Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Има два типа емигранти

Има два типа емигранти

А сега да ти напиша и аз нещо: аз съм стар емигрант. Стар съм като емигрант, стар съм и на възраст. Виждал съм много съдби, виждал съм живота на много хора, виждал съм много успехи и много неуспехи.

Има два типа хора, които се броят "емигранти". Едните са сериозните емигранти, които от млада възраст се подготвят да емигрират. Те се подготвят за това цял живот, нямат време за два часа клюки по телефона, нито за безкрайни кафета, нито за светски разговори.

Те знаят много добре къде отиват, какво могат да очакват там, подготвят си работата предварително, и знаят най-важното - че те няма да се върнат. Затова те много бързо, за година - две навлизат в живота там и там се чувстват у дома си. Те вече не се чустват българи, те се чувстват туземци.

Има един сигурен белег кога си се адаптирал като имигрант: когато се съюзиш с една група туземци, за да действаш срещу друга група туземци. Под "група" тук разбирам всичко: политическа партия, футболен клуб, социална група, клуб по интереси и т.н. Нормалните емигранти стигат до това ниво за около 5 години. Тези хора заслужават дълбоко уважение.

Има и други едни "емигранти", които са гастарбайтери. Те знаят, че отиват в дадена страна временно, за да спестят пари за къща, кола, сватба, и т.н. Те не са емигранти, и го знаят. Те са си българи, и си остават българи. Работят упорито, и знаят, че работят, за да могат техните близки да живеят по-добре. Те също заслужават уважение. 

Има една друга група, която условно мога да нарека "мъркачи". Авторката е от тях. Това са хора, които за чеп за зеле не стават. Този златен медал вероятно си го получила в някакъв кирлив университет по специалност от типа на: психология, антропология, социология, политология и други безполезни специалности.

Ако не беше завършила това "вишо", щеше да се чувстваш много по-добре. Сега ти си с високо самомнение без никакъв фундамент. Всички са ти виновни, правителството на туземната страна на първо място. За теб туземците са глупаци, реднеци, идиоти и т.н. Ти винаги си мислиш, че си много по-умна от тях, че просто те не забелязват какъв голям "Спецялист" имат срещу себе си.

Тебе светът не те заслужава, но просто туземците са безкрайно тъпи и не могат да видят гения в тебе. Твоята съдба е ясна: 1. или ще се върнеш в България за да разправяш как "тамошните" не са те оценили на чаша кафе и с цигара в уста (сигурен съм че пушиш), или 2. ще останеш в Канада и ще бършеш задници (или нещо подобно) цял живот, но вечно ще си недоволна от съдбата си.

Но във всички случаи животът ти е загубен, пропилян. И то не по някаква случайност - не, просто ти си това, това е твоята същност: вечният лузър.

 

Най-четените