Обещавам да разбера жените | webcafe.bg
Webcafe

Обещавам да разбера жените

Никола Крумов 08.11.2015, 19:12 (обновена 09.11.2015, 17:36)
Жена в автосервиза

Снимка: © Getty images

Гледам как монтьорите се кръстят след нея, един е вдигнал Библията над главата си, а друг търчи в посока на църквата - явно отива да дири поп.

Здравейте, приятели. Благодаря, че купувате книгата ми - казахте... и го направихте. В тази връзка ви обещавам, че до 2030-та година, в рамките на 5475 дни, ще разбера жените и ще ви запозная с научните си резултати.

Стартирам от нулата - нищо не им разбирам на женските хора. Те обожават думата "оправдание." Вчера любимата ме пита кога съм щял да й сменя гумите на колата - идвало било зима. Казвам: "Добре, утре ще го направя", а тя отвръща, че и е писнало от моите оправдания?!

На другия ден запазвам час в сервиза на един мой човек. Сутринта товаря зимните гуми от мазето в нейната кола, а на обяд я чакам на уреченото място. Не идва - много се изнервям. Звъни - "Ела. Тук не се държат добре с мен."

Отишла е в друг сервиз и естествено е предредила останалите клиенти - тя е независима. Тръгвам. Бясно се разминаваме на входа. Гледам как монтьорите се кръстят след нея, един е вдигнал Библията над главата си, а друг търчи в посока на църквата - явно отива да дири поп.

След работа я чакам вкъщи. Лоча бира и се чудя каква добрина да й сторя. Ще изпера - аз съм отмяна. Я!Любимата й блузка - сигурно е за пране. Натъпквам дрехите. О, забравих си чорапите. Те са заключени на терасата като куче. Слагам и тях, въпреки усилието да не повърна. Ще хвърля вътре и половин лимон - чувал съм, че е полезно. Защо пък да не сложа и малко картофи? Те са добри същества, сигурно ще помогнат.

Аз съм технически грамотен човек, но упътванията за перални са писани от жени за жени - нищо не вдявам. Прахът го няма - момичетата мислят, че подреждат нещата, но всъщност подсъзнателно ги крият от нас. Сипвам препарат за джамове - същото е. Затварям очи и избирам програма. След половин час всичко е готово. Отварям вратичката, тъкмо когато годеницата ми влиза. Гледа ме, все едно съм душевно болен.

Вадя прането, което вони на разложена плът с леки нотки на стара риба. Май трябваше да накисна предварително тия смърдели чорапи. Обирам картофите от барабана, а очите на Нора се разширяват, като стомашен абцес. Отронва само едно: "Идиот"(майка каза, че не съм).

Питам я иска ли секс. Стана й лошо. Къпе се, готви набързо, тръшва ми чинията и отива с книга в спалнята. Тук един мъж трябва да прцени дали го е грижа за половинката му. Аз обичам моята. Трябва да измисля нещо. Сипвам си ракия...

Еврика - ще ползвам котката Ивелина. Тя ме обича, каквато и злина да й направя. Не позволява на никого да я пипа - само аз мога. Фъщи и хъска, ако друг се опита да я докосне. Тя е лъв. Седи в Нора, но не дава да я пипа. Аз пък мога да правя каквото си поискам - мачкам я, хапя й дроба през мекото кожухче, симулирам, че свири на акордеон, като й чекна ръчичките - много е смешно.

Ивето търпи с поглед на бамя... прави го от любов. Инак, макар и старичка, е много бойна. Един път й занесох умряло врабче - няма добр'утро, добър ден... веднага му скочи. Никога не съм я хранил (освен с простотии от масата), викам й коза, оплесках я с манджа... но така и не ми се разсърди.

Взех я под мишница за подлата си цел. Имаме една детска електронна гайда, дето един приятел (олигофрен като мен) ми подари за рождения ден. Влизаме при кобрата. Чете и не ми обръща внимание. Нагласям пръстчетата на Ивето по пръчката на гайдата и я пускам, пеейки песента за Тодор Александров.

Нора сумти, но не издържа и прихва. "Ела да ме прегърнеш." Лягам. Рипа ми. "Може ли да не ти става, когато просто искам да ме гушнеш?" Осъзнах: "Норка, чумо извънпланетна, реално ли искаш да не се надървя при допира с теб?"

Извъртя се и ме погледна: "Не... изритай котката и угаси." Жените са неразгадаеми... единственото важно е да ти пука. Нямаше да са интересни, ако можехме да ги разберем, нямаше да се напъваме - щяхме да си гледаме мачовете и да си духаме на полувремето. Всъщност официално се отказвам да мисля, че мога да ви разбера някога. Благодаря, момичета.

*Tекстът е публикуван в личната страница на Никола Крумов във Facebook. Оригиналното заглавие е "Жените са".

Oще: връзки  двойка  дневник от панелните блокове  жени  никола крумов  пускане на пералня  семейство  смяна на зимни гуми  хумор 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.08.2015, 16:19

4 Fifi | 09.11.201513:21

хм мъж, който не може да пусне пералнята.. ?! аз не обещавам, че мога да разбера. Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

3 Mako | 09.11.201511:34

Готино! Поздравления Удивителна
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 09.02.2011, 15:02

2 kakao | 09.11.201511:19

Стигнах до картофите в пералнята.
Жалките опити за оригиналничене могат да ме откажат от всичко.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 01.04.2013, 18:22

1 Диммитър Иванов | 09.11.201509:59

Много щастлив Много щастлив Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+1 -2

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.