък ми е скучноо..."
2. Очакване: "Ще си взема „Старецът и морето“ и ще я чета на плажа. После ще си купя филе от марлин и ще си представям, че съм акулата, дето го изяжда".
Реалност: "Много духа на плажа, разгръща ми страниците. А и какви са тези драми тук в тая книга, изобщо не ми се занимава с чужди драми. А и как напича!"
Резултат: "Защо хората въобще произвеждат книги! Все едно да си купиш нещо срещу овца и две кожи! За к'во, след като имаме таблети, лаптопи и телефони? Скукааа...”
3. Очакване: "Най-после ще се отпусна и ще си пийна нещо. Ще бъде толкова весело! Може да отидем в някой клуб, да потанцуваме (ако не сте с деца - бел.ав.)".
Реалност: "Баси скъпото тука. Да не си е изпуснал някой айфона в тия мастики.И такова кълчотене му ударих с тия комари. Чайките не са ли месоядни бе".
Резултат: "Не трябваше да пия толкова снощи. Така ме боли главата, че ей до сега спах. Жалко, от сън спомен няма. Скукааа..."
4. Очакване: "Ей сега като вляза във водата и като се разплувам! Ще извадя 100 рапана и 2 руски подводници!"
Реалност: "Леле, к'ви вълни. Направо ми иде да съдя общината. И водата май е мръсничка... И колко хора..."
Резултат: Я да си седя на плажа. Малко е тъпо, че книгата ми е скучна, но поне си крия парите там, защото никой няма да я открадне. Поне ще си направя едно селфи на плажа за Фейсбука, да ми завидят как се забавлявам..."
С всичко изборено съвсем не твърдя, че да се ходи на море е лошо. Напротив, прекрасно е. Именно защото е адски скучно.
А явно точно скуката днес е онова, от което имаме жизненоважна нужда и което искаме да наречем "почивка".
