Трето денонощие някъде в квартала пищи аларма на кола. С един съсед имахме кука за отваряне на шофьорската врата през стъклото. След това отваряш капака и късаш кабелите на алармата.
Полицията отказва да се занимава с такива дребни проблеми.
Самообслужването, което описах не е законно, но е единствения начин да спиш на отворен прозорец.
Снощи пак бях тръгнал да търся поредната пищяща аларма, но... Съседът с куката го няма, а на мен ми стана интересно колко време алармата ще пищи, кварталът ще псува и стене през стиснати зъби, а всички големи юнаци, готови да се сбият за най-дребното нещо, ще се въртят в леглата си и няма да направят нищо.
Интересно - силно казано. Знам отговора. Алармата ще пищи до изтощаване на акумулатора.
Гаменът от отсрещния блок ще прави чалга оргии докато сам не пожелае да спре. А средният - и не чак толкова среден българин ще продължи да си трае.
Да пасува и да псува - в шепа.
Откъде идва тази екстремна а-социалност на цял един народ?
* Текстът е взет от Facebook-профила на Огнян Минчев.
