Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна. По трудния начин. | webcafe.bg
Webcafe

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна. По трудния начин.

Евелина Бонева
21.11.2017, 15:58 (обновена 22.11.2017, 20:00)
катастрофа, инцидент, пътен инцидент, катастрофирала кола

Снимка: © Getty Images

Куцо е да пукнеш и още по-куцо - да убиеш някой друг

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се" е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва", а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям.

Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил", Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала", вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата".

Няколко часа по-рано...

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те и пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми" - безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре..."

На булевард „България" забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия...

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си...ще духате". „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа", „А ще може ли нещо тука да измислим..."

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба - районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е.

Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, "ГРОЗИ ТЕ затвор", над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките" се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък... На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лесбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш". Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive... дал Бог.

Ползвайте ги.

 

Текстът е публикуван в Chronicle.bg

Oще: drink and drive  алкохол  дрегер  кат  катаджия  купон  не карай пил  пиян водач  пиян шофьор  такси  употреба на алкохол 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

18 Mile Manolov | 23.11.201722:31

По-интересното в тоя глупост е, че женицата некак вижда нормалния живот в районното... некой вика... не е камерън деба>? некой е некакъв, а се притеснява да не да него помислят за друг? ооо божеееее


пп книжката ми е взимана 6 пъти от 95-та досега. И аз не видях камерън Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.11.2017, 17:49

17 FenNaMako | 23.11.201722:00

Проститутки,сутеньори,кока,петя буюклиева,крек....тая жена живее още в 90те Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

16 Mako | 23.11.201709:55

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна. По трудния начин.
================================
Статията е публикувана, за да провокира коментиращите да си помислят и напишат нещо от сорта "Бахти лекомислената пичка!".
Е - и аз си го помислих, докато суеверно плюех в пазвата си като противоотрова срещу вероятността някой ден да се нахендря на такова поумняващо из полицейски участъци, фирмени купони и пр. места за елитно образование същество!
Иначе начинът не е труден. А тъп. Истински, драматично трудният начин е когато отнемеш човешки живот, понеже си купонясвал едноклетъчно. Семплата героиня на авторката леееееко се е досетила за това, но не се е вдянала особено - задава се поредният купон, а това е най-важното в живота на този вид същества, защото таааааааааааамммммммммм......


Намига Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

15 скучко | 23.11.201709:26

Боже ,колко сериозни хора са се навъдили тук. Бе ,хора, статията си е пълен ташак, даже не е задължително да е истинска случка . Все пак това е сайт за новини и забавление, а не академично издание. Глейте на живота от веселата страна и не съдете строго авторката. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2016, 02:08

14 biker | 23.11.201701:33

При 0.2 алкохол реакциите не се забавят. 0.5 обаче вероятно се усеща. Не съм се тествал и не знам точно колко ми е алкохола като изпия две бири, но ако ги изпия за час, час и половина, си ги усещам, и за моя калибър трябва да е около 0.5. Ако за три+ часа изпия две 330мл обаче и дрегера ми показва 0.0 в 90% от случаите, а в останалите 10% 0.1.
Тия, дето са ги въвеждали тия изисквания не са идиоти.
А за това, колко струва лечението имам известен собствен опит за съжаление в следствие на ПТП. Един говорещ по телефона човек ме отнесе. Лечението далеч не е толкова скъпо, ама 6 месеца патерици не е добре. И последствията са завинаги. Предполагам ако ида на ТЕЛК ще ме инвалидизират, защото вече 6-та година не съм се възстановил. А много хора не съзнават, че говоренето по телефона също е много опасно. Освен това, при мен шанса да се потроша е десетки пъти по-голям, и не бих рискувал. Когато ме отнесе телефониста, карах с 30, а той тъкмо потегляше от пресечка без предимство. Последствията ги споменах.
Аз разбрах по лесния начин, че не трябва да шофираш пил през 1990-та. Времето беше ужасно, аз бях пил сигурно 300г концентрат. Тръгнах да возя една девойка до тях на няколкостотин метра от къщи. С ясното съзнание, че съм пил и много много внимателно. Умишлено карах с 15, 20км/ч. Върнах се, и казах, че повече няма да карам пил. Нищо не се случи, всичко мина благополучно просто не виждах достатъчно добре.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

13 МарКом | 23.11.201700:05

biker: надявам се не се хвалиш с това че си карал пил. Дори при 0.2 промила реакцията леко се забавя. Но това не е най лошото - преценката и вниманието се влошават.
"Обаче ако някой е употребил алкохол, застрахователя има право на регрес. И ако водача е неправоспособен. Ако има ранен човек е още по-страшно.Обезщетения от порядъка на 5, 10 хиляди за натъртвания, 30, 40, и до доста повече от това за счупвания или комоцио, а при смърт сумите са умопомрачаващи. Така, че не карайте пили. Може да не сте виновни и да изгорите."
При употреба на алкохол или ползване на МПС без да си квалифициран, вече си нарушил клаузите в застрахователния договор - т.е. плащаш си сам като поп.
А замислял ли си се, колко струва на пострадалия и роднините му стреса и нараняванията (не дай-боже смърт!).
Примерно счупен крак - брутно лечението и възстановяването (без изгъзици) може да е от 10к до 30к лева. И може все пак човека да остане инвалид.
Така че ... мисли си.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.08.2016, 02:08

12 biker | 22.11.201723:46

МарКом, това с едното малко просто не е толкова страшно. Преди години ме спираха по два, три пъти седмично за алкохол. Почти винаги бях пил между една и две малки бири и се е случвало и да изпия едно малко, ама рядко пия концентрат. Показания над 0.1 промила не съм виждал, и често даже дрегера показваше 0.0 Не съм от пиещите, ако не шофирам изпивам по две нормални бири. Не знам как се отразява това, че не пия много на показанията на дрегера, и по онова време съм бил между 60 и 70кг. Обаче от полицаи знам, че ако една бира може да е 0.1, 0.2, втората може и да прескочи 0.5. Същото и с едно малко и две малки.
Последствията от инцидент след употреба на алкохол могат да бъдат много тежки. Има един случай с някакъв младеж с 0.6, 0,7, който ударил нова S класа не особено лошо, ама достатъчно за да и спука радиаторите и да и счупи фаровете. След инцидента застрахователя го съди за 30000лв. Всички имаме граждански, поне се предполага. Обикновено тия щети се поемат от застрахователя. Обаче ако някой е употребил алкохол, застрахователя има право на регрес. И ако водача е неправоспособен. Ако има ранен човек е още по-страшно. Обезщетения от порядъка на 5, 10 хиляди за натъртвания, 30, 40, и до доста повече от това за счупвания или комоцио, а при смърт сумите са умопомрачаващи. Така, че не карайте пили. Може да не сте виновни и да изгорите
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

11 МарКом | 22.11.201721:29

Статията е добра за това за което е написана.
Дано свърши работа на многото смелчаци пиещи по едно малко и качвайки се в колата. Всички знаем че, те са велики и "едно малко/чаша вино/само два шота/и прочее" не могар да ги свалят! Вярваме им!
Затова по-добре да не ни доказват.
При мен е закон - пил или много уморен не карам и не се занимавам с важни и критични неща. И не давам подобни да ме карат.
Само да допълня - преуморения водач е опасен почти колкото добре пийнал такъв.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

10 pixie | 22.11.201721:27

"Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия." - Туй изречение се вряза рязко в съзнанието ми. Особено с думата "пимп", толква изразителнаЧуди се и чисто българска...
Изводът - добре, посланието - добре, статията - на ужасен език, за авторката - по-добре нищо.
Всичко това можеше да бъде поне изказано и разказано по много по-убедителен начин. Ама писането не е за всеки.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.05.2017, 18:45

9 Nenimir | 22.11.201720:07

Не мога да разбера какъв е проблемът да пиеш и да си поръчаш такси, има ги достатъчно и не са скъпи.
Оправдания от рода ще пия, така че да съм в рамките на позволеното са жалки оправдания за безотговорно гражданско мислене.
Когато шофираш ти контролираш какво става на пътя и трябва да си в достойно състояние за да поемеш тази отговорност.
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.