Правила - колко и за какво? | webcafe.bg
Webcafe

Правила - колко и за какво?

Владимир Каролев, Facebook 28.08.2013, 11:14 (обновена 28.08.2013, 21:14)
сянка, силует

Любимият ми цитат от сутринта по Нова на депутата (от Коалиция за България - бел.р.) Спас Панчев е: "Ако ние искаме да сме полезни, ние трябва да имаме някакви правила".

Това отразява типичното мислене на повечето политици из целия свят през последните около 80 години. Да, трябва да има правила, но колко и за какво е големият въпрос?

Постоянният стремеж към правила и лъжливата сигурност, която те предоставят на избирателя, е причината американският данъчен кодекс за няма и 100 години да е пораснал от 400 страници до почти 80 000 днес, препълнен с лобистки вратички и дупки, позволяващи на всякакви заинтересувани страни с ресурси да получат данъчни преференции пред конкуренцията.

Същият стремеж е и причината в ЕС да съществуват абсолютно същите лобистки закони за щастливи прасета, щастливи кокошки, които чисто и просто повишават бариерите пред стартиращите предприемачи и така облагодетелстват съществуващите огромни корпорации, като ги предпазват от конкуренцията.

Същият стремеж е и причината в САЩ да се приемат закони, които стимулираха жилищното кредитиране на бедни семейства на същите условия, каквито ползват и платежоспособните такива, което в крайна сметка доведе до колапса на целия им ипотечен пазар и половината световна финансова система бе избутана до ръба.

Същият стремеж е и причината синдикати и социалисти да измислят всякакви пречки за наемане на нискоквалифицирани хора, особено такива от малцинствата, което ги изолира от пазара на труда и ги прави зависими от политическата система за законно купуване на гласове, наречена "социална помощ".

Приемането на правила не трябва да е самоцелно, заради самите правила. И политиците, както в България, така и в Европа, ще са много по-полезни, ако започнат да премахват глупави правила, а не да приемат нови такива, под миловидната и манипулативна загриженост за малкия.

Защото именно тази загриженост в 99.99% от случаите осигурява на малкия продължаваща бедност и зависимост и предпазва големия от възможна конкуренция. А в останалия 0.01% най-често правилата са си чисто и просто купуване на гласове.

А полезните правила си се виждат в Десетте Божи заповеди и са доста простички: не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, не оказвай принуда и насилие, почивай си един ден в седмицата, уважавай Бог и семейството си.

Не е чак толкова сложно политиците да се концентрират върху тях, а не върху всякакви други глупости, нали?

Oще: закони  общество  правила  сащ 


Още от Оня, дето не Го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

11 pepe | 03.09.201300:45

Красимире,
Разбира се, че го променя много съществено - не се категоризират хората и семействата им а сградите. Въпроса става по-сложен, защото той предвид горното, засяга и това кой има право на достъп до фондовете за "достъпни жилища" и при какви условия. И което е най-важно - условията варират между различните щати, различните кредитни институции... Всичко това прави тази част от статията на господин Каролев просто невярна - няма определение за бедни семейства, има условия за достъп до "достъпни жилища", тези условия варират и тези условия не са еднакви с условията за достъп до общо жилищно кредитиране, както твърди автора на статията - има преференциално кредитиране.
Ехоо, не четеш ли какво е писал горе /?/ - че в US няма разлика в кредитирането на "бедни" и "богати".
Ами значи това е грешно от една страна, защото по смисъла на американския закон няма бедни и небедни, второ - защото въпреки това има преференциално кредитиране, но то е уредено по друг начин. Каролев твърди, че НЯМА разлика - ама моля ти се, чети статията.

US Code of Federal Regulations е сборник от действащите в САЩ закони и Title 26 не е = Internal Revenue Code /IRC/ - затова питам - какъв етози "Данъчен кодекс" за който пише Каролев - защото няма такова понятие в американското законодателство, под tax code обикновено се разбира IRC /който няма и 10000 "страници"/ и дори всички правила, писани от IRS са много далеч от 80000 страници /господина Каролев твърди, че били "...почти 80000"/ - та питам ОТНОВО - къде господина Каролев видя тези 80000 страници??? Защото ако не може да посочи къде сатези 80000 страници, които преди 100 години са били само 400 /това означава в същия документ/закон предполагам/, значи господина Каролев просто си е измислил едни данни както му харесват.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2011, 12:52

10 Krasimir Hristozov | 31.08.201312:17

Потърсих по-точна информация за дължината на американския данъчен кодекс:

By the way, if you go to the US Government Printing Office ( www.gpo.gov ), you can order a complete set of Title 26 of the US Code of Federal Regulations (that's the part written by the IRS), all twenty volumes of it, at the bargain price of $974, shipping included.

According to the US Government Printing Office, it's 13,458 pages in total. The full text of Title 26 of the United States Code (the part written by Congress--available for an additional $179) is a mere 3,387 printed pages, bringing the adjusted gross page count to 16,845.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2011, 12:52

9 Krasimir Hristozov | 31.08.201312:09

Т.е., тъй като американските законодатели са използвали евфемизма "affordable housing", вместо да напишат "за бедни", което би звучало обидно, това променя смисъла на закона според теб?

"To fulfill the requirements, Fannie Mae and Freddie Mac established programs to purchase $5 trillion in affordable housing loans,[144] and encouraged lenders to relax underwriting standards to produce those loans."

Това е ключовият момент, че се променят правилата за отпускане на заеми, за да могат неплатежоспособните да ползват същите условия, както платежоспособните - защото има федерална програма, която ще купува тези заеми и ще поеме удара, нали така? И да, това СА различни правила за бедни и платежоспособни - защото за платежоспособните има изискване да могат да си плащат вноските. Усмивка И не, Каролев, както и никой либертарианец не одобрява наличието на различни правила за различни групи граждани.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

8 pepe | 30.08.201321:34

@Красимир Христозов
...
В опита си да спориш с мен всъщност ми даваш допълнителен аргумент срещу господина Каролев, който твърди в писанието си /което всъщност не е статия/, че в "Америка" /държавата САЩ, не двата континента, ужасно неправилно название, ужасно неправилна употреба - обаче да се плюе по "Америка" също е "модерно"/ правилата за кредитиране не правели разлика между заможни и не толкова заможни хора. Ми излиза, че е точно обратното май - в лошата империалистическа "Америка", управляващите са въвели изискване поне 1/3 от кредитирането /всъщност над половината/, да отива за "достъпни жилища" /и съответно за този, който иска да си купи такова и който ама никога и никъде не се нарича "беден" - най малкото е "политически некоректно" Усмивка/ "достъпно жилище", а в "европейската" социална България властта я е еня на к**а. И понеже властта от една страна и е през оная работа, от друга страна и да поиска - не може, оставя на "свободния пазар" да реши нещата /а има приказка: не е хубаво да се правиш на по-свят от ангелите/.

"...които стимулираха жилищното кредитиране на бедни семейства на същите условия, каквито ползват и платежоспособните такива..." - ей това е, което твърди Каролев
Айде сега ти се опитай пак да кажеш кой греши и в какво Усмивка

След това, сори, ама логиката ти съвсем издиша. Или не можеш да четеш? Я прочети пак.

Ето:
Същият стремеж е и причината в САЩ да се приемат закони, които стимулираха жилищното кредитиране на бедни семейства на същите условия, каквито ползват и платежоспособните такива, което в крайна сметка доведе до колапса...

Първо няма "бедни семейства", второ - за "достъпни жилища" има специални условия и трето - автора не одобрява това, че /според него!/ няма такива специални условия - тоест допълнителни правила с което си противоречи на теза, изказана по-нагоре.

@Скучко
Разбира се че не го обичам господина Каролев - не ми е дал никакяв повод за това /още по малко пък го любя, щото и не съм обратен/. А "безусловна обич" на човек му дава само майка му и то не винаги - поне така казват психолозите и такова е популярното мнение Усмивка. От друга страна не съм мизантроп, човешкия вид /и човешкото общество/ са нещо, към което принадлежа, така че им давам известен кредит на "взаимност", макар че упорито се опитват да докажат, че не заслужават такъв Усмивка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

7 pepe | 30.08.201321:31

@ Krasimir Hristozov:

Красимире, никъде не съм твърдял, че повече правила значат /задължително/ повече сигурност. Зная и твърдя обаче, че и по-малко правила не значат задължително повече сигурност. И съм сигурен, че никакви правила значат по-малко сигурност /имаш ли възражения срещу това?/. Така че прокрадващата се идея, че намаляването на правилата води до подобряване просто не е вярна.
Нещата опират по-скоро до качеството на правилата, отколкото до количеството им. Истина е, че когато количеството стане прекалено голямо, това се отразява зле на качеството. Една, можеби съществена причина за това според мен е, че хората /всеки отделен човек, който се занимава с това/ се оказват неспособни да обхванат правилата и от там - започват да губят контрол върху тях. Все пак Британия е известна като страна с множество и усложнени /не само писани но и неписани/ обществени правила /включая закони, но не само/, но това не ги е направило едни от най-лошите.
Основното ми възражение по този параграф на статията обаче беше срещу това, че господина Каролев свежда хората просто до избиратели. Една дума /особено когато не е на място/ в едно изречение може да издаде много за психологията на един човек и неговото отношение към другите хора - за автора на статията те са това - просто бройки - избиратели, ако не са такива те са без значение.
/Гледам, че срещу това си избягнал да възразяваш - въобще възраженията ти навсякъде са срещу второстепенни неща/

За Internal Revenue Code знам къде мога да си намеря информация, знам и да ползвам Гугъл, мерси за желанието ти да ме улесниш обаче. Самоче Internal Revenue Code - Закон за вътрешните приходи, не е съвсем същото като Данъчен кодекс - Tax Codex и съдържа информация за вземания, които в българската терминология не се определят като "данъци". От друга страна съществуват taxes, определяни в нашата терминология като "данъци", които не са предмет на разглеждане в Internal Revenue Code. В правото /доколкото аз съм скромно запознат - ама съм доста сигурен в това всъщност/ прецизната терминология е важна. А "Данъчен кодекс" е в най-добрия случай някакво сборно понятие.
Не виждам обаче никъде в линковете, които си дал информация за това, че "Данъчния кодекс"/каквото и да значи/ на САЩ е 80000 "страници", нито че някога е бил 400 Усмивка
И със сигурност Internal Revenue Code не е 10000 "страници" /каквото и да значи това, освен ако не сложиш всяко изречение на отделна страница/, всъщност, както можеш и сам да провериш е под 10 000 параграфа - повечето параграфи, както и в българското законодателство са под една /стандартна машинописна ~30x30/ страница, всъщност американските имат силната тенденция да са значително по-къси.
Всъщност нямам нито времето, нито пък особено желание да търся подобни исторически данни, но тайно се надявах някой амбициран малоумник да го направи вместо мен зада стане наистина забавно. Все още не си се справил достатъчно добре, така че дерзай Усмивка.

"Няма общи неща в самите закони, но има много общо в причините, поради които са приети (законите за кокошките и множеството изключения в данъчното законодателство)."

На това му викам Булшит /с главна буква Усмивка/ - много знаеш ти какви са "причините" - и със сигурност не са едни и същи - не са едни и същи както между US IRC и европейската "директива" /която въобще не е и закон - вземи питай някой юрист каква е разликата/, така и между отделните "поправки" или изменения в самия IRC - освен ако "едни и същи" не се приеме в най-общ смисъл - че съществуват хора, общества и държави.
И със сигурност когато IRC е създаден и правени много от поправките и допълненията, "лобизъм" във вида му, в който днес съществува в "Америка" /САЩ/ не е съществувал. Така че какво точно означава "лобистки"? А?
Това, че си мислиш, че нещо е едикакси, че предполагаш, че е така, или че просто ти се иска да е така, както и че повечето хора подозират/предполагат/иска им се, нито е доказателство, нито даже аргумент. В края на краищата повечето хора са смятали, че замята е плоска.
Фриволни твърдения, глупости като това, че "законите" за прасетата /въобще няма такива закони всъщност/ мога да си позволя аз /някойси//или ти/ в коментарите си, но не може да си позволява един политик в нещо, което пише и публикува. Друг е въпроса колко добра е практиката на Webcafe да преписва и публикува под формата на статии неща, взети от "второстепенни", не рядко даже съмнителни източници.
Освен това ако лобизма се подчинява на ясни дефинирани правила /да, точно така - правила/ той не би трябвало да е проблем, поне не повече, отколкото е проблем даречем рекламата. Нещо повече - докато рекламистите работят върху неподготвена професионално в областта на рекламата аудитория /и постиженията им се смятат за великолепни при една статистическа успеваемост от даречем 10%/, то за лобистите се предполага, че им се налага да работят върху подготвени политици. На лобистите лобирането им е работата. Работата на политиците е да защитават обществения интерес. Така че ако обществения интерес не е защитен, не лобистите са виновни за това - те всъщност са си свършили работата добре - виновни са политиците като господина Каролев, които са избрани зада защитават обществения интерес, а не да си клатят ония работи и да се оглеждат какво могат да "чопнат". Така, че господина Каролев няма какво да пробутва идеята, че лобирането и лобистите са виновни за това, че хорта като него не си вършат работата.

"Грешиш:
Housing and Community Development Act of 1992
http://www.govtrack.us/congress/bills/102/hr5334"

Тц, всъщнос НЕ. Ние. Ни греша.
В посочения от теб акт се говори за affordable housing /достъпни жилища/, не за бедни и не-бедни семейства. И в цитираната от теб част дори не се определя самото понятие "affordable housing". И съвсем не - "бедно семейство".

Ти обаче в опита си да спориш с мен всъщност ми даваш допълнителен аргумент срещу господина Каролев, който твърди в писанието си /което всъщност не е статия/, че в "Америка" /държавата САЩ, не дват
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

6 скучко | 29.08.201317:07

"...в ЕС да съществуват абсолютно същите лобистки закони за щастливи прасета, щастливи кокошки..."
Същото като кое, господин Каролев? Кое е общото между щастливите кокошки в Европа и данъците в САЩ /освен това, че според автора законите за тях са "лобистки"/?
И кой точно е лобирал за "щастливи кокошки" в Европа, защото доколкото аз си спомням производителите - и големи и малки, бяха против.
Но пък е хубаво, да намериш повод да вмъкнеш няколко пъти модерна думичка, като "лобистки" и да напомниш за гадните грешни "щастливи

Ами Пепе, като махнем очевадното ,че НЕдолюбваш Каролев (в което няма нищо лошо), то против бяха НЕинформираните за предстоящите промени и големи и малки производители. Информираните просто заляха ОСВОБОДЕНИЯ пазара с яйца от "щастливи" кокошки точно по великденските празници. Плези се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.08.2013, 16:40

5 nice to mityou | 29.08.201316:45

Каролев през цялото време върти и суче и все на ляво и дясно го избива. Не си десен Владо, здравия разум не е ляв или десен - просто е здрав разум. А дясното е за да се изкарват пари, щото за ляво никой не плаща.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2011, 12:52

4 Krasimir Hristozov | 29.08.201313:33

@pepe: Безсмислен коментар, който всъщност не казва нищо, но пък е пълен с очевидно несъстоятелни подмятания.

> А кое точно е грешното в случая, срещу което
> възроптава автора? Стремежа на хората за сигурност
> за себе си и за семействата си? Или специално това,
> че е лъжлив? И ако е лъжлив, кой лъже?

Грешно е да мислиш, че повечето правила ти дават повече сигурност, защото тази сигурност е лъжлива - ако пък е истинска за теб, то тя е за сметка на сигурността на някой друг.

> Нататък - какво точно означава "американският
> данъчен кодекс"? Не съм специалист по право, още
> по-малко американско данъчно законодателство, но не
> мога да намеря точно определение на точно това понятие -
> американски данъчен кодекс.

Ето, чети, ако ти е интересно:

1) http://www.law.cornell.edu/uscode/text/26

2) http://www.ecfr.gov/cgi-bin/text-idx?sid=d2eb98e7b0eb5b2b4b341438e58a161a&c=ecfr&tpl=/ecfrbrowse/Title26/26tab_02.tpl

Има достатъчно информация и за историята на американското данъчно законодателство.

> Кое е общото между щастливите кокошки в Европа и данъците в САЩ

Няма общи неща в самите закони, но има много общо в причините, поради които са приети (законите за кокошките и множеството изключения в данъчното законодателство).

> Аз не знам в американското законодателство да съществуват понятията
> "бедно семейство" и "платежоспособно семейство" /даже не знам да
> съществуват и закони за стимулиране на жилищното кредитиране, но пък
> може и да греша

Грешиш:
Housing and Community Development Act of 1992
http://www.govtrack.us/congress/bills/102/hr5334

"he Housing and Community Development Act of 1992 established, for the first time, an affordable housing loan purchase mandate for Fannie Mae and Freddie Mac, a mandate to be regulated by the Department of Housing and Urban Development (HUD). Initially, the 1992 legislation required that 30 percent or more of Fannie’s and Freddie’s loan purchases be related to affordable housing. However, HUD was given the power to set future requirements, and eventually (under the Bush Administration) a 56 percent minimum was established.[143] To fulfill the requirements, Fannie Mae and Freddie Mac established programs to purchase $5 trillion in affordable housing loans,[144] and encouraged lenders to relax underwriting standards to produce those loans."

> но пък автора смята, че американците трябва
> /длъжни са даже ;)/ да ги въведат и също да
> създадат отделни закони за "бедните семейства",
> различни от тези за "платежоспособните" ;).

Точно обратното, авторът смята, че НЕ трябва да има отделни закони за "бедните семейства" и платежоспособните.

"Същият стремеж е и причината в САЩ да се приемат закони, които стимулираха жилищното кредитиране на бедни семейства на същите условия, каквито ползват и платежоспособните такива, което в крайна сметка доведе до колапса на целия им ипотечен пазар и половината световна финансова система бе избутана до ръба."

Очевидно е, че авторът не одобрява наличието на тези закони, които доведоха до изкривяване на пазара и световна финансова криза, за да могат бедните данъкоплатци да получат фалшива сигурност от закупуването на собствено жилище - за което някой друг да плаща.
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

3 Manuela Gerenova | 29.08.201307:46

Кое му е объркващото - една кратка и безкрайно ясна (и точна) позиция, очевидно отнасяща се до глупостта със супермаркетите и звучаща като "Спрете да се занимавате с безумни простотии и псевдо правила, показващи единствено псевдо загриженост". Не намирам за нужно във всяко мнение да има цитирани параграфи и алинеи от поне пет държави, за да е то разбираемо.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

2 pepe | 29.08.201300:45

Безсмислена статия, която всъщност не казва нищо, но пък е пълна с очевидно несъстоятелни подмятания /няма как по друг начин да го нарека/.

"Постоянният стремеж към правила и лъжливата сигурност, която те предоставят на избирателя..."
Тук господина Каролев набързо свежда хората до "избиратели", а човешкото съществувание до политика. По повод на това изречение се сещам за приказката, че дявола е в детайлите Усмивка.
А кое точно е грешното в случая, срещу което възроптава автора? Стремежа на хората за сигурност за себе си и за семействата си? Или специално това, че е лъжлив? И ако е лъжлив, кой лъже?

Нататък - какво точно означава "американският данъчен кодекс"? Не съм специалист по право, още по-малко американско данъчно законодателство, но не мога да намеря точно определение на точно това понятие - американски данъчен кодекс. Очевидно господин Каролев обаче е специалист по въпросното законодателство и неговата история, след като може така точно да определи, че преди 100 години е било 400 страници, а сега е 80 000 /това 80 000 един закон ли е - Internal Revenue Code или не? интересно - определил е точния брой на страниците, но е пропуснал да отбележи формата им, шрифта и големината му Усмивка/. Очевидно познава добре и "лобистките поправки", "вратичките" и т.н. в него, и кой, кога, как и защо ги е поставил там /питам се защо господина Каролев не практикува право в САЩ при тези изключителни познания/.

"...в ЕС да съществуват абсолютно същите лобистки закони за щастливи прасета, щастливи кокошки..."
Същото като кое, господин Каролев? Кое е общото между щастливите кокошки в Европа и данъците в САЩ /освен това, че според автора законите за тях са "лобистки"/?
И кой точно е лобирал за "щастливи кокошки" в Европа, защото доколкото аз си спомням производителите - и големи и малки, бяха против.
Но пък е хубаво, да намериш повод да вмъкнеш няколко пъти модерна думичка, като "лобистки" и да напомниш за гадните грешни "щастливи кокошки", нали Усмивка.

"Същият стремеж е и причината в САЩ да се приемат закони, които стимулираха жилищното кредитиране на бедни семейства на същите условия, каквито ползват и платежоспособните такива..."
Аз не знам в американското законодателство да съществуват понятията "бедно семейство" и "платежоспособно семейство" /даже не знам да съществуват и закони за стимулиране на жилищното кредитиране, но пък може и да греша, защото както отбелязах, за разлика от господин Каролев аз не съм специалист, все пак ще си позволя да попитам - федерални закони или щатски и ако са от последните - в кои щати?/, но пък автора смята, че американците трябва /длъжни са даже ;)/ да ги въведат и също да създадат отделни закони за "бедните семейства", различни от тези за "платежоспособните" ;).

Да ви призная господин Каролев тук вече успяхте напълно да ме объркате. Първо - докъдето се простират скромните ми познания, стремежа за правото по принцип е да не категоризира гражданите и да не създава отделни закони за отделните категории, принципа в правото по-скоро е обратен - едни и същи закони важат за всички граждани, по възможност - с еднаква сила /но признавам, не аз а Вие сте капацитета по правото, особено по американското/. Второ - самият вие прокарвате идеята, че сте за намаляване на правилата, а тук искате отделни правила за различни категории граждани и техните семейства.

Въобще толкова ме объркахте, господин Каролев, че нямам сили да продължа нататък, пък и честно казано, капацитета ми за глупостите Ви се изчерпа.
Чудя се защо не последвате собствения си съвет от края на статията, господин Каролев, и в ролята си на политик да престанете да се концентрирате върху глупости /които не ви и влизат в работата, като американското законодателство/.
   

оценка

+0 -3

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.